Нон- стоп подготовка, среща и отново всички... заедно!

Господарят повдигна рамене, така и така не се интересуваха от подобно мнение, предпочете да си се рее наоколо и да изчезва чат пат, както винаги, когато просто следеше нещата като публика.
- Но каквото и да обсъждаме е ясно, че някои от досадниците имат право, ако се замислиш - обади се Глухчо, досега мълчаливо седящ в ъгъла.
- Ти в качеството на стар досадник сигурно знаеш...
- Че не биха излъгали. Дори глупаче като Даедел

Внезапен трясък накара всичко да заглъхне.Дойде от кухнята...
-Мисля,че си имате едно доста изтормозено момиченце.-ухили се невинно Нитара,сочейки с пръст към изскачащите от дървото черни нокти.
Тръгната надолу и още малко щяха да разцепят дървото,когато внезапно излязоха и от кухнята започнаха да се чуват ужасяващи писъци,които веднага можеха да станат конкуренция на дращенето с нокти върху дъска.
-Много скучно ми стана,тъкмо си викам,че най-сетне ще се сбием,когато вие започнахте да дрънкате разби глупости.-онова огромно оръжие просветна и се озова в ръката й,когато косите й внезапно се разполяха по пода и приеха червен цвят.
Хичиру не беше по-назад.Отново екипиран със златните си ръкавички,стоеше спокойно пред момичето,ухилено толкова злорадо,че някои просто искаха да й счупят главата...
-Какво си направила?!-изкрещя Вичи и понечи да се притича напомощ при пищящата Джени,но високият демон й попречи.

- Виждаш ли, излязох прав - преди десет години за последно го беше казал разумно. Никога повече и никога дотогава. Ухили се спокойно и очите му просветнаха, сякаш знак към малкото лилавокосо момиченце. После Даедел изчезна, за да се появи където му беше мястото.
- Всички искат бой, така ли - ухили се отново и се изправи завзел тялото си. - Ама старчето иска фалшивата дъщеря да се остави на мира, знаеш ли...
Дали можеше да си отренира Гламдринг още сега...Беше го извадил само за момент и вече му липсваше...Пък и сигурно щеше да се наложи...Макар че активираните му сили щяха да счупят масата...Е, една маса...

Зеленото оръжие просветна в ръката на Нава, който го вдигна към Хичиру. Друго оръжие просветна в ръцете и на Джин, а имаше и още едно, но то стоеше кротко в другата стая и слабо се обливаше в пламъци, явно търсейки собственичката си:
- Значи ето кой е наистина бил виновен!- проговори белокосият смръщено. Ръмженето на Ишизу този път беше съвсем заслужено и многократно по- силно.

-За съжаление това вече не зависи от мен...старче.-поклати глава момичето,докато тропна с червените си ботуши.-Отровата вътре в нея задейства всичко,което съм вкарала в тялото й от снощи и днес.Шико беше прав...тя ще отиде там,където е той...безмозъчен слуга,съществуващ само защото аз му позволявам.
-Пусни ме!Не,пусни ме!-чу се от кухнята.
-А ако искате да стане още по-интересно,ето ви поредният противник.
Завъртя с лекота оръжието в ръката си и го удари в земята,като всичко започна да се тресе...и тресе...и тресе...продължи да се тресе и когато се чу драконски рев от вън,но някак демоничен,ужасяващ,смразяващ кръвта.Вичи се обърна паникьосано към прозореца и видя някакви кости,огромни...това...това отвън беше скелет на дракон.
-Хайде,Лор!Потроши тази безполезна къщичка!-изкрещя Нитара,без да мръдне от мястото си.
-Мамо...-двете елфчета се хванаха за полата на майка си уплашено.
-Спокойно...-не го казваше само на тях,но и на себе си,щеше да се наложи да се бие явно...-Зини,вземи децата и бягай!

- Страхотно - просветна ярко, когато дръжката просветна от нищото с черната си светлина и потроши цялата стена, докато той се усмихваше като не на себе си. Острието просветна за миг и обгърна него в черната си светлина, както трябваше да направи...И винаги трябваше да прави с истинската си сила.
Някъде до него някой друг реагира и изхвърча веднага, възползвайки се от призрачните бели криле на баща си, за да нападне скелета, последван от зимата на Клайв. Може би го очакваха...Или беше инстинкт. Даедел от своя страна замахна, изпращайки магията напред, сливайки се с тази на Скай
- Мамо - тихо я задърпа момчето, докато тя гледаше ужасено - Да си вървим, бързо...Бързо Али!
Но тя нямаше намерение да го стори. Хвана се за козината на появилия се Лука и изхвърча да помага на принца и Клайв

Хобитът подсвирна леко и махна към децата:
- Всички навън, от задната страна!- извика, като задърпа малката Естер за ръка, а тя самата беше като вцепенена и ужасена, а от очите й капеха странно зелени сълзи. На вън другите дракони нададоха рев, като Анаю съобщи че се заема със защитата на децата, не беше способна вече да води битки.

-Пусни ме!Пусни ме!-продължаваше да врещи Дженифър,докато удряше с юмруци гърба на Шико.
С триста зора се опитваше да я изкара от тази къща,дали беше защото всеки момент Лор щеше да стъпи върху нея или защото така му бяха наредили...не знаеше,вече нищо не знаеше.
Дългите й нокти не бяха много приятни да го щипят и дращят.По ръцете й имаше някакви странни черни знаци,които продължаваха да се движат и да изгарят цялото й тяло,сякаш гореше в адски пламъци.
Лор вдигна глава нагоре и изрева с пълна сила.Точно в същия момент Джени не издържа на болката и нададе свой собствен рев,от който сигурно вече нямаше да има глас.Скелетът изръмжа срещу онези две мравки,а после избълва няколко топки огън срещу живите крилати създания.

- Сарго...Сарго Сапфир - прошепна момиченцето, очите му се озариха в червено, косите й се разпръснаха и тя скочи от гърба на лука на своята собствена магия. Клайв се справи с огъня, Скай отново просветна там, но тя беше малката ярка звездица. Не беше използвала силите си от доста време...Беше ги тренирала...О да...Червена вълна, сякаш кръв запрати към лицето на...скелета и заедно с Лука отново започна да обикаля наоколо.
Колкото до баща й той някак си така спокойно не одобряваше това, че не слушаха заповеди от Джени.
- Защо не я пуснеш? - беше малко трудно да използва магия, защото рискуваше да нарани не само него. Щеше да измисли начин, ако наистина се налагаше

" Ще ме освободиш ли?!"- крясъкът на Ника накара белокосият да се замисли сериозно, точно преди да замахне към онзи със златистите ръкавици. Брат му беше прав, той трябваше да защитава семейството си, но от доста време не беше държал Джиерда в ръце и мечът не отпускаше силите си до край, както някога. От вън Шадол и Киара издишаха по няколко огнени струи към скелетния дракон, докато Анаю покриваше с криле излезлите деца, а Зини създаваше някакво защитно поле.

Тъкмо да отвори уста и да му изджавка нещо,когато Нитара повдигна безгрижно ръка и го спря.
-Добре,Шико...пусни я...
Русокосият не мръдна,само отпусна ръцете си и тя се строполи на земята зад него.Сви се на кълбо,като заби ноктите в рамената си,искаше това да спре...
-В момента истинското й съзнание се бори със звярът,който съм пуснала вътре в нея...Черните петна и ноктите са точно от това.-разкикоти се Нитара.-Няма начин да й помогнеш,те са станали едно...
Хичиру блокира атаката с ръка,ако не бяха ръкавиците сигурно дланта му щеше да бъде на две,но явно имаше късмет.Стисна острието толкова силно,че още малко и щеше да започне да се пропуква.
Огнените струи нищо не направиха...Само му привлякоха вниманието и той им върна с поне три пъти по-сериозна атака.Изрева още веднъж...
-АААГХ!-разпищя се нанови Дженифър.

- Лука - промълви съвсем тихо, дори мило Даедел и го стрелна с очи. Вълкът изви в готовност препусна към него, после изчезна в миг, нещо проблестя и той изчезна, поне видимо. Можеше да се бори и срещу това. Срещу всичко...Докато не дойдеше краят. Леко, но бързо затърси съзнанието на Джени, поне не беше черно създание, което обичаше да наранява. Можеше да се справи с всеки звяр, дори да загинеше. Щеше да открие навреме.
Даедел от своя страна запрати още една магия към дъщеря си, тя добави малко от себе си и оставиха Скай да я насочи отново. Бяха работили и в екип...Гората беше насечена без секири тогава...Най-старите дървета....Помогна им Нат, беше се появил от нищото малко бесен, изваждайки катаната на Мерик и изпращайки чуждата зелена магия

- Твой ред е.- промълви съвсем тихо белокосият, като позволи очите му да засияят в ярко червено, а белите кичури да се заменят от кървавочервеният цвят. С тази промяна и дрехите му се измениха, приемайки вида на някаква броня със малки шипове, ръкавици покриха и ръцете му с които стискаше зеленият меч. Ника, вече Ника, се подсмихна лукаво и прониза Хичиру с поглед:
- Време беше!- засмя се зловещо и стисна Джиерда по- силно, като острието се обръгна в познатото от преди години призрачно сияние:- Брат ми, семейството му и приятелите му никой няма да ги доближава!- процеди през зъби след малко и сякаш избухна с алена аура, която развя червените кичури на всякъде.

Чудовището вътре в нея сякаш реагира и Дженифър повдигна поглед нагоре...алено червени очи търсеха въздуха наоколо,а дълги зъби бяха оголени,докато ръмжеше като животно,примесено и с хълцанията й.
-О,страхотно...сега ще трябва да се бия рамо до рамо с калпазанин като теб.-сграбчи току що появилия се пред нея меч и дрехите й веднага бяха заменени с една тежка черна броня.
-Хммм...-Нитара се вгледа в острието на оръжието си едно замислено,преди изведнъж лукаво да се ухили.
Стисна го здраво и удари единия му край в земята.Експлозия от тъмна енергия отблъсна всички назад и даже прати Хичиру малко настрани.Джени не мръдна,стоеше като пън и се бореше вътрешно.

- Джес, от колко време не сме се виждали?- подсмихна се Ника, като се изправи и пак стисна меча:- Липсваха ми подобни сражения.
- Ти внимавай главата да не ти залипсва след малко!- извика Джин, който също се изправи подпирайки се на катаната си, вече обгърнат от тънки гръмотевички и светкавички.

- Писна ми! - изсъска момичето като скочи и понечи да изпрати някоя експлозия в отговор, но я прекъснаха. Онзи с крилете се изправи пред нея и поклати глава.
- Не показвай всичките си способности. Твърде е рано - предупреди, докато някой друг вече изпълняваше задачата и изпращаше едно огромно черно кълбо напред, сякаш искаше да обгърне всичко и да установи свои правила. Беше късно, трябваше да го направи преди десет години, решението беше глупаво. Ама какво го интересуваше...
Лука се появи до тях ръмжейки и отново хукна, следвайки черната енергия, за да си изпълнява задачата. Беше по-трудно в тази вълча форма. Ако жезъла му беше под ръка...

-Ха!-и пак,удари оръжието в земята и магията се повтори.-Извинявай,вълчо,няма да я стигнеш...пък и да я стигнеш,вече е късно.
Хичиру се стрелна напред като стрела,толкова неусетно и безшумно...изведнъж синекосата усети как пръстите му се забиваха в дясното й рамо,докато с другата ръка той бързо се опита да направи дланта на ника на парцал.

Лука изръмжа отново. Трябваше да се пребори каквото и да му струваше. Можеше...Само на него ли му пречеше...Даедел не можеше да му помогне сега. Трябваше да защитава дъщеря си от това да не показва силите си...Истинските...Но той...Джени...
Нещо прелетя през него и го стресна. Не беше очаквал. Малкото червено същество...Лисицата на Дарсия...Но дали беше точно тя?Премина през нещото, което му пречеше и изчезна в същия миг...Като призрак...Халюцинация.
Съществото издаде своя характерен звук и скочи. Още малко, нямаше пречки сега.
"Джени?" проехтя гласът му, на пръв поглед непознат...Дали...Не беше Дарсия...Нито Даедел или Муртаг. В този случай...Знаеше повече. След това се претърколи и отново се появи срещу момичето с оръжието.
"И да е късно, готов съм да се жертвам ако трябва за нея"

-Че тя какво значи за теб?Изобщо за вас всичките?-наклони глава настрани,докато отново удряше оръжието в земята.

"Ти какво ли би разбрала?Всеки я цени по един или друг начин, след като някога е живяла, живее и ще живее с нас"
Лисичето отскочи отново, за всеки случай и просветна по-силно в характерна жълта светлина, под лапите му земята започна леко да се заледява, после по-силно, всичко се превръщаше в кристали. Беше Ним. Целеше да направи терена свой, или пък щеше да използва това, което беше получил някога, преди десет години...Дори и да не беше от тъмната страна...Всички, които по някакъв начин бяха отишли там доброволно сега не бяха напълно същите. Земята заискри в ледените си цветове и съществото започна да пропуква стената пред Лука, за да го доведе до там, където Даедел го беше изпратил

-Опа...-едва не се подхлъзна на пода.-Хичи,май трябва да си ходим,остави си играчката...
Синекосата изръмжа още веднъж,този път не от дълбоката рана,която наистина сериозно й беше попречила да вдигне оръжието си срещу демона.Играчка?!От кога беше станала играчка?!Очите й тъкмо засвяткаха в червено,когато внезапна паника я обля.
Шико беше взел Дженифър от земята и вече тичаше навън,благодарение на щетите нанесени на къщата.Нитара само се усмихна едно доволно,преди да замахне с косата и да започне да изчезва,както и Хичиру.
Лор изрева като за последно и вдигна крак,като започна да го спуска надолу...още малко и щеше да остави къщичката в историята.

- ПИСНА МИ ОТ КОСТИ! - изкрещя онзи, за да не се каже, че направо можеха да го чуят на хиляда километра. Думите, изваяни върху Гламдринг просветнаха. Винаги трябваше да бъдат скрити, беше молбата на създателя. Винаги, защото ако се покажеха, пълната мощ на оръжието щеше да залее притежателя му...Можеше да затъне в забрава. Чернотата обля съществото, което държеше меча напълно, сякаш не съществуваше вече и се разля наоколо, насочена срещу дракона с пълна мощ. Някъде там Муртаг изчезна напълно, остана само Даедел, Лука тичаше като побеснял в опит да измъкне него...Кой да измъкваше, да гонеше Джени или да настигнеше Муртаг където и да беше вече...
Момиченцето с червените очи взе пример от баща си и тръгна да търси Шико, не обръщайки внимание на майка си, която въпреки всичко не можеше да я спре.

- О, никъде няма да ходите, госпожичке!- извика Ника, като се насочи към Нитара гневно:- Ще нападате и после просто ще си тръгнете? Не, не! Това не ми харесва! Първо аз ще си излея нервите върху вас, а после брат ми е на ход, за дето наранихте съпругата му!

-Ето ти да си излееш гнева.-замахна и изчезна.
-Това не ми харесва...-Джесика впери поглед в пода,който внезапно се разцепи и някаква...ръка изскочи от там.
-Зомбита?!-изкрещя Дейвид,когато още няколко награбиха края на наметалото му и задърпаха.
Лор спря,още малко и щеше да стъпчи къщичката.Обърна глава към атаката...и щом удари,костите се превърнаха в прах,сякаш снежинки падаха от небето.
-ААААААА!-Джени не издържа на болката и се предаде пред тъмнината в ума си...Точно тогава Шико мина през някакъв си портал и го затвори,бързичко,че да няма следи от вълчи зъби по себе си после.Нищо,че беше ходещ труп.

- По дяволите. Толкова скоро ли свърши?- промърмори червенокосият и се намръщи, като замахна с меча и изпепели няколко зомбита:- Това момиченце си го бива, обаче! Хитруша е, а и има интересна сила, нищо че е малка.- засмя се след малко и продължи да размахва с лекота Джиерда, сякаш е някаква пръчка и пъди птиците от двора, само че бяха зомбита.