Лагер за детските очи

Момчето, заедно с две от своите съученички се забавляваше, като дрънкаше на малка арфа. Беше вечер, спокойна ездаческа вечер, която с нищо не пречеше на никого. Децата, естествено обичаха вечерта, защото тя им даваше малко свобода от задълженията в училище.
Момчето, което бяха изпратили преди време го нямаше, но на негово място имаше едно засмяно дете, което знаеше какво харесва и как да го получи. Знаеше кое е най-важното за него и че може да го отстоява, за да бъде себе си.
- Твоят Ракуба е много интересен - смееха се, докато дракончето се люлееше, сякаш харесваше фалшиво свирещата арфа.
- С нетърпение чакам да си поговорим с него - усмихна се Джейдън като погледна с усмивка своя от тук нататък вечен спътник. - С нетърпение.
Обикновено говореха повече, но често бяха изморени. Така решиха да не се бавят много много и скоро бяха по леглата. Не че не спряха да говорят, разбира се, обсъждайки домашното по история.
Сутринта Джейдън се оказа най-ранобуден, тъй че излезе тихичко да погледа изгледа. Беше слушал за този изглед с години. Застана до надгробната плоча, вдиша дълбоко и загледа все още тъмното небе. За миг тъмнината се задържа, после лъч светлина процепи мрака и огря камъка. Осветен от дневната светлина той сякаш засия ярко, камък, който никога никога нямаше да бъде стопен, защото светеше със собствената си истинска светлина...Докрай.
"Идва нощ...Но нощта си тръгва...Тъй и ти бори се за деня. Бори се за деня, който никога не изчезва, докато сърцето ти го желае. Аз знам, че пак ще дойде нощ, а след нея по-прекрасен ще е денят. Изправи се и се бий за вечно неугасващата песен на живота, що е сътворен, за да пази теб, както ти ще го пазиш"
Просветнаха дълбоко врязаните думи в камъка, заедно с името на ездача, който ги беше казал - Кейстръл Сивнар Блек.
Момчето усмихнато се вгледа в руните, вече можеше да ги прочете, вече знаеше какво значение носеха...Поне за него. Спомни си ярко албума на баща си, който той пазеше, подарен му някога от очилатия Хюгес...В дни на трудности и тъга. Ярко си спомни картините вътре и видя отново нисичкото момче в единия край с черната коса на пръчки и тъмните очи. Видя ясно дебелите книги, които то прегръщаше и дългата, добре поддържана синя униформа. Кейстръл...Кеси...
- Ще се боря за деня, Кеси-сан - тихичко прошепна, докато слънцето се въздигаше високо, огряваше ярко плочата и тя блестеше, величествена насред пустотата. За детето, което не беше виждало нещо подобно никога преди, това бе невероятно. Затова думите на Кейстръл останаха в съзнанието му.
- Красиво ли е? - тихо се обади някой зад него. По-голяма ученичка беше, макар че не си личеше. Беше ниска за десетте си години. Имаше бяла дълга коса и лилави очи. Когато Джейдън погледна тези очи, разбра, че тя бе сляпа.
- Слънцето ярко осветява Камъка на ездачите. Той блести със сърцата на онези, чиито имена са изписани там. Думите им и днес чуват тези, които искат да ги знаят - проговори след малко момчето, наведе се, откъсва малка маргаритка и я остави върху сияещата още плоча.
- Сигурно е много красиво - усмихна се сляпата, протегна ръце и стъпка по стъпка достигна до камъка, като го докосна и затърси руните върху него. Когато успя да ги прочете отново се усмихна широко. - Красиви думи.
- Не са ли ти ги казвали?
- Не... - тя се обърна и го погледна, въпреки че не можеше да го види - Може ли...Да те видя?
Момчето се поколеба за миг, но после потвърди. Студените й пръсти минаха по лицето му и косата му съвсем бързо и лицето й светна.
- Значи си дошъл най-сетне?Джейдън...Джей...
- Познаваме ли се?
- Ти не ме познаваш, нито пък сестра ти... - тя помълча леко и хвана ръцете му, понеже за миг загуби равновесие. - Майка ви много искаше да ме вземе в дома ви, но аз отказах. Предпочетох баща ти да ме отгледа тайно. Съвсем тайно, с помощта на други мили хора.
- Но защо си отказала?
- Черната мощ расте в лицето на сестра ти и ти вече го знаеш. Вие, нечистокръвните наследници сега останахте единствени. - тя отново за пореден път се усмихна и го пусна. - Ако някога нещата потръгнат на зле, аз съм тук. Аз съм чистокръвната наследница, единствената дъщеря на Дарсия, Джейдън. Той нямаше деца, но аз бях създадена с магия и водя магията на Майката на злото със себе си. Аз съм Майката на злото.
- Но ти не си ли...Не си ли мъртва? - стресна се като отстъпи
- Не, баща ти не можеше да ме убие. Как, Джейдън?Бях дете, бебе, което не можеше да се защитава. Така, както реши да запази злото под контрол, той взе и мен. Аз съм Рейнавил...Рейнавил Дарсия Моуси

- От днес аз ще съм новият ви учител - млад, с голяма шапка, скиталец. Сивокос, сивоок и сигурен...ездач...Децата го гледаха леко изумено, поне някои, които винаги бяха живели в село и това бе целият им свят.
- Сенсей, какво стана с госпожица Трай? - осмели се да попита накрая някой тихичко отзад, сякаш очакваше да бъде поразен от гръм ако попита нещо.
- Вашата учителка трябваше да поеме друг ангажимент и няма да се завърне в училището до края на обучението ви, затова назначиха мен - спокойно отвърна онзи, който вече беше хванал един тебешир и драскаше първата буква на името си върху дъската.
- На нещо опасно ли отива?
- Много си прав...Отиде по границите при младия си приятел. - всъщност, бяха го назначили и с цел, но това децата нямаше нужда да го знаят, нали?Надраска всички останали букви и се обърна да ги погледне отново. - Изглежда сте ме усетили вече, нали?Аз съм магьосник. Завърших тук преди няколко години...Казвам няколко но...Може би маалко повече. Седем години след класа на баща ти, Джей - кимна на момчето на втория чин в ляво, което се стресна леко.
- Познавате ли го?
- Разбира се, той не познава всички, но всички познават него, не е ли споменавал за това неудобно положение? - засмя се тихичко, после се усмихна - Казвам се Кларт Лестър Магед (цък) . Вашият нов класен учител и наставник, йорошку.

- Видя ли го, изглежда доста млад, а всъщност е на 28
- Че на 28 не си ли млад?
- Ами...Може би...
Добре де, защо винаги се случваше подобно нещо. Първо учителят им по история се бе разсърдил, защото вдигаха много шум и бе предал уроците на класната им ръководителка. После пък учителят по плуване си изкара душата и едва не получи инфаркт след няколко луди класа...Сега си имаха друг учител...Тук животът течеше доста динамично...Почти не можеше да го достигнеш...
А всъщност, по-лошото беше...Че Рейнавил бе тук...Не биваше да е тук...Какво...Какво щеше да прави сега?Джей имаше странното предчуствие, че момичето трябваше да се скрие някъде...Или да се срещне с баща му колкото се може по-бързо...Дали...Дали самият Джей можеше да я пази?Съмняваше се

Орфей се приземи на поляната. Кубер загледа децата. Той не беше учил тук. Като се има предвид, че беше срещнал и се свързал с дракона си на 18 това трудно би могло да стане. Освен това, макар и част от армията, всъщност вече напуснал почити не беше слагал синята униформа. Само панталона, който впрочем и сега носеше. А цялата я беше обличал едва 2-3 пъти. По специален повод.
- Какво е това място - Рая го дръпна за ръката.
- Да кажем, че е нещо м-у детски лагер, училище и пансион.
- Харесва ми. Може ли да уча тук?. Ама да съм с Есмералда?
- Сега ще проверим. А за Есмералда ако те приемат знащи ще вземат и нея.
Кубер, Рая (ей я на картинката) и Есмералда влязоха в сградата. Трябваше да намерят директорския кабинет.

Лагер за детските очи - Page 3 Dessinf103ms6

- Предполагам сте до директорския кабинет? - в коридора по-нататък имаше само един човек. Тук дежурни учители нямаше, а пък всъщност той не бе и учител. Чакаше пред самия кабинет своя приятел да се посъветва с директора...Или да обсъдят нещо важно. - Моят колега сега ще свърши с разговора, кабинетът е тук.
Е, по принцип не биваше този негов приятел да идва всеки път до тук, но той бе залепен за това място...Мразеше този негов навик...Мразеше и многото документи и записки в ръцете му, които изнесе само след миг, отваряйки с крак и все още водейки разговора, уговаряйки се за някакви си изпити да дойде като квестор.
- Влезте - покани директора другите, докао изчакваше всичките документи да бъдат изнесени от двамата ездачи

Кубер и придружителите му влязоха в директорския кабинет.
- Добър ден - поздрави Кубер. - Аз съм Кубер, а това са Рая и дракончето й Есмералда. Снощи ги срещнах. Няма къде да отидат. Аз по принцип се разбирам с деца, но не ме бива да се грижа за тях.
Та си мислех дали не може да останат тук.

- По принцип може - отговори, след като изчака онези да изнесат купчината листовки, та да не му пречат. Мразеше да обсъжда нещо, когато имаше хора, които нямаха нужда от такава информация. Въпрос на навик, разбира се. След това зае своето обичайно място, въпреки че не седна на стария стол. - Ако тя желае да постъпи при нас бихме и осигурили място където пожелае. Ако пожелаеш, госпожице Рая, можеш да избереш още сега от нещата, които бих ти предложил, които се изучават на това място. А също така и ако не желаеш да учиш тук също има функции. Изглежда сте сигурни, че трябва да се разделите от тук нататък?

- Искам да уча тук - въодушеви се момиченцето. И да си избера предметите сега. Само, че може ли с батко Кубер да си пишем?
- Аз ще се радвам - усмихна се Кубер и разроши косата й. Стига да не е забранено.

- Разбира се, че не е забранено. Нашите ученици пишеха всеки ден и по много, та се наложи да направим график относно това. Няма да има проблеми. - той седна, отвори шкафа и извади разни листа от там с някакви таблици от онези дългите с многото букви и руни. - Свободните места са достатъчно много навсякъде... - замислено проследи и много обезпокояващите го факти и имената на масово напусналите учители, но това щеше да го реши после, бе проблем като за него. - Когато си готова, ще ти обясня всичко нужно

Рая се загледа в листата.
- Искам да уча драконски - рече след малко. - И още някакъв език. А също и да се бия меч. И най - вече да лекувам.

- Хубава комбинация - замислено отново плъзна поглед надолу, сякаш преценяваше учителите, които беше назначил сам...Чак сега се зачуди дали призователят, който бе дошъл вчера можеше да лекува...Вероятно до някъде. Повечето можеха повече само защото им бе нужно за пътешествията. - Така - остави списъците на бюрото си и хвана една от писалките - Освен драконски друг възможен език тук е елфически. Виждам и хора, които владеят няколко диалекта на драконския, макар че те едва ли биха ти били от полза, ако ги избереш. На времето се учеше по избор и езикът на русалките и хобитите, само че сега е останал само учителят по езика на русалките. Някога имахме ученици, който владееха почти всички езици, само че те едва ли биха искали да станат учители някога. Няма значение. Има няколко езика, които не са никак разпространени като например този на зимните демони, който и те вече не използват, освен за заклинанията си. Накратко най-търсени са драконски и елфически, разбира се. Общ език, както го наричаме ние е достатъчно лесен за научаване, още повече че сега говорим на него и не смятах дори да го предлагам.
Относно изкуството на меча тук всеки би могъл да те научи. В момента повечето ни учители са магьосници в по-голямата си част, но това не им пречи да владеят оръжието. Съветвам те първо да избереш типа оръжие, който ти приляга, понеже и мечовете са различни, а после ще видим кой ще поеме уроците ти.
И...Много говоря, но какво да се прави...Лечителят, тоест тя, ще се радва да те научи на своето изкуство.

- Тогава значи елфически - каза момичето. - Може ли да видим мечовете? И забравих да питам, мога да стрелям с прашка, бръкна в джоба си и извади една дървена във формата на Y. Може ли да продължа да се упражнявам и с нея?

/Изброй няколко меча, аз после ще си избера/

- Няма проблеми, тук има един елф, който учи на стрелба с лък и би ти помогнал и с това..оръжие, мисля. Относно мечовете... - замислено извади друг списък заедно със странни картинки, които явно бяха рисувани от някой но доста реалистично. - Катана - започна да ги посочва един по един - Най-разпространеното оръжие сред нас, тук децата се научават да я използват много по-лесно. Тя е лека и дава възможност за много движения без да пречи. Също така, след като ти имаш този знак на ръката си, тя може да вземе от теб някои по-различни способности и да управлява лека магия.
Посочи следващото, двуостър меч със странна дръжка - Мегил. Официално оръжие за зимните демони. То е двуостро и има способността да се разделя на два меча. Много по-леко от катана и изключително опасно, когато се овладее. Мегилът е прекрасно оръжие за онези, които пътуват много и имат нужда от меч, защото има странна магия и ако трябва, хич не заема място.
Обикновените мечове са доста по-обемни и по-тежки, затова не бих ти ги препоръчал. Тях по-често ги използват пазачи на дворци, защото изискват по-премерени движения и силна ръка.
Едва ли би искала ятаган. Това извито оръжие е присъщо на орките, макар че много от ездачите, завършили тук го владеят добре и го използват доста често. Въпреки това, оръжието е малко по-странно от нормалните и да се учиш с него е по-трудно. Последното, което е било най-присъщо на ездачите до този момент от развитието ни, това е сабята. Тя се среща изключително рядко в ръцете на ездачи, присъща е на някои стари драконски родове, за които ако имаш желание ще учиш. Сабята е леко и тънко оръжие, което отговаря доста добре на лечителски нужди, но с него е значително по-трудно да се изправиш срещу катана например

Рая се замисли и погледна Кубер за съвет.
- Аз лично предпочитам меч, но за теб няма да е удобен - каза той. - По - добре избери между катаната и мегила. А в краен случай ятаган
- Избирам катаната - реши тя накрая.

- Добре - тихо кимна стареца и отново прибра нещата, докато от другата страна едно перо записваше нещо, сигурно нещата, които не биваше да забравя...или пък записваше новата ученичка. - В такъв случай предупреждавам те че е напълно възможно когато хванеш това оръжие да се случи нещо непредвидено, магическо. По-големите ученици имат достъп и до други оръжия, но това на теб не ти е нужно сега. Ако това е всичко остават нещата, които зависят само от мен като директор. - за миг погледна към дракона в стаята, сякаш сега го забелязваше. - Драконе, смятам че е напълно безполезно да обяснявам на теб какво те очаква тук. Драконите се учат един от друг и никога не са казвали тайните на обучението си на хората. Тъй че ти и другите от расата ти, които са тук би трябвало да се учите взаимно. Ние хората не знаем вашите обичаи до толкова добре. Добре дошла си и трябва да знаеш, че никой не те задържа тук, както и господарката ти

Есмералда, която досега беше със затворени очи ги отвори
- Където е Рая там съм и аз - отсече тя.

/ това го казва на своя език и после някой от другите двама го превежда на Рая/

- Хай(т.е. Да) - спокойно потвърди стареца, за който бе пределно ясно че отговорът ще бъде такъв...Едва ли не никога не бе имало дракон, който да иска да бъде далеч от онзи, който бе избрала съдбата за негов ездач. Обърна се към прозореца, от който надничаше едно огромно ужасно зелено око, което чакаше нещо вероятно - Значи всичко е наред, след като тя потвърди, че остава с вас, госпожице Рая. Ще ви разведа из мястото, така че да разгледате лагера и да набавите необходимите неща, както и да ви намерим съученици ако съответно искате това. Звучи глупаво, но...Е, някои предпочитат просто да учат самостоятелно, далеч от други. Когато кажете. Или ако не аз, може би друг.
Главно защото щом Грасу, неговият зелен дракон стоеше на прозореца, значи имаше един ескорт униформени, които директорът трябваше да посрещне след момичето

Нека имам съученици - поиска Рая. - Сама ще ми е скучно и тъжно. А иначе съм готова.
- Май сега трябва да си вземем довиждане - констатира Кубер докато гледаше учителя, а заедно с него и драконовото око на прозореца.

- Добре - кимна директора като се изправи - Радвам се, че се видяхме. - спокойно оповести, а после обърна внимание на перото, което пишеше само на бюрото му от доста време насам.
Определено щеше да накара учинеците си да изчакат. Какво толкова, всеки ден се виждаха, тъй че на тях нищо им нямаше. Тъй че кимна на дракона да ги предупреди, от години се разбираха дори без думи, не бе нужно.
- Да изляза ли, ако ще се сбогувате и аз ще преча?Или такава нужда няма?

- Да благодаря - кимна Кубер...
Извади лист и молив и написа нещо.
- Пиши ми на тези адреси. - подаде й лисчето. - Горния адрес е на брат ми. Там е по-вероятно да ме намериш. Другия е на бившия ми началник.-
Двамата се прегърнаха. Кубер погали дракончето и излезе от стаята пожелавайки довиждане на директора.

Той се поклони без да отговори, както всъщност му бе останало от години. Не защото трябваше, а защото така учеха учениците си тук. Етикетът бе стар...Прекалено стар вече.
- Кларт, знаеш какво да правиш - учителят на децата отвън, онзи с шапката, който ги тренираше в момента и те правеха упражнения кимна и тръгна бързо на някъде. Преди това, разбира се остави едно дете да прави упражненията пред класа. Задачата на учителя беше дадена пак...през прозореца... - Драконът го чакат останалите, ако желае или ще благоволи да остане с господарката си, докато всичко мине? - добави после на драконски, който отдавна не бе използвал дори пред драконите тук

- Нека остана - пожела драконката. Този път на общия език. През това време Кубер се качи на Орфей и излетяха.

- Хай - повтори за сетен път и после се обърна - Да излизаме навън. Ще минем покрай къщите, където учениците ни спят, ще в заведа да видите бъдещите си учители и да си изберете катана. Относно съучениците ви...Първо трябва да се помисли при кой точно учител ще трябва да бъдете записана, като ученик от неговия клас. Помолих един от учителите да донесе оръжията, можем да излезем навън да ги видим.
Отвори вратата по-скоро за да се увери, че неговите ученици няма да го задържат и това че ги нямаше, го облекчи много. Тъй че я поведе по плетеницата коридори навът, където учениците монотонно повтаряха своето "Ичи, ни, сан.." и така нататък, отброявайки движенията на упражнението си

Излязоха отвън. Един който вероятно беше учител държеше някакъв вързоп. Отвори го и от там се показаха дръжки на катани.

- Не са особено различни, но като тежина...Трябва да си избереш кой най-много ти приляга и кой е най-лек. По-хубаво е да бъде лек в ръката ти. Вие продължавайте - последното беше към класа, който бе спрял за миг, но бързо продължи, за да не си навлече някое наказание или пък забрана...Кой знае...Опасенията им бяха напразни, но от къде да знаеха, бяха тук за първа година

Момиченцето оглеждаше катаните една по една. Взимаше ги и пробваше, коя ще стои най - добре в ръката й.

Лагер за детските очи - Page 3 Avkatanak.th

- Тази - реши накрая.