Нон- стоп подготовка, среща и отново всички... заедно!

"О, просто сякаш се завърнаха към себе си, ако питаш мен...Лично за Муртаг, понеже с него бях повече време...От доста време не е бил по-свеж."
- Вииинр-сан! - скочи от клона горе върху главата му някой и го загледа с черните си очи - Аз намерих каквото ми трябваше?
"Благодаря, че дойде да ми се похвалиш, Даедел...Станал си непоносим" заръмжа и се опита да го отпъди, но нямаше нужда, понеже беше обелял като платно.
- Момичето, което ме изгони!Довиждане Винр - побърза да каже и отново се качи на дървото, за да си се забавлява.
"Е, сега виждаш че някои източници за информация са доста...глупави. А и съм сигурен, че той не е тук напразно"

Ризел се беше добрала до къщата през това време и сега седеше на стола до Муртаг, замислено, като си играеше в същото време с момчето, което сякаш нищо не беше забелязало

-Ъъъъ...-остана да седи така,зяпайки в пространството,където Даедел беше преди малко.-Това...не е ли малко...няма значение.
Реши да остави въпроса.Беше свикнала с всичките лудории на...семейството си,така че не трябваше да бъде много учудена.
-Предполагам,че няма да е зле да се върна...и да дам по някое и друго обяснение.

"Разбира се, ако искаш. Обзалагам се, че първата реплика, която ще чуеш е "Добре ли си?"...Опасно сигурен съм" поклати глава, просто нямаше друг начин...Малко или много той го казваше просто по инерция винаги след подобни неща... "А що се отнася до Даедел. прави се на дете, това означава, че крие нещо. Но това е работа на Муртаг, така или иначе"

-Сега ще отида да видя...
Потупа го нежно по муцуната и продължи напред към къщата.Пое няколко стъпки и започна да забавя ход,внезапно усети как страхът и срамът я чакаха там вътре...
"Спомни си думите на Винр,спомни си ги!"-стисна очи и продължи напред,докато не отвори задната врата на кухнята и не се шмугна вътре.
-ВЪТРЕ Е!-изкрещя магьосницата от поста си на покрива.
-ВИЧИ,ЩЕ ТЕ УБИЯ!

- Леле, голямо престъпление е, че някой е влязъл - отбележи Ним като си ръмжеше съвсем нормално със сина си отново...Винаги се караха...
- Добре ли си, Джени? - ако някой се хванеше на бас с Винр щеше да загуби, беше прав относно думите на Муртаг. Лилавокосият все така замислено гледаше прозореца, макар че сигурно чакаше отговор, колкото и безразлично някак да го беше казал

В отговор получи един тих кикот от нейна страна.Драконът беше абсолютно прав...както винаги.
-Мхм...-успя накрая да каже.-Китката ми ще се излекува за нула време,не е нещо чак толкова сериозно.
Вичи се плесна по челото и со остави ръката така.Това момиче сериозно ли си мислеше,че щеше да ги заблуди толкова лесно?Едва ли...Погледна надолу и едва долови лекият шум от падането на косите на Джени,щом тя развърза онази плитка и остави връвта на едно от шкафчетата...
-Ще отида да се преоблека,не мога да стоя с тази нощница цял ден все пак.-бързо си намери оправдание и офейка от там,за да потърси техните чували с багаж в съседната стая.

- Щом казваш - тихо отвърна Муртаг и продължи да си седи така...Сякаш имаше желание да го изобразят на картина...Каквото и да му кажеха, имаше свое собствено мнение. Дори да не беше вярно...Не, сигурно беше...Нямаше значение, той с тези глупави мнения...Но нямаше намерение да спори с нея все пак. Беше ли правилно...
Жена му се сгуши до него отново и затвори очи. Болеше я глава отново...Да, беше й се струпало малко в повече....

Чувстваше се по-уплашена и от преди няколко минути,когато Шико още малко и щеше да й стрие ръката на прах!А и с параноята,обзела я от събитията,фактът,че не я погледна я накара да се изприщи.За момент й се прииска да го беше ритнала,да го пита направо дали все още щяха да я приемат,и да се свърши.Ама не...
Бързо си навлече едни панталони и риза,всички обратно в замъка я знаеха с това,че се обличаше като мъж.Остави косите си да падат надолу и се загърна с едно дълго палто.

- Ти ще ходиш ли някъде? - замислено хвърчеше той из въздуха, после пак изчезна и се появи на земята...Напълно не на себе си изглежда...Доста се беше...разлигавил...Даедел...Обичаше да дразни другите, но май по-скоро си събираше информация - Ей, ако ходиш някъде мога ли да те последвам? Или ще ми се скараш?
Може и да кроеше нещо, кой знае. Във всеки случай пак си се различаваше от другото си аз.
В момента другото му аз също замисляше нещо...Чудеше се защо отново беше...затъпял?...Полудял?...Пак ли щеше да бъде говедо...Искаше му се да се извини някак, обаче нямаше да успее както му се искаше...Щеше всичко да омеша...Знаеше си го

-Ииийп!-подскочи от изненада и се обърна към него.-Човек вече не може да бъде сам в тази къща явно...и да,искам да отида до селото.
"По-далеч..."-пак онова гадно гласче,но и другата част на съвестта й се обади:
"Ооо,я стига!Те няма да те изядат.Просто отиди там и се извини!"
Реши да не слуша последното...поне засега.Щеше да се извини,но в Джени стил.
-И...ъъъ...щом толкова искаш,можеш.Само не ми изкарвай акълите пак.-прошепна,оправяйки яката на връхната дреха.

- Аз ли?Това е невъзможно - поклати глава той и отново изчезна, за да се появи с главата надолу...За десет години...сигурно се радваше на живота...Или пък се правеше на тризнака на Али и Джейдън...Или пък, ако Винр беше прав криеше нещо и се държеше "нормално". В съзнанието на Муртаг, където живееше съществуваше една подобна безтегловност...Въпрос до навик беше да си лети наоколо с главата надолу и как ли още не. - Никога не изкарвам акъли, появявам се, когато ме очакват...Мисля...Грешка на другите е, че забравят че ме има, не е ли така...Не, няма да те занимавам, ти си се приготвяй...Аз така и така съм спътник от вида "дразнещи"

-Абсолютно...-измъкна си под носа едно намръщено и излезе навън.
***
-Аааа,моите ябълки са най-узрели и сочни в целия пазар.Елате,госпожице,елате да ги пробвате.
Мразеше да ходи в пазара...всички бяха толкова нахални и лицемерни.Пък и тази...беззъба "красавица",както се беше наконтила,й се усмихваше сладко сладко насреща и махаше с ръце към плодовете.Е,поне не лъжеше...обикаляше с онзи досадник вече почти час наоколо и тези ябълки наистина изглеждаха неустоими...
-Ееее,умна хубавица сте!-плесна с ръце продавачката.

- Ама и вие сте една хубавица лелеей, супер сте - захили се срещу нея той и се превъртя, както седеше във въздуха отново, после изчезна и пак се появи. - Знаете ли какво означава огледало?
И все пак най-нахално изчезна напълно, поне засега. Ако Муртаг ядеше ябълки то беше само заради него, а това го държеше...мълчалив...и послушен. Тъй че си отмъкна една както беше невидим и я захапа спокойно, за да опита. Ухили се щастливо и грабна още една, така за резерва. И без това нямаше да го види...Пък и какво, щеше да бъде тихичък

-Тъпанар...-изсъска тихо през зъби Дженифър,стискайки ръцете си в юмруци.
Онази продължаваше да се хили,сякаш нищо не й беше казано.Джени се поуспокои и си лепна една усмивка на лицето:
-Искам да взема няколко,моля...
-Ааа,че разбира се!Разбира се!-жената се втурна да слага посочените плодове в една кошница,като едва не се оплете в собствените си поли.-Умно дете,умно...
За миг би се заклела,че очите на продавачката бяха просветнали в червено,но го взе за плод на собственото си въображение.Плати и побърза да се махне от там,преди да повърне или пък Даедел да го е направил...

- Сигурна ли си, че тоя град е безопасен - промърмори намусено като пак се пръкна, явно не беше много доволен от храната - Старчето поне избира по-подходящи ябълки...Ще взема да се сродя с дъщерята, ще ми носи ябълки до насита.
После пак изчезна, за да не привлича особено много внимание, както си летеше наоколо. И все пак млъкна, понеже като нямаше какво да каже...Е, и когато го затапеха, но беше доста рядко срещано явление.

- Че поне и грозде вземете.- засмя се от някъде Джиа и в следващия момент се появи до Джени с широка усмивка:- Но на Ишизу няма да й давате.
Вълчицата стоеше по- назад и тихичко си ръмжеше, днес не й беше ден на доброто настроение, пролетната умора я тресеше.

- Ааа, ужас!Толко ли съм шумен?Срам ме е, посрамих семейството си, край - завърза една кърпа на главата си и поклати глава като примита няколко пъти в изчезване и появяване - И гроздето е хубаво само ако е бяло....Другото е кисело...Абе не е като ябълките...Ама вие какво правите тук?

- А, ние ли?- събра ръце зад гърба си духът и се усмихна невинно:- Разхождаме се и обсъждаме нещо. Та, случайно попаднахме на вас.
" Случайно да, но знаеше че ще са тук."- обади се вълчицата като мина покрай Джиа:" Искам си гроздето. А после искам и плодова торта."

-Ъъъгх...-въздъхна Дженифър и плясна челото си с ръка,пътят обратно щеше да бъде дълъг...

-Пфу!-Нитара изплю гадния вкус на грозна жена от устата си,когато си върна външния вид...не,грешка,външния вид на онова невинно момиченце.-Гадост.Хайде,Хичиру.Бързо,преди да са се върнали.
Бяха прекалено далеч,за да ги видят или усетят.Пък и този черноок досадник...не й харесваше,беше като хрътка,която трябваше да елиминира,но не можеше.Все още...

- Добре, чакайте сега.- изведнъж Джиерда се спря и скръсти ръце:- Трябва да попитам нещо.
" Защо никога не си затваряш устата?"- промърмори Ишизу.
- А ти защо винаги си против идеите ми?
" Такава съм си, а като се има в предвид какви са твоите идеи и какъв катаклизъм може да настане ако стане това..."

-Просто питай...-накрая ги прекъсна момичето,нямаше да издържи и да й спорят на главата.

- Ти не знам дали познаваш втората същност на Нава, брат му Ника и неговите маниери.- заговори Джиа тихо ,като хвърли предпазлив поглед към Ишизу:- Той е затворник в съзнанието на Нава...
" По- скоро е просто обитател, няма си свое тяло."
- Да де. Според него се задава нещо много лошо и мисли, че нещата няма да се оправят просто така, та идеята ми е да... освободим Ника, колкото и неприемливо да е и колкото и лошо за мнозина, той си е досаден мърморко, но силите му се различават от тези на Нава и той може да помогне да открием виновниците за предстоящите беди.
" Ама как го описа само.."
- Млъкни бе!

-Аааа,"Кръв" ли?Да,помня го.-изражението й стана по-сериозно,естетсвено,че нещата нямаше да се оправят така лесно!Просто не искаше да мисли какво ги чакаше...-А,това няма ли да нарани по някакъв начин чичо Нава?Все пак извличате Кръв от съзнанието му,няма да е много приятно.Пък и не ми се мисли за леля Джес...

- Джесика със сигурност няма да е в много добро състояние след появата на Ника, но той ни е необходим.- поклати глава зеленокосата:- Нава няма да пострада, освен ако някой не нарани тялото му докато Ника го използва. Ще се постараем да го държим на страна от евентуални спорове и побоища, той си има доста врагове сред приятелите ни. Но ни е необходим, а малцина могат да подтикнат Нава до такова ниво, че да изпусне брат си наяве.
" Даедел е най- способният в случая."

- Аз ли?До колкото си спомням аз служа само за заместник на Ним, за да има какво да се спори през дългите мирни години - замислено се появи отново той, хвърчащ наоколо. Не че имаше някакви проблеми. Абсолютно нямаше да се откаже от подобна задача, каквото и да му струваше...Е, нямаше да е толкова труд... - Ама искам свестни ябълки за тази работа. Не като онези на... - предпочете да не довърши, че да не каже нещо глупаво. И не на място в този случай