Студ без особен смисъл

-Като теб ли?-подсмихна се,ама не се видя от тъпата брада.
-Един чай от лайка и една ябълка!-тя пак влезе с гръм и трясък,но внимателно му подаде нещата.-Да ти е сладко.-даде един чай и на Хиро,а после отхапа и от своята ябълка.
-Няма повече сироп вътре,нали?
-А?А,не...Поне аз не знам да са слагали.
-Много ми помагаш...
-Старая се.

- Свърши, съучениците ми решиха лекичко да се отърват от него и го пратиха в двореца. Не че аз си нямам - добре де, ябълката не можеше да откаже. Пък и чая...Преди десет години беше видял себе си в леко ядосана форма с някакви уши...Дано не израснеха някога в ситуацияна задоволство

-Хмм..-помириса го като за всеки случай.
-Параноик...-въздъхна тя и седна между двамата по турски.
-Да ти порастне такова нещо и на теб и ти също ще внимаваш какво ти дават...
-Тогава отиди и сам си го направи.
Хиро отвори уста да каже нещо,но се отказа,сви се победено и започна да си пие спокойно.

- Хич не му беше весело и на дракона като си получи мустаците - поклати глава, децата мислеха, че не беше забелязал, но той трябваше да изпрати новината на Рой, че да дойде да донесе противоотвара...Иначе горкия Винр щеше да си остане така за дълго

Момчето стоеше до Хюгес все още не вярвайки, че наистина ще го пратят там.
- Време е да тръгвам - тихичко подкани то отново, понеже чакаше това от доста време вече. - Мамо, не искам да плачеш.
- Джей, майка ти не плаче - макар че се усмихваше малко горчиво...

-Как ще плаче,когато аз и Али сме тук да я бъзикаме?-ухили се Джени,знаеше,че дрънкаше глупости,но нямаше какво друго да направи.-Хайде,мъник.Последно гуш ми дай,преди да си тръгнеш...

- Како Джени, ще си пожелая дракон като Винр! - дойде време и за сбогуванията, така и така щеше да ги гушка всички подред и започваше както бяха подредени...Сестра му най накрая
"Да, за да му правиш мустаци" изумтя дракона малко по нататък и опуши Хюгес с дима си "Извинявай"

-Беше симпатичен с тия мустаци,стига си се оплаквал.-погледна през рамо към него и се усмихна.-Махнахме ги в крайна сметка,нали?

"Е да, с малко повече късмет и благодарности на Рой"
Детето отново се ухили, макар че от онова притеснение повече никога нямаше да се опитва да храни дракони с отвара. Опита се да счупи кокалите на кака си, както обикновено и сестра му се нахвърли отгоре му, тъкмо излизаше с баща си.
- Джей после искам да ми пишеш колко ученика сте, къде живеете, как изглежда дракона ти, харесва ли ти там, за да и аз да дойда, как изглеждат учителите, как минава деня ти, нали?
- Ако запомня...

Дженифър се беше оттеглила при дракона,уж да го успокоява от спомена за мустаците,но честно казано...
"Мъчно ми е,Винр..."-и седна до него по турски,като прибра ръцете си в ръкавите на палтото.-"Но така е по-добре...нали?"

"Така мисля. Не съм живял там...Но Джей ще бъде основна плячка за Али, ако остане и тя не може да се въздържи. Даедел има за задачата да усмири гнева й, както Муртаг се опитваше да стори със самия Даедел. Ако не успее...Даедел ще изчезне, погълнат от нея. Тя носи в себе си магията на Дарсия...и своята...Ще погълне всяка чернота и ще стане много по-могъща"

"След което си имаме още един злодей...и то от семейството.Страхотно."-покри лицето си с ръце и тежко въздъхна.-"И май и аз съм на път да издивея.Ще бъде много забавно тази пролет,просто ще се умрем от кеф."

"Или от тревоги. Баща ти просто отказва отново да се поспре малко...Но той си е такъв...Каквото и да стане обаче...Всеки ще се опита да го предотврати, дори да се наложи да ходи на гости на Отвъдното...На някои си им е навик"

"Оня свят,сега и Отвъдното..."-поклати глава,как искаше само да затвори очи и като ги отвори всичко да си бъде наред.-"Поне не скучаем."

"Е...Никога не сме скучали..Поне вие, така мисля. А и много отдавна, когато Лука беше мой партньор баща ти пак не скучаеше особено...Все си печелеше някое проклятие"

"Ееей,не съм ли аз достойна наследница."-не го каза с горчивина,никак даже.-"Няма да се учудя и ако изведнъж краката ми се отчупят."

"Недей така, ще ми изкараш сърцето...Но да, негова наследница си...Няма спор"
Джей вече се приближаваше отново до Хюгес и неговия зелен като тревата дракон, с който щяха да пътуват
- Ще се постарая да се прибера за ваканцията, ако дракона ми е достатъчно пораснал до тогава

Дженифър помаха от мястото си,страхуваше се,че ако се приближи...щеше да избухне в плач,да си го вземе в ръцете и да не го пусне да си ходи.И сигурно и майка й се изкушаваше да направи същото,но Ризел беше много по-силна от нея...
'Аз ще бъда достойна...и ще бъда силна като теб.'
"Винр...след като хората започват бавно да си тръгват...искам да те попитам нещо."

"Добре" спокойно се съгласи той, докато Хюг се смееше на момчето, което от толкова бързане да отиде там беше му ядосало дракона. Но му помогна да се качи, после се обърна да каже нещо на Муртаг и да се сбогуват както се сбогуваха обикновено, с прегръдка. Май се бяха договорили за нещо и Хюг май беше приел едва сега.
- Чао, и да не забравиш всичко, което казах! - замаха с ръчичка и Али, стоеше пред майка си, все едно й беше опора да не падне.
- Ще се опитам!Знаеш че не пиша добре.
- Глупости, вече си на седем, можеш.
- Не ми говори все едно си по-голяма!
- По-голяма съм! - ухили се, докато дракона вече се надигаше, за да набере скорост

"Няма да се обидя,ако откажеш,защото така...и ти ще се мъчиш,за което се чувствам страшно тъпо да те питам това,но..."-помаха за последно,а една кристална сълза се измъкна и падна на тревата.-"Но...страх ме е,че някой ден ще остана сама,че тази тъмнина ще ми отнеме всеки един...Голям егоист съм,знам."
Пое си дълбоко дъх...
"Искаш ли да оформим връзка,както един ездач и дракон би трябвало да направят..."

Той я погледна с едното си голямо око и остана така, сигурно мислеше. Бяха му казвали едно време, че като дракон без ездач сам трябва да решава дали ще има връзка с някого или не. Никога не беше си позволявал такава, защото всички около него хора бяха имали дракон до себе си. Книфр, който също беше сам и сега се грижеше за Муртаг след Торн беше подобен на него и на същото мнение. Това, че времето щеше да покаже какво следва.
"Нямам нищо против, Джени"

Беше се хвърлила да му прегърне муцуната и така го хвана,че ако той искаше да си повдигне главата,тя щеше да увисне като прани гащи във въздуха.Вече сериозно ронеше сълзи и шепнеше "Аригато" постоянно.Цялата тая сценка щеше да им изкара акълите на всички сигурно,но просто всякакви задръжки се бяха строшили,отнесени от вятъра...

"Ти си и ще бъдеш моят ездач" измърмори онзи или поне така се чу, понеже нямаше истински глас. Знаеше го вече..Още от години

- Бър. - потръпна Кубер. - Студено. Я вземи кацни да починем малко
- Няма проблем. Ама не може ли първо да ида да си поприказваме - на няколко километра източно се виждаше друг дракон, който спокойно се рееше.
- Добре

-Винр,казвала ли съм ти преди колко си страхотен?-понадигна се колкото да го погледне в сините очи.-Сигурно да,но аз пак да ти кажа.Ти си страхотен!!!

П.П:Аз имам някакви бегли спомени за това как се правеше връзката...ама не напълно,така че може ли Муртаг да се притече на помощ? (тъпо тъпо Вас!!!)

- Да се свърже бебе дракон с ездача си е доста по-лесно, отколкото възрастен дракон с човек, който не го е получил. Но пък не е неосъществимо - от толкова ядове Муртаг пушеше вече една дълга, дълга тънка лула и си правеше кръгчета от пушек. Съученика му Пушльо можеше какви ли не причудливи форми но... - Радвам се, че Винр най-сетне взе някакво решение