Нон- стоп подготовка, среща и отново всички... заедно!

Една единствена дума накара очите му да просветнат. Но се усмихна. "Провал"
"Знаех си!" постара се да не събуди Ризел и се изправи, за да се пораздвижи малко. Само той си знаеше какво му костваше да предаде престола. Сега можеше да седи на него...Беше трудно...Сега обаче отново тръгваше на зле. Беше сигурен, че ще се случи. Внимателно заобиколи всички, особено един двама търкалящи се на земята и излезе навън. Най-доброто лекарство против безсъние, което не помагаше да заспиш.
- Ти какво би казал Торн...Май ще се наложи да се оправят нещата и този път аз да поема работата на сестрата, нали? - кимна към небето, поне знаеше, че може да си говори сам, това беше утеха. Звездата просветна леко и той се ухили. - Ама че съм смешник.
Седна на прага и се отдаде на любимото си занимание - да дялка нещо и да чака слънцето.

-Помощ!-и тя се беше измъкнала от къщата безусетно,все пак хващаше по някое и друго умение около таткото.-Кошмари,тате,кошмари!Сънувам странни неща!
Рязко го беше прегърнала,по-скоро себе си да успокои,и благодари на късмета си,че ножчето за дялкане не хвръкна в някоя опасна посока.

- Ох - беше се стреснал и благодареше на Ним, че го няма, защото щеше да получи сърдечен удар от неговото предупреждение. Ножчето се забоде в недовършената фигурка която беше отвръкнала настрана и по-добре - Спокойно, Джени, вече няма кошмари. Забрави ги, това е само сън

-Не,тате!Сигурна съм,че не е само сън!Това не беше само сън!Не беше...-пак онова...добре де,от къде идваха тези халюцинации.-А май това е сън...аааргх!Връщам се обратно и като се събудя всичко ще си е наред!Никакви лилави дракончета няма да ме дърпат нагоре и ще има само един татко,както трябва да бъде!
Трябваше да бъде,но знаеше,че трябваше да бъде както беше в сънищата...нещо се стегна около сърцето й и тя едва не трясна вратата,за да премахне това неприятно чувство...сякаш...
'Все едно да набуташ кръг в дупка с форма на квадрат,ето какво правя...'-и вече малки гласчета се появяваха в ума й,малки гадни гласчета,които й внушаваха малки гадни мисли.

- Това не е хубаво... - може би беше малко разтревожен
- Че кога ли е било хубаво за теб и хората около теб, приятелю - дръжката на ножчето се извади сама и застана пред него в очакване. Постепенно една ръка вече я държеше, след малко и един дългоух ухилен тип.
- Даедел, това да не би да ти е познато.
Онзи се ухили, което не можеше да значи нищо, поне за момента и Муртаг грабна ножчето като въздъхна.
- Защо ли имам да се притеснявам...Чудя се. Дарсия трябваше да ме заколи още тогава, какво му трябваше на Ним да ме спасява отново...

Просна се обратно на дивана и толкова се беше изтощила от всичките тези мисли,че пак заспа без никакви проблеми.Толкова бързо,че не забеляза как странната им гостенка имаше достатъчно странни очи...беше си позволила само за момент да погледне към плячката си,и разкри на никого тъмносините очи с кристали вътре в тях...Но бързо ги затвори обратно и се върна към работата си...

- Стига, старче, стига. Ти винаги казваше едно и също, но не е така – странно беше че след като тях ги нямаше, Муртаг беше спечелил него. За да спори с него. Даедел все още действаше сам самичък по своя воля. Вдигна ръка и накара току-що издялканата лисица да заподскача наоколо и да се обагри в червена козина. Като истинска.
- Омръзна ми, въпреки че много искам да разбера защо се събуди, с теб не се води разговор. Ти си по-голям инат от мен, знаеш ли?
- Я стига бе, това е невъзможно! – той се огледа притеснено, докато лисицата копаеше наоколо – Сигурен съм, че много скоро ще се наложи да узнаеш и без да ме питаш. Още го носиш, нали?Гламдринг.
- След като знам повече магии не ми пречи, недоверчивецо

Очите вече бяха върнали златния си цвят.Тя се ухили доволно и се сви още повече зад другото си зомби,с мисълта колко забавни щяха да бъдат следващите дни...
***
-Ъъъгх...-беше излязла навън за малко въздух миг след като слънцето изгря.
Вече не издържаше,онзи кошмар се повтаряше отново и отново и отново.Толкова изморена се чувстваше,че не усещаше как босите й крака изобщо стъпваха по мократа от роса поляна.Затърка лицето си и се упъти към едно от малките езерца.
-АААААААА!
Какво по дяволите я беше обсебило до толкова,че да я накара да си направи цялата коса на плитка?!Веднъж толкова се беше накарала на Али,че я беше оплела така...а сега си зяпаше отражението във водата,и сякаш не виждаше себе си.
Замахна с ръка и се опита да прогони образа на мъртвата си майка надалеч...тя винаги си беше плела косата,отнемаше часове,но винаги го беше правила...и за невероятния късмет на Джени,те двете изглеждаха абсолютно еднакво.
-Махни се!Махни се!Искам това да спре!-загреба още веднъж и още повече се опръска,преди да се предаде и да покрие лицето си с ръце.

Ризел се показа на изхода. Муртаг казваше "Тя чува всичко". Всъщност по-скоро усещаше, че нещо не е наред някъде...Свързано с хората, които бяха постоянно около нея. Другите просто й бяха далечни. Самият лилавокос го нямаше сега, само лисицата обикаляше и се радваше на живота, вече напълно жива, макар и направена някога от къс дърво.
- Мога ли да ти помогна, Джени? - попита от прага, когато откри причината за събуждането. Когато нещо не беше наред се будеше и от най-дълбокия сън.
Що се отнасяше до съпруга й, той в момента посещаваше любимото си място в Графството...Меко казано...На тази поляна бяха се случили прекалено много неща, за да я забрави. Първо Нитсу, после Ним...До гроба на вълконещото отново постави цветя както винаги, после застана до него и си пое дъх.
- Време беше и за теб...Оуджоу оите ями, Гламдринг - прошепна като някакво заклинание, след което от нищото издърпа дръжката и острието. Черно...Като най-тъмната нощ...Ним го нямаше вече. Само огромният черен звяр, който се появи пред него в очакване.
- Време беше, да преодолееш страха - изръмжа Лука, вълкът - Сега си припомни и как да го въртиш

-Мисля,че халюцинирам нещо...-поуспокои се и се отпусна.-Виждам...странни неща.Странни хора,които отдавна вече ги няма.А до колкото си спомням в моята кръв магически сили не текат,така че няма никаква причина за всичко това.
Погледна нагоре към Ризел,сякаш очакваше всичко да разбере само като я види.
-Татко веднъж ми каза,че съм можела да видя мъртвите право пред себе си,при определени обстоятелства...но сега ме е страх да погледна,мамо!Страх ме е!

Ризел я погледна загрижено, за десет години се чудеше какво беше станало...Със самата нея. Доколкото знаеше преди десет години не обръщаше внимание на нищо. После седна на земята.
- Мога да се опитам да ти помогна. Най-малкото мога да стоя до теб. Ние сме семейство. За моя род това означава, че никой не е изоставен. Какъвто и да е страха можем да го преживеем заедно.

-Това е проблемът...от миналата вечер сякаш всичко около мен ми казва,че аз не принадлежа на това семейство...
Оставаше и да помисли Винр за Лор или пък да види призрака на мъртвата си баба.Това щеше да бъде върха.
-Да...ти принадлежиш на моето семейство...-отражението на някаква качулата фигура зад нея й изкара ангелите и тя се обърна,за да види натрапника...
-Т...т...-след едно дълго мълчание,в което видя сините,но някак празни очи и рошавите руси коси изпод черния плат.
Но той изглеждаше много по-различно от образа в съня й.КОжата му беше мъртвешки бледа,краищата на косите му блестяха в червеникаво,а ръцете му бяха станали ужасно кокалести.
-Тате?-килна глава настрани,да й помогне.-'Тате' искаш да кажеш,нали?
-Т...т...
Той внезапно протегна ръка към нея и в отговор тя отскочи назад и падна във водата.
-Толкова много приличаш на майка си...-промълви Шико със зловещ глас.

- О, нима? - чернокосата вдигна поглед и се изправи. Никога не беше чувала никакви описания за родителите на Джени. Това нямаше абсолютно никакво значение. Усещаше заплаха. Заплаха срещу познат. Щеше да крещи или да се бие с голи ръце. Но нямаше да остави нещата да станат по-лоши. Не биваше - Или пък ти просто умееш да се предрешаваш и да стряскаш хората?Не че много много искам да ти се бъркам в работата.

-Ти точно това правиш...искам да видя дъщеря си,какво лошо има в това?!
Джени може и да не беше виждала баща си от тринайсет години,но все още помнеше...когато той започваше да крещи,нещата бяха обречени на пълна катастрофа и някой щеше да пострада.Така се беше развикал веднъж срещу един нахалник,който се закачаше с майка й,и му потроши физиономията...Нямаше за нищо на света да даде тази сценка пак да се развие.
-Спри!-но той не чу.
-Мислиш,че си по-добър родител от мен или Елоре,когато бяхме живи?!Мислиш,че тя е толкова щастлива,че някакси ще забрави напълно за нас?!Мислиш ли?!
-Моля те,спри!
-Тя е моя,не ваша!Моя,чуваш ли,моя!
-ТАТЕ!-вкопчи се в наметалото му и той погледна рязко надолу към нея,усетил,че беше прекрачил границата.-Моля те...спри...моля те...не е в характера ти...да се ядосваш...
-Съжалявам...-сякаш напълно забрави за жената пред себе си и сложи успокояващо ръка върху главата на разплакалото се момиче.-Съжалявам.

- Хм - нетипично за себе си тя се облегна на едно от дърветата и се ухили широко, като захапа пръст, сякаш обмисляше нещо. Нея понякога нищо не я обеждаваше...Или пък криеше собственото си мнение...Можеше да наговори куп неща...Като например с воето едно и единствено мнение, че никога не си беше позволила да задържи при себе си Джени...Знаеше, че иска момичето да е свободно да управлява живота си както иска. Ако поискаше да си тръгне те щяха да я пуснат. Що се отнасяше до родителството...Не познаваше собствените си деца. Сигурно наистина беше лош родител. Щеше да ги познава ако знаеше например истинските им имена като господари, защото и те бяха такива. Обаче това знаеше само...Муртаг...
Както и да беше...Дали трябваше да остане наоколо...Чудеше се как ли щеше да реагира Муртаг...Винаги беше по-разумен, странно. Всъщност къде беше той?
Черното острие разцепи въздуха и той стисна зъби.
- Ще се справя...Само вярвай в мен, Лука... - вълкът го погледна любопитно.
- За десет години все още си невероятно добър, като управляваш магията му...Как се казва дъщеря ти?
- Какво им причинявам...Въпреки всичко тя е моят наследник. Тя ще държи този меч. Как?Това момиче и този меч...
- Ще се справят. Както и ти. Нещата не изглеждат такива откъм тъмната си страна. Продължи да тренираш

" Гръм да те удари дано!"- изръмжа Ишизу, докато дърпаше ръкава на спящия белокос елф, а Джиа стоеше зад вълчицата със скръстени ръце.
- И да го проклинаш, няма голям ефект...- промърмори тихо и поклати глава.
" Ще взема да го ухапя, та да види!"- задърпа ръкава му по силно и заръмжа:" Той не го усеща. Не мога да повярвам!"
" Значи не съм единствената, която..."- зеленокосият дух реши да премине на мисловни разговори.
" Да, да. Не знам как го направи, но той се свърза с мен, без Нава да разбере."
" Ако Ника се оплаква от нещо... след толкова години, значи нещо се задава... Ника не е проговарял от както Гато... съжалявам..."
" Няма значение. Друго ме тревожи..."- изръмжа пак и този път вече й кипна, пусна ръкава му, но за сметка на това го захапа за дланта до толкова, че успя да го събуди, че дори да го накара да се преобърне и стовари на земята:
- Ишизу! Убих те!

- Не убивай толкова рано сутрин, не е полезно за здравето. От личен опит го знам - онзи под масата се беше пробудил...и си беше ударил главата в нея за разсъмване, от което леко недоволстваше. По дяволите, когато беше дух не се налагаше да се блъска...Едно от децата се хилеше на неуспеха му да запомни, че е цял. Всъщност Ним имаше лошо предчуствие за себе си и това съществуване. Понякога си се представяше вселил се в някоя играчка...Странни, но ефективни кошмари нощем. - Добро утро на завърналите се от съня. И лек ден на продължаващите като мен - и се стовари отново на пода.

- Добро да е.- отвърна белокосият, когато стана от пода и потърка очи недоволно и сънено. На Ишизу май това не й беше за първи път, защото се хилеше и отстъпваше бавно назад, поука никога не си взимаше и честичко си патеше и то не от кого да е, а от децата.
- Да ви будя със звънец ли искате?- запита Джули, като се показа от кухнята и се усмихна мило.
- Точно твоят звънец не препоръчвам на никой да го чува. То си е цяла камбанария.- промърмори Зини, който също сънено се появи от някъде:- За първи път от няколко седмици да не сънувам Джули с точилка.- зеленокосата го изгледа на криво и изсумтя, като пак се скри в кухнята и продължи да се занимава с приготвянето на закуската.
- Не думай, аз сънувах брат си, че пак взема контрол над мен. Кошмари.- промълви Нава и тръсна глава, някак си Ника му липсваше и макар и да твърдеше, че сънищата свързани с него са най- ужасното нещо, той от части беше и радостен, че по този начин може да види червените му очи, дори и само на сън, някак си се беше привързал към онзи досадник повече от необходимото.

- Джей, събуди се, сутрин е - промърмори момичето, като побутна брат си въпреки че самата тя беше сънена и спеше наполовина
- Стани ти, Али... - измърмори в отговор и момчето докато Скай не надигна глава между двамата и добре ги стресна.
- Имам чувството че не съм спал - започна да недоволства принца и се прозина хубаво. - Има ли закуска?
- Ти само това гледаш, има ли закуска. Я сготви нещо ти някога, бате.
- Ама разбира се. Изгорели яйца и палачинки. Който е за да вдигне ръка...Все едно Муртаг да готви...
- Тате готви хубаво
- Шоколад...
- Децата само това ги интересува...Той не го готви, прави го с магия.
- Всъщност готви добре доматена супа - прекъсна безмисления сутрешен спор Ним и предпочетоха да си замълчат относно тази вид супа.

-Къде домати пак?!-синекосата внезапн осе пробуди от дълбокия си сън и се надигна рязко с едно паникьосани изражение на лицето си.-Къде?!Не искам отново!
-Млъкни бе!-Даниел метна възглавницата си срещу нея и тя се стовари обратно върху мекия килим до Джеси и Нико.
Двете деца се прозяваха едно дълбокичко и безгрижничко,но пък едно друго малко по-пораснало гледаше притеснено през прозореца.
-Ъъъ...
-Вичии...какво зяпаш там?-Стивън дръпна леко с ръка края на робата й.
-Как изглеждаше Шико?
-Кой?
-Шико бе!Онзи Шико...тате номер едно,Шико.
-Аааа...абе,Джени каза нещо за руси коси и някакви...ъъъ...сини очи...нещо от тоя род.Защо питаш?
-Имаме си странен гостенин.-от това синекоското се облещи и се надигна по-рязко и от Джесика,за да погледне през прозореца със зяпнала уста.

-Кой?-смръщената й физиномия го обърка напълно.-Кой те върна обратно?
-Не се ли радваш?
-Радвам се,естествено!Но не съм малка,тате!Кой те върна,това е неестествено...
Шико погледна настрани смутено,докато Джени го бучна с пръст в гърдите.
-Кой?
-Не знам...
-Как така не знаеш?!
-Паметта ми е изтрита явно,не мога да си спомня нищо...-и така си беше.

Да не би да е свързано със странното поведение на Муртаг?Ризел отново избра да не казва нито думичка, понеже нямаше смисъл...Май че...Да се бърка в неща, които не можеше да обясни или разбере, понеже не знаеше нищо...Нищо наистина. Беше намерила Муртаг и Джени заедно едно време. Знаеше че той не й е истински баща...Но нищо друго. Не си беше направила труда да пита.
"Али се пробуди, мамо. Остави хората намира. Бъркаш се в неща, които нямат значение за теб. Махни се от там и ги остави сами. Извинявай, исках да кажа, че имаш други грижи"
Мразеше това...Някой да й бърка в главата...Не беше нормалният глас. Беше Даедел. Боже, нищо не разбираше....Но предпочете да го послуша и ги остави. Щом говореше, значи беше наблизо....
- Прекалено си досадна. Не те обвинявам, животът с мен носи зарази - почти не изкрещя, обръщайки се и намирайки Муртаг пред вратата.
- Ще те убия!Хиляда пъти ти казах да не се движиш като дух наоколо! - е, успя да я откъсне от полянката, точно както и беше замислил

Всички бяха толкова заети или да се осъзнаят рано рано сутрин или да зяпат през прозореца,че никой не забеляза другите странни гости.Момиченцето не успяваше да скрие тихия си кикот и се почувства късметлийка,че всички бяха отчайващо заблеяни...същите тези хора са се били срещу Тъмнината и са победили?Съмняваше се...

-Ъм...
Нещата май вървяха прекалено бързо,защото в един миг русокосият стоеше смутен пред нея,в друг вече вървеше намръщено към къщата.Веднага разбра причината за внезапната реакция и настръхна...Шико винагфи беше от ревнивите,пък и това примесено с малко доза параноя се превръщаше в същиснка бомба от конфликти.
-Не,не!Недей!-настигна го и го дръпна назад,но той не я слушаше.-Инат такъв,казах не!Няма да го предизвикваш!Забранявам ти!
-Боже,колко не понасям лилаво...-изсъска той,докато влачеше след себе си отчаяното момиче към входа на къщата.

" Гръм и мълнии се задават."- прошепна Ишизу и залегна, в готовност да изхвърчи през вратата след малко. Джиа застана пред нея и поклати леко глава:
- Да не правим глупости, докато не се убедим, че наистина има проблеми. А и има прекалено много деца наоколо.
" Децата..."- въздъхна вълчицата и изръмжа недоволно, често се случваше именно децата да я възпират да вилнее, когато е ядосана.
" Ама и вие с тия деца. Няма що!"- този глас, белокосият елф едва не се стовари на земята ужасено. Просто залитна на страни, но успя да запази равновесие и да се задържи на крака:
" Ника? Буден си?"
" Здрасти, братко. Усетих нещо ненаред наоколо и май е време и аз да се включа в посрещането на пролетта."
" Не, не, ти нямаш работа тук. Какво право имаш, да се появяваш пак, след десет години и да ми досаждаш?"
" Пълното право, като законен собственик на твоето тяло."
" Старата песен на нов глас. Разкарай се!"- просъска мислено Нава и се смръщи, като пак погледна през прозореца, опитвайки се да игнорира кикота на Ника.

- Всеки с вкусовете си - спокойно задраска Муртаг по пода с ножчето, което кой знае защо беше изпуснал и май искаше да си открадне парче дърво, за да си намери работа. - Не съм избирал цвета.
"Той те предизвиква!"
"Добро утро, Даедел"
"Ама ти наистина ли?" някъде там господаря поклати глава и понечи да излезе, само че беше блокиран. "Гадняр"
"Мислех, че ти си гадняра"
Прекаленото спокойствие можеше да прерасне в друго...Но нямаше намерение да става, понеже не се беше налагало от десет години..Поне не сериозно. Тъй че вдигна глава.
- Здравейте сър. Сигурен съм, че мразите още неща, които аз притежавам, говорете ако искате, вече съм го чувал
Надяваше се Ним да се справи с Али, която предпочиташе да стои до него...В подобни случаи...Знаеше че тя е неговият наследник...Джейдън наследяваше по-скоро странните обичаи на Тир`ре. Но тя, първородната беше истински господар, дори прекалено силен, поради...Нямаше значение.

"Изчезни,защото ако не си наясно вече хубаво мога да те изтормозя,Ника."-Джесика взъдъхна тежко,застана зад съпруга си и успокояващо го прегърна.
-Хубаво,че поне Муртаг не е избухливко...

-О,мога ли?
-Не,не можеш!-Джени застана право пред него.-Какво ти е станало?!Ти вместо да им благодариш,че са ме отгледали,си търсиш пердаха.И ако продължиш,ще си го получиш.
-Те не са те отгледали,те са те откраднали.
-Нима?Нека ти кажа,че аз се натрапих при тях!Аз щях да загина,ако не беше той!Със сигурност ако бях останала сама,в крайна сметка на никого нямаше да му пука за моето съществуване и аз щях да умра в студената зима!
-Тъкмо да дойдеш при мен!
-Ти чуваш ли се бе?!Не мога да те позная вече!
-Просто не си ме спомняш!
-Ти ще ми кажеш!Помня всеки миг с теб,и мама,и Лор!Всеки!Ти никога не си бе държал така.Нека ти напомня кой ми каза,че да си пропилееш живота за някаква празна кауза е най-глупавото нещо на света?!
-Това да си заедно с нас празна кауза ли е?!
-Аз бях на осем!Как можеш да ми кажеш,че е трябвало да се метна отнякъде,за да бъда с вас,когато съм била на осем?!
Вече няколко сълзи бяха покапали на земята и щом тягостното мълчание надвисна над тях,тя не издъжа и му зашлеви един.Той какъвто беше кокалест без малко да му отнесе главата настрани.
-Ти си непознат.Махай се...
Шико изръмжа като истинско животно и рязко протегна ръка,когато тя се обърна да влезе обратно в къщата.Хвана наранената й китка и я дръпна грубо обратно.
-Ти ми принадлежиш...искаш или не,ще правиш каквото аз ти казвам!

Нитара се правеше на шокирана,също привлечена към стъклото на прозореца.Но отвътре искаше да се пръсне от смях.Как беше толкова лесно да изманипулираш един нестащен баща,загубил цялото си семейство?Всичките тези глупости му ги беше внушила с един замах на оръжието и сега беше много горда с работата си...но искаше още,още много...