Нон- стоп подготовка, среща и отново всички... заедно!

-Отивам да си направя чай!-настръхна момичето и изфуча от там...ама не влезе в кухнята,ами май се озова в някой коридор.-Опа...-пробва другата врата и след още някой друг опит накрая я нацели.

- Поне мястото на кухнята не е много променено - отбеляза Ним, макар че само се споглеждаха с Муртаг откакто онези двамата. На Муртаг му се искаше да му сподели нещо, но сега вече не можеше толкова лесно..
- Аз съм щастлив - прекъсна ги Клайв и свали качулката, раните бяха изчезнали до следващото си появяване. Това им напомни, че не е времето да занимават другите със събуждането на Даедел и други подобни.
- Нали има ябълки?

-Мисли бързо!-няколко изхвърчаха през вратата,пък ако хванеха...друг въпрос.
Онези двамата седнаха в ъгъла,онзи още не я пускаше,пък и тя май не искаше да се разделя с него.Погледът й притеснено скачаше от един човек на друг и даже присъствието на деца не я успокои по никакъв начин.
-А...ъм...а-аз съм Ни...Нитара.А това е Хичиру.

- Ябълки има разбира се, подсигурили сме се!- възкликна Джули, като от някъде, от един от шкафовете извади голяма плетена купа с ябълки, зелени, червени и жълти.
По стълбите се чуха стъпки и след секунди младият хобит се озова пред тях с широка усмивка:
- Каква радост за очите ми!- възкликна усмихнато:- А и нови гости имаме също.- погледна към двамата новодошли и се усмихна още повече.
" Само без политически разговори, моля."- предупреди го мислено Джули и той въздъхна леко.

- Супер - ухили се лилавокосия, след още една кратка борба с Даедел при споменаването на имената. - След минута из и Али сме ги изяли, засичайте.
- Здравейте!Приятно...ни е - отговори пък Ним на гостите като се обърна към тях

-Да питам ли дали ще има останали за мен?-Дженифър се върна с коса,от която поне вече не капеше вода.
В ръцете си носеше три чашки с чай,като тя пристъпи към непознатата двойка.
-Ето,вземете...-протегна ръцете си напред,но момиченцето се опита сякаш да избегне всякакъв контакт с предмета.-Спокойно,нищо няма да ти сторя!
Вместо детето,мъжът пое чашите и чак тогава Нитара посмя да докосне своята.Дженифър само се усмихна и се настани на един стол между Али и баща си.
-По една вече сте изяли,до колкото виждам...

-ВНИМАНИЕЕЕЕ!-от портала изхвърчаха няколко елфчета и една мама Джес,а пък след тях излязоха и два дракона,накачулени с чанти...След това тримата глупаци-Жабчо,Вампи и Таралежчо.Веднага се юрнаха към къщата под капките и след миг вече имаше още няколко леко намокрени хора и багаж в тази сграда.
-З-здравейте...-пое си дълбоко дъх и стовари всичко на земята,кракът й отново показваше колко много беше ядосан на решението й да бъде боксова круша.

- Тук вали вече?- последни влязоха Джин и Нава ,като елфът оглеждаше къщата с усмивка.
- Ето ги и останалите!- възкликна Джули и подскочи радостно:- И също мокри!
- Огън, имам нужда от огън.- обади се Джин, като срещна погледа на сестра си и някак се вцепени.

- Само огън да ви трябва. Но ще струва две ябълки - насочи ръка към стената, където ако си спомняше добре имаше камина и не беше сбъркал. След миг огънят вече гореше.
- Здравейте! - подскочи лилавокосото момиченце до него, нямаше нужда да познава някой, за да го поздрави, поздравяваше дори непознатите по улицата.

- Джеси, Нико, май си намерихте компания в унищожаването на къщата. А всъщност, нова ли е?- белокосият се завъртя на едно място, с вдигната глава и оглеждайки всичко. Двете елфчета се ухилиха и подскочиха весело:
- Напълно, наново построена.- отвърна Джули, като мигновено се хвърли на врата на брат си:- Иде ми да те удуша, за дето не дойде на гости миналия месец.
- Съжалявам.- прошепна тихо Джин и се усмихна:- Но се радвам, че съм тук вече! И Муртаг, веднага ще получиш ябълките, само да се постопля малко.

-Ей,ами аз...-намуси се синекосата,чувстваше се някак пренебрегната.-Джули,няма ли да поздравиш и майка си,м?
Двете дечица пък се залепиха за още няколко дечица и си оформиха окончателна детска градина.Джени се почувства някак странно,спомни си когато тя беше на тяхната възраст и се усмихна...
-А ти кака Джени ли си?-попита Джеси въодушевено.
-Мхм.
-Мама и татко много са ни разказвали за теб!И за всички останали!Какви имена имаме ние?
-А,вие сте нощ две и ден две,точни копия сте на родителите си...няма какво да говоря.

- Разбира се, как бих те пропуснала!- отвърна зеленокосата и прегърна Джесика силно:- А, как ми липсвахте с него.- посочи с поглед Нава, който продължаваше да оглежда къщата, сякаш всеки спомен от тук се набиваше пак и пак в главата му.
- Досадно...- промърмори Джиа и премина директно през него, като го стресна и отне мислите му над спомените:
- Това беше... гадно.- обади се Нава и прехапа устни.
- Нищо ти няма.- усмихна се духът и огледа присъстващите:- Ним, сега като те виждам, май започвам мъничко и да завиждам.

- Да бе, аз завиждам на теб. Да не мислиш че е приятно да се блъскаш в стените всяка сутрин, защото си забравил че вече не преминаваш през тях. Веднага бих се върнал към предишното си аз, само ако оня не беше решил да направи добро и да ни раздели - под оня имаше предвид Дарсия и гадните му магиики на времето, поне от една страна.
- Ти пък кога си минавал през стените?
- Винаги преди. Хич не ми е приятно така...Навиците си остават завинаги

-Пффф...-Джени покри устата си с длан,за да скрие смеха,който се бунтуваше да излезе навън.
Нитара повдигна глава и се вгледа в тях...толкова много,толкова щастливи,толкова силни...и толкова перфектни морски свинчета.Привлече вниманието на все още кикотещата се Дженифър и тя с усмивка прие празните чаши.

- Е, да... в повечето случаи предполагам.- Джиа можеше да приема плътност понякога, но като дух си беше свикнала да минава пред това и онова, че даже и през живи същества.
- А, Ишизу?- белокосият вече се съвзе малко и затърси черната вълчица с поглед.
" Не се надявай да се измъкнеш от мен лесно."-обади се тя и мина покрай него, като пое в посока камината, май и тя обичаше огъня както други тук.
- Заемаш се да си бавачка на децата, че като ги гледам колко се събраха...- направо настръхна, когато групичката хлапета започнаха да си шептят нещичко и да се кикотят.
" Разбира се, това ми е работата. Дано някой ден получа грамота за специалист- бавачка."

- Скай може да ти я осигури. - веднага посочи някой Ним
- Естествено като минеш през изпит - укроти пияния...Много е готин. Само трябва да ги прекъснеш в изпълнението... - добави Муртаг с поредната ябълка, като я оглеждаше замислено. - Но аз не го препоръчвам, понеже ти отнема много време каквото и да правиш. Дори човек като мен да си в ядосан вариант. Всъщност къде е Скай, като се замисли човек?
Обърна се на всички страни, но от момчето и Нат нямаше и следа. Беше ги оставил навън...Явно още си бяха там...При драконите може би...

-От къде идвате?-попита по-тихичко Джени,не искаше да се меси в техния разговор.-М?
-...От никъде.-накрая каза Хичиру с плътния си дълбок глас.
-Е,как така?-заинтересова се съвсем и застана приклекнала пред тях.
-Нямаме дом.-поясни Нитара.-Скитаме...
-Наистина?!Това не е хубаво...-погледна към кърпата отново,но бързо върна вниманието си към малкото момиченце.-Родители?
-Не...Само той...
-Напомняш ми на някого...-усмивката й само за миг изчезна,но отново се върна.-И то болезнено много.

- Пияни.- засмя се тихо Джин, и хвърли по бърз поглед на тримата елфи, които правеха изпълнения по- рано днес с песните си.
" Ще се наложи да се постарая, май."- подсмихна се вълчицата, лягайки пред камината, мързелът тотално я беше прихванал.
- Ще отида да видя къде са момчетата.- кимна Зини, като закрачи към вратата, опитвайки се да си запази наметалото от мокрите следи по пода.

- Под момчета Скай и Нат ли имаш предвид?Остави ги, нека зимуват...
- Всъщност, сигурно си говорят потайно за нещо - добави Ним, който се изкушаваше да изкаже, че и в техния замък си имаха доста добър пияница, който твърдеше, че не може да се напие

-Аз после ще ги поразпитам,и без това съм по-голяма от тях,все някак ще ги изманипулирам да ми кажат.-вдигна рамене Джени.
-Ау,верно,ти вече си станала на шестнайсет.-Даниел покри лицето си с ръка.
-А ти наколко си станал бре,приятел?-Стивън му се ухили насреща.
-Млък!И ти не си много младичък.
-Нямам още трийсет,тъй че съм все още младок!Завиждааай!

- Е то значи половината тук ще трябва да завиждаме, хайде да не говорим за години.
- Ти какво, аз като съм на 200 какво мога да кажа? - ухили се Ним и веднага затвори устата на Муртаг с това.
- Щом още имам контрол над себе си значи още ме бива, край на коментара. И някой да намери лепенка за устата ми

- Ама ще подгизнат, а и драконите сигурно блещолевят глупости, особено като я знам Анаю през последно време каква е.- въздъхна хобитът, но се усмихна и пак се върна назад:- Някой друг да иска нещо? Че днес ми е забранено да говоря за политика по какъвто и да било повод.

- Политика - намери Скай и ако имаш желание говори с него на тая тема. На 13, обаче в момента го обучават на подобни теми - измърмори лилавокосия, беше доста страдал от подобни теми, понеже чернокоското често беше идвал в дома му да си преговаря уроците на глас. - Омръзна ми вече от тези книги които е натрупал вкъщи...Е, не че децата не им видяха сметката, после се сърдеше защо са нарисувани човечета из страниците

- Не, не, само не и това.- поклати глава Джули:- И на мен ми дотегна от него, вече втора година го търпя с тези негови речи, стига ми толкова. А и той се цупеше, че Естер е изпокъсала книгите му.
- Тя ги направи на парченца!- промърмори хобитът и прие тъжно изражение.
- Да, но тя е на три, а ти на двадесет и седем!

- Вие по-далеч от нас си обсъждайте тогава. - бързо-бързо уреди нещата лилавокосия, като продължаваше да унищожава ябълки. - Пък си намерете общо скривалище за книгите и никой няма да ви ги пипа.
- Бате каза, че иска книжка с картинки и ние му помогнахме. Затова му нарисувахме учебника - сподели лилавокосото момче, откъсвайки се за миг от играта.
- Ето, сега се разбира мисленето на другите относно късането и рисуването на тея книги

- Напълно.- кимна зеленокосата:- Естер, а ти защо скъса книжките на чичо ти Зини?
- Заш...тото той каза, че иска харти...йени... раздели...
- Разделители?- Момеченцето кимна с глава и се усмихна широко:- Е, вече всичко си разяснихме.- Джули поклати глава и се поспря на масата:- Трябва да й намеря логопед, понякога не може и едно изречение да сглоби.