Студ без особен смисъл

-Буа!-изкара й акъла и тя се изплъзна назад,като си падна на дупето на твърдата земя.-Тате,изплаши ме...
Погледна нагоре,без да се надигне,с лилавите си очи към неговите и се поусмихна.Изтърка останалите следи от сълзи и продължи да го гледа.

- Извинявай...Ама нали твърдите, че ми трябва почивка...Ето почивам си - и отново избълва две-три кръгчета дим. - Просто се чудех как ще направите връзката и ми стана любопитно

-Ъъъъ,да...като става въпрос за това...-ухили се глуповато.-Как точно...се прави връзката?

- Лесно..Бих казал, бих ви помогнал. Забележка - зависи от ездача, често може да боли ужасно или да не боли. Това не може да бъде определено преди връзката да се направи. - и пак запуши замислено, тази лула беше му дал Хавок и дори да не пушеше често много я обичаше дори на външен вид. Беше доста изтънчена изработка

-Добре де,обясни малко по-подробно!-вдигна ръце в спонтанното желание да го удуши.-Караш ме да се чувствам страшно глупава така!

- В по-голямата си част този.. хм...ритуал се изпълнява от дракона. Той трябва да вложи повече магия в своето изпълнение, за да може да осъществи реална връзка с ездача, който е избрал. Първа стъпка, остави Винр да се съсредоточи достатъчно добре, трябва да си избистри главата и да се превърне в магьосник, както казваме ние, хората. После, когато той засвети в една или друга светлина просто го докосни. Не се отдръпвай, въпреки че ще поемеш от светлината и ще засветиш и ти. Втора стъпка - ръката, която си поставила ще започне да боли и ще гори. Тогава може да дойде и болезнената част. Трета стъпка - ако имаш някакво обещание или клетва за него я кажи, не е нужно да е на глас. Той също, ако има, ще ви окрепи връзката, но не е задължително. Бебето драконче и ездача му са свързани с клетва, която и двамата не знаят, но съществува и се разкрива едва при смъртта на единия или двамата....Нещо неразбираемо?

-Благодаря ти...-пое си дълбоко дъх.-Май го проспах този урок в училище...
Изправи се в седнала позиция и скръсти ръце,гледайки към дракона.
-Аз тогава ще те изчакам,Винр.

Драконът вече замижаваше, сякаш щеше да заспи още малко.
- А аз трябваше да го знам две години...Гадно е да пазиш яйца - поклати глава онзи и пак избълва порция кръгчета. Драконът потрепери няколко пъти в създалата се тишина, трудно беше да сториш нещо, което не се е налагало да правиш от тринадесет години. Когато Арвен го яздеше като боен дракон често се налагаше да използва драконските си магии но...Вече не...После...бавно, съвсем бавно започна да просветва, докато не окрепи достатъчно добре бялата светлина

Джени се постресна за миг,но протегна спокойно ръка към дракона...докосна го внимателно и не трепна повече.Позволи на магията да я обгърне...и тогава започна да боли.Сякаш й разкъсваха ръката на парчета...стисна зъби,но не отмести поглед от дракона.

- Опа, май забравих да спомена, че след връзката на ръката остава белег, наречен Гедвей Игнасия... - просветна му за миг и погледна своята ръка. Отдавна вече не светеше този знак и никога повече нямаше да просветне за този дракон. Бе пролял всичките си сълзи накрая за съществото, чиято огромна глава беше прегърнал и не искаше да пуска тогава, когато тъмнината изостави безпомощното му тяло.
Винр не му обърна особено внимание, може би се стараеше да обръща повече внимание на магията, скоро щеше да заглъхне...Беше доста по-лесно отколкото с младите дракони и ездачи. Доколкото си спомняше Торн му беше казвал, че Муртаг лежал три седмици на легло заради тази връзка

Наклони глава,но продължи да го гледа...Стискаше,стискаше,боже,ръката й щеше да се пръсне!

Всичко свърши...Знаеше го...Дракона го знаеше. Беше направил всичко нужно така, както драконите го чувстваха винаги. Беше доста изморително, та с радост привлече магията си обратно. Да не използваш нещо тринадесет години и после изведнъж да се наложи...
- Минахте без чак толкова много болка, че да се лежи на легло. Браво - одобри оня с лулата и добави към поздрава нови кръгчета

-Анооо...-примига няколко пъти,погледна към дланта си.
Знакът накара очите й да блеснат...Погледна към дракона,после пак към знака,пак към дракона.
-Винр,толкова много те обичам!!-пак същото изпъление,само дето изсъска малко,коагто се сблъска с муцуната му...мъничко болеше.

Той изръмжа лекичко заради сблъсъка, но главно просто искаше да се отърве отново от магията. Не му трябваше. Вдигна глава и изкашля една вълма дим, който направи лилавокоското негър, само дето той пак продължи да си пуши
"Пак заповядай, ако имаш...глупав въпрос ли го нарече?"

-Нямам никакъв въпрос,нито глупав,нито разумен!Имам истинска връзка с теб!Имам!Боже,аааааа!-щеше да му строши челюстта,някой да я махне!

- Дръж се, Винр, дръж се! - засмя се онзи с проклетата лула, боже ако Ризел го видеше...Е, той иначе защо се криеше...Дракона търпеливо щеше да издържи всичко, на него също му беше приятно, също му беше радостно, тъй че нямаше проблем с това

-Млъкни!-засмя се момичето и се плъсна надолу,докато не застана на крака.-Гедвей Игнасия!Тате,знакът е толкова красив!
Това дете е имало проблеми преди?Не й личеше...

- Страхотно...Всеки дракон със своя си...Макар че повечето си приличат...Моя малко е избледнял вече - замислено вдигна ръка отново. Беше се чудил дали да не го поднови с Книфр, но...Някак...Не можеше да излага и него на опасност. - Иначе беше червен и всеки ме питаше дали не съм се наранил нещо

-Уаааа!-толкова се радваше,че реши и да предаде тази радост и на други.
Строши му костите в прегръдка,пак заболя малко,но...абе просто искаше да троши кости,да разберат,че е радостна.Просто искаше,точка.

- Въздух, въздуух! - айде стига бе, нямаше нужда от такъв, просто нямаше. - Да не заразиш и мен с радост

-Ама аз искам ти да се радваш с мен,тате!И Джей ще иска да се радваме всички също!Обичам и Винр,и теб,и мама,и Али,и Джей...всички!Всииииииииички!

- Знам го, знам го - засмя се той, добре че лулата беше попаднала в сигурни..ъ...лапи, Винр я беше захапал така че да не я счупи, беше древна все пак, така да се каже. Браво, най-сетне малко смях и от негова страна - Как да не се радвам, само ми кажи...

-Еееей,знаех си аз,че само с усмивки не става!Всеки ден така ще ви тормозя,да се усмихвате постоянно!-ухили се щастливо и накрая го пусна,защото щеше да посинее...-А сега,ако нямаш нищо против,ще пекарам малко време с дракона си.
И му се оплези,като внимателно вдигна лулата от лапите на Винр и му я върна.
-Да приготвиш мама и Али за цялата радост,че и на тях няма да им се размине...

- Отивам да им сложа каски на главите - завъртя предмета и изчезна с негова помощ, понякога служеше с доста полезни неща...
"Торн каза, че мразел когато Муртаг започне да се лигави..Но не си спомням някога да е правил подобно нещо. Сега?"

-Сигурно...той не се лигави точно като мен и рядко го прави,но моментите си струват.-усмихна се момичето и пак погледна към знака.-Аригато,Винр.Сигурно не е лесно да си част от нашето семейство,за което съм толкова щастлива,че все пак оставаш при мен.