Повярвай в мен[историята]

- Чудесно - ухили се накрая той и след малко, ако имаше публика, която липсваше можеше да се наслади на летящи хора, тръгнали към кофите за разделно събиране и по-точно кофите за хартия, макар че щеше да им приляга кофите за стъкло...Но пък щеше да ги боли все пак - Следващия път няма да е толкова просто, няма да издържа просто

Сериозната й физиономия ама никак не си пасваше с разтрепераните й крака и тя не посмя да поеме и една крачка напред,да не издаде тайната.Направи се,че оглеждаше от мястото си кофите за боклук...
-Добре бе!-май той не се хвана.-Страх ме хвана!Един Бог знае какво щяха да ми направят!

- Знам...Но пък и да не ми беше позволявала аз сам щях да поема инициатива ако се продължаваше. - май още си имаше това желание, но реши да си ги остави да спинкат там, та затвори дори капака на кофата. - Аз съм шинигами тип непослушен

-За това съм съгласна.-кимна с глава.-И все пак...мерси,тате,че ме спаси от пияни разгонени момченца.Аз да си кажа.

- Доиташимаще - усмихна се той като разпери ръце - Как да не помогна на дъщеря си, дори най-големият непукист ще му присветне нещо

-Йей.-прие покатана и го гушна силно.-Искаш ли нещо сладко за награда?
О,да...още не бяха свършили...

- Не бих отказал...Но за обяд искам и нещо друго все пак. Имаме ли пица?...Едва ли, Бан-чан на никого не готви без заплащане...Все едно... - имаха си достатъчно сладко, нали?

-Все ще изнамерим някоя пицария.-беше толкова благодарна за тези слънчеви очила...толкова много проблеми й спестяваха,а тя изрично беше казала май в едно интервю,че не понася слънчевите очила...откъде помнеше тази дреболия?!-Всичко за моя грижовен тати.А сега ще те пусна,защото някой може да мине и да се чуди защо прегръщам въздуха.

- И то го прегръщаш доста умело, наистина - съгласи се той - Но може да притежаваш паранормални способности. Набутала си тези в една кофа, сега прегръщаш въздух...Каква кариера би направила...Но по-добре да я няма

-Достатъчно известна съм станала,благодаря.-не го каза с особена радост в очите,но и не съжаляваше.-Хайде,вземаме ти пица,преди ситуацията да е станала критична.
Хвана го за ръката и продължи напред по улицата,пицария...пицария...Защо просто не питаше?
-Извинете,може ли да ми кажете къде е най-близката пица...-беше тупнала нежно един непознат по рамото да й обърне внимание.
-Вие...-изгледа я накак учудено мъжът.-Младото момиче,което веднъж мина от тук и помогна на дъщеря ми...
-Аз?-май трябваше да спре да казва това.

- Опа, май и в тоя град все ще се намери някой, който да ни познава - беше готов да я измъкне порсто като се махне от сценката...Ама не си спомняше да бяха били тук...Тя можеше да е била...Кой знае... - Ако има проблем кажи, но не ми се струва опасен

-Не си ли спомняте?Тя падна от моста в реката,вие скочихте да я спасите...Наистина ли не си спомняте?
...Спомняше си,сега.Повдигна глава към него и се усмихна виновно:
-Не,господине...може да се бъркате.
-Да,може и да е така.А!Инъче пицария...вървете натам,след това завийте наляво и ще намерите това,което ви трябва.-повдигна шапката си като истински джентълмен и продължи по пътя си.
-Благодаря Ви!-извика след него Дженифър.
-Пак заповядайте!

- Поне не съществуват толкова настоятелни хора като мен по тоя свят - отдъхна си шинигамито след миг, не че нещо ама...Сигурно това да настояваш не беше добродетел

-Аааа,и аз съм била греой,достойна дъщеря на шинигами!-Дженифър забрави къде се намираше и започна да го сочи с пръст,докато се пъчеше гордо-гордо.-Нях,нях,нях!

- Шинигамито, което малко е невидимо. Но пък не му пречи да е гордо, да, права си. - нямаше просто хора, че да прави по-големи забележки...Поне не за момента...

-Искаш да млъкна,за да отидем до пицарията,нали?-изгледа го едно скептично...не трябваше да се разхожда много из градовете,като пренощуваха върху някое хълмче си беше много по-спокойна.-Хубаво,айде.
Отново му сграбчи ръката и тръгна напред...след минутка-две вече се чудеше как ли хората щяха да възприемат едно левитиращо във въздуха парче пица,което странно защо почваше да се смалява и то с бясна скорост.

- Да взема да стана видим? - предложи той след малко като прецени, че наоколо няма много шинигамита за съветници...Пък това си го определяше сам все пак.

-По-добре не...че ще привлечеш още повече внимание.-въздъхна момичето,кротко хапвайки си своето парченце.

- Да, така и така вече се започна... - все пак се стараеше така по бързичко да се справя с пицата, че да не ослужнява нещата. Тя пак си беше вкусничка...

-М?-продължи да дъвче,докато се загледа към реката...
'-Помощ!Помощ!
-Дръж се!Идвам!'
Онзи бурен ден сякаш за миг се превъртя пред погледа й,закачи я за носа и си отиде.Само дъвченето й подсказваше какъв сериозен размисъл се пораждаше в главата й.

Шинигамито продължаваше да поглъща всичко бързо-бързо, че дори понякога беше готов и да се забави..Но беше и вкусно, по дяволите...Ако скоро не обуздаеше глада си...
Но трябваше и да внимава...Може и да беше ден, но пък прекаленото му лигавене до нищо нямаше да доведе

Ъм...вчера нямах нет

-Като изчезнем от тук...ти ще се преродиш,но аз може би не.-продължи да гледа в далечината.-Аз може би ще отида в "Света на Душите".Тогава какво?

- Там нещата не са толкова прости...Имаш право на избор. Не знам как е, но винаги ми изглежда, че винаги е различно. На мен ми предложиха или да стана шинигами или да остана завинаги при душите, но избрах първото. Нямам представа какво би могло да стане, не съм от тези, които трябва да знаят

-Общо взето...объркващо.-смачка хартията от пицата на кълбо и го метна към кофата,точен изстрел.

- Да...Но поне имаш право на избор какво ще правиш. Не че аз се двоумих особено много, просто не знаех, че шинигамитата могат да са истински. - повдигна рамене, беше голям шок когато го бяха завели при оня страшния...Обърна внимание на телевизора за последен път. Този висок синекос очилатко, който четеше там нещо, а после кадрите...Наистина помагаше на спомените му... - Шефът ми със сигурност не вярва в шинигамита...Но като го дават по телевизията с това шоу е доста полезен...Да не е нещо като за спомен от мен, чудя се...