Нон- стоп подготовка, среща и отново всички... заедно!

"Лу, наистина е по-добре да огледаш, все пак си губим времето и така и иначе".
Вълкът изчезна от съзнанието му след кратко мислене. Не се беше събуждал от години...Не си спомняше много неща...
"Ти какво ще кажеш Винр?Чух че си станал ясновидец" - присмехулно въпреки всичко се обърна накрая към дракона, който се надигна ръмжейки
"Какво ще кажа ли?" замахна съвсем неочаквано с опашка и бързо-бързо го изпрати на разузнаване по нежелание "Ще кажа че всички сте еднакви с една разлика, че едните знаят само да говорят, а други действат." после се отърси от снега и излетя, за да последва Лука
- О да, изпрати и Даедел някъде си там, че света да си почине - скептично отбеляза Ним когато на хоризонта се отбеляза много точно мястото на падане от страна на господаря...май в рекичката - По-добре някои да се успокоят

-Бързо всички по кралствата тогава...-Вичи поотвори няколко портала.
През единия Джесика можеше да види познатите елфически гори.Стори й се за момент,че дърветата й махаха да си дойде у дома,но тя не можеше...да се почувства у дома...докато не намери онова вечно усмихващо се момиче и не се убеди,че няма слънцето в нея да угасне завинаги.Друг пък водеше към величественият дворец на драконите,няколко летяха покрай кулите...
-Да го търсим ли онзи къде е паднал или той сам ще си тръгне по някакъв път?

- А оставете го, съвсем сигурен съм, че ще си го изкара на Рой... - поклати глава Скай, беше попадал и преди на яда на Винр и летене от страна на Даедел. Дори през портала вече можеше да се чуе, че предположението му беше горе долу вярно. - Тъй че отивам да ги усмирявам...Доколкото зависи от мен.
И побърза да мине, за да запази спокойствието там поне от части.
- Това значи, че и ние трябва да си отидем вкъщи - прошепна пък Ризел, макар че изобщо не й се връщаше в онази празна къща

- Даедел. Той винаги намира пътя.- въздъхна Нава:- Само се надявам да не е пострадал нещо, че само и негови травми ни липсват, като допълнение в отвличането на Джени.- пак въздъхна и поклати глава.
" Какво ти е?"- попита тихо Ника, като въпросът беше чут ясно и от Джиа и тя погледна към белокосият.
" Болката се връща."
" Мислех, че белегът вече не е действащ?"- запита зеленокосият дух, опитвайки се да прикрие изражението си.
" Беше, но сега... сега се върна. Мисля, че силите на Нитара върнаха болката от оръжието на Сянката."
" Лошо, братко, лошо."

-Хайде,да вървим...Джули,ти,Естер и Зини ще дойдете с нас.-усмихна се мило към зеленокосото момиче.-Ако някой намери нещо,веднага се обажда и хукваме към вас.
-Аз вече казах на колегите си да търсят.-тихичко отвърна Вичи.-Само се надявам един от учителите да не е този,който я открие,че няма да сме много доволни...малко строгичък се пада.

- Май ще се наложи наистина да дойдем с вас.- въздъхна Джули и прегърна по- силно дъщеричката си. Естер вече не плачеше, но хълцането й все още се чуваше и усещаше.
- Да вървим...- обади се Нава, като хвана ръката на Нико и се насочи бавно към порталът към Елфическите земи.

- Ние също - подкани останалите Ним, кимайки на Ризел да дойде с тях - Много добре знам, че защитните магии на Муртаг ще ви изядат. По-добре погустувайте.
- Добре... - нямаше какво да се замисля...Не можеше да гледа Даедел...Сърдеше му се, меко казано. Тъй че се усмихна насърчително на децата, които от доста време говореха за планината