Повярвай в мен[историята]

- Да, такова съм, но ако питаш мен май не ставам особено много за това...Какво да се прави, предишната ми работа доста повлия. Кой актьор не би искал да се превърне в нещо като героите си. Какво значение има?

omg, само тук трябва да стоя, в светове събудих Дарсия и накарах Муртаг да се боксира в Динзел...Не е трябвало да влизам днес там

-И пазиш нея?
-Мхм.-кимна момичето.
-И докога?-пое си глътка от собствената си чаша.
-Три дни,докато не умра.-повдигна рамене.
-КАКВО?!-изплю всичко и се задави.

- Три ли останаха?...Когато онзи ми изкара въздуха помислих, че лимита е свършил вече и се чудех къде бъркам в календара

-Мдам,три.Имаме още малко.
-Кхъ-кхъ...-упорито се опитваше да си събере мислите,но нещо мозъкът му отказваше...-Чакайте,чакайте...кхъ-кхъ...три дни?
-Мдам.
-Ама...как...толкова малко са...Ти ще умреш!
-Това съм го приела от отдавна вече.-отново повдигна раменете.-Той също.

- Практически аз съм си умрял, шинигамита хората стават когато умрат....А колкото до смъртта...Един ден всички умират...Това е...Съдба

-Ама...ама...-този път закеваше от тъгата,която се оформяше там вътре...-Вие ще си отидете...пак.
Сведе глава.Нямаше какво да стори.Те пак щяха да си отидат...и пак нямаше да може да им помогне.

- Да...Ние не можем да избираме това нали... - може и да беше тъжно..Но за него вече не бе..Чудешесе какво ли щеше да се случи след това..Знаеше, че времето можеше да се върне назад. Дали пак щеше да бъде актьор?Толкова се надяваше...Но...не можеше да знае за това - Можем само да го приемем

-НЕ!-трясна чашата на шкафчето.-Мама му стара,аз не мога!Не съм толкова силен.На погребението ти направо се побърках.И като я видях в болницата съвсем.Не мога да приема,че света ще бъде лишен от нейната ярка усмивка или пък от тоя глас!Не мога и няма да го направя,колкото и мизерен на ме направи това!Не съм толкова силен... не съм...
Джени веднага протегна ръце,да го прегърне,когато го видя как оклюма след всичко това.Но той я избута настрани,стана от стола и си излезе.

- И аз не бях достатъчно умен, когато сбърках на пътя...Но кой какво би сторил срещу това...Беше моя грешка.. - погледна към ръцете си, все още усещаше кормилото около пръстите си. Бе една грешка....единствената... - Никой смъртен вече не може да помогне...Но ако мечтите са верни...Те ще забравят...Всичко ще се върне обратно без тази грешка...само в мечтите

-Баааака.-нацупи му се насреща.-Сега какво,ще се обвиняваш?Няма да стане.Няма никакъв смисъл...

- Разбира се, че няма смисъл. Мина ми времето да мисля за това вече - усмихна се онзи, после се изправи и се заоглежда наоколо - И от глупави философии няма нужда...Това вече е решено, казвам каквото ми е на ума...Дори да е глупаво

-Само дано той да успее след време да го приеме по същия начин...-въздъхна Джени,все още...не можеше напълно да си спомни,сякаш мъгла се беше увила около неговия образ и не искаше да си отиде.-Тате...какво си спомняш за него?

'-Внимавай!-хвана я за китката,точно преди да хвръкне надолу да се пребие...
Дръпна я,притисна я към себе си,инъче щеше да падне...даже и подът да не беше толкова хлъзгав,параноята наречена любов го беше обсебила.
-Мерси,Хиро.-усмихна му се пак по онзи красив начин...толкова ярко,накрая наистина щеше да се разтопи.
-Ъъъъ...Хиро?Вече можеш да ме пуснеш...
-Не...-наведе се и я целуна.'
Ритна масата пред себе си,за което веднага започна да съжалява.Но по-силна болка не го оставяше намира,щеше да се побърка.
-Тя ще си отиде...тя ще си отиде далеч от мен.-покри лицето си с ръце и се свлече в ъгъла.

- Хиро е... - поклати глава, помнеше...Беше си спомнил някои по-важни...разговори, това му беше достатъчно. Повечето неща от работата му се губеха, но това вече не бе нужно. - Хиро. От моя страна ли какво си спомням за него?Ще ти доскучае, ако ти разкажа. Беше ни близък по особен начин. Винаги е бил...е...Бе по-близо до теб, винаги...Аз го наблюдавах отстрани в повечето случаи. Всичко, което знам извън задълженията ми зад микрофона е това, което съм виждал и преценявал отстрани. За него като цяло. Наистина не би искал да те загуби втори път, това за него ще е катастрофа. Може би не биваше да ни вижда пак.

-Ммм...-в дълбок замисъл си почеса главата.-Пак не мога да си спомня.А сега ми е неудобно да го питам...

Тръгна да рови...не,да събаря,разни книги из полиците в стаята си,търсейки това,което мислеше,че щеше да помогне.Избута всичко настрани и то изпопада,като някои тухли му премазаха пръстите на краката.
-Митология,митология...-повтаряше си задъхано,едри капки пот бяха избили на челото му.-Къде е?!

- А аз как бих ти го обяснил?Изглежда...Най-близките хора биват забравени.. - каза го като че ли повече на себе си, но скоро се отърси и от това. - Той може да ти каже сам...Или ти да си спомниш. Не мога да се меся в това. От моя страна нещата не са това, което са. Всеки със своето си участие в историята. Можеш да пробваш да си го спомниш около съвместната си работа. Кой знае, от тамнататък нещата може и да излязат сами

-Най-близките...-замислено погледна настрани и нещо привлече вниманието й.
Протегна ръка към рамката,от светлината не можеше да види снимката добре и с нейното детско любопитство...Ахна от изненада,виждаше себе си и Хиро...беше му се залепила за гърба,озъбена,опитваше се да му разроши още повече кошмара,наречен прическа.Той от своя страна се смееше...и изглеждаше щастлив.
-Добре,тука пише,че шинигамитата пазят хората до тяхната смърт,ама не пише нищо за това какво точно става,след като 'смъртта ги застигне'.-Хиро се беше отказал сам да умува,забравил да изпълнението си преди малко,и сега се връщаше за една кратка консултация с Муртаг.
-Хири...?
Спря да си чопли главата,книгата падна от ръцете му и той погледна нагоре към нея.Хири...само тя знаеше за този прякор...това беше толкова отдавна.
-Къде са ти четките,Хири...?Винаги ги държеше точно тук...
-...Смазах ги на парчета...след като ти изпадна в кома...

"Три дни" замислено риташе един камък надвора..Доста бързичко се бе измъкнал...Чудеше се..Сигурно по навик...Както и да беше, ако някой се нуждаеше от него...щеше да го намери при хладилника, скоро се намираше при него и бе готов да го ограби. Какво, бе загубил малко сили, не бе виновен....О, това там изглеждаше супер хипер яко...Май щеше да си го присвои...Хич нямаше нужда да се притеснява за тях...засега, ако нещо ги нападнеше щеше да е там

-Защо спря?-все още не се обръщаше към него,но той беше благодарен за това,нямаше да може да понесе тъжния й поглед.
-Ти си отиваше...както Ризел,и мен ме изгониха от болницата.Моето вдъхновение си отиваше...
-И ти искаше да премажеш своето безсилие...-довърши вместо него.
-Не можех да направя нищо.-гласът му внезапно се пречупи...
Тя се обърна.Той се предаде.Тя го прегърн,а той се разплака и я притисна силно към себе си.
-Обичам те...-казаха си двамата едновременно.-И винаги ще бъда с теб,където и да отидеш...винаги...

- Понякога всичко е толкова несправедливо - онзи в кухнята седеше с крака на масата и с чинии ориз и бог знае още какво, като си похапваше замислено. Спомняше си много добре, но спомените нямаха особен смисъл. За три дни още...Още...Трябваше да останат далеч от всички, но го бяха вече допуснали...Още малко ориз нямаше да е зле....

Като че ли да запечата обещанието си,русокоското долепи устни до челото й.Джени се усмихна през сълзите си и притвори очи...
-Шшшш...-изтри и сълзите.-Боли...но както каза,трябва да се приеме.Шшш...
Тя изхълца няколко пъти,преди да се посъвземе и да вдигне поглед към светлите му очи.
-Ако искаш даже можеш да си издухаш сополите в ризата ми.-ухили се едно дяволито.
-Хироооо!-удари го по рамото и се засмя тихо.-Ужасен си...
-Но така си ме обичаш.

"Няма ли друг начин, командир-генерале?" замислено хапваше следващото парченце сирене от мезетата. Как му се искаше да има и бира...Мъничко... "Но ако го имаше, щях да го разбера..Той нищо не ми каза..."...Я имаше и луканка?Веднага налапа няколко парченца с щастлива физиономия.

-О,не...-Джени пребледня и светкавично се обърна към кухнята.-Нееее,не,не,не си посмял...Не,не,не!
-Какво?-Хиро доста се ококори,като извъртя поглед към открехнатата врата.-Какво има?
-Изял си всичко,нали?!-нахлу вътре с гръм и трясък.

- М? - погледна я въпросително с парченце сирене на вилицата, после преглътна - Малко луканка, ориз, това странно ястие...Нищо друго...Това сирене върви с бира...Ама няма...Бих искал да опитам и салатата, може ли?Салата Снежанка е супер готина, малко...свърши. А и готиното пилешко също...Не ми отнемай удоволствието!! - ужасено се подсети накрая - Нищо друго не съм изял! - да бе...

Остана така да го гледа втрещено...или по-скоро кошмарът в кухнята.
-Уляляяяя...-Хиро се хвана за главата,леко ухилен.-Помел си ми половината хладилник,Муртаг.Какво ще се яде сега,м?

- Краставици? - предложи като вдигна купата със салата. Нея не бе я пипнал още, можеше да стигне и до там, но...Не издържа и пак си хапна парче последно пилешко - Хайде бе какво толкова, магазина е долу, не е болка за умиране