Нещастните пирати и една малка Джени

- Ами да, имаше малко акулки около него, ама поне го видяхме навреме. Идваше от един близък остров. Тогава този екипаж въобще не съществуваше. Само аз и Кевин и разни стари, които вече се отказаха.
- Ямараску дойде изпод водата. Направо ни изкара акълите на всички. Бил ловец на бисери, та го измъкнахме от там, понеже не може и да плува...Влиза му вода в носа при всеки опит...Изобщо...Странно се събрахме и въобще не приличаме понякога на пирати.

-Ако бяхте като някои пирати,аз да се намирах на някой остров с канибали сега.-изтупа му шапката и му я сложи внимателно.-Ето,готов си.

- Благодаря ти... - въздъхна той, сякаш досега го бяха мъчили с нещо.
- Не, по-скоро в морето...Казват, че жени на кораба носели нещастие, макар че това е глупаво. Ако беше така капитанката на онзи кораб да е потънала отдавна

-Жени?А какво остава за деца?-усмихна се глуповато детето,докато прибираше четката.-Малки дребни скокливи същества,които не спират да ти късат нервите.
Това по-прилягаше на онази маймунка...

- О, спокойно, това не ни пречи. Ние сме привикнали и с подобни неща. Как мислиш, капитан та петнадесет години не е ли също дете?Странно е как решихме, че може да ни заповядва, но тогава екипажат се състоеше от пет души само - Кевин се усмихна при спомените, но девет години не бяха малко

-Има разлика между петнайсет и девет...Аз отивам долу,да правя ябълките,преди жестоката диета да е започнала.-и се изниза от там,след като вчеса и своята немирна коса.

Тя май вече беше започнала, понеже някой в кухнята недоволстваше...Някои...Лекарят и наблюдателят им, който рядко слизаше от горе стояха на масата и намръщено следяха Вафа. Наблюдателят беше по-млад от всички наоколо, но имаше доста остри очи дори без да се налага да им прави нещо. Джулио се казваше, но беше познат като Джу и май беше единственият рус, който не носеше кърпа на главата си.
- Водораслите не са за ядене, а за лекарство - противеше се доктора отново
- Я стига, Лю...Ще видиш колко са вкусни

-Добро утро!-седна при тях и се опита да оправи настроението с една широка усмивка.-Искам да ги пробвам!Искам!

- Виждаш ли, Лю, значи ставатза храна, не само за лекарство!
- Ама това са много витамини и...
- Ти си като Кевин, само дето той се притеснява за всичко друго, само не и за храната - надвеси се над него готвача и сервира и на тривата диетата - Пък и мога да сготвя риба, ама шефа каза, че му е писнала. Вчера нищо не усяхме да хванем, тоя остров беше пуст...Хванете ми една чайка и нея също ще ви сготвя ако искате...Джу, на теб говоря.
- Не гледай мен, аз нямам претенции

-Една беше влязла в каютата и ме събуди,ама тате я изгони...-намусено си захапа вилицата и задъвка.-Не знам какъв ви е проблема!Това е вкусно!

- Но е лекарство, затова... - повдигна рамене доктора - Да не се натровим нещо.
- Ей, може да съм фермер, ама знам да готвя - скастри го готвача, но вече идваха и други, тъй че оставиха спора настрана

-Сега ме е срам да правя ябълките,както ще сме на тази диета...-сведе глава детето и продължи да хапва.

- Пак ли ябълки иска капитана...Брей че нахалник...
- Няма да мине и той без водораслите, имаме ги за цели три седмици напред...
- А не, Джу, да хванеш чайка непременно.
- Не, Джени, ти ако искаш ги прави, рано или късно онзи пак ще се смръщи заради водораслите, като ще ги ядем три седмици, тъй че всичко е наред

-Мммм...добре.-повдигна очи към тях.-А какво стана с капитанката вчера?

- Тя ли?Искаше да те открадне, понеже много обича да има нови хора в екипажа си.
- Обаче Джу я видя от далече и я изплашихме с едни маски.
- Не искахме, ама тя се стресна и помисли, че сме взели канибали с нас или подобно...Така крещеше, докато гребеше към своя кораб

-Тя пък не помисли ли малко защо изобщо ще имаме канибали на кораба?-продължи да хруска.-Горкият й екипаж...толкова мили ми изглеждат,ама са толкова наплашени и пренебрегнати...

- Веднъж открадна един от нашия екипаж...Той успя да се върне, но... - готвача потрепери и не посмя да продължи
- Всъщност, Вафа, май започвам да разбирам защо толкова те ценят...Не е зле. - замислено тропаше по чинията Ямараск, който беше дошъл последен след отказа на капитана да бъде заместен.
- А!Благодаря ти, най-сетне признание

-Ама аз те признавах още от самото начало!-намуси се детето.

- Извинявай - наведе глава той виновно и загледа водораслите дето щеше да ги носи на капитана. - Имах предвид, че другите никога не са ме признавали, затова

-Дай,аз вече свърших.-посочи празната чиния пред себе си.-Ще му ги занеса,ти тук си стой...-да не му направят нещо на водораслите.

- Добре - подаде й чинията все още замислено, май пак се чувстваше виновен, беше доста внимателен по принцип и не обичаше да прави грешки. - И го накарай да ги изяде дори да се инати

-След като успях да го среша,значи и ще ги изяде.-по пътя тайничко грабна една ябълка и се изкатери нагоре по стълбите.-Надявам се си гладен!

- А не, аз затова не дойдох, иначе щяхме да пуснем котва - стоеше на любимото си място на руля и гледаше спокойното море усмихнато. - Казах му още вчера, че няма да ме изхрани с водорасли, да му мисли...И с риба

-Ами водоарсли с ябълка?-изкара я иззад гърба си.-Изяждаш водораслите,давам ти ябълката.

- А не може ли първо нея - погледна нещата в ръцете й и реши че второто му харесва повече - Отдавна не съм ял солени тревички без хранителна стойност