Нещастните пирати и една малка Джени

- Айде Кевин, давай - подканиха го отново, ама той завъртя глава почти от отказа.
- Няма да стане!
- Става! - Вафа се справи доста бързо с отказа му и на мястото му останаха само всевъзможните листове. Капитанката от другата страна май вече беше забравила яда си към екипажа си...Ако го имаше изобщо

-Не са ме учили как се танцува,така че ме извини ако те стъпча няколко пъти...

- Не се тревожи, това не е проблем - беше отговорът, избощо не го тревожеше това, че можеше да бъде настъпен...Отдавна...Не бяха се забавлявали особено

След малко го остави намира,защото искаше да обърне внимание и на останалите.Потанцува малко и с господин Страшен,и на Кевин му помогна да се приобщи,и с Джон също.
-Аригато!-обърна се към музикантите,когато най-сетне се измори и седна до Лю.

- Не не, обратното е. Ние трябва да ти благодарим, нали ти даде идеята... - върху този Лю падна и шапката на капитана му, понеже този път си имаше работа с опонент от лоша класа. Капитанката хем искаше да го намушка с нещо хем да го победи, ама нищо не й се отдаваше.
- От къде тези лилави коси, Хеби?Да не си мислиш, че е оригинално?
- Дори да не е, е по-добре от други цветове.

-А!-бързо сграбчи шапката и си я сложи,и тя беше малко голяма,но...-Винаги съм искала да я сложа...

- Най-после да я махне, имам чувството че е роден с нея - поклати глава някой, но никой не го чу, а капитанката си изхаби силите да опитва.
- Ха!Да ме победиш, а? - ентусиазирано я посочи капитана с пръст - Няма да стане, аз, великия рибар, знам как се танцува, какво си мислиш?

-Браво,тате!-вдигна юмруче във въздуха от радост.
Добре,това просто дойде от никъде...Нито Шико можеше да танцува,нито пък си спомняше дали истинския й баща можеше.Но атмосферата я накара да се почувства като в едно семейство и обръщението просто й излезе от устата.Беше се усетила и сега,покрила уста с ръце,не смееше да погедне никого,а и шапката я закриваше.

Онзи си скъса една струна и се облещи, поглеждайки към момичето и за миг настана тишина. Само че капитанът се окопити и бързо се усмихна.
- Благодаря.
- Хеби, не знаех че имаш деца. - облещи се другата, сякаш чааше той да се скара или нещо друго
- Нима знаеш всичко за мен?

-Аз...аз ще се върна на кораба.-нямаше смисъл да се опитва да се промъква,цялото внимание беше върху нея.-О-оясуми.
Обаче не остави шапката,точно с нея искаше да си скрие зачервената глава,но и заради нея се блъсна директно в 'таткото' и бягството завърши с пълен провал.

- Мога да ти помогна - повдигна шапката той, не се беше ядосал, всъщност...Нищо не беше отбелязано на лицето му, освен спокойствието. - Само че няма нужда да се измъкваш, заради това

-Г-г-гоменасай!-бутна обратно шапката надолу,но не посмя да мръдне.-Понякога много приказвам...аз даже не знам името Ви,капитане,а да Ви викам 'татко'...И не съм толкова близка...Гоменасай,няма пак...

- Казал ли съм, че това ме дразни? - отново седна долу на пясъка, о не, те нямаше да го разберат така или иначе. - Или пък дали съм тръгнал да ти се карам...Мисля че не. Никой не знае моето име, те винаги ти го повтарят. Някога, преди всичко, което някога да ми се е случвало си имах име. Но го изгубих, защото никой не се интересуваше от него. Пиратите нямат нужда от имена. Те просто съществуват. Джени, някога ме наричаха Муртаг...Но това нямаше значение вече, когато се качих на кораба си. Дали си близка?Не знам, един екипаж винаги е сплотен и всички са си близки. Независимо от колко време са заедно.

Дженифър повдигна леко шапката и го погледна в лилавите очи.Вдигна я съвсем и я намести на главата му,с леко треперещи ръчички...
-Т...тате?-и ги протегна към него.

Той кимна усмихнато и..май за пръв път някой можеше да се доближи до него без онзи да го изгледа...страшно. Жалко за екипажа, които имаше още много да се дразнят докато му узнаят името.
- Дай ми една прегръдка

-Йеее!-и му строши костите.
Няколко сълзички покапаха на пясъка,но тя не им обърна внимание.Усмихна се широко,а като вдигна очички към него направо грейна.
-Тааате.-закачливо каза и се разкикоти.

Той се ухили отново, това никога не си личеше така или иначе от тази голяма периферия, но той така си беше свикнал.
- Знаеш ли, странно е, но бързо се свиква с това

-Мхм.-и пак го гушна,обаче от цялото вълнение,даже и да беше спала доста този ден...ами...отново издаде багажа.-Оясуми...
Прозина се широко и край.Вече дълбоко спеше и този път наистина и да я метнат в морето,пак ще продължи да спи.На дечицата им трябва много сън,все пак...

- Време е да си вървим, момчета. Вафа, ти отиди на лов и донеси нещо свястно, Лю ще ти помогне. Останалите с мен.
- Добре, шефе - съгласиха се веднага, докато останалия екипаж просто си се чудеха, докато ллавокоското не с обърна към тях - Вие по-добре също. Отдавна пирати не са се срещали...Така че е по-добре да приключим сега.
- Може би...Но няма да се отървеш лесно

'За пореден път беше на плажа...и гледаше към хоризонта за черното знаме.Нямаше да се откаже,не,никога.Слънцето светеше над нея и тя се наслаждаваше на лекия бриз.Пак беше с онази същата черна рокличка и шапката с огромната периферия...Колко пъти се беше блъснала в дърветата,докато стигне до тук...Косата й пак беше разпиляна по пясъка,но тя не обръщаше внимание.Някой ден...някой ден пак щеше да бъде на онзи кораб.'

- Помогни ми, Ямараску. - тихичко помоли капитана и най-сетне успя да влезе в каютата.
- Беше добро решение да я задържим сър...Имам предвид не да я задържим а да й позволим да остане.
- Това е...Съдба - усмихна се онзи изпод шапката и остави момичето на хамака - Така мисля

Джени се превъртя веднъж в хамака,застрашавайки да падне,но си остана така.Измънка пак нещо за още една октава и продължи да спи...
'-О,не...-ужасено се затича към горящата къща,да спаси наставниците си.
Трясна вратата и влезе вътре,но пушекът навсякъде й пречеше да вижда...и тогава някой се опита да я притисне към стената,но тя ловко се измъкна и започна да бяга напред...'

- Тази стая...Е станала много обширна - погледна през малките прозорчета към морето, докато чакаше всички да се върнат, за да е спокоен и да заспи. Кой знае какво можеше да се е заселило по тея острови. Стоеше при момичето, понеже знаеше как онази капитанка обичаше да се прокрадва и да краде и отвлича посред нощ. Само това го притесняваше. Рано или късно тя щеше да дойде, ако Ямараску заспеше на поста си

'-Джени,бягай!
-Бързо!
-НЕ!
И тогава ги промушиха с онези саби...
-Той ред,сладурче.
-Не.-някой го хвана за рамото.-Ще я вземем.
-Шефе?Сигурен ли сте?
-Абсолютно.Действайте.-и изчезна насред пламъците.'

Някъде в морто видя огънче. Да, тя пак идваше. Беше го очаквал. Подсмихна се, веднага щяха да я видят...А и май се връщаха вече, така че...
"Огънят...Една лодка се клатушкаше насред морето, заедно със своя фенер. Момчето в нея подсмърчаше и държеше въдицата с вкочанените си пръсти. Беше наказан, но това беше правилно...Да...Правилно беше. Не беше забелязало как от сенките се приближаваше кораб с чисто черни платна. Някой там седеше на носа на кораба и гледаше напред с черното си наметало, което се развяваше тихо от вятъра." Тогава никога не беше очаквал, че от прост син на хлебар щеше да стигне до този кораб...Но това беше отдавна...Много отдавна...И не можеше да си го спомня