Студ без особен смисъл

"Лесно е" поклати глава както обикновено той "Понякога не, но е по-добре отколкото да останеш сам, пък дори и да си заобиколен от войници. Доиташимаще"

- Айде чао - Двата дракона се разделиха. Орфей полетя надолу и кацна. Ездачът му пък слезе от гърба му.

-Хе.-наклони глава настрани и се усмихна.-Пък и едва ли ще намериш някой друг ездач,който би искал в шест сутринта да посреща слънцето и да бъде подмяткван из въздуха.

"Да, може би е вярно" ако беше човек сигурно цъфтеше от усмивки. Само че при драконската му муцуна това не личеше сега

***
След онзи ритуал май Джени се беше поизморила...сега,както когато беше мъничка,се бе свила под крилото на Винр.Много обичаше просто да се дави в този син цвят,любимият й.Кротичко спеше до него,с ръка подпряна до една от люспите.
Хиро най-сетне се беше отървал от брадата.Стоеше наблизо,подпрял се на едно дърво,и гледаше нагоре към небесата...Елфът за миг отмести поглед към Джени и после продължи да гледа нагоре.

- Мен ли чакате? - как кацна само...Добре че дракона й не се разби в замъка, защото иначе щеше да наводни всичко със сълзите си. Можеше да е луда, но обичаше близките си до полуда. Вече се свечеряваше, това беше хубаво, понеже поне имаше силни очи...Драконът. - Писмата на учениците са много, ама им позволиха да ги напишат още сега, понеже някои родители се притесняват. Чичо с лулата си къде се крие?
- Лула!? - опа, Ризел не трябваше да чуе...ама...

Изправи се и отново се издигнаха
- А сега накъде?
Ами.. - замисли се

-Някъде...в замъка...-сънливо се поизправи Джени,само за да се просне обратно.-Тронната май...не знам...

- Чичо Емчо, чичо Емчо, Али, писмо от Джей - изхвърча тя, имаше да изпълни още пет поръчи. По-дяволите защо още първия ден..Е да и тя като по-малка искаше писмото й веднага да стигне до Хюгес, само че той винаги беше разбирал всичко предварително...
- Събуди се, веднага!! - да, тъкмо беше задрямал и ето колко му беше почивката...

-Дай,не го буди...-беше малко неадекватна,беше се дотътрила след нея да вземе писмото,но не успя да я спре навреме.-Той трябва да спи,остави го...Аз ще го прочета.

- Не, не, вече се събудих. Дай, Ели - прозина се още по-зомбирано и грабна обемния плик като се огледа и за Али. - Ще поспя някой друг път...
- Сумимасен - започна да се извинява момичето и на двамата, ама лилавокоското поклати глава и се изправи, та да потърси момиченцето. Сигурно беше с Ризел или Ним...Или Клайв, обичаше да разпитва

-Анооо...-продължи да се мъкне след тях.-Аноооо...
Само това май знаеше да казва...

- Спокойно Джени...Ще се оправя... - залитна за миг, добре че Елисия не беше останала да му говори за хора, които дори не познаваше...Ризел го хвана, появявайки се от един коридор.
- Е, пушачо мой, може би няма да се оправиш какно се разхождаш зомбясъл. Къде отиваш?
- Да намеря Али.
- Ама по-скоро трябва да поспиш, мисля че трябва да дойдеш с мен
- Анооо - започна и той, разкъсвайки се между двете неща

-Аз ще я намеря,спокойно.Отиди с мама...-прозина се широко и внимателно пое плика.-Алиии!
И продължи по коридора да я търси,заедно с Елисия.
-Прости ни заспалите състояния...малко много ни се насъбра снощи и така...Алиии!

- Досетих се, но с моя характер - русокосчето поклати глава и започна да се оглежда.
- Како Джени! - отвърна от един коридор момичето с ашрака по петите си и една ледена птица - Търсиш ли ме?

-Имаме писмо от Джейдън!-усмихна й се сънено момичето и приклекна пред нея.-Искаш ли да го отворим да прочетем?

- Ама како и на теб ти се спи!Върви, върви да спиш, не искам да се мъчиш като тати - грабна все пак писмото от ръцете й и заподскача - После обещавам, че ще го пречетем всички заедно

-Меча,косата,очите...и сега и не съм искала да се спра...-ококори се на нищото пред себе си.-Ужас,приличам повече на него от колкото съм си мислела...Окей,Али.Аз се оттеглям тогава.Елисия,ти искаш ли също да си починеш след полета?

- Оу не, само това не бива да правя. Имам да разнасям писла пък и..Командирът ще вземе да ме обезглави ако закъснея отново. Иначе благодаря за предложението - това наистина я подсети, че пак си имаше работа както обикновено

-Доиташимаще...-прозина се отново и се завлачи нататък към коридора.-Имате късмет,че не съм толкова голям инат като него...

- Не ставай...Само чичо Рой може да се мери с него. Двамата като започнат да си пускат токове става опасно.... - ако царицата наистина беше имала характера на Рой...Какво беше ставало тогава в Тронната зала. Не искаше дори да си представя. Нищо чудно, че разказваха вицове за това как мускетарите се крили с подноси зад масата... - Излитам, приятна почивка - и се затича да си намери дракона

-Аригато...
След минутка-две вече пак беше сгушена под крилото на Винр,усмихвайки се доволно на дадения й шанс за спокойствие...
-ААААА!-или може би не...
-Какво пък сега?!-едва не си шибна главата в дракона.-Хиро?
-Кошмари!
-О,Боже...а аз си мислех,че е сериозно.-просна се обратно.
-Ама то-млъкна,всъщност по-добре да си държи езика зад зъбите...

'Проснат,прекършен,на земята,той гледаше към двете фигури...можеше да види лилавите дълги коси на Дженифър,пламъкът в очите й,напрегнатата стойка...и тъгата.Също така виждаше и сестра й в доста по-зловещ вид.И ги виждаше да държат оръжие една срещу друга...
Понечи да извика нещо,но усети колко безпомощен и слаб беше в този важен момент...Не ги чуваше какво си говорят,но явно не беше особено приятен разговор между роднини.Вампая странно защо пак беше изгаснал...не,не съвсем.Само спиралата я нямаше,инъче лек червен блясък караше острието да изглежда някак странно...'

"Скъпи татко. Не знам защо се обръщам точно към теб, но почувствах, че ти ще отвориш писмото ми пръв. Не искам това да го чете никой друг. Надявам се, че съм го написал добре. Разбрах какво имаше предвид, когато ми каза, че това е вид отговорност. Всичко е различно. Опитвам се да свикна и май ще е добре. Благодаря ти че не ми каза истинското ми име, както стори с Али. По-добре е да се пазя от него, за да бъда готов, когато дойде времето, за което говори с чичо Рой. Знам, не биваше да чувам но...Прости на сина си тази малка грешка. Дракона си кръстих Ракуба, надявам се да знаеш защо и как е попаднало това име у мен. Надявам се също и ...да не ти създаде проблеми, след като дракона на принца се казва Даедел. Татко, мисля че разбирам смисъла на онова, което спомена преди Хюгес да излети с мен...Ще се съобразя с него. Твоят малък Джейдън."
Само той си знаеше как беше взел тая бележка от писмото, преди то да попадне в Али, спеше прегърнат от ризел и я стискаше все още, сънувайки как синът му казва тези неща. Беше успял...Това беше хубаво...Да му каже онова, което искаше да му каже...Колко беше умен, дори можеше да го напише алко объркано, за да ако попадне в Али или друг...Да не разберат какво имаше предвид...
- Тихо, баща ти спи - чу от далече и пак се унесе след това, Ризел скастряше дъщеря им да мълчи, нямаше търпение за другата част от писмото

-Какво си сънувал?-въпросът не я оставяше намира и тя не можеше да заспи.
-Нищо...
-Такава аларма за нищо?
-Мда.
-Ти си луд.
-Ти също.
-Шшшш,Винр спи.

- Става толкова сложно.... - Клайв спря магията и натрупа няколко преспи около замъка все така съсредоточен и замислен
- Не, не е. Всичко е доста ясно, ако му хванеш края - отдавна, много, много отдавна не беше чувал гласа му. Но той беше спасил обещанието си. Наистина го беше спазил и сега се връщаше отново. По-силен и бляскавот много, много преди.
- Кевин - обърна се демона към светлината, когато тя изгасна и остави ангела пред него - Нима пак е станало нещо?
- Не, просто пътя ме доведе отново до тук