Нон- стоп подготовка, среща и отново всички... заедно!

-Каква е тайната ти?!Някак си си замрзяваш гърлото,че да не можеш да усетиш вкуса ли?!Как го правиш?!Искам да знам.-толкова отчаяно го тресеше,че имаше доста голяма вероятност хобита да остане без някой крайник.

- Грегор беше същият, той... ме научи да обичам много сладко, много горчиво и дори лютото, живота с онова джудже беше странен.- отвърна по- тихо и приведе глава, Грегор беше починал преди години, но Зини все още пазеше пълни спомени за него, изведнъж пак се усмихна и вдигна глава:- На бас, че той щеше да налапа целия буркан!

- А целия казан?Това беше няй-гадното нещо, което са ме карали да правя през целия си живот. Семейство като Тир`ре да не ти трябва просто, тези са луди.
- То затова се и женят за луди - ухили се Ризел, прекрасно знаеше, че той говори на шега

-Тя Джени си беше луда още от началото,тъй че беше префектната първа дъщеричка.
-Аз съм гордостта на семейството,вие какво знаете,а?!

- Просто уникална, още първия ден каза на Муртаг " тате".- засмя се леко Джин и пак погледна към Зини, който видно се възхищаваше на сладкото.

- Точно така, нашата гордост - подкрепи я пък Муртаг, нищо че допреди малко си бяха спорили едва ли не сериозно - За десет години десетки промени...Но може би само в мен, все пак

- Май всички сме се коренно променили за тези години.- замисли се Нава, докато наблюдаваше децата с усмивка:- Тези мъници промениха всички ни драстично.

-Аз не съм особено мъниче вече,ама това е друга тема...
-Ти спадаш към категорията досадни тинейджърчета!
-Да ти напомня ли,че ти си бил същия?И даже и сега се държиш като такъв.
-Ох...-подсмихна се Джесика на злобния поглед на Даниел към Джени,още един кандидат за вечни караници...

- Хубаво че аз като съм бил тинейджър са ме запратили надалеч, а пък после и станах отшелник. Хубаво възпитаваха навремето при драконите. - замисли се уж сериозно лилавокосия, но по-лошо беше отново да преживее загубата на..онези...Отколкото да си спомня за онези години все пак... - Имаме ли спор?Нали и аз да се включа?

-Нямаме спор...-и въпреки това за миг й се ухили едно предизвикателно,това момиченце пораждаше огромното желание да спориш с него,просто някакси го правеше...
-Ееее,жалко!

- Нищо, нищо, ще има друг, бас държа - поклати глава Муртаг после се облегна обявявайки за себе си почивка и беше ред на Ним да говори. Естествено, когато едения спреше започваше другия, въпрос на навик...

***
Чиниите стояха на купчинка встрани.Луната прокрадваше любопитен поглед през малкото прозорче и наблюдаваше спящите.Даниел се беше свил пред камината върху килима,Дейвид хъркаше върху едно от диванчетата,Стивън си дъвчеше палеца под масата.Джесика лежеше на другия диван,заобиколена от дечица и една Вичи.Джени беше заела другия диван,но сякаш щеше да го освободи скоро...
Стана от мястото си и с мила усмивка взе едно от останалите одеала.Пристъпи към двойката непознати и понечи да ги завие...Щом приближи ръката си до малкото момиченце,мъжът внезашно я зграбчи за ръката и забучи ноктите си в кожата й.Повдигна глава към нея и безизразното му изражение я накара да настръхне съвсем,пък и когато текна малко кръв...

- Внимавай, Джени...Непознатите не обичат да бъдат притеснявани от други, след като не искат да се сприятелят с други - предупредително просветнаха две очи от стола, от който дори не се беше помръднал, само придържаше чернокоската, завита едва ли не през глава. Вече не можеше да заспи...Глупавият Даедел със своите двусмислици...Но след като се беше събудил, значи имаше причина. "Мракът"...какво означаваше това...Не му харесваха тези двамата още повече тази...реакция - По-добре си легни, остави им одеялото, те като го проверят ще го вземат

-Пус...ни...-изсъска притеснено момичето и когато Хичиру го стори,тя едва не се претърколи назад.
Мъжът само продължи да държи малкото момиченце,което уж спокойно спеше до него,подпряло глава на рамото му.Обърна главата си настрани и остана така,сякаш нищо не се беше случило...
-Ау...-прошепна съвсем тихо и започна да оглежда раните си,въпреки тъмнината.

- Искаш ли някакъв вид помощ? - попита я лилавокосия, все пак продължаваше да се мръщи към онези...Не му вдъхваха доверие най-малкото заради това, че от десет години никой не беше будил Даедел а те...Те успяха.... - Промивка, превръзка?Или ще се справиш сама...
Чудеше се още и дали да не се опита да изкопчи нещо от господаря в себе си. Той знаеше...нещо
"Искам просто да вярваш на преценката ми"
"А преди десет години се стремеше да изкорениш доверието...Даедел"

-Аз ще се оправя...-отпрати един последен притеснен поглед към тях.-Отивам в кухнята да почистя раните и ще се поразровя за малко бинт.
Беше истинско чудо как шепотите им не бяха събудили останалите.Дженифър за момент едва не се спъна в зеленосия елф,но успя да го прескочи и бързо изчезна от там,стискайки треперащата си китка.

- Така е, когато внезапните действия те изненадат - замислено довърши той и отново наведе глава, вече от няколко часа стоеше така, не му се спеше...Отново както някога. Добър или лош знак...Затърси с поглед Ним, но елфът леко хъркаше под масата до краката му и се блскаше с брат си от време на време. Винаги спеше неспокойно. Нямаше значение - Все пак добри рефлекси, поздравявам те...

Джиа се появи в другия ъгъл, сякаш до сега беше някъде навън, но всъщност блуждаеше из стените безцелно:
" Какво те прихваща и теб?"- промърмори мислено Ишизу, която дремеше, отново, но този път близо до вратата.
" Не мога да определя, но има...нередно."
" Какво?"
" Всичко. Просто не е както трябва, не знам..."- погледна към белокосият си господар, който се подпираше с една ръка на перваза на прозореца и също дремеше, в седнало положение.
" Внушаваш си."
" А ти какво мислиш?"
" Изобщо нямам намерение да мисля в скоро време."

Хичиру даже не го погледна,просто продължи да гледа в мрака...Малкото момиченце се поразмърда до него и се сви на топка,като гушна ръката му.Дженифър се върна с една побелеличка ръчичка,все още се мъчеше да запази бинта така около ръката си,но той упорито се опитваше да се развърже.
-Хайде де...-изсъска тихо и повдигна поглед.
Застина...сякаш спомените й се съживиха пред нея,но с различни образи.Търсеща защита,Нитара се беше вкопчила в ръката на настойника си...

- Да го завържа ли? - тихо попита отново той, макар че се беше зареял твърде далеч в мислите си. Далеч от къщата, въобще от всичко. Помнеше много добре, но не му се вярваше да е истина. Не трябваше.
"Лука беше прав..." за кой ли път го повтори, още се чувстваше виновен
"Още е" поправи го господаря с завидно спокойствие, усмивката му не се нравеше на Муртаг. Сякаш имаше желание да се бие...Само че срещу кого не искаше да сподели...

-Ъъъ...-това беше отговорът,но тя свали ръката си надолу,така че явно в превод значеше "да".

- Добре - като се протегна за да изпълни задачата с риск да събуди жената, макар че тя спеше по-непробудно и от него, когато се чувстваше сигурна...Или когато на него му се струваше така, защото не можеше да заспи.
"Иди се разходи..." предложи и...той...Искаше му се да е Ним, не този отдавна забравен глас, който го караше да се мръщи, въпреки радостта, че и той е вече буден.
"Ще ми обясниш ли?"
"Имам сделка с Даедел, въпреки че съм дал клетва пред теб. Значи и пред двама ви" категорично отказа да обясни пробуждането си Лука, както и това на другия. Черният вълк със сините очи...Дано не се наложеше да действа някой ден...Не беше вадил Гламдринг от години...

-Благодаря...-повдигна внимателно ръката си,за да види дали не беше изтървала някое местенце,и тъкмо да се усмихне на Муртаг,когато внезапно лицето й стана бяло като сняг и тя зяпна в него с ококорени очи.
Образите пред очите й се разтресоха и приеха странен вид...От кога таткото имаше руса коса и сини очи?!Изобщо не можеше да го разпознае,но пък и нямаше време да гледа,защото картинката веднага изчезна,толкова бързо,колкото се беше появила.
-Аз...аз ще се опитам пак да заспа...-промълви след като примигна няколко пъти.
Шмугна се под одеалото на дивана,обръщайки се с гръб към всички.В другата част на стаята Нитара се усихна самодоволно в тъмнината и реши да възнагради успеха си с добре заслужен сън...трябваше да може да вижда как това момиче се гърчи под отровата следващите дни,все пак.

- Предупреди ме следващия път, когато решиш да се правиш на татко - промърмори чернокосата, която се беше сгушила до него. Не беше изненада че беше будна, случваше се понякога...Добре че все още не познаваше Даедел изцяло...Дано не го опознаеше.
- Толкова ли се съмняваш в мен...Много си лоша - упрекна я Муртаг и я остави да спи. Трябваше да си намери работа...Какво беше правил преди, когато всяка нощ беше така...Не можеше навиците просто ей така да изчезнат...Хайде не оставаше толкова много време до изгрева...Надяваше се

'Вятърът си играеше с косите й.Слънчевите лъчи караха бялата й рокля да грее.Тревите под нея нежно гъделичкаха нозете й.
Нещо не беше наред.
Това нещо я подтикна да се обърне назад и да се затича към края на скалата.Още една стъпка и щеше да падне долу,а там долу...там долу...видя русите му коси,които също като нейните танцуваха из въздуха около него.Тя се опита да извика,и тя не знаеше какво точно,но и без това нищо не се чу.Но той погледна нагоре и сините му очи я накараха да загуби ума и дума...
-Тате...-проешпна съвсем тихо и пое последната стъпка надолу към него.
Той внезапно разпери ръце,за да я хване...На пръв поглед не изглеждаше толкова надалеч,но това спускане продължаваше вече цяла вечност...Още малко,още малко и щеше да може да го докосне.
И тогава нещо здраво я хвана,спря я така във въздуха на сантиметри от него и започна да я надига нагоре във въздуха.Джени паникьосано се опита да разбере какво беше това и под малките си ръце усети огромните нокти на дракон...
-Неееее!'