Лагер за детските очи

- Споменах, че съм още много млад, сър.. Пък и вие също, струва ми се. На седем. Тук децата започват обучението си на седем

- На седем Кай ме скъсваше от четене на странни книги.- въздъхна Джейми:- Аз съм повече, макар и да не личи, ние вампирите можем да запазваме възрастта си както желаем, аз я запазих като на 14, на 24 съм иначе, а учителя ми е на сто и отгоре.

- Разбирам... Тук странни книги няма, само скучни учебници с букви... Не си знаем собствения език. И все пак е забавно. Но незаконната дъщеря на Дарсия, направена с магия от него също е тук. На десет е и е сляпа... И все пак прилича на вещицата Вариаки

- Това също е сериозно. А нейната сила същата ли е като на Вариаки или Дарсия, това момиче трябва да е новата Майка на злото, до колкото помня.

- Забранено ми е да знам за това. Тя е говорила само с баща ми относно силата си. Той дори не е споменавал, че тя е жива пред майка ми, знае го само зимният демон. Но според мен има известни способности, въпреки че са отслабени откакто вещицата я няма. Тя не е истинската й наследница, а е такава по избор на друг. Няма истинско име... Не знам подробностите - момичето нямаше и да му каже нищо повече, ако я питаше. Тя беше наоколо, най-вероятно пред плочата с имената на загиналите не далеч, вперила невиждащ поглед в самата плоча. Не знаеше какво намира тя там, но винаги я намираше там

- Разбирам.- отвърна спокойно и наклони глава на страни. Тайните си бяха тайни и никога не биваше да се издават, независимо какво е желанието на питащите:- И всъщност кой ти преподава тук, някой от... да се досетя, съучениците на баща ти?

- Де да беше така, наистина - ако беше някой от тях щеше добре да си прекара. Те познаваха момчето и знаеха способностите му. Не че учителят сега не ги съзнаваше, може би - По-млад е от него със... май седем години... И не е чист ездач, магьосник е. Майка ми не искаше да ме прати при Лука, но накрая пак се оказах при магьосник

- Видра.- усмихна се:- Съдба, неизбежно е, каквото си е наумила Тя, това ще е колкото и някои да се борят срещу Нея.- той не я познаваше както други, но пък я беше сънувал някога, момичето с черната коса и зелените очи, което беше по- голямо дете и от някое три годишно, заедно с онази крилата лисица, нея поне беше виждал лично.

- Поне нямам никакви забележки към него. Добър е... Не е като смахнатите съученици на баща ми включително и него. Явно неговото поколение е по-мирно. Съдбата винаги избира правилното.. или почти винаги, още съм твърде малък за да знам

- Смятам, че сте достатъчно голям, че да определяте сам. Има деца, на които им се е налагало да разбират и да правят избори сами на по- ранна възраст.- отвърна русолявият вампир и вдигна леко рамене:- При всеки е различно, но щом баща ви ви е пратил тук, значи е направил правилен избор.

- Не беше лесно, но.. Да, по-добре е тук - не знаеше отговора на въпроса защо всъщност мислеше така, но ясно съзнаваше, че тук има някаква защита за него. Пък и шанс за промяна. Никога нямаше да изглежда така, ако беше останал там. Ако майка му го видеше, щеше да получи сърдечен удар заради косата и обиците и всичко останало

- Драконът ти!- сепна се внезапно, сякаш чак сега го виждаше, но всъщност чак сега обръщаше внимание на размерите му:- Скоро се е излюпил нали? Как си го нарекъл?- попита и се усмихна замислено, от онзи ден когато беше видял дракон за първи път, изтъкан от чернотата се смяташе че е, преди десет години, от тогава проявяваше неутолим интерес към тях.

- Излюпи се преди няколко дни - той вдигна ръка и драконът се покатери на главата му, като се сви там. - Все още е неспособен да говори и лети, като малко гущерче е. Казва се Ракуба.. Сияние

- Ракуба, сладко име.- притвори мило очи и се залюля за момент на пети, като същинско малко момченце:- Ще стане голям и силен, а и щом ездачът му е Моуси.

- Надявам се... Но не е много сигурно все пак. Драконът на баща ми се е забавил доста в развитието си и винаги е бил по-дребен в сравнение с други. Така че нямам нищо против ако се случи така и с мен. - наистина нямаше, вече имаше някой, който беминал през това, на него щеше да му е по-лесно. - И все пак всеки ездач иска драконът му да е най-едър и силен, разбира се

Рая стоеше под едно дърво и беше гушнала Есмералда, която кротко дремеше. На двора имаше доста деца. Рая се зачуди дали да не опита да се запознае с някого или да отиде до къщата на лечителката и да научи нещо.

- Кооойто иска да праща писма тази седмица да се запише при мееен! - преди часа русото момиче мина по средата на лагера, където имаше най-много деца и се провикна, държейки огромния си списък. - Който не иска, до следващата седмица моля!
Огледа се за миг, но от Джейдън нямаше и следа... Какво пък, момчето си се беше променило...

- Не познавам добре ездачите, но ще приема че си прав.- кимна и се загледа в далечината:- Преди време бях ранен от Гадвей Игнасия, по- точно в опита да бъда излекуван получих подобен белег, само обикновено изгаряне, рана без никаква стойност и сила, но благодарение на този белег бях спасен. Тази, която направи това ми каза, че така сме свързани, нищо че това което имам няма нищо общо с истинския белег Гадвей Игнасия... наистина ли... болката при появяването му е толкова голяма, колкото твърдят? - стисна очи и приведе замислено глава, дали някога отново щеше да я види.

- Боли... Много... - вдигна инстинктивно ръка към очите си, вече не болеше, но все пак знакът беше останал завинаги... Вече не беше толкова страшно - Болезнена цена за връзката, която ще делиш до края. Говори се, че при други ездачи е било дори и по-лошо. Аз съм един от многото припаднали в пещерата, но при други това е почти като да те измъчват в занданите на Мраморната кула. И макар и да е така, при тях връзката е някак по-силна, казват защото преминавали през нещо, за да издържат на болката по време на няколко седмичната си треска. Нещо, което ги е доближило до дракона им много повече

- Сигурно е така. Болката е знак за силна връзка. Колкото повече боли, толкова по- неразрушима е тази връзка. Така казват, а на мен така ми се иска някога да усетя подобна болка...
- Доно! Не говорете така!
- Ето... все ще се намери някой, който да се изпречи на пътя на причината и да понесе болката вместо мен. Това е най- дразнещото... Не се плаши, сенсей, не съм решил да се самоубивам.
Русолявият вампир промърмори тихо и затвори очи, не приемаше думите на Джейми, но не можеше да му противоречи, можеше само да го слуша и пази.

- Понякога някой просто е решил да бъде така, вероятно. - дали и сестра му се чувстваше така... На нея не й позволяваха да постигне това, което позволяваха на него. Просто защото тя беше различна... Винаги различните бяха гледани по-различно, или поне така му се струваше. - А още повече боли, когато тази връзка се прекъсне от дракона или от човека...

- Наистина?- проговори и дръпна леко ръкава си нагоре. Онзи белег беше на китката, не на дланта му и не беше червеникав, а с цвета на кожата, беше като обикновено жигосване.
- Чувал съм истории за това. Дракон да се откаже от ездача си... не вярвам да е възможно.- обади се Кай замислено, гледайки към Джейми.

- Не и в нормален случай. Преди десет години баща ми е имал подобен проблем... И всичко е свършило със смъртта на дракона. Няма друг път в това. Извън черното и битката... Такива случаи, ако иобщо ги има, са силно засекретени. Нещо подобно побърква и ездача и дракона

- Да, подобни случаи, че дори и само клюки по тях биха внесли смут сред ездачите и драконите. Предполагам всеки дракон се страхува от нещо подобно... че случайно някой ден може да изостави ездача си.

- Може би... Не съм мал възможност да говоря с дракони никога... Освен с един, но той не ме е възприемал като ездач. И все пак тази връзка е скъпа за тях. Никой няма да има силата да я изостави, освен ако не е нещо наистина силно.. или нещо, което да ги влече към това. Предполагам това е нещо, за което тепърва ще уча