Лагер за детските очи

- И аз нямам особен подход...Изгубих го преди време, но не е трудно другите тук също да помогнат, доколкото са способни. А...Дали има магия за сменяне на образа - той се обърна спокойно и поклати положително глава. - Дори е особено лесно - махна рязко с ръка и се превърна в младо дете със синя униформа приблизително на четиринадесет, после се върна отново - Всичко може да се замаскира

- Е аз - изправи се. - ще си ходя. Радвам се че се видяхме. Довиждане

Белокосият кимна, все още замислено. Да, щеше да каже...Да каже на другите, не че беше толкова голям проблема...Може би

Ранд отново спря при паметната плоча. Постоя няколко секунди и си тръгна.
Ито наблюдаваше облегнат на едно дърво. Бяха се виждали преди, но тогава беше в истинската си форма. Изчака го да си тръгне и отиде нанякъде.

- Хайде де, стига не го карай - децата се смееха в лагера, където почиваха драконите на едно момче, което се хвалеше, че дракончето можеше да говори...Беше едва на ден...Беше невъзможно, макар и да имаше връзка между тях - Остави съществото.
- Но то можеше...
- Сигурно ти се струва!Всеки иска дракона да започне да говори...
- Е да ама..
- Потрай един месец поне!

Ито приближи до Джейдън.
- Търся си партньр за спаринг. Какво ще кажеш?

/ Ако се съгласиш нека Джейдън спечели, само да е по-зрелищно/

- Спаринг ли.. - замисли се за миг, сякаш смяташе че това ще бъде лошо...Само че...Черната сила той нямаше да открие, докато не откриеше името си...Значи нямаше страшно - Ами добре тогава

- Благодаря. - Двамата си намериха подходяшо място. Поздравиха се с катаните и Ито атакува с мушкане.

Отърва се съвсем леко от атаката, беше го гледал милиони пъти, макар и само гледал. На практика не беше толкова лошо...Плъзна ръка по острието, за да повика вятъра, после се затичакъм другото момче и замахна към меча му, но всъщност към краката му

Инстинкта му се задейства и отскочи назад. Вдигна катаната над главата си и застана така. Разкрачен и леко приклекнал. Съсредоточи се, за да призове леда.

Хвана без да спира хода си вятъра в ръката си, като нещо невидимо се оформи в ръката му и той го хвърли напред пред себе си. С цел да предотврати друга сила, може би, да отклони внимание, и без това си беше достатъчно бърз, но...Прехвърли катаната в другата ръка и скочи, трябваше да срещне острието с другото

Момчето беше бързо. Той запрати силата си. Леда и вятъра се сблъскаха. Миг след това ги последваха и катаните. Twisted Evil

Успя да стъпне, макар и не на твърда земя, радваше се че вятъра беше неговата сила. Задържа се там, изплъзна се с острието си от катаната, която задържа с нови невидими остриета и понечи да замахне, а скоростта леко се увеличи с попътния вятър зад него

Отскочи със задно салто. Докато беше горе запрати ледена топка. Приземи се и прати втора.

Прати малкото драконче, което летеше вече по малко и то избълва малко огън, с негова помощ се отърва бързо от леда, запращайки своите невидими остриета...Заедно с тях полетя и той, с бързи движения беше готов да се бори свръхчовешки...от гледна точка на децата

Румзаг махна с крило към малкото драконче. В същото време шпионинът скочи напред към момчето и замахна с катаната.

Дракончето се сви и останаха само изключително отрите му бодли, които за кратко време бяха израсли по цялото му тяло почти, но не пречеха на господаря му. Самият му господар отвърна на скоса с бързо движение за отклоняване на катаната и замахна по свой си начин, превъртя се и замахна към противника, към ръката му, от всичко това почти ямаше голямо разграничаване на движенията от страна на публиката, неговите...приятели

Избегна удара, но с голяма доза късмет. Съсредоточи се и запрати няколко ледени къса...

Докосна обицата си, независимо дали майка му щеше после да си вика или не...имаше си смисъл в нея, нищо че тя нямаше да разбере. Отбегна леда с малки щитове, които блестяха, после изчезваха съвсем бързо. Някога когато овладееше това, може би щяха да издържат повече. Запрати няколко остриета да следват...врага, така да се каже, хвърли и катаната си, оставайки на мястото зи за момент, преди да скочи на крехката връзка от щитове, за да бъде по-бърз

Даде знак на дракона си и той блъвна огнена струя към щитовете. Ито пък създаде ледена броня около себе си...

Погледна своя дракон, който пое щитовете и му даде..Крила...Крила от въздух, които не съществуваха...или съществуваха...Момчето хвана оръжието и накара друго острие да се покаже от другата страна на дръжката, с негова помощ се завъртя около стената, където и да удареше, следваше огън, пръскайки бели пера, които се стопяваха, когато паднеха на земята скоро се превърна сякаш в малка птичка...Но човек

Огъннят разтопи бронята му. Отскочи назад и встрани. Завъртя катаната над главата си и призова ледени ножове. Но ги повика от небето. Остриетата западаха надолу...

Вдигна оръжието си нагоре, обицата му издрънча като звънче и се появи нов щит, нов щит доста по-мощен, понеже нямаше намерение да се бие с ледове от небето. Разряза земята от която се надигнаха огнени пушеци, с помощта на вятъра ги разнесе из игрището и тръгна в тях, в последния момент разсея малко нещата, за да разбере дали не е сбъркал, после замахна

Блокира с катаната, но загуби равновесие и се претъркули с кълбо назад. Макар да не му личеше бе започнал да се ядосва. И имаше опасност, макар и малка да си върне истинския вид. А това не биваше да се допуска. Все още не.
- Ти печелиш!. Беше добър двубой. Да знаеш, че някой път ще искам реванш. - Поздрави с катаната и тръгна нанякъде, а драконът му го последва.

- Няма проблеми, следващия път ще победиш ти... - не той беше най-силният в класа си, някак го чувстваше...Или само така си мислеше...Обърна се към дракона замислено, само че нямаше да може да получи отговор още.
"Е, Ракуба, изморих те, ела" помогна на съществото да стъпне на рамото му и тръгна за час