Повярвай в мен[историята]

Джени се отказа...нямаше никакъв,ама абсолютно никакъв смисъл да се опитва.Просто се обърна и си излезе...
-Какво да вземам от магазина?-подсмихна се Хиро.

- Бира, луканка, сирене, нещо вкусничко за десерт...Другото е по твой избор - вдигна рамене Муртаг...А не, яденето си му трябваше, можеше да му се сърдят но...Имаше само три дни...

-Гаден нахалник!-извика момичето от съседната стая,а Хиро само се усмихна и се оттегли.
***
-Хаааайде,стига.-беше я сложил да седи в количката като някое бебе...само дето тя никак не се противеше.-Гладен е баща ти,остави го...
-Той винаги е гладен!И е гост!Можеше сам да си вземе храната!
-Мислиш ли?
-...Прав си.Да вземе да си навлече неприятности.-тя самата можеше да направи същото.
Рано сутринта супермаркета не беше толкова пълен с хора,но риска беше голям.С качулка,че и с шапка,слънчеви очила...Въпреки това,нито един от двамата искаше да се раздели с другия и така се получи.Сега русокоското буташе количката по алеите,докато тя седеше вътре в нея и се оглеждаше за поръчките.

- Фдафай фе, тафанар - това май беше истинският живот. Всеки момен очакваше нападение, но пък нищо не пречеше да се забавлява с телевизора...Аплодираше собствения си герой, никога не беше имал възможност...Беше захапал една вафличка...Когато нямаше работа ставаше лошо...

-Уииии!
-Ой,Джени,не!-успя да хване количката,преди да се е разбила в стената.-Какво ти става бе?!
-Това е толкова забавно!-подскочи и едва не си продъни превозното средство.
-И привлича внимание!
-Не ми пука!Имам три дни,искам да си направя кефа!И искам това да стане заедно с теб!
-Ох...-усмихна се,притвори очи и поклати глава...и една сериозна травма в главата никога не би могла да я промени.
-Моооооля те!
-Добре,добре.-разроши й косата и протегна ръка над нея,за да вземе няколко пакета чипс с вкус на доматен сос.

- Стиха фе!Фавай напред! - крещеше малко силничко, та май се наложи някой съсед от кой знае къде да му почука да спре...Така и така прекъснаха програмата заради "ЛуДоХо"...Той винаги го бе съкращавал така, "Лука Досажда на Хората". Шефа му поздрави спокойно и започна любимата му част от предаването, тъй че се поуспокои...След като бе счупил една паница за салата...

-Хващай!-беше се опитал да стигне до нещо забутано на майната си на горните рафтове и сега ако Джени не реагираше навреме...
-Ау!-разтърка си уцелената от буркана с бонбони глава.-Ауууу...
-Така по-добре ли е?-каза,след като целуна бързичко цицината.
-Не...-можеше да види закачката в очите й.
-Ами така?-сега челото.
-Пак не?
-Прекаляваш вече!
-Боли мееее!Много ме болиии!И ти си виновееен!Ще кажа на татко!
-Не,само не това!-и бързо ѝ изпълни желанието,като я целуна по устните.
-Мина ми...-ухили се едно щастливо.

- Дали ще се ядоса...Сигурно не... - вдигна рамене, беше разсипал колата...Всъщност бе направил меле. Но можеше да почисти, ако го помолеха. Никога не се беше забавлявал така. Никога не му беше липсвала работата толкова много, колкото сега.
- Чакай ме шефе...Някога пак ще се видим - усмихна се срещу очилатия с листовете на телевизора, който показваше стари гафове от телевизията и първия голям пробив на лилавокоското, който той не помнеше особено, но сега...

-Аз!
-Не!Аз!
-Ти чуваш ли се бе?!Ще ти се откачат ръцете,тия неща тежат!
-Не ми пука!Аз!
-Не!
-Да!
-Не!
-Даааа!Дааа!ДАААА!
-НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!
Гледаха се,гледаха се...докато накрая Джени не предприе сериозни мерки,застана на пръсти и му млясна една целувка на бузата.Това го изненада и го накара да пусне най-сетне торбите.
-Победа...-тежаха си...

А онзи мърсещият беше си закачил табелка на вратата "Мръсно и хлъзгаво"...А не, нямаше да чисти докато не му кажеха, до тогава можеше да го мързи, нали?Беше се наместил в креслото и още гледаше предаването, като се смееше понякога щастливо, спомняйки си въпросите на този глупав водещ

-Мръсно...и хлъзгаво?-Хиро тоя път се почувства леко...настървен.Бяха му вдигнали територията с главата надолу,а това на никой мъж нямаше да му хареса.
-Я?Дай да видя.
-Знаеш ли какво...Отиди да прибереш нещата,моля те?
-Ъъъъ,добре...-погледа го така малко объркано,не можеше да види,така че тръгна към кухнята с торбите.
Русокоското пък извади от един килер метла,бърсалка,кофа и много парцали.Влезе си в гостната,не смеейки да се оглежда,набута му ги под носа на шинигамито тия работи и си излезе,но без да забрави да изключи телевизора и да си вземе дистанционното със себе си.

- Телевизора ми трябва! - изпрати си му ги обратно без дори да ги погледне, после взе да си рисува едно мъничко кръгче, мислено на земята.
"Вика те младо шинигами, изпратено на майката земя. Дай ми сила да се справя с проблема, който смятам за невъзможен, поне засега. Искам да бъда полезен на хората в този ден, сега"
Розовата светлина обиколи цялата стая за мигове и хоп, всичко беше наред, та той пак се трясна на креслото пред изключения телевизор.
- Поне ми дайте мисия, та да не стоя като тъпанар

-Аз пак няма да ти го върна!-извика му онзи през вратата и се запъти отново към кухнята.
-Чипс-тук.Бонбони-там.Шоколадите-тука.Абе...той май трябва да отиде на диета.
-Ако имаше времето.
-Хиро...
-Знам,знам.

- Аз ще ходя да си гледам другаде... - измърмори си лилавокоското и се шмугна в някакъв съсед, където чу да дават същото предаване. Някакъв младеж се смееше яко на вицовете на истинското му живо аз...Та настани се до стената и също се загледа в предаването, което му бяха отнели. Имаше опасност за живота от хвърчащи химикалки и храна от този младеж, но се търпеше. Беше точно в стила на шинигамито, когато се лигавеше. Поне тоя не го чуваше и не го виждаше. По-безопасно бе до прозореца.
- Сърдит съм ви!