Нон- стоп подготовка, среща и отново всички... заедно!

-Спокойно,ще се научи.-вдигна момиченцето в ръцете си синекосата и се настани на дивана при останалите дечица.
-Я всички родители да кажат,аз все още ли водя в рекордите на странност при децата или вече са ме подминали?-ухили се Джени,обръщайки се към тях.

- Ти моя отговор го знаеш, няма какво да изяснявам отново и отново. - вметна Муртаг лаконично, струваше му се че беше отговарял преди...
- Ама май с Мерик си поделяте рекорда. След като него го няма обаче ще трябва да се огледаме да видим дали някой те бие - някои от децата можеха и да познават Ним, но пък той не ги познаваше изобщо и нито едно от тях, което си беше и естествено.

-Хехе.
-Засега моите може да се опитват да те стигнат,ама ти си прекалено напред.
-Мъеее!-надоволно се изплезиха Джеси и Нико.
-Ей на,виждаш ли?

- Ще трябва да се потрудят доста, за да я стигнат, но има време все пак. Поне моите не се опитваха, което си е направо живот...Шегувам се де...

-Една странна дъщеричка ти е достатъчна,а,Дарконче?-бъчна го в носа с показалец.
-Между другото,къде е Снежинка?-попита съвсем тихо Стивън.
-Скоро ще дойде,сигурно още се опитва да се съвземе от купона за края на учебната година в магьосническото училище в Маг'тор...

- От къде на къде ще ми е стига една странна дъщеря? - усмихна се Муртаг, но не пожела да добави нищо друго, понеже битката за ябълки продължаваше въпреки, че детето идваше от време на време - Гостенката ни те бие днес, мисля, обаче. С извинение, ако звучи като обида

-А?А...не...-обади се от ъгъла.
-Ти си мислиш така само защото не видя как аз и Винр посрещахме пролетното слънце днес!Как можа да не го видиш?!Говорех ти за това от седмици!-вече го държеше за яката и го тресеше много яко.-И ти накрая го проспа!Уааааа!

- Ако ми беше напомнила вчера вечерта щях да не се успя, гаранция. Ама какво, да дойда да видя как ще ме смачкате с него ли?Вече рядко се качвам на дракон, а пък вие нещо често започнахте да досаждате - заяде се той без да влага много смисъл в думите си, че звучеше така, сякаш за него нямаше значение - Следващия път удари Даедел по главата и няма да се наложи да ме будиш сутринта

-Ооо,добре,добре,ще оставя Али да ти троши костите на гърба...
-Ние можем ли да трошим костите на нашия татко?-грейнаха елфчетата.
-Не...
-За сметка на това можете да трепете майка си.-Дейвид беше забелязал леко подутия крак,но за това получи един доста неприятен удар по главата и силното "Млък!".

- Аз мога да й позволя да ти оплита косата. Двете неща са еднакво гадни мисля - замисли се лилавокосия.
- А аз и двамата ще ви накарам да ядете от специалното сладко от боровинки - тихичко ги предупреди Ризел, имаше предвид своя специалитет, който според Муртаг не биваше да се опитва дори от мъртвите. - Защо не оставим разговора за после?

-Милост!-Дженифър веднага забрави за войната "баща срещу дъщеря" и се скри зад него,свивайки се на кълбо.-Аз спирам,спирам!

- Ще пропуснем ли това? - умолително попита Муртаг, никога не можеше да разбере кога наистина е ядосана и кога само се прави. Винаги изглеждаше толкова истинско.
- Ще си помисля после - тихичко продължи чернокосата без да променя изражението си

Нитара едва не се засмя,когато Дженифър виновно измънка и се сви още повече.Това момиченце й изглеждаше прекалено глупаво,за да бъде на шестнайсет...Е,какво да се прави.
-Ненормалници...-подсмихна се Дейвид.-Все същата си...
-Това обидно ли трябваше да звучи?
-Ааа,корекция.Станала си малко по-мнителна.
-Ей...

- Аз нали да не се жалвам...Дай си ми храната! - Ризел му беше отмъкнала ябълките настрани, просто защото бяха останали едва четири на дъното от цялата тази купа.
- Нали знаеш какво стана миналата година на състезанието с Джени?Или пак да приготвям лекарство?
- Какъв несправедлив живот. Ним, веднага да се връщаш, чу ли?Тъкмо когато ми писне ще мога да се измъкна

-Аз мога да си ги ям обаче.-взе още една и впи острите си здрави зъби в плода.-Тихихи...
-Знаех си аз,че е имало някакво малко количество злоба вътре в теб,даже и да беше като едно малко невинно ангелче.
-Еми...ваш си проблем.

- Не е честно!Готов съм да се превърна в Клайв на слънце, дай си ми ги, дай си ми ги - протегна ръка към купата той като рискуваше да падне от стола, но дори и сега както преди години не можеше да стане толкова лесно. Още се чудеше как тя си беше позволила да падне от Винр тогава и да ги остави намира

-Мама забранява.-оплези се тя и дръпна купата по-настрани.-Виж каква е загрижена за теб,ти само за ябълки мислиш!

- Ама те означават живот. Хаайде де, моля, мооля. Аз казвам че няма значение дали после ще стана като болен от шарка или проказа, все пак ще са си мои изприщванията.
- Набий си в главата портокали или круши най-сетне - сглъча го чернокоската, което предизвика лека и бърза смяна на цвета на очите му.
- Мразя круши!Ако не ми ги дадете ще трябва да стана а пак ме мързи....

- Зини?- въздъхна Джули и погледна към хобита въпросително.
- Спокойно, запасили сме се, в мазето е пълно и даже са нов сорт. Специално отглеждани в пустинята, а какви ниви си имаме там вече.- усмихна се оранжевоокият и разроши леко бретона си:- Добре, че хората се научиха да отглеждат овощни дръвчета в саксии и парници, иначе за тези десет години нямаше как да го изхранваме Муртаг.- засмя се след малко и стана от стола си.

- Ама то така или иначе те искат да ме уморят от глад. Не искам круши...Ще видиш ти, заспиш ли веднага ще излизам да си търся храна, няма да мина ей така.
- Съжалявам ти искаше да се ожениш за мен, не аз за теб.
- О...Още в началото казах, че инат и инат семейство не прави - и се отказа да спори удряйки глава в масата

-Може би не,но затова пък сте забавна картинка.-подсмихна се Дженифър,вдигайки една ябълка от купата.-Хубаво,но само една.Не искам после да се чешеш като маймун.
Подаде му я с риска да остане накрая без ръка...

- Мен не ме сърби, малко боли, но забравяш, когато ти се налага да оправяш покрива - побърза да добави като загледа ябълката сякаш беше от злато и беше много ценна, та да я запази завинаги. - Тъй че ще ми намерят занимание когато се наложи да ставам на петна

-Ще миеш чиниите.-ухили се победоносно,като едва не се изкуши да я дръпне настрани точно когато той посягаше да я вземе.
-Оф,тез чинии...
-Точно!

- Е нали Скай ги спечели де - опита се да се измъкне, замисляйки се сериозно дали си спомня домакинския трик за миене на чинии...Надяваше се Даедел да помни...Колко странно щеше да изглежда...Е, може и да изпросеше Ризел да му каже...

-Е,сигурна съм,че веднага ще ти ги отстъпи!Нали да не те сърби...