Нон- стоп подготовка, среща и отново всички... заедно!

" Млъквам, но не мисля да се оттегля напълно. Внимавайте, задава се сериозна бурия, не се знае кой ще оцелее и кой... не. Нещо като шесто чувство..."- след тези думи онзи глас в главата на Нава затихна и напълно изчезна, като погълнат от черна дупка.
- Мисля, че мога да се съглася с него, задава се буря. Дано само да не е до толкова сериозна, колкото Ника твърди.- въздъхна белокосият и приведе леко глава.

- Една хубава реплика...принадлежаща на брат ми, в повечето случаи. Не че ми е работата да се бъркам в семейни проблеми - беше минало отдавна времето, когато взимаше заплахата твърде насериозно. Колко заплахи беше имал от тогава....Работата беше там, че не можеше да се въздържи, пък и едва ли просто искаше да си седи и да се наслаждава на спора. - О, гомен, гомен да не би случайно пак да съм объркал времето за включване в изразителния разговор?Чудно ми е дали случайно не сте срещнал някоя тъмна твар и то много, много тъмна. Все едно сте говорел с майка ми например
"Но може би е някой нов" очите му в тъмната зала някъде далеч просветнаха предизвикателно. "Искам да го намеря."
"Много си придвидлив, Даедел...Но нека не бързаме толкова"

- Тате има нужда от помощ - очите на малката просветнаха притеснено и тя се приближи до вратата - Той ще се разсърди, ако аз не отида...
- Али, по-добре стой тук - от това, което помнеше за това момиче знаеше, че е голямо негово копие...Но също така и притежаваше нещо по-странно. Ним се поизправи, за всеки случай, докато момичето вперваше замисления си поглед в него.
- Но тате ще бъде тъжен, ако не съм до него.
- Сигурен съм, че баща ти ще разбере.

- Значи този е...- заговори тихо Джин, като опря длан на прозореца:- Не мога да повярвам. И кой го е върнал?
" Някой, представител на зло, притежаващ огромна сила."- отвърна Ишизу и присви очи:" Ника говореше именно за това, нов мрак се надига."

Момиченцето се приближи до прозореца, въпреки че беше казала, че няма да излиза навън. Погледът й помръкна леко и тя стисна зъби и юмрук. Доколкото си спомняше знаеше отлично...коя беше и какво се очакваше от нея. Защо искаше да го научи тогава...Беше страшно...Но ако се наложеше....Ако той, Даедел, я извикаше по име тя щеше да се бори, стига да й беше позволено. Връзката не можеше да се разруши...Знаеше, че нещо не е както трябва. Брат й не го усещаше...Само че тя знаеше.
- Черната магия се е разрастнала. Появил се е някой друг, защото нашият род замира. Аз съм последният му член. Те са близо - намръщи се тя като загледа през прозореца, сериозна както за пръв път...мислейки за това

- Последната?- повтори тихо Нава, като я погледна и се смръщи замислено, но бързо върна предишното си по- спокойно и сериозно изражение:
" И май са по- близо от очакваното."- проговори мислено Джиа ,като застана до белокосият:- Брат ти твърди, че знае нещо.
- Знае много неща, но иска нещо невъзможно в замяна.

Тя отново загледа през прозореца, игнорирайки другите около себе си, готова да излезе навън всеки миг. Брат й се сви до ъгъла отново и се намръщи. Мразеше когато сестра му говореше неразбираемо. Често беше присъствал на разговори между нея и баща им...Беше трудно за разбиране....Още повече онзи страшен човек с черните очи, който го караше да се държи странно.
- Това означава ли че пак трябва да бъдем готови за неочакваното - Клайв като че ли беше готов да си върне обичания сняг, само и само за да направи обстановката подобна на онази от преди години
- В тъмнината винаги има нещо зараждащо се, дори да се опиташ да я изкорениш...Със сила и добро...Дори със светлина... - тя се сепна за миг и се усмихна най-после сякаш на себе си - Какво има за закуска?

-Не се бутай там,където не ти е мястото.-Шико стисна по-силно,докато се зъбеше на заместника си.
-Ау...пусни ме!Пусни...-Дженифър прехапа устни и се опита отново да се отскубне от него.Дългите му черни нокти отвориха старата рана,че я направиха още по-дълбока,но той не забелязваше.Няколко капчици кръв капнаха на тревата.
-Винр!-изпищя момичето,мислейки,че синият дракон може би щеше да му напомни малко на Лор и да му помогне да се осъзнае.

Драконът се надигна откъм ляво, досега беше се правил на скала...или пък наистина се беше настанил до няколко камъка. Святкащите му очи показваха, че не е особено доволен от..гледката може би. Но драконите май предпочитаха да не споделят това. Надигна глава и нададе рев, след което се изправи съвсем.
"Момичето принадлежи на себе си. Трябва да я пуснеш"

-О,страхотно!Сега и Лор ли вече си има заместник?!
Това не подейства особено добре...Ако не беше паниката вътре в нея,тя би се ударила по челото от абсурдната ситуация.Май нямаше друг избор...щеше да използва специялното си оръжие,с което бе тренирала вече години наред...
Вдигна с бясна скорост единия си крак и го удари много жестоко там,където най-болеше.Не искаше да го прави,но след като той имаше правото да й троши китката,защо тя да не отвърне на удара?И всъщност подейства,защото той я пусна и се сви на кълбо на земята.
Джени бързо се приближи до вратата,далеч от него,докато той вдигаше зловещите си червени очи към нея.
-Ти...ти си моя дъщеря...Съдбата те е нарочила да следваш истинското си семейство,където и да е отиде то!
И внезапно се изпари.Изчезна,но момичето знаеше,че той щеше да се върне...беше сигурна в това.

"Семейство, семейство...Той друго знае ли, всеки има своето разбиране за тази дума"
- Винр, стига, успокой се. - просто, но доста твърдо го прекъсна лилавокосия макар че изглежда беше много, много далеч от това място в размишленията си. Наистина много далеч. Дали се чудеше какво да прави или пък обмисляше нещо друго, може би беше по-скоро второто.
- Леля ми е мъртва. Магията не е устояла, беше прав. - лилавите очи на момичето просветнаха в ярко червено, стоеше на вратата и гледаше сериозно към баща си.
- Не се меси, Али...Просто не си прави труда.
- Но аз го усещам
- Знам...Много добре го знам. Остави това на мен.

" Жалко."
" Ника?! Кое му е жалкото?"- Нава присви очи гневно, на новото появяване на брат му.
" Това беше само началото на купона."
" Значи вече е купон, нали беше буря?"
" Не може ли да има купон и по време на буря? Пази си семейството, братко, за да не се налага аз да се включвам."
" Млъкни."
- Добре, добре.- размаха ръце Зини, някак притеснено, но опитвайки се да разведри обстановката:- кой е гладен, има и сладко и солено. Палачинки и... леле ,какво има наистина?!

- Ябълки - ухили се момичето, като май предпочете да послуша съвета на баща си и очите й мигом възвърнаха нормалния си лилав цвят, преминавайки през един доста познат син. - Трябва да има ябълки!
И влезе навътре подскачайки като зайче.
Муртаг въздъхна и предпочете да се изправи. По-хубаво беше, когато знаеш още от малък какъв си и какво можеш. Беше ужасно, когато тя се беше развихрила за пръв път на първата им тренировка. Защото ако не тренираха щяха да я завладеят онези сили...Какво му беше станало, та беше приел тази магия. Сега тя криеше своите собствени сили...И тези на Дарсия...Някога щеше да погълне и неговите...Това беше тя...Сарго Сапфир...Радваше се поне, че другото дете е по-спасено, така да се каже. Надяваше се само да не се получи като с други двама близнаци. Като с една майка на злото...
- Не й ги давайте всичките. Ще хване алергия като мен. - тихичко отбележи, макар че изглеждаше така, че няма намерение да влиза.
(Сарго е с ударение на "о" да отбележа^^)

Вичи едва не падна назад,когато се отдръпна,за да може Дженифър да влезе вътре в къщата.Момичето не погледна никого,беше впило поглед в новата си още по-дълбока рана.Трясна вратата на кухнята след себе си.
-Да ти помогна ли...?-детското гласче на Нитара най-сетне отскубна погледа й от кървавата китка.
-Не,ще се оправя и сама.
Въпреки смръщеното изражение на момичето,демонът можеше да усети как отвътре искаше просто да избухне в плач и да не спре никога.Това й достави още по-голямо удоволствие...
-Кой беше това?
-Никой...
-Но очевидно беше...
-Казах никой!-повдигна тон и момиченцето се скри зад онзи с кърпата върху очите,първият виновник за тази червена бъркотия върху ръката й.
След минута-две блъскане и тропане,тя излезе от къщата с една покрита с бинт длан и се насочи към синия си спасител.
-Ела тук...
Пред него не можеше да се крие.Още от много малка беше свикнала да бъде открита с този дракон,а старите навици никога не си отиваха...Изхлипа веднъж,преди да протегне ръце напред и силно да прегърне главата му,стискайки очи.

Джин проследи с поглед момичето и въздъхна:
- Истинските родители са като напаст, която те преследва постоянно.
Нава му хвърли намръщен поглед, макар и да нямаше определен смисъл в него, мръщеше се за друго:
- Джиерда, иска да разбереш от къде дойде този и всички замесени в това, а също и в3ероятни магически способности от негова страна.
- Разбира се.- кимна зеленокосият дух, като мина през белокосият, а след това и директно през вратата.

Драконът предпочете да не казва нищо и просто разпери крило, за да прикрие и себе си и нея. Малко по-нататък до поточето Ризел трепереше и се оглеждаше. Някак смътно знаеше, че не може да се приближи до него сега. Понякога просто знаеше, че беше равно на смърт...Чак сега беше разбрала какво означаваше едно истинско дете господар.
- Муртаг...Изпрати мен - успя твърдо да се обърне към него, но той поклати глава и се скри в къщата. По тази тема никога нямаше да се разберат. Той никога нямаше да й позволи.
- Тази сутрин довлече проблемите - въздъхна като се настани на масата. - Какво странно предчуствие съм имал когато казах, че няма смисъл да идвам.
"Ти никога не ме слушаш. На всичкото отгоре тя стана сериозна, иска да се заеме с проблема. Знаеш какво ще означава?"
"Да, да млъкнеш"
- Стига, мисля че това не се случи само заради товаче ти си тук - каза в същото време и Ним.

-Не...никой не е виновен от присъстващите...-младата магьосница се беше качила върху покрива на къщата и сега гледаше към хоризонта,мислейки над нещата.-Освен може би с някои изключения...
Нитара беше далеч,за да чуе,и по-добре.Щеше да стане колям скандал,защото тя нямаше абсолютно никакви доказателства...и все пак това дете не й харесваше,нито пък настойника й.

-Не знам какво да правя...-накрая успя да преглътне последните сълзи.-Сега даже ме е срам да се върна при тях...при Муртаг...и Ризел...и Али...Джей...При всички.Не знам какво да правя...

"Те никога не биха те обвинили за нищо. Нито пък ще те гледат с лошо око, заради случилото се. Някои от тях са преживели неща близки до това. Други - още по лоши...Те знаят че е трудно. Знаят и какво означава болка, независимо каква е. Никога не биха те изгонили просто защото баща ти е решил че са те откраднали например. Най-малкото ще стоят до теб, докато намериш път, след като не знаеш какво да правиш. За мен важи същото, още повече, че би трябвало да съм твоят дракон."
Нямаше представа доколко...добре и на място звучеше това. Просто следваше инстинкт.

"Намерих!Открих!" вълчото ръмжене на Лука се завърна. Беше го пратил да проучи малко...Ето че се беше върнал. "Пази се, господарю. Рано или късно, днес или утре...Гламдринг ще свети"
Винаги говореше с гатанки...Но лилавокосия се намръщи и стисна ръце в юмруци, сякаш очаквайки това да се случи точно в този миг.

-Моят дракон?-приминга няколко пъти,всичко й се струваше прекалено замъглено.-Но между нас няма оформена връзка като между един нормален Ездач и Дракон...
Не,че не искаше де.Няколко пъти се беше опитала да преглътне притеснението си и да повдигне темата,но все не се получаваше.Поне разговорът започваше да отвлича бавно вниманието й от проблема насреща...За което после щеше да бъде много благодарна.

-Съдейки по това как Шико се държеше,със сиурност ще се върне пак да създава проблеми.А мен ме съмнява някой да го е изкарал от Отвъдното,без да го е напомпал с магически способности...

Винр наведе леко глава, сякаш се срамуваше от нещо. Беше отдавна, когато го бяха казали и той все още не...не можеше да разчита на себе си за това.
"Нямаме връзка, права си. Когато Муртаг ме намери в пещерата, нямах ездач както останалите. Бях се излюпил сам. Опитах да намеря някого, с когото да направим един екип, да бъдем едно цяло, но не ми провървя. И постепенно възникна страха, че не мога да бъда дракон на никого, че съм странен...Затова реших да не предлагам на никого...Реших да остана сам. Мислех, че така и така съм просто дракон, взет да се бие и да обслужва ранени"

- Чудя се дали създава изобщо проблеми по своя воля - промърмори лилавокосия, не спирайки да се мръщи на себе си, сякаш му предстоеше изпит по физика. - Не че го познавам...Вижда ми се малко странно всичко, което наговори.
"Ти също звучиш така"
"Да, а ти с твоите гатанки си супер"

-О,Винр...-притисна главата му още по-силно към себе си.-Това не е вярно...Както сега,колко пъти съм се обръщала към теб за помощ?Ти не си просто дракон...ти си моят най-добър приятел,доказваш го с всеки изминал ден.Аз те обичам за това,което си,а не защото си "взет да се биеш и да обслужваш ранени".Ти си много повече от това...

-Със сигурност някой му го е набил в главата...изглеждаше ми на луд,честно казано.Пълно доказателство,че не прави това по своята воля,някой го използва за марионетка.Ударим ли този някой обаче,всичко ще свърши,преди да е започнало...

"Затова винаги ще се старая да съм от помощ. Защото за мен малко момиче като теб винаги ще има нужда от дракон, поне за посрещане на пролетта. Ти си важна за мен, ако оставим глупавите шеги настрана. Не искам да те изоставя"

- Този някой, може би бих успял да го хвана...
- Имаш предвид аз да се заема? - пращеше от готовност, само и само за да му се намираше задача. Появи се пред него готов да подсокчи и да тръгне.
- Даедел, непоносим си. Добре върви да търсиш..."Да ме оставиш намира..."
- Е, супер си, старче, тръгвам - и като скочи от масата изчезна, както казваха малките "стана невидим" със своя характерен гаден смях
- Скри се, за да не ти правя забележка, че си тук, нали?
- Просто знам, че трябва да започна от тук - вече сериозно леденият му глас прониза къщата

-Нито пък аз теб...-тупна го по муцуната с онази щастлива дженифърска усмивка,която май беше забравила да се събуди тазио сутрин.-Ще се справя...за да бъда то теб и останалите.

-Гррр...-едва доловимо изръмжа Нитара.
Този дракон...този гаден сникав дракон!Как можа да й развали забавлението?!Как?!Сега това момиченце отново грееше с гадната си широка усмивка и сякаш заслепяваше очите й.Щеше да ги накара да съжаляват...Имаше още много идеи...и още повече възможности.

"Радвам се" кимна съществото и прибра крилата си и се огледа. Никога не беше бил тук, но поне имаше какво да се види...Радваше се, че беше дошъл. "Въпреки че и ние ще трябва да се постараем. Някои са още такива деца, макар и двойниците им да ги наричат старци. И все пак май се стараят"
А онзи, който го беше казал обикаляше весело къщата и се правеше на детектив.
- Забавно е да си играеш на криеница - нямаше никакво намерение да използва сила Даедел, който така невидим обикаляше из хората и понякога си позволяваше да се плези и какво ли не. Беше си...Даедел...Беше сигурен, че търси нещо в тази къща и му се искаше да изпита онези новите. Не че не знаеше...О да, беше съвсем сигурен, но се правеше на малко луд...За какъвто го смятаха

- Демон! Вълк! Веднага с мен!- Джиерда нахлу през вратата като същински фантом, внасяйки и малко призрачен вятър със себе си. Ишизу надигна недоволно глава и изръмжа:
" Какво те прихваща?"
- Идвай!- извика зеленокосата и задърпа вълчицата за опашката, като я вкара в една от съседните стаи. Нава примига изненадано, нито дума не получи от Джиа, а какво беше наумил духът идея си нямаше.

" Какво сега?"- изръмжа черното животно и очите й светнаха гневно.
- Трябва да изкараме Ника.- прошепна Джиа и приклекна пред вълчицата.
" Какво?! Никога!"
- Нужен ни е. Той усеща чуждата енергия, но затворен в съзнанието на Нава, остава безсилен. Сигурна съм, че той ще ни послуша и ще съдейства в проучванията...
" Проучвания?"
- Усетих следите на онзи Шико, но по някое време ги загубих. Мисля, че Ника е достатъчно добър в това, че да се справи по- добре от брат си.
" Ти си луда!"

-Мамо...?-Джеси вече не се сдържа и повдигна притеснен поглед към синекосата си майка.
-Няма нищо,миличко.Всичко е наред.-елфката вдигна детето в ръцете си и силно го прегърна,клатушкайки се насам-натам.-Просто ние възрастните си имаме някои малки проблеми.За нула време ще се оправим.

-Май появата му събуди голям хаос в къщата...-Дженифър сложи ръка на главата си,учудена от внезапното движение около сградата.-Не искам и да разбирам кой какви методи използва,за да получи парче информация...