Студ без особен смисъл

-Блед ли?-сега се ухили като някакъв психопат.-Аз съм направо изперкал!Луд!И най-вече тъп!!
Изкушаваше се да скочи и да тръгне да бяга в кръг по коридора,но наистина щеше да ги накара да го убият,за всеки случай...Стана си най-спокойно и тръгна след него,с тази глупава усмивка...

- Не се безпокой, тук има достатъчно като теб...Дори и повечето само да се правят.
Отвори вратата на една от стаите, където зимните демони се събираха на закуска, но сега нямаше никой, освен Ним, който си допиваше чая.
- А, значи си се вслушал в думите ми.
- Не, помагам на един луд - обави спокойно като му се оплези по момчешки, често се държеше така с него - Лудия може да се настани, всъщност да прави каквото иска де, просто предложих чай.
- Изглежда и елфите са усетили... - замислено поклати глава Ним и отпи отново, докато други чаши се появяваха сами и се пълнеха от чайника

Хиро се тръшна на стола си и си сграбчи чашата...Май наистина беше луд,защото би могъл да се закълне,че не виждаше отражението си в чая,ами образа на учителя си...
-БЪ!-едва не падна назад със стола,когато образът изскочи от чашата.
-Аааа,Хиро,виждам,че си пристигнал...
-Ти...-гадната самодоволна усмивка на учителя му просто му обясни всичко...-Ти си знаел?!
-Естествено,Хиро.-притвори очи и наклони глава настрана,като дългите му черни коси се люшнаха леко.-Аз съм винаги една стъпка по-напред от теб,запомни го...
-И ме остави да се оправям тук сам!?Знаеш ли какви ги навърших?!
-О,да,Хиро,знам.И също знам,че ще ми благодариш някой ден.
-Да ти благодаря?!Те ме превърнаха в една тъпа лисица!
-Все така избухлив.-поклати глава.-След като си намерил целта си,имам нова задача за теб.
Вече отвори очи и изглеждаше сериозен...ама той изглеждаше сериозен и преди да го прати...
-Пази я.Предупреди Моуси,че доста бели ще му се струпат на главата,но той може би е свикнал...
-Чакай!Чакай!-махна с ръка към образа,но той само се разпръсна мевду пръстите му.-Да му се невиди!

- А, това бил главният виновник. Ще пратя Хав да му види сметката - Муртаг отпи от своята чаша, докато Ним се задави
- Не мисли лошо на хората де, вече говорихме за това.
- Няма значение. Понякога те могат да бъдат доста непредсказуеми. Извинявай че те превърнах в лисица, рядко го правя. Предполагам съм събудил онази част от мен, която мразя, но трябва да търпя. Ако ще пазиш Джени би трябвало е след време да свикна

-Ама...аз...аз...-зяпаше вътре в чашата сякаш злато щеше да намери вътре.-Аз не ставам за бодигард...аз себе си едва пазя,пък...

- А не се безпокой, никой тук не може да опази себе си. Само че се е научил да пази другите, пък другите пазят него. Тъй че всичко е наред. Не знам какви са мотивите на учителя ти, но пък сигурно си има причина да те прати. Аз не бих го сторил, ако ще пращам някой при такъв като мен...А и с ездачите общо взето не е хубаво да си имаш вземане даване. Мисля, че си имаш и право на свое мнение. На мен няма да ми пречиш, няма да те превръщам в нищо, освен ако не ми кипне

-Това изобщо не ми е проблема...Ако щеш в кокошка ме превръщай,все ми е тая.-покри лицето си с ръце,просто не можеше да повярва.-Семейството ти е в опасност,а изпращат мен?!Аз съм само един прост ученик.

- За всичко в света има причина - знаеше го отлично. - Моето семейство ще има нужда от теб, ако времето казва така. Така говорят пророците в света. Значи има смисъл във всичко, което се е случило с теб или ще се случи. Не ме карай да говоря философски, ако обичаш. Или го приемаш или не, ако не върви и се консултирай с учителя, ама заведи там и един ездач

Хиро си взе чашата и най-сетне отпи от нея,докато гледаше през един от прозорците замислено...Или го приемаш,или не...

-Мамо?-уж спеше.
Размърда се малко,но не напусна удобната мека възглавница.

- Кажи - тихо отвърна тя, стоеше до леглото и засега само я наглеждаше. Нямаше си и друга работа, пък болестите я правеха мноого загрижена. И все пак не чак толкова, че да се притесни до лудост и да се превърне в истерик.

-Мислиш ли,че онази скоро ще се върне?-подсмръкна.
Стисна малко одеалата,а Вампая проблесна в ъгъла.

Ризел въздъхна и се загледа през прозореца.
- Някога си имахме вземане даване с Дарсия...Той беше голям дразнител. Неговия род продължава да се връща, те винаги се връщат за още и още кръв. Нещо ми подсказва, че която и да е тя...Ще се върне, за да сее болка. Някои от тях живеят за това. Зад усмивката им се крие жажда за кръв. - тя наведе глава и запази тишина за дълго. - Искаше ми се да кажа че няма да се върне и повече няма да видя нито Даедел, нито пък Сарго...Нито пък теб наранена.. Само че това няма да е истина

-Мамо...-пусна одеалата и протегна ръка към нея.-Ние върнахме татко от...оня свят...а Даедел приказваше разни глупости,че не можело...но ние го направихме.Мен ме превърнаха в звяр,но сега имам Вампая-оръжието просветна.-Но сега,след страшно много мъки,сега във вените ми тече кръвта на семейството.Нали знаеш как казват ония отегчени дърти дядовци?Доброто и злото вървят ръка за ръка...

- Така е...Знам го прекалено добре. Миналото ми е изпълнено с това. И миналото на всеки човек по света малко...или много. - тя отново се усмихна, напоследък нямаше какво друго да стори, освен да се усмихва или плаче. Винаги бе било така. Хвана ръката й, продължавайки да се усмихва - Когато всички бъдем заедно. Ще преодолеем всичко. Каквото и да бъде то. Ездачите може и да изглеждат глупави...Но тона научих от тях...Преди много време

-Ние просто сме чатнати в главите.-ухили се гордо-гордо.-Не съм част от униформените,но и аз съм горд представител на смахнатите ездачи на тоя свят.

- Радвам се, щом това е за гордост...Баща ти е един от смахнатите ездачи и то от най-смахнатите. Четиримата мускетари им казват...Това сигурно "означава един от водачите на лудите".... - тя се засмя на нещо, което сигурно си беше спомнила. - Но пък...Колкото и да не са наред са си ездачи, такава си им е природата.

-Разбира се.-пръстите й се изплъзнаха и тя си прибра обратно ръката под одеалата.-Всичко ще бъде наред,мамо.Татко винаги се оправя,така че това трябва да върви в семейството...

- Не винаги ако питаш мен, на него винаги трябва да има нещо, което да му помага. Сега сигурно това ще да е катаната, която влачи откакто се върна, не знам какво представлява, но не изглежда нормално...Преди десет години му помагаха всички чалнати и нечалнати...По назад не знам особено добре...Само че той казва "Винаги оцелявам", тъй че има нещо вярно в това

-Е,сега...колко му помагаме е друг въпрос.-подсмихна се и отново затвори очи.-Всичко ще бъде наред,мамо...за съжаление не ти го обещавам,но ти обещавам,че ще се постарая.
***
-Значи това се е случило...-облегна се на стола и отново се замисли.-Тази ще се върне и с подкрепление,сигурен съм...

- Знам че е така. Вярвам във всички ви. За някой, който се е отказал от своята борба не ми остава друго. Знам, че имате силата да го сторите...Всеки един от вас. Дори Али, колкото и да съм против нейното събуждане като господар, но не знам какви тъмни сили ги водят тези господари, че да буди тази същност толкова рано. - Сарго беше най-големият ужас, който беше срещнала през последните дни. Ужасяващите очи на детето, което бе толкова щастливо преди да докаже себе си. Даедел беше казал, че тя изпиваше силата на всеки, който й я дадеше и я правеше своя...И някой ден баща й щеше да изчезне, защото тя щеше да надвие отказа му и да вземе неговото със сила...Само ако дотогава не успееха да я задържат далеч от мрака. Ако успееха да я задържат при доброто той щеше да й даде силата без да се противи...Тогава нямаше да има опасност.
(Ризел и Муртаг са си чалнати, ама дори и сватбените им пръстени са такива, може би тя ще го използва ако дойде нещо зло...)

- Естествено, че ще се върне. Затова всички са тук и хвърчат от едно място на друго. Всичко е разтревожено заради това. Тя...Не е мой роднина. Ние всички съвпадаме по интереси, цели и начин на действие, но тя не е като нас. Добре че няма за идея да привлече Даедел на своя страна

-Точно затова е толкова опасна...-поклати глава.-Никой не знае как ще постъпи,а и съдейки по това,което ми разказа,просто обича да тормози...

- Това ми е познато свойство. Но пък всеки цели нещо с това да тормози. - поклати глава и загледа празната чаша. - Засега май само цели да направи нещо на Джени. Което още не е направила... - намръщи се за миг и помълча, за да помисли още малко. - И все пак това влияе и на мен, понеже истинското ми аз иска да покаже кой е най-големият

Хиро повдигна рамене и довърши чашата си...
***
-Въздух,въздух,въздух!Кхъ-кхъ...-май започваше да празнува малко раничко.-Кхъ...въздух...
Продължи да върви по тревата напред.Беше се измъкнала от замъка,не искаше да седи повече там...Взела Винр със себе си,сега се разхождаше из дърветата покрай крепостта.

"Надявам се майка ти да се смили над теб и да не те бие много, когато оздравееш. Поне при Муртаг има навика да го понабива с онази гадна тояга, която използваше още от първия път когато я видях"
Беше малко намръщен, ако драконите можеха да се мръщят, но пък...Беше дракон...И се надяваше Али и Джей да не се доближават повече до него, главата му беше изрисувана в цветенца в червено и ярко зелено

-Едва ли...просто не издържам там вече,исках малко навън.-усмихна се и продължи напреед безцелно да се мотае.

Малка черна пеперудка прелетя над Али и запърха около нея.Кацна точно до ръчичката й и замръзна така.