Нон- стоп подготовка, среща и отново всички... заедно!

- Мен не ме сърби...Защо искаш да ми развалиш настроението и да се откажа от това, дори рани да ми се отворят няма да мия чиниите на Скай - заклати глава отрицателно.
- Звучи ми също като когато спореше върху Винр дали ме харесваш или не - вметна чернокосата до него, сдържайки смеха си
- Не съм спорел!За това не исках да дойда, ще започнете да вмятате едни подобни

- Тези двамата до бой стигали ли са в скоро време?- попита тихичко Нава, като погледна към Джеси.

-Бой не,ама съм го изкарвала извън нерви доста честичко.-ухили се срещу баща си едно "невинно" и захапа своята ябълка.-Вкусноооо...А ти имаш алергияяяя!
-Грубичко...
-Много...
-Тя е станала садист...

- Голяма работа - тросна се накрая, явно днес не му беше много до каране или просто не и тук, кой знае - Ще видим какво ще правиш ти ако се наложи да се справяш със същото. Казвам ти, ще се наложи

- Чиниите са за Зини.
- Защо пак аз? Вчера беше мой ред...- проплака хобита и погледна към Джули нацупено.
- Защото това ти е наказанието, за това че беше забравил да прибереш Естер за следобеден сън.

-За съжаление аз съм осиновена дъщеря,нямам твоите гени.-сякаш за момент нещо в очите й просветна.-Така че нямам същите проблеми.
-Вече не изпадате ли в крайности?-синекосата се попритесни от странната реакциа на момичето на собствените си думи.
-Неее,никак.

- Мога да ти помогна спокойно. Магията прави чудеса - ухили се лилавокосия, без да обръща внимание на святкащите очи на жена си, която май имаше намерение после да им подари малко "Сладко". - От къде знаеш че някой ден няма да се събудиш на розови точки?
Не че обичаше да го прави...По принцип не обичаше и да се кара, но ситуацията го налагаше

-Предпочитам лилави,благодаря ти.-ухили му се в отговор дъщерята.
-Още една велика война!-настръхнаха онези тримата.
-Муртаг си е инат,ама и Джени е станала покрай него.Няма шанс да ги накараме да спрат,ако те не решат.-елфката подпря брадичката си с ръка и се загледа в двамата ухилени Моуси.

- Лилави ще бъдат - тропна с ръка Муртаг, сякаш това беше вече решено - А може и черни да станат с малко добавка от Даедел просто за цвят
Не си спомняше да е водил по-безмислен спор, но пък защо трябваше да се отказва. Какво, да се признае за победен?Рядко се случваше...Само срещу Али...Само срещу нея и Джейдън

-Оу,още по-добре.Тамън вече няма да ме питат защо не си слагам грим.
Не можеше да спре.Не!Нямаше да се откаже.За миг видя как още малко и щяха да бъдат натъпкани със сладко,ама...нямаше да се откаже!Върна погледа си към него и продължи да се ухилва така.

- Ще те питат защо си слагаш грим на челото. Много добре ще изглеждаш, разбира се, можем да го направим и да просветва в червено, като фар.
"Не биваше да ги водя" вече съжаляваше Ризел и се заканваше да извади най-големия си буркан, да ги завърже и да не ги пуска за нищо на света, докато не преглътнат всичко

-Тамън да ме забелязват хората,когато им говоря.Нямам нищо против.Даже бих те заобичала още повече!
Вече даже елфката стоеше с ръка,покриваща лицето си.Раменете й се тресяха от смях,пък и децата се кикотеха тихичко на дивана.

- Мен ли ме обичаш?Останах с впечатлението че е обратното. Я ходи си поговори с Винр относно какво ще ми правите, та да сме квит. Аз те правя фар, това е решено

-Може да го помоля да те изяде.И няма да се отървеш от мен толкова лесно.

- Ще ме изяде и тъкмо няма да ме видиш повече. Много добра идейка. И ще има мир...Супер. Гаранция, че няма да ме намериш в Отвъдното. Просто нямаш шанс

-Нямам ли?Хайде да видим тогава...
-Стига вече!-Нитара не издържа на цялото това спорене,нямаше абсолютно никакъв смисъл.
Покри уста с ръцете си и погледна настрани притеснено,ами ако се издадеше?Естествено,това изглежаше за останалите като срамежливост и само се засмяха,пък и Дейвид изръкопляска.
-Еврика!Най-сетне някой да им го каже!

- Дали има обаче някакъв смисъл? - тихичко попита лилавокосия като вдигна глава - Или просто ще си просим сладкото после и без това...Ей, забравих да ти кажа, ако ще спираме, че няма нужда и да ме следваш, аз за какво съм ти. Освен да поправям къщата де...

-Знаеш ли,на ей толкова съм да ти се хвърля на врата,че да ти покажа,че не си само като за да поправяш къщи...-погледна го с един много тъп поглед.
-Не започвайте пааак!
-С тебе пак ще си говорим,да знаеш...

- Е след като оправя къщата на Винр, та да спечеля място вкъщи де - добави отново той и млъкна, понеже вече си бяха спечелили два буркана, съдейки по лицето на Ризел, което беше почервеняло та чак нямаше накъде повече.

-Ей,за какво е цялата тая атмосфвера?-попита Вичи,точно когато изхвърча през собствения си портал и се приземи върху килима пред всички.-Без мен купон не става,а?

- Слава на бога - отдъхна си Ризел, дори да не познаваше новодошлата поне щеше да им отклони вниманието на тези двамата.
- Купон в друг смисъл на думата може и да стане - ухили се Ним, на който му беше писнало от спорове и за десет години беше си отдъхнал предостатъчно от това

-Не искам и да знам.Здравейте,аз съм Вичи.-здрависа се с жената и после поздрави и всяко едно от децата,пък после и с останалите си каза "здрасти".
-Ти си нашето спасение!
-Защо?
-Достатъчно ще ти стиска по-късно да им затвориш устите на тези.
-А,то беше ясно,че в крайна сметка баща и дъщеря тъй ще си се карат.
-Ние спорим,не се караме...има разлика!

- А...инатим се, не спорим има разлика - добави също така и Муртаг, просто защото след като трябваше да продължат нещата по-късно поне трябваше да се хванат за нещо. Ама май по-добре беше сега да оставят другите да си подишат...

- Най- сетне.- въздъхна Нава и се усмихна:- Кога Джени беше мъниче и се стряскаше от почти всичко, кога стана такова малко дяволче. Ей, Муртаг, закъсал си го с две дами, със сходни характери и една потенциална тяхна двойничка.- погледна за момент към Али и се засмя леко.

- Просто да не си на мое място, честно. Поне имам с кой да си говоря, когато съм "наказан" - кимна към момчето, което май изглеждаше най-нормално. Поне не беше инат като майка си или баща си...Сякаш беше напълно от друго семейство