Нон- стоп подготовка, среща и отново всички... заедно!

Робата се влачеше вече с часове из построената на ново къща. Някога в тази къща бяха прекарали дни, че може би и месеци. До преди десетина години беше почти порутена, но някои се бяха сетили, че трябва да я оправят и съвсем скоро я бяха построили почти на ново, като я бяха направили още по- голяма, удобна и приятна. Краищата на робата на хобита вече измитаха многократно пода из къщата, докато той вървеше нагоре- надолу и се стремеше да прикара всичко с украсата и подредбата в ред:
- Зини, кротни малко.- подвикна от горния етаж женски глас и на стълбите се показа жена с къса зелена коса:- Прекалено много се притесняваш.
- Е как иначе, не сме се събирали така от... от... и аз не знам от кога!- изпищя оранжевоокият и покри лицето си с длани:- Не мога да повярвам, Джули, а ти си толкова спокойна!
- Де да бях наистина.- подсмихна се тя и слезе по стълбите, като след нея се изтича малко момиченце с дълги зелени букли:- Естер, внимавай само какво пипаш!- вдигна пръст майката, но детето май не й обърна особено внимание и продължи да тича около голямата правоъгълна маса в кръг, смеейки се радостно:
- Прилича на теб, когато беше по- малка.- обади се Зини и скръсти ръце.
- Само, че бях по- голяма от нея. Тя е щура още от сега, а е едва на три, не ми се мисли после какво ще става.- въздъхна жената и си заигра с тънко червено шалче на врата си.

Омръзна й...пък и се притесни Винр да не се преумори.Затова го дръпна съвсем лекичко назад,както беше прегърнала врата му,и той спря,пък онези си продължиха да хвърчат напред като ракета.
-Толкова ли пък не иска да мие чиниите?-смая се дъщеря му.-Винр,вече си дай по-спокойничко,не се притеснявай,че и с тоя товар...

- Книфр! - след това плясък, но само от дракона, Муртаг беше съобразил да скочи
- Еха!Айде пак! - заскача детето, като лилавокосия го пусна.
- Някой друг път, моля те...Само да видим дали Скай и Джейдън не са се загубили...
- Идааа! - черния дракон едва не го смачка в опит да кацне наблизо

-Хаха,тъй ти се пада!-засочи го кестенявокосата от въздуха.-Справедливостта просъществува!Като толкова те мързи да миеш чинии!

- Не е честно - повтаряше си чернокоското като скочи от дракона и хвана момченцето
- Ей, сигурни ли сте, че пристигнахме? - виждаше му се ужасно променено...Не беше идвал тук от години, странно защо... - Струва ми се...Различно

-Аз не съм била тук през "онези" времена,както някои се изразяваха,така че не знам...-Винр също кацна и тя и Ризел слязоха на земята,Дженифър вече с всичките чанти в ръцете и на гърба.-Обаче изглежда доста по-голямо,от колкото къщичката,която ми описвахте...

- Може би са я оправили - замислено се почеса Муртаг и обърна поглед към пътя, който водеше към къщичката. Дом, го наричаше преди...Но вече не, поне така изглеждаше. Неговия дом представляваше къща от дупки. Все пак се усмихна.

-Али,Джейдън,внимавайте да не счупите нещо,тук вече това не е наше.Инъче като сме вкъщи ще можете да си лудеете колкото искате.-застана между двете деца и успя даже да ги хване за ръцете.-Да вървим?

- Да! - послушно кимнаха децата като се огледаха - Хайде, тате, ти водиш!
- А-аз ли? - стресна се Муртаг, който наблюдаваше как принца говори с драконите за нещо.
- Аз не съм бил роден тогава, Ризел никога не е била тук, за другите важи същото - усмихна се накрая Скай. - Давай, чичо!
Лилавокосия се обърна към пътя замислено, после тръгна напред сякаш всеки ден минаваше от тук

Дженифър последва заедно с децата.Заогледа се,за пръв път идваше,между другото.За миг й се стори,че си представя как баща й седи на брага или как Джесика се излежава на покрива заедно с Джули и Джин,а пък Нава ги наблюдава от долу.Затвори очи и щом отново ги отвори,видя,че реалността не беше толкова щедра.Но сякаш можеше да усети чувствата,царствали на това място,сякаш можеше да улови всеки момент...
-Тук е наистина красиво...

-Да, така е - тихо потвърди лилавокосия и се усмихна. Много добре си спомняше всичко, което се беше случвало тук. Че дори и мястото, където Ним се беше присъединил към него.
- Чета мисли! - стресна го гласът и някой падна от небето точно върху гърба му - Еха, конче, конче!
Доста детински, но нямаше как, все пак повиши настроението на Муртаг стократно.
- Ним!Ти още си жив! - засмя се Муртаг, макар че не можеше да се изправи, докато демона не станеше от него

-Здравей,чичо Ним!-Джени се отказа,стовари раниците на земята и се зятича напред да поздрави зимния демон.
Дали беше като опит да даде шанс на Муртаг да се изправи или не,се хвърли да го прегръща и така го избута малко по-встрани.
-Радвам се да те видя!Къде е и чичо Клайв?И Нат?

- Ако това не е Джени... - засмя се Ним, после кимна към портала, който пък вече се затваряше зад едно средно високо момче и един назгул...Клайв просто не можеше да издържа светлина - Тези ли имаше предвид. Нат е равно на Втора Проклетия, а Клайв на Пъпчо

-Айсберг едно и айсберг две!-подскочи,отъвра русокоското от себе си и се юрна и тях да тормози с прегръдки.
-Колко се радвам да ви видя!Леле,Нат,доста си порастнал!Чичо Клайв,ако искаш да побързаме,да не пъпчасаш съвсем!Пък и нямам търпение да чуя какво става покрай вас напоследък!Боже,колко ми липсвахте!-дъра,бъра...

- Внимавай да не ги уплашиш, че не искаха да идват - захили се Ним, после се обърна и към Муртаг - А, инатливецо, няма ли да се доближиш?
Муртаг му се усмихна, като се здрависаха, за да не попадат в детински пози, изглеждаха смешно, поне отстрани.
- Глухчо, все си си еднакъв ти...
- А ти не си по-различен малкия. Кой отива към къщата?
Не че имаше кой да му отговори, понеже Клайв и Нат бяха заети, пък децата го гледаха опулено, не бяха виждали подобно същество преди

-Ние,че вече Клайв е в отчайващо състояние!-засмя се Дженифър и затегли двамата към сградата.

- А спокойно, минава му, като постои малко на сянка - усмихна се Нат, защото Клайв не беше в настроение изглежда
- Вкъщи, вкъщи! - Ним беше изпаднал в някакво странно и престранно настроение по детски и скачаше точно както Али и Джейдън. После се успокои, когато видя къщата. - Най-сетне и дотук

-Мусльооо!Вземи пример от Ним.Ако искаш можеш и да заподскачаш като Али или Джей...-подсмихна се,щом си представи двата зимни демонта тъй да си подскачат един до друг като пружинирани.-Ще бъда интересна гледка...

- Ним се вдетинил откакто се раздели с Муртаг - сухо отбеляза Клайв, макар че ако слънцето се скриеше може би щеше да подражава на брат си, дори и с малко проблеми като изгаряния...
- Стига де, стига...Казах ти да облечеш нещо по-дебело въпреки че е топло - сгълча го русолявия и продължи да подскача, а това се харесваше на децата

- Те... с...а тук!- изпищя детско гласче и през вратата на къщата излетя онова малко зеленокосо момиченце, следвано от майка си:- Фсич... ки ли с...а?- спря се на портата и размаха ръчичките си, личеше си че има проблеми с говора, някои думи не можеше да ги произнася, а други й костваха известно време мислене.

-Я...-кестенявокоската се спря,когато детето се блъсна в краката й.-Или Джули някак е станала много малка и ни е забравила,или...
Погледна нагоре и се ухили самодоволно,беше втория вариант.
-Здравей,Джули!-грейна срещу зеленокосата жена,вдигайки детето в ръцете си.

- Джени.- усмихна се радостно късокосата, сякаш всеки момент щяха да бликнат сълзи от очите й и разтвори ръце за прегръдка, искаше да изпопрегръща всички едновременно, но май щеше да се задоволи с по една по отделно за всеки

-Ууух,колко се радвам да те видя.-прегърна я силно.-Леле,не мога да те позная от последния път,когато се видяхме!

- Беше отдавна.- отвърна Джули с широка усмивка:- Радвам се да видя всички ви.- някъде до къщата се чу тихо ръмжене и драконски рев, като поздрав.
" Ето ви и вас, вече почнах да се притеснявам, че някои са се отказали."- Анаю се придвижи бавно и огледа новодошлите, приятелите си. Възрастта й вече личеше, особено в няколко стари белези, но това не я правеше неспособна, а дори я мотивираше още повече.

- Еми отказаха се, но някои нямат много свобода последно време, та да избират - усмихна се лилавокосия, който чак сега май си връщаше гласа просто защото се оглеждаше наоколо за нещо.
- Един въпрос извън темата - ти още ли мърмориш до обяд за глупости?
- Не си ли личи?