Нон- стоп подготовка, среща и отново всички... заедно!

- Ще има колкото и каквито искаш ябълки.- отвърна Джиа с доволно изражение:- Просто искам помощта ви, колкото се може по- малко хора да знаят и съответно да съдействате малко от малко. Като Даедел за проникване в съзнанието на Нава ще е най- зает, но през това време ни трябва разсейване, така че той да не се усети че има нещо нередно.
" Не и докато Ника не напусне стаята ,в който е затворен."- довърши Ишизу с някак по- ведър тон.

-Искаш да кажеш,че ябълките,които избирам аз не са хубави?!А?!Ще видим какво ще каже тати,когато ги изяде виските до една!-тросна се Дженифър и тръгна напред по-бързо,за да се отърве от тях.-И хубаво,ще се опитам да му отвлека вниманието...
***
-Вуала!-след като беше събрала всички от присъстващите,тя остави грижливо кошницата на масата по средата и плесна доволно с ръце.-Моят начин да се извиня за онази сценка преди!
Бяха много...бяха наистина много.И сигурно само двама или трима щяха да ги изядат,защото останалите нямаше да имат шанс да се докопат до тях.

- Ха, не са хубави и още как - поклати глава той и се блъсна в едно дърво наблизо за наказание, намуси се и изчезна - Приемам, когато и да е. Все пак ми трябва работа...

- Я, ябълки! - възклицание, след което не оставаше нито една, като гръм, направо щяха да се нахвърлят върху масата и да я счупят...поне някои по-ниски и не можещи да достигнат мястото...

- Оставете ми малко за торта!- развика се Джули, но май никой не я слушаше. Вече никой, както преди десетина години, или ако някой поне решеш да чуе какво говори, то му писваше почти веднага и се стремеше да избяга:- Да правя торта от круши ли трябва?

-Не знам,лельо Джули,но нещата вървят натам.-невинно се усмихна момичето.
-Може ли и аз да си взема...?-Нитара се опита да протегне ръка,но плашливо се отдръпна.
-Естествено,че мо-
Паника.Паника.Паника!Веднага погледна към ръката,която държеше една от ябълките.Вече някои си бяха взели и тъкмо да отхапят.
-Тате,не!-удари ръката му и плодът изхвърча.
-Какво стана?!-Вичи веднага изтърва плода.
За трети път май щеше да се наложи да я лекува тази ръка...или вече нямаше смисъл,чувстваше я абсолютно безполезна в момента.Беше забучила случайно един нокът вътре в ябълката и зелена пареща течност закапа от нея,прогаряйки бинта.Сега кожата й вече беше и прогорена...кеф.
-Н-никой...да не яде...-изсъска през стиснали зъби.-Отрова...

Джули пребледня като се приближи и се вгледа в плодовете:
- Хитро измислено.- обади се Джин и скръсти смръщено ръце:- Изхвърлете всички плодове, кой знае какво може да се очаква от останалите.
- Гигандски червеи.
- Джиерда!- извика Нава, като прониза духа с поглед и тя се изпари бързо.
" Ника ни трябва спешно!"
" Скоро, скоро..."- отвърна й Ишизу и заръмжа пак недоволно.

"Ха, а после не ми вярват" тихичко подшушна Даедел, но нищо повече, Муртаг дори не си направи труда да го чуе.
- Изглежда някой иска да ни поздрави за събирането - поклати глава най-накрая, после се изправи, като взе една от ябълките. Най-много да останеха без органи...Готино...Хвърли я в огъня зад себе си. - Всички ли са добре?Джени, ръката ти?

-Тя...-"Тряс!" каза вратата към кухнята и Вичи притвори очи.-Май не е...за трети път вече.Играят си с нас като с играчки.Сигурна съм,че са ни под носа!Как инъче ще знаят,че Дженифър ще купува ябълки?
-Но пък как ще знаят,че ще купува точно ябълки?На някой да е казала?
-Мммм,май не...
-Значи този човърка много здраво в главата...

- Да претършувам ли всички глави?- попита Джиа тихо и огледа присъстващите, това не беше най- добрата идея, но поне беше нещо:
- Не можеш да изграждаш защита над чуждите съзнания, които не са имали никакъв контакт с теб.- обади се Нава замислено.
- Това не ми пречи да защитя другите...

"Мистерията прокълнати ябълки" изхили се Даедел все така злобничко.
"Ти да нямаш нещо общо?"
"Не, старче, вярвай в мен...Но имам една представа, да знаеш. Знам, че е в тази къща и го усещам, защото съм черен господар. Знам още, че не всички ябълки там бяха отровни. Знам още и кой е сложил отровата. Просто го знам"
- Това ще означава да се претърсят всички ако изберем това...Даедел твърди, че е някой в тази къща, поне един вид утеха...Май

-Някой в тази къща,м?-Вичи вече не се сдържа и се обърна към онези двамата...-Ние тук се познаваме,знаем,че никой няма да направи нещо такова.Но вие двамата...Прекалено сте подозрителни вече.
-Ама...ама...аз...-заекна Нитара и уплашено отстъпи.
-Докажи,че не си виновна,и те оставям намира.-Вичи се приближи,само за да се блъсне в гърдите на Хичиру:
-Докажи,че ние сме виновни,и и тогава.-за първ път в целия им престой той каза нещо,а гласът му звучеше толкова силен и внушаващ,че тя едва не падна назад на земята.

- Даедел е умен.- потвърди Джиа и вдигна пръст, като заприлича на някакъв професор или ученик:
- Кога започна да си такова дете?- промърмори Нава и поклати глава:- Прави каквото щеш, човек на теб нищо не може да ти заповяда вече.- белокосият се извърна намръщено към новодошлите, особено когато онзи проговори:
- Докажете ,че не сте тогава!- повиши тон Джин, като ръката му трепна, символизирайки нещо важно за Анасази, който пък зае позиция до него заплашително.

-Хубаво.-Хичиру повдигна глава към момчето,но не мръдна.-За първата рана-защитавах Нитара,както вие не ни познавате,и ние не познаваме вас.Тази...Дженифър...се приближи прекалено за моето спокоствие и аз защитавам това,което ми е най-скъпо.Може би на мое място някои от вас щяха да направят същото.За появата на онзи...ние през цялото време бяхме в къщата,няма начин да сме го призовали по какъвто и да е било начин и да го упътим към къщата.Трето,реално погледнато няма абсолютно никакъв начин да знаем какво точно Дженифър ще търси където и да е било,защото,както казах,не ви познаваме и не знаем как мислите.
-Ммм,имат право...А и отрова като тази бързо губи ефект,така че е била правена наскоро.-Даниел заинтересовано оглеждаше ябълката.-А вие тук нямате някакъв котел,нито пък съставките.
-Та,бихте ли били така добри да ни оставите намира?Ако трябва,ще си тръгнем...не,ние ще си тръгнем.И ще видите,че и без нас неприятностите ви ще продължат.

"Да разбира се, когато техниката е нова" добре че Муртаг не го чу. О, имаше забележки, но защо пък трябваше да ги споделя с всички...Просто можеше да си лети в съзнанието на лилавокосия и да си ги обмисля. Нямаше да се хване...Нямаше да изгуби мнението си...Но това беше друг въпрос...
"Защо не ги питате как се призозава от разстояние, че да опитам?"
"Даедел престани, нищо не знаеш, мълчи"
"Добре..."

- Никой никъде няма да ходи!- това прозвуча като нареждане от страна на Джули, от което Зини едва не се скри под масата ужасено:
" Ника?"
" Джиа?"
" Ишизу?"- двамата се обърнаха към вълчицата мислено, поне Ника можеше да разговаря и с двете без Нава да разбере и това му беше достатъчно за момента.
" А, мен не ме бъркайте."
- Като бивша градинарка, мога да потвърдя, че някои съставки се намират лесно, ако ги познаваш.- въздъхна зеленокосият дух и пак изчезна на някъде.
- Това не ги оправдава, но не ги и прави напълно виновни... Така, че наистина никой никъде няма да ходи, докато не изясним поне част от всичко.- отвърна Нава и скръсти ръце.

"Ако мислим като преди десет години е много лесно някой да си уреди сметките с русия господин преди да дойде тук и да му каже какво да прави и кога да дойде. Плюс това предположенията не свършват до тук, но да не задълбавам" - Даедел се появи уморено до вратата, вече можеше да се съгласи и на отровни ябълки...Мразеше, когато нямаше храна за него - А и старчето вчера каза над хиляда пъти или поне изтъкна, че обича ябълки. Все някой би се досетил, за да не се налага да човърка по главите или да търси в книги...Това са стари методи...Всеки лесно би заложил на това поне от части, ако е стигнал до извода и да отиде на пазара като грозна старица и да подканва.
Отново изчезна, за да се появи на перваза, ако спреше сега щеше да бъде в безопасност, иначе или щеше да срещне тоягата на Ризел, за да млъкне или някоя обувка...Но никога не печелеше доверие, разбира се

- Това с ябълките е ясно, но...- замисли се Джин, като скръсти ръце.
- Може ли...?- Джиа пак се появи и примига невинно.
- Писна ми от призраци наоколо, преди беше по- добре когато Ним беше, то тогава и тя беше по- кротка.- обади се Зини намусено.
- Призраци ли искаш, имам си цяла армия и отгоре, ама не съм ги призовавала от години, така че не знам какъв хаос могат да направят.
- Не, благодаря. Вие с Даедел сте ни достатъчни.

- Скоро пак ще сме трима... - поклати глава Даедел, както винаги по-тихичко, че да не изяде един пердах. Споделяше напълно едно мнение, казано от самия русокоско, който някога беше казал, че никога нямаше да успее да свикне...И някой ден пак щеше да се превърне в това, което трябваше да е...Страшното беше, че не се знаеше точно в кое тяло ще се вмести... - Хайде какво толкова, само двама не е толкова зле. Нали уж..."помагаме"

- Да. Помагаме, помагаме.- кимна няколко пъти зеленокосата.
- Да, както и да е, уж помагате.- отвърна белокосият елф и поклати леко глава:- На ясно сме, че се задава "буря". Но не знаме какво можем да очакваме и от колко представители на... ох, обърках се вече.- въздъхна и приведе глава:
" Ника, млъкни най- накрая. не мога да си събера мислите!"
" И аз съм виновен за това, че остаряваш и оглупяваш, така ли? Аз само ви предупреждавам, но май само двама- трима ме чуват и приемат думите ми по- насериозно."

- Какво не е ясното, ние умряхме, ще дойдат други, какво по-лесно от това - Даедел повдигна рамене и отново предпочете да се обърне надолу с главата като че ли така мислеше по-добре - Това е лесно да се приеме дори без доказателства, понеже Съдбата май обича да ни е весело тук на земята. Бурите никога не водят до добро, така или иначе. А злото никога не се изкоренява, то е и тук, под някакъв вид, макар и затворен в момента, така или иначе

- Да...- съгласи се Нава тихо:- Особено брат ми. И защо реши точно сега да се пробуди, хубаво си е затворен тук...- вдигна леко ръка и посочи челото си, където съвсем бледо просветна познатият червен символ:- Май пак се нуждае от някакъв драматичен момент, който да убие злонамереното му отношение.

- Ама и този беше хубаво заспал някъде там, сега няма отърване съвсем. Не знам какво иска, за да си остане там - заскърца Муртаг, докато копието му заклати глава.
- Това е лудо. Кой би спал и мълчал, когато е забавно. И има нови неща за обсъждане. Тепърва ще има оплаквания, спокойно

- От някои няма отърваване.- въздъхна елфът и хвърли бърз поглед към Джия, която се включваше в този списък.
- Хей...- промърмори духът и се нацупи:- Толкова ли съм досадна наистина?
" И още как!"- обади се Ишизу през смях.
- И ти не си по- назад.

- Ха, мърморковци, все си намират основание да кажат, че някой им пречи.
- Даедел, ти си точния човек, който трябваше да го каже. Ти си най-примерен, да знаеш.
- Примерен съм, естествено. За една ябълка млъквам.
- Да, за няколко минутки...
- Извъртяхме разговора на състезание "Кой е най-добрия досадник"

- Затова нека по- добре досадниците да си затворят устите, Зини и ти също...- заговори Джули и погледна към хобита:- И нека продължим с обсъждането на вероятностите за виновни и невинни.