Странен свят

Заглавие: Re: Странен свят Нед Ное 30, 2008 10:06 pm

- Тези са добрички.- ухили се червенокосият:- От призраци можеш да научиш много, само ако ги помолиш и разбира се ако Джиа разреши.- вдигна рамене и погледна към брат си, но не успя да види изражението му, също обгърнат от зелената мъгла:- Просто се възползвайте, това е тъмна енергия, Джиерда се чувства на своя територия.

Заглавие: Re: Странен свят Нед Ное 30, 2008 10:10 pm

Опитвал се...и тя се опитваше,но те й се пречкаха...Тъмната енергия наоколо,активираният Гламдринг,Вампая,умората...всичко й влияеше зле,внезапно започна да се чувства много много слаба.Но в същото време гневът й сякаш я крепеше на крака и тя щеше да продължи до края,без да падне.
Отби с бясна скорост едно от хвърчащите части на меча на Матсумото,даже не го погледна...
-Пий,Вампая!-стисна очи и отново атакува,като спиралата изхвърча към лисицата.

Заглавие: Re: Странен свят Нед Ное 30, 2008 10:14 pm

- Сенбонзакура! - няколко розови листчета блокираха атаката й, но се появи само един червенокос тип, избутвайки съвсем нахално лисицата и изваждайки своята катана
- Ренджи Абарай, лейтенант на шести отряд - представи се с една огромна усмивка...Е сега наистина бяха повечко. Самият му капитан обаче се мушна в тъмната клетка, която Гламдринг образуваше и явно се сби там някъде с Даедел и побеснелия Хатсугая.
Дракончето се зае да обстрелва други пристигащи...Някакъв напълно побъркан мумиевиден и неговата лейтенантка

Заглавие: Re: Странен свят Нед Ное 30, 2008 10:17 pm

-Като паразити сте!-спиралата се върна без плячка и това не се понрави на оръжието...и на нея.-По-добре беше,когато беше абсолютно тихо!
Махаше Вампая като някаква пръчка срещу Ренджи,сякаш само му се караше...само да не бяха червено-лилавите очи и дългите нокти...още зъбите ги нямаше.

Заглавие: Re: Странен свят Нед Ное 30, 2008 10:20 pm

- Хах, напасти значи.- подсмихна се Джули, като разцепи зелената мъгла с червената катана:- Ей, такива най- ги мразя. И миг спокойствие няма и тук, да му се не види!

Заглавие: Re: Странен свят Нед Ное 30, 2008 10:24 pm

- Какво спокойствие?Вие го развалихте - повдигна рамене червенокосия като стисна оръжието - Вий, Забимару!
И то се превърна в доста странно нещо, което той завъртя и нападна с него...
- Да, Абарай - обяви онзи монотонен глас, който беше отворил портала на последните, преминали тук. Принадлежеше на едно странно момиче
Ставаха малко повече. Онази лисица вече започваше да напада кой и да е. Тма при Даедел нищо не се знаеше, освен че от време на време извън тъмнината капеха пръски кръв от незнайно кой.
Но имаше още...Те скоро щяха да дойдат...Започна се с едно...
- Фуджи Куджаку! - изречено от един доста странен тип "Кой съм аз"

Заглавие: Re: Странен свят Нед Ное 30, 2008 10:28 pm

- И други неща ще развалим, ако настоявате!- повиши глас Джин, като се отскубна от синекосото ангелче и запрати няколко светкавици напред, към току- що появилият се странник, сестра му реши да се заеме с момичето, поне не смяташе да наранява някого сериозно освен ако не се налагаше, пък и не беше въртяла меча от няколко години, не беше много във форма.

Заглавие: Re: Странен свят Нед Ное 30, 2008 10:29 pm

-Пий,Вампая!-изкрещя Дженифър в отговор на атаката на Абарай и се стрелна срещу него,малко след спиралата.
Джесика се беше заела с лисицата,с оранжевокосата лейтенантка...абе който се доблиеше,толкоз.Настана голям бой и с доста кръв,най вече от онези двамата,които си крещяха "Вий" и "Пий".Тримата глупаци се разпръснаха и се хвърлиха да се заемат с още лейтенанти,беше се превърнало в каша...

Заглавие: Re: Странен свят Нед Ное 30, 2008 10:33 pm

Дойде едно малко детенце, беше толкова миловидно и се смееше точно като Нати-ал
- Ячиру, лейтенант на 11 отряд! - засмя се весело тя и заподскача наоколо като се радваше на всички, но без да се бие. Нещата ставаха напълно неконтрилируеми, още повече че дракона започна да бълва огън
- Битка! - засмя се високо един висок капитан явно онзи с момичето. Той изглеждаше най-луд насред битките...А огъня не му причиняваше болка

Заглавие: Re: Странен свят Нед Ное 30, 2008 10:37 pm

- Ама тя е...- заекна Нава, като стисна острието на меча в ръцете на Ника.
- Дете.- завърши брат му също толкова шокирано:- И е лейтенант? Моля, някой да ме убие. Ама не сериозно!
- Стига!- изкрещя Джули и стрелна с поглед момичето:- Дженифър, какви ги вършиш? Това не си ти!
- Май тук никой не е този, който трябва да е.- намеси се Джин, като я дръпна от нечия атака, макар и да не разбра от кого точно. Станаха прекалено много.

Заглавие: Re: Странен свят Нед Ное 30, 2008 10:38 pm

-О,по дяволите!-изкрещя Джесика,когато усети каква енергия направо бликаше от този...лунатик със странната прическа.
Добре,че Джени и Абарай се бяха пренесли неусетно върху покривите.От върха на едно доджо се чуваше доста честичко "Вий-пий!",но тя имаше сега други грижи...
-Назад,назад!-разкрещя се синекосата,ама кой да я чуе,всеки беше погълнат в битката си...а и май нямаше да може да измъкне Даедел от онзи черен купол.

Заглавие: Re: Странен свят Нед Ное 30, 2008 10:42 pm

Оня се замся гръмогласно, извади нащърбената си катана и разряза черния купол от където полетяха хиляди вишневи цветчета последвани от лед и черна магия. Даедел, Хитсугая и един тип с шал на врата го погледнаха някак злобно.
- Дайте и на мен игра - ухили се той и се впусна направо към лилавокосия, разбира се, а детето се качи на гърба му и завика едно "Ура за Кен-чан!"
- Писна...ми! - извика Даедел като стисна зъби и усили черната магия, а онези решиха да атакуват отново.
Дракона вече си имаше работа с лисицата и оня странния мумиевиден...Пламъците достигаха и Хайнеко и Иба, които вече се биеха заедно

Заглавие: Re: Странен свят Нед Ное 30, 2008 10:47 pm

- А, не!- тропна с крак Анасази, беше му писнало да стои от страни. Махна рязко с криле и се издигна, като мигновено се насочи към онзи и момиченцето. Смръщи се и хвана розовокосата, като я дръпна след себе си и двамата се стовариха на земята. Това привлече вниманието на Джин, който едва не не изтърва наелектризираната катана от нечия, отново незабелязана от къде е дошла, атака.

Заглавие: Re: Странен свят Нед Ное 30, 2008 10:48 pm

-Джени!-изкрещя Джесика уплашено,когато момичето се озова на земята в краката й.
Момичето се разкашля,плюейки кръв.Вампая не можеше да се справи,Забимару беше прекалено силна катана...Заедно с кръвта изплю и няколко ругатни,преди да се изправи на крака с помощта на синекосата.
-Джени...какво ти...
-Това съм аз вече,приемате го или не...-прониза я с очите си и тя я пусна от уплаха,като момичето едва не се строполи обратно...щеше да загуби.

Заглавие: Re: Странен свят Нед Ное 30, 2008 10:56 pm

- Кен-чааан! - извика момичето, а около нея се образува мъгла. Мъглата постеренно образува...череп...Онзи се обърна и тръгна да я спаси. Другите понечиха да апочнат битката наново.
Ослепително розова светлина избухна в началото на улицата, от където бяха дошли всички. Розово сияние, което идваше от една катана. Шинигамито, което я държеше стоеше в сянка. Само зловещите розови очи светеха в мрака. Изглеждаше като голяма заплаха. Това беше стреснало повечето, те едва ли вярваха, че той ще се появи...Просто не беше...Беше странно...
Ослепителната розова светлина погълна всичко наоколо и го направи розово. Детето горе спря да плаче и отвори очи учудено...Не само тя.
Шинигамито, държащо розовата катана спря в началото и явно огледа положението. После затвори за миг очи и извади катаната напред.
- Танцувай...Ризелмине... - ледено спокойно изрече неговият глас, карайки розовата светлина да избухне в пламъци около него.
- Невъзможно - промълви някой някъде по-назад, една друга негова същност

Заглавие: Re: Странен свят Нед Ное 30, 2008 11:01 pm

Червените очи на Ника потъмняха бързо, дори прекалено бързо и изглеждаха някак ужасени:
- Не...- прошепна Анасази, като се отдръпна от момичето и пак се прикова за Джин, стискайки свободната му ръка уплашено, треперейки, сякаш някой изцеждаше силите му бавно и болезнено. Пред братята Джиа се материализира, като зелената мъглевина изчезна, както се беше и появила, призраците бяха като изпепелени и превърнати в пара.

Заглавие: Re: Странен свят Нед Ное 30, 2008 11:03 pm

Вампая падна на земята.Спиралата се превърна в пепел.Сълзата се превърна в звезда...Всякакъв гняв,чувство за омраза,умора,всичко си замина...бяха заместени с някаква празнота,когато го видя.Защо?...Защо човекът,който й беше давал силите да продължи напред цели десет години сега сякаш изсмука от нея всякакво желание за живот.
Падна на колене,без да отмести поглед от лицето му.
Ризелмине...
-Не...-очите й се напълниха със сълзи.-Не...не,не,не.Не!
Удари юмруци в земята,прехапа устни и стисна очи,като звездите закапаха...не беше Луната,тя стоеше отстрани и не знаеше какво да стори,но сега звездите бяха нейни...и вечни.
-НЕ!-изкрещя накрая,изви като някакво изхвърлено на улицата псе и се сви,като разноцветните й кичури се разпръснаха около нея.

Заглавие: Re: Странен свят Нед Ное 30, 2008 11:09 pm

- Ти...Ти.!ТИ! - черният му огън разбута шинигамитата наоколо в опит да достигне своята същност но розовата светлина просто не му даде тази възможност. Макар че Даедел дойде по-наблизо, искаше просто да го погледне в очите. Беше невъзможно, тях сякаш вече ги нямаше. - Ти ли ще се изправиш срещу себе си?Ти ли!?
Никакъв отговор. Затова Даедел предпочете да атакува. Рядко беше такъв...Рядко толкова големите му грижи, оставащи скрити взимаха връх. Той отново тръгна да атакува с меча, номеча просто се прекърши на две и падна под ужасения му поглед. Онзи дори не беше помръднал.
- Какво са сторили с теб? - прошепна накрая - Не сме еднакви, но не сме и различни?Кой си ти!?
- Първи лейтенант, Муртаг Моуси - сякаш беше чул само този въпрос. Нищо друго не беше достигнало до него. Силата му не можеше да го позволи...Защото щеше да боли...Не че знаеше...Той вдигна катаната и рязко я спусна, изпращайки розов пламък срещу себе си, с което изпрати Даедел в стената, проби я и зчезна от погледите на другите

Заглавие: Re: Странен свят Нед Ное 30, 2008 11:13 pm

Атаката, тази първа атака на розова енергия сякаш прекърши веригата около ръцете на Нава и Ника. Белокосият примига стреснато, като погледна на страни, червенокосият примига също и се олюля назад, но беше хванат от друг, също червенокос:
- Шуичи... Курама...- едва изрече, блясъкът във вече тъмночервените му очи се губеше, сякаш умираше.
- Дръжте се господарю Ника.- отвърна простичко момчето, като впери зелените си очи напред, към онзи, познат или не, не знаеше вече.

Заглавие: Re: Странен свят Нед Ное 30, 2008 11:25 pm

-Дае...-просетна тихо,преди да погледне обратно нагоре с насълзени очи към Муртаг.
С трепереща ръка хвана Вампая...надигна се някакси,всичко се движеше по прекалено странен начин,за да може да разбере какво точно правеше и как го правеше...но знаеше какво трябва да направи.Подпря се на оръжието и така пое няколко крачки към него без никакъв страх.
-Муртаг Моуси...-преглътна,беше й трудно в момента да изрече това име.-Значи това си ти сега...
Примига няколко пъти,но небето щеше да стане много ярко скоро...
-Но...въпреки,че знам...че не мога да върна...времето назад,аз ще си представя,че...ти си нещо съвсем различно...
Вампая се изплъзна от ръката й,но тя успя да се задържи.
-Така че...моля те,изслушай ме...
Беше забравила за мелето,за "Вий" или пък "Пий",изобщо в главата й се въртеше само една единствена мисъл...
-Веднъж,когато не можех да заспа...аз осъзнах...че точно ти си моята опора,даже и да не...имах...твоята кръв...-пое още една крачка.-И аз се заклех...че ще върна жеста...че винаги ще бъда там до теб...въпреки,че ти винаги се справяше сам...и никога не се нуждаеше от мен.Но въпреки това.-подсмръкна.-Сега...заради мен,ти си тук...и толкова много скърбят за теб.Аз съм виновна за всичко,и въпреки,че сега виждам,че не мога да поправя нещата...искам да ти кажа,преди да се разделим завинаги...че ако не беше ти,аз щях да съм мъртва вече.Ако не беше ти,аз щях да съм сам сама,щях да се превърна в нещо много по-различно от това,което съм,и може би някой ден щях да те срещна...но като враг.Ти ми даде живот,ти ми даде сила и надежда и колкото и да си мислиш,че никой не се нуждае от теб,аз бих спряла да дишам,ако разбера,че ти никога няма да се върнеш.
Някакси успя да се добере до него и сега силно стискаше раменете му,докато звездите капеха...
-Съжалявам...за всичките грижи...за всичките проблеми...за всичките абсурдни събуждания,за всичките тъпи номерца,които ти скроихме с Али и Джей...за това,че понякога бях на страната на Ризел,само за да те дразня...но да се спори с теб е толкова забавно,по дяволите!-успя да се засмее леко,въпреки,че прозвуча наистина странно.-Съжалявам,че сега...заради мен,ти си тук.Но запомни това...
Пое си дъх,всичко започваше да се замъглява...тъмнина...тялото плачеше...
-Аз...те обичам,мое скъпо Драконче...и винаги...ще бъде...така...
Ръцете й спряха да стискат черното кимоно толкова упорито,озари го с една от най-бляскавите си усмивки...и така залитна напред,предала се,в безсъзнание.

Заглавие: Re: Странен свят Нед Ное 30, 2008 11:48 pm

- Емчо! - ангелчето просветна отново, този път вече не се смееше. Гледаше го ужасено..Някога беше казала нещо, но...Дали беше правилното. Не можеше да реши с детската си главица...Беше толкова трудно...Трудно...Тя поклати глава, може би осъзнаваше едва сега нещо, което сама беше сътворила...Беше го сторила без да знае. Не, не можеше да измисли нищо...Нямаше нищо там..Нямаше нищо.
Съществуваше само розовата светлина и катаната, която я изпускаше все така спокойно. Пламъците, които танцуваха по стените, както някога бяха танцували в една единствена стая. Стая, която гореше...И винаги щеше да гори...Стая на спомени. Пламъците по стените някога бяха жълти...Вече не...Не и сега...
Съжаляваше...Съжаляваше както някога нейн роднина беше съжалявал, напускайки завинаги едно място...Място на спомени...
- Имало едно време едно дете, което било отгледано от чужди хора. Хора, които му разказвали колко лоши били родителите му. За да отрасне единак...За да бъде различен. Някога един учител казваше, че да имаш семейство е най-скъпото нещо на света...И за да го имаш, трябва да го обичаш силно...И да му се радваш - розовите пламъци изтъняха леко от трепета на гласа, който ги водеше винаги и винаги щеше да го прави. Пламъци на спомени.
- Този същият учител казваше веднъж, че никога не беше бил баща. Но за момчето той беше един истински баща...Неговият го беше изоставил...Защото беше различен..Много, много различен. Момчето знаеше, че този баща може да се смее, но и да играе, и да се кара. С него можеха да се правят лудории...С него можеха да се правят безброй забавни неща. Този баща..Той никога не изчезваше. Беше опора, намерена в едно загубено детство. Макар и просто учител. И момчето един ден си пожела да бъде като този човек...Но за да го направеше трябваше да мине през много неща...Неща, които никога не премина докрай...
Розовината изчезна и се превърна в бледата лунна светлина както беше било и преди появата й...Сякаш никога не беше съществувала..Сянката на спомените.
- Никога, каквото и да съм твърдял не бих пожелал да изоставя едно семейство, както някога моят баща развали своето. Семейството, което никога не беше съществувало, той го развали, защото си тръгна и изостави този, който трябвнаше да отгледа. Но този някой беше отгледан от друг. Макар моята история да е твърде различна от твоята има една обща черта. Но ти поне познаваш едни истински родители. Докато аз срещнах само омраза. - той се усмихна, розовата светлина се скри в дръжката на катаната, която събираше енергията. В розовото там някъде се появи нова святлина и погуби предишната. Лилавите му очи се връщаха. Връщаха се.
- Никога по своя воля не бих се сбогувал с никого от вас, Джени. Нито ви бих изоставил. Най-малко теб. Защото с твоята поява, ти, именно ти, даде началото на моето семейство, което никога до тогава не беше съществувало. Ти даде неговото начало. Значи си част от него. Което означава, че никога не бих те изоставил. Никога, по своя воля. Дойдох тук, заради теб, щях да се върна заради теб и другите някога, дори да костваше много. Защото примерът, който ми беше даден, не беше най-добрият. - катаната спря блясъка си и падна до пречупения Гламдринг. Остана просто една обикновена..обикновена катана. Той прие истинския си облик, макар и облечен като шинигами и прегърна момичето. Нямаше значение...Другото нямаше значение.

Заглавие: Re: Странен свят Нед Ное 30, 2008 11:54 pm

-Татко...-прошепна в съня си и го стисна здраво.
-Толкова е...
-Трогателно...
-Някой има ли кърпичка?-тримата глупаци развалиха всичко,за което си заслушиха напълно Джесика да започне да ги гони в задния план.

Заглавие: Re: Странен свят Нед Ное 30, 2008 11:57 pm

Лека усмивка се изписа на лицето на Ника. Всичко чуто, видяно, за първи път, а може би и за последен. Вдигна глава към белокосият, който неусетно също го беше прихванал да не падне, и се усмихна още повече:
- Семейството... то е безценно...
- Не си отивай.- прошепна Нава и го погледна с леко притворени очи.
- Не мога. Вече знам, разбрах и осъзнах.- поклати бавно глава и вдигна поглед към Джесика:- За първи път се радвам истински... за всички ви.

Заглавие: Re: Странен свят Пон Дек 01, 2008 12:04 am

-Не е за първи,признай си.-беше се отказала да ги гони.-Просто се правеше на лошия насред нас.
Положи ръка на челото му,никога нямаше да може да отрече факта,че както Нава,и Ника беше нещо като нейни създание.Усмихна се мило.
-Намери тяло,в което да се върнеш към нас...

Заглавие: Re: Странен свят Пон Дек 01, 2008 12:08 am

- Признавам.- усмихна се шегаджийски и пое дълбоко дъх:- И ще търся...- промълви тихо, едва чуто. Червените очи се затвориха и постепенно тялото му избледня, докато напълно не изчезна и само няколкото сълзи покапали от очите на Нава не останаха на мястото на брат му.
" Ще чакам да се върнеш..."- изрече мислено и притвори очи кротко.