Нон- стоп подготовка, среща и отново всички... заедно!

-Анаюююю!-ох...
Изтича до драконката и щастливо прегърна муцуната й.Трябваше да тръгне да раздава безплатни прегръдки в двореца май,много си я бива...

- Може ли мен никой да не ме прегръща, защото се страхувам, че ще заспя на рамото му - предупреди Муртаг, май целеше да види тоягата от близо, но какво значение имаше. Сигурно му помагаше да се разсъни напълно...Глупостите

-Мъ,теб кой ще те прегръща,мързел...-направи се на сърдита и продължи да държи главата на Анаю.

- Знаех си - доволно отбележи онзи - Измъквам се да се отмързя. - като "заприпка" отново надолу, вероятно тръгваше към онази поляна
- Не трябваше да го водите...

-И да ни обвинява после,че сме го събудили без причина?Неее...

- Той така и така щеше да заспи - тихичко се намеси момиченцето, като гледаше към баща си с пръст в уста. - Само като заминехме...Извинявайте, аз ще си мълча

- Хайде, хайде...- засмя се Джули и вдигна дъщеричката си на ръце:- Да влизаме, че Зини вече ще пръсне от напрежение. Идеята за поправяне и престройване на къщата беше негова и сега е много горд със себе си и с укарасата. А запазихме и всички стари мебели, като ги реставрирахме, така че спомените не са се загубили много.

-Най-малкото отново да ви се налага да ги реставрирате...-погледна за миг към двете близначета.

П.П:Някой да ми върне вдъхновението обратно! Т_T

- Ние обещахме да не...чупим - тихичко каза отново момичето, макар че май й се искаше да е обратното - Пък и ние не чупим, какво сме виновни, че предметите ни се изпречват на пътя...

-Мда...-вдигна я от земята и тръгна към къщата,пък който носеше багажа,носеше го,напълно го забрави.-Затова масата в кухнята веднъж се напука на две или пък дивана,на който преди спах,беше продънен...

- Джейдън каза, че дивана бил добър за скачане - опита се да се защити детето, обвинявайки друг.
Момчето нищо не отговори, чудейки се баща му как се връщаше толкова бързо и безшумно и...без да говори.
- А масата се счупи, защото Винр я настъпи, докато тате поправяше кухнята

- О, не се тревожете, напълно нормално е.- усмихна се зеленокосата и пусна нацупената Естер на земята, момиченцето явно се бунтуваше защото не искаше да бъде гушната толкова дълго: Покрай нея особено, налагаше ни се да оправяме някои неща по два пъти, така че...- засмя се леко и поклати глава, а зеленокосото момиченце се насочи към близнаците ,като хвана Джей за ръка и протегна другата си ръчичка към Али.

-Винр как ще си вкара крака през малката врата?-повдигна вежда Дженифър.-И изобщо какво ще прави в нашата кухня?А,искаш да върви с теб ли,Естер?
Остави белокосото момиченце на земята,разрошвайки го,да си разговаря с другите,а не да бъде обвинявано заради пакостите си...а те бяха прекалено много май,пък и те въряха за ръка с тези и на Джейдън,тъй че наистина ставаха изключително много на брой.

- Винр, той е магически. Смалява се, когато им е угодно - ухили се Муртаг и само това. - Тичай Джей - пусна момчето, понеже вече се дърпаше от ръката му

-А ти какво заставаш на тяхна страна?Нали после ти поправяш къщата?

Естер се засмя радостно и поведе приятелчетата си към къщата, първите които щяха да прекрачат прага й:
- Май трябва да си наемем по някоя и друга бавачка за тези сладури?- подсмихна се Джули и събра ръце зад гърба си.

- Аз като поправям къщата това не е проблем. Всеки свиква на някакъв режим и има нови хобита, след като няма битки за него...А за моите - не бавачка а някой войн-укротител, това им трябва. Пък дори и сега да са мирни.
- Тате!Не разказвай за белите, и на нас не ни е много хубаво като се блъснем в стената.
- Или пък когато мама с развика например...

-Чичо Тоягчо на нея й е верен съюзни...-погледна внезапно нагоре...Какво по...
Това капка ли беше?А това облаци ли бяха?От кога имаше облаци на това небе?!
Кап...кап...кап-кап-кап.
-Дъжд...-оклюма внезапно,защо,защо дъжд на този празник?!-Защо дъжд...

- Да го превърна ли в сняг? - в готовност вдигна глава Клайв без особена надежда и естествено получи отрицателни отговори.
- Да влизаме по-добре - предложи чернокоската, която беше хванала ръката на Муртаг и оглеждаше всички с леко притеснение, повечето никога не беше срещала

-Ммм...-само Дженифър се спря,когато се затичаха по пътечката...
Нещо друго привлече вниманието й и тя се загледа към дърветата малко по-встрани от оградата.За миг й се стори,че виждаше някого...
Чу как я викаха да дойде,но онова любопитно усещане я изпълни и тя тръгна натам,въпреки,че вече косите й дрехите й започваха наистина сериозно да се мокрят.Сянката зад дърветата се размърда сякаш се опита да се скрие...Стъпка,още една...
Ахна учудено,когато видя как някакъв кестенявокос елф,със странна кърпа около очите,държеше едно малко белокосо момиченце.Златните й очи изглеждаха някак изплашени и съдейки по това как искаше да се скрие зад непознатия,явно го познаваше...
Нямаше рога,нямаше вампирски зъби,нямаше нищо неестествено.Явно добре се бяха прикрили,защото момичето пред тях усмихнато протегна ръка:
-Елате да се стоплите при нас.

- Моят стол! - строполи се на един доста старичък стол Муртаг и май нямаше намерение да стане от там скоро време. После замислено се загледа през прозореца, както някога преди...Тогава очакваше опасност. Странно, защо не се беше чул със сестра си. Май...Я стига, нямаше нищо...страшно.
"Мракът..." чуваше го за пръв път от години. Надяваше се да е изчезнал, но...
"Мракът, мракът, дай ми го, върни ми го...Той ти трябва, трябва да ме послушаш!" Даедел беше прекъснат от вълчо рамжене и Ризел, която сложи ръка на рамото му.
- Добре ли си?
- Май...да...

-И-имаме гостии!-вратата се тръшна още веднъж и Дженифър хвана раменете си в опит да се стопли.
Беше станала вече мокра до кости,пък й косата й-...кошмар.Онзи въпреки кърпата перфектно се беше ориентирал накъде да тръгне и нямаше проблеми да я последва.Доста се беше изненадала от това,но пък толкова много неща беше виждала покрай приключенията на баща си,че го сметна за нормално...Малкото момиченце оглеждаше всичко сякаш щеше да го изяде и се сгуши зад него,като той сложи ръка на главата й.

"Мракът" едва не го задави, но успя да задържи спокойното си изражение. За миг усети плочите под краката си, мраморът...Тъмната зала, която не беше посещавал от години, паяжини, тъмнина и морето. Даедел беше се събудил отново. Но защо...
"Какво искаш, Дае?" строго запита, като се огледа. Не беше добро.
"Мракът. Внимавай" продължи да говори двусмислици Даедел и се доближи до себе си "Ти промени бъдещето си, аз трябва да ти се подчинявам. Не искам да правиш глупости. Довери ми се"
- Нека са ни добре дошли гостите - каза накрая, оставайки да се чуди над думите и намеренията на Даедел и се усмихна - Да се нуждаят от подсушаване или огън за постопляне?

Джени погледна въпросително към двамата,но онзи след доста дълъг интервал от време просто поклати глава.Вдигна момичето от земята и тръгна след кестенявокоската.
-Сигурни ли сте,че не искате да се стоплите?Ако не ти,поне тя,защото ще насти...АПЧИХ!...не...

- Май ти вече си настинала. Какво искаш, да те постопли? - усмихна се Ризел като се поизправи, беше се научила когато Муртаг изпаднеше в подобно странно настроение, когато говореше със себе си някъде да не го прекъсва. Понякога се случваше да срещне не него, а Даедел. А сега лилавокосия изглеждаше малко разтревожен и умислен. - Внимавай да не се разболееш по-силно, защото нали знаеш грижите на Али колко са добри