Нещастните пирати и една малка Джени

- Глупости, дай на лекаря да види - и онзи със старата китара веднага започна да промива и превързва. - Напоследък често ми се случва, откакто искаха да изядат капитана.
- Това ще спре кръвта засега - усмихна се и лекаря - Вече имам опит..Да след произшествието, още му се смея, капитанът тичаше по плажа завързан за един кол..Радвам се да те видя!

-И аз се радвам да видя всички ви!-грейна детето,а после погледна нагоре към руля,където стоеше въпросния капитан.-Охайоооо,капитане!
И замаха с ръчичка.

- Джени! - ухили се...вероятно...Дори след година продължаваше да си носи все така шапката и сигурно пак бяха го забравили какво представлява. Явно кораба беше вече на котва, защото иначе нямаше да изостави кормилото и да дойде при тях - Значи най-накрая отново се виждаме..По същия начин

-Мхм..уаааа!-залитна напред,но се задържа и погледна нагоре към него.-Чувах за вашите..."подвизи" на сушата.Много ми липсвахте всички!

- Още нищо не си чула... - ухили се той - Лекарят ни измисли цяла приказка и гледам да не си спомням много-много за това. Но ти сигурно ще я чуеш обезателно. Добре дошла на "Хеби", отново. Вече се колебая дали отново да те свалям на някой бряг

-Мястото ми е на земята,все пак.-усмихна се виновно момичето,но раните й май не бяха особено съгласни.-Този път не знам какво да ви напавя,за да благодаря пак...ако не ги бяхте нападнали,пак щяха да ме направят слугинче.

- То затова и той се чуди - капитанът беше се отплеснал и думата беше на очилаткото - И моето място по принцип е на земята в къща с бюро...Но както виждаш съм избрал нещо нетипично и макар че винаги ме правят на смешник...Харесва ми. Всеки от нас би искал да останеш, коментирали сме го. Но пък не можем да пренебрегваме желанието ти. Пък и ти оздравей, после ще благодариш, ние не бързаме

-Ммм...-замисли се за момент.-Аз не,че не искам да остана.Но...-погледна към една от сабите захвърлени на земята.-Личи си,че съм малко...беззащитна и не мога да се оправям.Само преча.Всеки,който се е грижил за мен страда след това,само вие засега сте добре...

- Да не мислиш, че аз не съм беззащитен? - горчиво се усмихна очилаткото
- Той е умен, обаче хич не го бива в нищо. Нито да оправя въжета, нито да се защитава. Знае как да описва и да води дневници, да определя курс - кормчията се усмихна и потупа онзи по рамото. - Не всеки на някой кораб може да бъде пират. Но всеки може да бъде на този кораб.
- Ти на нас да пречиш?Глупости. Пиратите никога не се оплакват от нищо. Защото нищо освен бурите не им пречи...
- И канибалите...
- Стига де, шефе...Пък и можем да те научим да готвиш, че оня готви отровно

-Ама аз мога да готвя.-замисли се детето.-И да чистя.И да шия дрехи.И сега ме учиха да пея...Мога да нося тежки неща,постоянно ме караха преди...И мога да жигосвам гадняри,затова я има тази рана.

- Ти си страшен разбойник - това би трябвало да беше поздрав - Ама тук не се нуждаем от носач, нито от чистач. Чистим когато е необходимо, пък на който му понася... - откривателя й повдигна рамене
- А ние много хубаво шием...Отваряме каютата си и всичко е зашито...Демек взимаме си нови дрехи, само шефа обича това старо протъркано палто.
- Да не си мислиш че те убеждаваме да останеш против волята си?Трябва да го решиш сама. Искаш ли да си починеш, каютата, която ти дадохме още си е свободна

-А?Не,не,искам да остана,ако вие ми дадете!-плесна радостно с ръце и очите й блеснаха.
'-Джени?
-А!Шико,какво правиш тук?
-Защо вече не ми викаш 'тате'?Живееш с нас месеци вече.
-Не мога да свикна...
-Та,какво правиш тук на брега?
-Мисля...
-За какво?
-За моите приятели...'
Всеки ден се разгиграваше тази сценка...защото всеки ден тя отиваше на брега,в очакване съвсем случайно да мерне един черен флаг с череп и кости в далечината...

- Ура! - и други подобни викове, май наистина бяха доволни от решението.
- Това чакат от както си тръгна - капитанът се беше облегнал на мачтата и сигурно се усмихваше, кой знае..Упоритата му същност отказваше да се покаже на слънчева светлина. - Внимавай да не ти стошат костите - понеже май имаха желание да я гушкат до довечера или подобно. Макар че сигурно и той имаше такова намерение, но нямаше да може да я стигне

Джени сама се убеди,след като започнаха да я прегръщат и да я въртят из въздуха.Замая й се главата,но се чувстваше щастлива и си личеше,защото целия кораб се изпълни с нейния весел смях.

- Още тогава исках да не те пращаме никъде!
- Ямараску, ти нещо си се разбрал с нея че пак ще се намерите сигурно
- Оставете момичето да подиша де, нали знаете какво прави лекарската професия...
- Сега за вечеря ще има една голяяма акула за празненството!Искам и приказката да разкажеш, докторе

-И аз искам да я чуя!-успя накрая да каже детето,след като прегръдките понамалиха.-Искам да чуя всичко,което се е случило тази година!

- Ще ти разкажем, макар че няма много. Най-хубавото приключение беше на Канибалския остров. Вече го намекнахме...
- А, не, пропускате и деня в който ни бяха заловили и ни питаха за истинските ни имена, ама ние се изплъзнахме...
- Еми че то ние не знаем дори истинското име на капитана, какво остава за нашите...Караме с тези откакто влязохме в екипажа...Та да не могат да разберат от къде сме ако някога се случи да ни хванат. Джени, хайде на топло, по изражението на наблюдателя виждам, че ще се зададе лошо време

-Хай...-хвана го за ръката и тръгна заедно с тях.

Кухнята, там я заведоха. Там винаги беше топло, затова и готвача винаги беше по къси ръкави. Той обичаше да готви най-много сладко, което му се отдаваше изключително добре и капитана си умираше от кеф...Ама рядко го правеше и по-често ядяха салати и месо, било здравословно.
- Не сме се променили, както виждаш, изобщо. - повечето останаха с не, макар че други трябваше да вдигат котва и да опъват платната. Не трябваше да се заържат около горящ кораб толкова. - Капитанът е на ред да е на кормилото...Иначе сигурно щеше да дойде и той...Колкото по-ранен е, толкова повече се натоварва, по дяволите..
- Рана да бе...По-скоро го беше мъъъничко страх...Да крещи по плажа с оная огромна шапка и с кол беше интересна гледка

-Ммм...-замисли се за миг.-Ммм...-продължи да мисли.-А!Капитана какво обича да хапва,някой знае ли?След като са искали да те изядат,едва ли си в особено добро настроение...Да му помогнем?

- Той обича ябълки под всякаква форма но... - готвача се замисли, както винаги надвесен над изобретението в казаните и тиганите - Мисля, че вече отдавна му мина. Няколко дни беше ужасно мрачен и само скърцаше, ама после си стана пак мълчалив както обикновено.
- Да, нищо не можеш да му изкопчиш, спомням си веднъж Кевин се опита да го попита как се казва ама...не.
- Ами пълна змия, какво..Хеби
- И все пак е най-добрия капитан...

-Хммм...-втурна се да рови из чувалите за ябълки,а после се обърна към готвача с огромна усмивка.-Трябва ми един казан,много захар и една голяма лъжица.
(изобщо не знам дали точно това трябва за захаросани ябълки,но да приемем,че е така...)
***
-Вуала!-с една престилчица и с откраднатата готварска шапка,тя сложи ръце на кръста си гордо-гордо.-Готови са!
Гледаше над захаросаните си ябълки с умиление...бързо сграбчи една,пробва я...
-Перфектни са!-всички май тръпнеха в очакване да чуят точно това.-Вземайте си колкото искате,следващата обаче е за капитана!
Внимателно сложи една в най-красивата чинийка,която успя да намери,и изхвърча от там.

- А ти смееш да се наричаш готвач, а, Вафа? - веднага го почнаха пиратите, макар че и той се разсмя заедно с тях и кухнята отново оживя с шеги и закачки.

Той капитанът се мусеше над една карта, докато с Кевин чертаеха път. Един остров беше зачертан с голям червен хикс и имаше едно "К" като Канибали..
- Да минем през Висините - прелагаше кестенявокоското, но капитана нещо не беше доволен. Въртеше шапката в ръцете си и май искаше да я поскъса...
- Я остави, аз ще си се оправя сам - възкликна накрая все така намусено и остави Кевин да излезе и да помисли над картите

-Доставка,доставка!-Джени едва не се блъсна в него,но успя да го заобиколи и скочи вътре в каютата,преди да е успял да затвори вратата.-За нашия капитан!
Усмихна се и пристъпи малко по-спокойно към него,протягайки ръчичките си,държащи чинийката.
-Лично ги направих...

- Така ли? - май нямаше намерения да отказва въобще. Готвачът беше прав, когато имаше ябълки капитанът можеше да се затвори и в кухнята, докато не си отидат. Затова гледаха да има, когато беше в лошо настроение. Сега, когато шапката я нямаше очите му светеха ярко и си личеше. - Благодаря още преди да съм опитал