Нон- стоп подготовка, среща и отново всички... заедно!

- И наказания ли има?- запита Джин с интерес, макар че странеше от погледа на сестра си, от както и тя беше станала майка, беше същинска тероризаторка, Зини беше най- запознат с това.

-Съдейки по погледа на мама,май ще видите точно как ни наказват...най-често аз и татко сме "напердашените",защото не си затваряме устите и тъй...
-Мен мама ме наказва с допълнителни тренировки.-намуси се Джеси,когато си спомни колко беше ядосала майка си,когато изпоначупи дървените мечове без причина.
-А пък мен ме наказва по обратния начин...никакви тренировки за цяла седмица!-простена Нико.

- Нас гледат да ни изпратят при бате Скай - промърмори Джейдън като вдигна глава замислено.
- Да, защото гледката не е много хубава. Имам предвид сладкото...Дано не се налага да го опитате някога.
- А спокойно, спечелихте два буркана и половина. Честито.
- Джени, дай да измислим да ходим някъде докато й мине

- И мен май ме вписват към децата, и аз съм честичко наказан, за сметка на Естер.- промърмори Зини, все още цупейки се.
- Ти стига се оплаква, наистина да не си заслужиш някое по- сериозно наказание от това да миеш чиниите или да почистваш килера.- смъмри го Джули и скръсти ръце.

- Явно в последно време всеки страда по някакъв начин, а - поклати глава лилавокосия после отново погледна през прозореца сякаш очакваше Скай и Нат да си стоят там, но едва ли. - Нещо променяш то друго изниква

-Аз съм навита да стоя под дъжда,само да не ям сладкото...
-Абе какво е това сладко?Искам да го пробвам.-обади се Стивън.

- Не!Не ти трябва да питаш, не трябва дори да го споменаваш! - заръкомаха лилавокосия с ужас, сигурно сънуваше кошмари с него изглежда - Аз съм готов и в някое ледено езеро да ида, но без него.
- Нося го, просто за подобни случаи като този преди малко - подхвърли чернокосата и пренебрегна ужасения му поглед към нея

-Ужас!Това ли мъкнахме през цялото време?!-хвана се за главата,това не можеше да е истина.-Аааа,даже като сме на почивка пак ще ни тероризират!Къде е справедливостта в това?!
-И все пак искам да го видя...-тихо промълви синекоското и се замисли над нещото,като какъв цвят ли имаше,дали се мърдаше като желе или просто беше някаква неописуема каша...

- Спокойно, спокойно вие не сте го мъкнали, аз си го взех с магия - ухили се Ризел след което почука на масата от която израсна един средно голям буркан. - Научих се понеже не ми дадохте възможност.
Бурканът пък съдържаше едно навид съвсем нормално сладко. Само че беше ярко жълто, не приличаше на мед нито на нещо друго познато.
- О ужас, заминавам си преди указаната дата, ако има такава

- Това искам и аз да го пробвам.- намеси се Зини и се приближи към буркана с интерес.
- Лакомник.- обади се Джули и поклати глава.
- А аз може ли...?- вдигна плахо ръка Джин и се огледа, сякаш очакваше някой да го халоса.

- Заповядайте - повдигна рамене Ризел, беше го направила просто за наказания, понеже дори тя не обичаше да го яде. За разлика от това обаче майка й го беше обожавала.
- Смелчаци - измърмори лилавокосия, който предпочиташе да не гледа към жълтото...нещо

-Това...това...ъъъъгх...-засочи буркана с трешерещ пръст и се оплези недоволно,когато си спомни ужасния вкус на гадното наказание.
-Я,я?-Стивън отвори буркана и по дъх...и сякаш стана по-жълт и от нещото вътре в стъкления предмет.

- Давай, давай. Една лъжичка ти стига за цял месец.
- А често на тях им се налага да е повече от една лъжица - поклати глава Ризел, но пък ако това им омръзнеше имаше и други, разбира се...

-Ъъъ,май се отказах...-покри носа си с ръка и затвори обратно буркана.
-Ааааа,виждаш ли?А?А?
-Аз още от тук го усещам.-Даниел се беше свил съвсем и сега се опитваше да изолира миризмата с края на наметалото си.

- Тя да вземе да си го прибере.
- Няма да го държа много тук. Все пак срещата и с него няма да е днес. Ще хванете срам сред всички тук.
- Не ще се правим на герои по-скоро. "Виж колко съм як, изядох един буркан от онова гадното"

- Аз пък искам, наиситна!- усмихна се невинно Зини, май беше смелчага.
- Луд.- прошепна Джин, който също се беше отказал от това.
- Какво? Знаете, че храна не подбирам!- от някъде докопа малка лъжичка и посегна към буркана с усмивка.

-Кило злато,че ще го изповърне.-прошепна тихичко,но все пак достатъчно силно,че да успее Зини да я чуе.

- Два диаманта от мен отгоре - добави лилавокосия докато отново гледаше как нещото се отваря сякаш тържествено. Поне така му изглеждаше на него отстрани

- Приберете си парите.- подвикна Джули с лукава усмивка:- Тоя ще се направи наистина на луд и няма да се издаде, дори да не му хареса.
- Да бе...- обади се хобитът и гребна с лъжичката от буркана, като бързо я налапа и притвори очи някак весело.

-Повръщай,повръщай,повръщаааай...знаем,че искаш!Само не върху мене.-сякаш викаше за стомаха му,а не за него.-Хайде бе!

- Ще се наложи иначе да те дава за пример и ще ни е още по-гадно. Кажи че е лошо, казвай - провикна се и лилавокосия, сочейки обвинително буркана, сякаш той беше виновен, че беше вкусен за някого

- Всъщност...- усмихна се Зини и отвори очи:- Ризел, искам още няколко буркана от това. Наистина е вкусно, малко по- сладко от нормалното, но пък си го бива.
- Така и предполагах, тоя наистина не подбира храна... Лакомник!

- Еее браво, отиваш значи в Гората на Драконите и търсиш "Сладката" - майка й на Ризел, която щом ме видя реши да ме изпита дали ставам за годеник и докара един казан от това. Тя много ще ти се зарадва

-Ти си луд!-веднага скочи срещу него,като едва не го премаза.-Ти не си наред,сериозно!Как можа?!Сега ще ни тероризиа още повече!!!

- Ама аз си казвам истината, Джули ме заплашва, че ако лъжа ще си патя...- опита се да се защити и размаха ръце пред себе си.