Лагер за детските очи

- Така би трябвало да е. Поне ще се учиш официално и от такива, вече запознати предполагам. Лошо е когато всичко трябва да възприемаш сам... Чудя се...
- Джули и Джин Дракинзи не са се учили до колкото е споменавано, Доно, за тях ли говорите, че са възприемали всичко сами?
- Да, мисля че да. Тях дали познаваш, Джейдън- сан?

- Виждали сме се, на едно събиране съвсем неотдавна. Както и с останалите. Бяха досущ като семейство..по-нормалничко.. Аз съм твърде малък, за да го разбера по друг начин

- Те са си семейство. Някога тя ми спомена, че приема себе си като прокълната и че се бои от бъдещето си, но не знае какво да стори за да го промени така, както тя иска да е.- усмихна се при спомена:- Семейство са, но преди не бяха толкова нормално, колкото сега вероятно са.

- Доколкото едно семейство, създадено от различни хора и различни грижи може да се държи, приемам ги за напълно нормално такова. Вероятно всичко в миналото си е имало смисъл. Пък и минава време преди да свикнеш да живееш с някого, който до един момент дори не си познавал. В момента и на мен ми е трудно с новите деца наоколо, но някой ден, може би, можем да бъдем семейство като много други, учили тук заедно

- Едно голямо и вечно задружно семейство.- усмихна се широко и кимна:- Познато ми е, макар и да не познавах всички лично, само от думите им един за друг, можех да преценя колко близки са си един на друг.

- И аз не познавам всички... Може би защото някои ги няма вече. Главно от познати на баща ми преди още да се запознае с тях. Но се говори, че Лука ще се върне, ако той благоволи да го извика отново, все пак.. Важи и за ангела, само че ако бъде извикан от онзи, който е пазен

- Да, Лука, той така искаше да получава нареждания. Сигурно и това ще приеме като такова и ще се върне с голяма радост, но само тогава... предполагам.- вдигна рамене и потърка ръцете си една в друга инстинктивно, остатъчно от зимните дни.

- Баща ми казва, че личните магьосници били голяма напаст. Лично аз бих се възползвал, така да се каже... от силата му. Така и така няма да ме остави намира. Но кой знае защо, явно баща ми не възприема нещата така...
Млъкна, когато усети, че от лагера се надига необичайна шумотевица и се обърна нататък. От тук ясно се виждаше центъра на малкото селище, а сега това не му се хареса някак... По вида на директора, който някога беше виждал на снимки, не смяташе, че съобщението е добро. Още от тук си личеше как лицето му беше побеляло като косата и облеклото му, но очите му са странно...мъртви... Едва ли някой от четиридесетте му ученика можеха да го докарат до това състояние... Или можеха.
Той се опита да укроти учениците около себе си, които се чудеха какво става. Елисия беше проблемът им. Носеше писмо и явно се опитваше да каже нещо на белокосия, но не можеше да надвика останалите за пръв път от четири години... И тя изглеждаше ужасно разтроена и малко по малко останалите утихнаха. Тя се огледа и пак върна погледа си на директора.
- Виждал ли сте някой от мускетарите, сър? - всички знаеха кого има предвид тя, но никой не го каза.
- Какво се е случило? - като че ли го беше страх да попита, но събра сили да го стори. А момичето с треперещи ръце разтвори писмото и също толкова треперещо започна да чете. В тишината...звучеше смразяващо жестоко.
-... Хито Накамура-сенсей... Знаете, че аз не съм особено добър в писането на такива писма все още... Гомен... Нямам силата да изправя грешките си - започна тя, пропускайки приветствената част. Думи, на отчаян принц, написани с трепереща ръка... и сълзи. Самата пощальонка едва ли се чувстваше по-добре - Нека ви опиша по-добре събитията, които се случиха пред очите ми. Както само вие знаехте досега, а нека сега всички там да го научат. Риза Хауки, по прякор Рихата Тахари...беше бременна. Не се чете... Двамата с Рой се опитваха с всички сили да се защитят от новата опасност. Но този път... Не се получи... Не се чете... Както знаете, замъкът ни често е бил атакуван преди, цяло чудо е, че е издържал толкова пъти на опасност. Но този път... беше фатален...Не се чете.... Чудовището се промъкна, когато караулното сменяше поста си. Бях казал преди, че тогава... Не се чете... и че някой ден някой може да мине... Стаята им беше на първия етаж, бяха лесна плячка... Аз... Бях там... На чай... Не се чете... Нямах оръжие... - гласът й секна, за да се опита да си земе дъх за нататък. По лицето на директора се четеше, че си представя събитията сцена по сцена. - Сега всичко гори... Всичко е в пламъци.... И боли... Хито Накамура-сенсей... Ужасно е... Първият етаж.... Стаята... Няма и помен от тях сега.... Само старите им стаи.... Ня...няма ги... и двамата.... Загинаха, без...без дори да... направя нещо за тях.... Погълнати от огън... и вода... Момичето... Момиченцето оцеля... Детето... Чернокосо е... прилича на баща си... Кехлибарените й очи са толкова щастливи... А не знае, че тях... ги няма вече... А една корона... остана в ръцете... на непълнолетен.... Като мен...
Официално обявявам: четиримата регенти, познати като Четиримата мускетари за разпуснати. Муртаг Хикари Моуси да се яви в замъка с наследника си, по пресни данни - Кратос Аурион, за да предаде Жезъла на Справедливостта на своя цар и да представи споменатия Аурион.
Хюгес Ни Маес и избранницата му... Дъщеря му, Елисия Хюгес Маес, да се явят в Тронната зала заедно с останалите за церемонията.
Хавок Тону Мейн и избранникът му, Бан Мидо, да се явят в Тронната зала заедно с останалите за церемонията.
Сайва Ичимару Нет, избранница на Рой Мустанг, да се яви за церемонията заедно с останалите, специално й е отпуснато разрешение да напусне Ню Дрейгън по време на учебния процес.
Попечителството над Авиан Рой Мустанг, дъщеря на Рой Мустанг и Риза Хауки се дава на Хавок Тону Мейн по желание на Мустанг.
Хито Накамура-сенсей, заповедта ми е да намериш Кръстника ми, Енрике Минилкън, и да дойдеш и ти. Не, не ти заповядвам, моля те, както бих молил баща си, ако бе тук. Короната или трябва да бъде върната в съкровищницата от теб, който я е извадил преди десет години от там. Или да бъде сложена на моята непълнолетна глава. Това ще решиш ти, заедно с Тримата мускетари... и Четиримата наследници, познати от днес нататък като Четиримата Рицари на Принца... Не се чете... С уважение Скай Ру Уърт, наследник на царството.
Настъпи тишина и никой не помръдна. Сякаш бяха се вкаменили отдавна, много отдавна.
- Чичо Рой... е мъртъв... - прошепна Джейдън, гледайки невярващо към момичето, което плачеше с писмото в ръце

Ико беше на двора, когато Елисия дойде. Новината много му допадна.
Само, че не можеше, по скоро не биваше да изрази радоста си. Разбира се би предпочел унищожението на цялото царство. Но и това беше нещо. Тръгна нанякъде, а драконът му вървеше до него.
Рая също беше на двора. Беше се облегнала на едно дърво и галеше Есмералда, която държеше на ръце. Момиченцето не разбра, какво точно става, но явно беше доста тревожно. Зачуди се дали да не пита някого, обаче се притесняваше...

- Елисия, върви да си починеш - отсече след малко директора и посочи към споменатата Сайва, която по-скоро се беше вкаменила като плочата с имената, до която стоеше. Тя винаги можеше да бъде намерена там, с куп цветя. Най-малкото защото никога нямаше да забрави кой я беше спасил някога отдавна
- Той каза, че...
- Казах иди да си починеш - усмихна се въпреки всичко Накамура и кимна на момичетата да се оттеглят - Не се безпокой, ще намеря мускетаря. - мерна с поглед Джейдън насред полето, който от своя страна разбра, че тази работа ще остане за него малко по-късно - И Кръстника също. Знам, че е шок за теб, всъщност... Не трябваше да го четеш пред всички, но вече се случи така или иначе.
- Означава ли тов, че... Когато се усмихвате така, сенсей... Означава ли, че загубата на Рой не е толкова голяма? И че... Че това е някакъв номер?
- Елисия, доколкото знам все още не си заела мястото на баща си. Не мога да говоря за това пред всички. Някои тайни... трябва да бъдат тайни, ти и Сайва... И Джейдън... Вие ще го научите, обещавам ви, защото вие сте единствените замесени в този живот там в двореца