Студ без особен смисъл

"Муртааг, намерих го" обади се ездача само след миг, а Ризел вече беше след него и следеше онзи, че да го направи на парченца.
- Само ела, това беше дъщеря ми, умнико - крещеше тя някъде долу, макар да бе далеч, далеч от него все още и Муртаг да беше тръгнал по по-лесния път, където и да се намираше онзи, все още не беше сигурен. Но пък това не му пречеше да си се подготви...

-Боже мили,спаси ме,моля те!-цамбурна се във реката от невнимание...
Не посмя да излезе,защото видя фигурата й на брега.Беше убеден,ще щеше даго види...
-Това беше толкова...гадно.-разплиска малко вода на лицето си и се огледа...беше изпуснала малко края,трябваше да се успокои...-Мммм...

- Ето го! - Ризел пристигна задъхано, като седна на земята от умора, отдавна не беше тичала така...Откакто ужасено се беше втурнала да защити лилавокоското на пода от онзи ужасяващ негов брат, преди и двамата да се намушкат. Сега ситуацията беше друга.
- Изглежда всички сте тук вече - одобри пък самия лилавокоско от другата страна на реката, подпрял се на вечния Гламдринг - Сега какво следва?

-А?!Ъ?!-чак сега го забеляза и на момента си хвана Вампая.
-Бяло знаме?Бяло знаме!-развика се Хиро,вече му беше свършил въздуха.-Предавам се,само имайте милост!
-Защо го направи?!
-Защото ми се правеше на интересна!
-Аз не ти нарушавах личното пространство!
-О,я вземи да порастнеш!

- Ако питаш мен изобщо не беше правилна постъпка, що се отнася до това че се е правила на...интересна. Ама изобщо от където и да погледнеш това не става за мотив. - можеше да говори тихичко, ама въобще не изглеждаше толкова добродушен, така както гледаше със свякащ поглед - Бяло знаме, м?Това означава че ще минем без бой или пък... - отново се усмихна по Дарсииски, имаше този навик, когато му вреше нещо

-Без бой!Без бой!Не искам да се бия!
-Бъзльо.
Без малко отново да й изчафка нещо...само дето беше оплескал достатъчно нещата.Погледна я в странните лилаво-кафеви очи...Нямаше никакъв шанс и сигурно учителят му много скоро щеше да му нареди да се върне.Джени въздъхна тежко,нямаше смисъл от всичко това.Остави Вампая на гърба си и тръгна да цапа през водата към него.
-Излизай.-подаде му даже ръка.
-А?
-Излизай,ще хванеш някоя настинка.Може да си задник,но все пак не е хубаво да си болен задник.
Хиро се поогледа,да види дали не беше някаква шега...Не намери никакъ трик и пое ръката й.Тя го хвана здраво и го издърпа обратно на крака.
-Не ти се е разминало.Татко като се ядоса,трябва да си го изкара на някого...така че твоята съдба сега стои в неговите ръце.
И го остави така.Върна си се обратно на брега при майка си.Можеше да чуе успокоителните й думи към жената...как му се искаше и на него да му ги каже,защото Муртаг изглеждаше пет пъти по-страшен от дъщеря си...

- На него ли да си го изкарам? - повиши глас онзи, въпреки че беше пределно ясно и като погледна "натрапника" се усмихна. - Бялото знаме може да се уважи. Само че не прекратява особено много нещата, дори бих казал изобщо. Може и да ми се ще да се бия сега, не искам да обяснявам колко... - каза след малко, доста по-тихо и по-спокойно отколкото можеше да се очаква. - Добре дошъл в Динзел, владение на зимните демони, на които сигурно ще имаш да кажеш повече, отколкото на ездач на служба

Хиро преглътна притеснено...в какво се беше забъркал...
***
-Аааа....ааааа...
Тишина...очакване...дали щеше да стане?
-АПЧИХ!-стана.
Дженифър се беше тръшнала на едно легло в някаква си неизползвана стая и сега,завита с поне пет одеала,заобиколена от кърпички за внезапно потеклия й нос,кихаше така,сякаш гонеше световния рекорд...Носа й беше зачервен,челото й беше като току-що оковано желязо,а очите й едва-едва стояха отворени...
-Не е честно...-подсмръкна.-Аз влязох само за минутка...не е честно...

- Този май обърка нещата на сто процента - Нат влезе с един поднос чай и разни мокри кърпи и вода, които Ризел му беше искала, понеже тя се занимаваше най-често с болестите. Те за Муртаг особено бяха нещо ужасно когато бе болен предпочиташе да е накрай света, но сега не можеше да се измъкнеш от чернокоската.
- Така е когато влизаш във вода от разтопен лед. Баща ти може, но май ти нямаше такава способност и го доказа. - чернокоската влезе след демона, който трябваше да ослужи и някои други в съседни стаи затова тръгна да разнася.

Долу в тронната Муртаг пак си чуваше "любимото" конско от Ним в стил "Не го прави повече!"
- Добре де, добре, сега пред хората ли ще се караме какво - ама русокоското така и не го чу....По дяволите, щеше да си го изкара на него

-Кхъ-кхъ...-притвори очи.-Ъъъгх.Чувствам се като премазана.Какво направи татко с...оня?
Така и не беше разбрала как се казва.

- Успях да го накарам да не го превръща в нищо нетипично. Беше решил да го направи на кокошка буквално и небуквално. И най-накрая го превърна в лисица така че като му мине яда да си го върне...Надявам се...Ако Ним продължи да го ядосва елфа ще си остане лисица за винаги, докато не намери някой господар от старото поколение...Предполагам нашият не е толкова злопаметен...Хайде, изпий това - през цялото време беше приготвяла нещо за пиене - Някога лечителите на царицата на драконите бяха дразнещи, но пък аз не лекувам с горчиви отвари като техните

-Кхъ...мерси.-понадигна се малко и пое чашата.
А като говореха за елфа...малкото лисиче продължаваше да не вярва...Как,по дяволите,бяха извъртяли магията така,че той,обучен магьосник,да не може да я премахне?!Тоя лилавия беше виновен...Кого залъгваше,сам си беше виновен.Поне го бяха оставили жив...
Шмугна муцуна вътре в стаята през леко открехнатата врата.Погледна към момичето...почувства се малко виновен.

- Мисля, че по-скоро трябваше да поговорят...Но черните господари доколкото съм запозната не са особено добри в това, да превръщат нещо в нещо за тях е като игра и решава проблемите. Само че не винаги е правилната реакция. И все пак можеха да се разберат и без това, ако Ним не се беше намесил - Ризел отново поклати глава и отново затропа с чашите, после обърна внимание и на лисицата - Можеш да говориш. Той обикновено оставя тази способност, за да има с кого да спори...И се пази от ашрака на децата

Хиро се облещи до толкова,колкото една лисица можеше,и поотстъпи.Видя,че беше привлякъл вниманието на Джени и реши да остане...такава му беше мисията все пак,но...още не разбираше.Тя имаше семейство и приятели,даже тялото й бе слабо и не можеше да се съпротивлява на болестите...Та това било новото зло?Не разбираше...
-Ммм...-отпусна глава отново на възглавницата,а онова кръстче около врата й отново засвети леко.

- Ако можеш да поспиш, поспи - другото тя щеше да оправи...Така де, доколкото зависеше от нея. Ездачите можеха да имат предложения, но тя не приемаше лекувания от тях. Знаеше ги какви са...
- Виж Джей, кученце! - засмени две ръчички хванаха лисицата и се застреляха по коридора без Ризел да успее да ги спре. Лисица, лисица!Татееее!Татееее!Намерих лисица, можем ли да я осиновим?Татеее!

Хиро си глътна езика и без малко да се напикае от страх.Никога в живота му едно момиченце не е било толкова страшно...Джени се беше опитала да скочи от леглото и да го спаси от съдбата,която го чакаше,ама тая пуста болест я замая и я тръшна обратно.
-Мъртъв е...-знаеше много добре на какво бяха способни онези двамата,особено Али.На лисицата щеше да й е особено забавно,беше сигурна...

Минаха покрай библиотеката и добре че го сториха толкова силно, понеже Муртаг беше вече там и се успокояваше като си четеше една книжка с предания.
- Али!Остави лисицата намира! - изкрещя след нея и децата се обърнаха към него, понеже него търсеха.
- Тате, тате, виж!Виж колко е сладка! - и я стисна така че и лилавокосия го заболя.
- Виж, миличка, трябва наистина да го оставиш.
- Но Джей каза, че кученцето е за него и не иска да ми го деде.
Нова розова мъглица и едно вълче наместо лисицата в ръцете й излая за "здравей". Муртаг остави момиченцето да тича по коридора, после щракна с пръсти да върне елфа, за да не се случва повече и пак си се затвори в библиотеката.

-Ъъъгх...-остана да лежи така на земята за известно време.-Чувствам се като боклук...
-Това е нищо.-отново ръката...-АПЧИХ!
Хиро примига няколко пъти,преди да фокусира фърху Дженифър,която си беше замъкнала одеалата със себе си.Изглеждаше страшно зле...
-Защо...?
-Не мога да те оставя сам с тях,не си свикнал,ще се побъркаш...
-Ама ти едва ходиш.
-Била съм и по-зле...АПЧИХ!-леко се олюля,но си остана права.-Хайде,ставай,едва убедих мама да ме пусне от стаята...искам да се върна.
Елфът се вгледа в слабата й ръка...после отново я погледна в очите.Тази картина със заглавие "ЗЛО" не беше съвместима...може би се беше объркал?Не,това сега не беше от значение...
-УАААААА!-това я изненада още повече от...инцидента преди час-два.
Беше скочил на крака и сега вървеше напред,само че с едно болно момиче в ръцете си.Реши бързо да отпраши от там,преди баща й да е излязъл и да е получил грешната идея...
-Доставка...-само ръцете с момичето се показаха през вратата.

- Явно Муртаг ви е пресрещнал някъде...Досега не знам какво би се случило ако Али и Джей...Бяха продължили - жената отиде да си вземе...Доставката. Онази случка можеше да се забрави, но пък наистина, ако бяха оставили лисицата на Али щеше да стане...Не, дори не можеше да го опише - А вие?Ще влезете ли, къде ще отидете? - попита накрая, когато пак се погрижи момичето да легне. Беше злопаметна, но пък не чак толкова. Ако беше досега цялото царство на драконите да беше намразила и отново да си беше сама

-Аз ще се изнижа,преди да създам още повече проблеми...-махна с ръка и понечи да затвори вратата...
Малко преди да го направи,видя как тя се сви на кълбо на леглото и се усмихна щастливо,когато се отпусна върху възглавницата.За миг му се стори,че не искаше да затваря...глупости!Най-малкото наистина да го превърнат в кокошка,така че предпочете да се махне.

- Проблеми създаваш само на себе си - веднага откликна лилавокоското след като елфа затвори вратата. Стоеше до прозореца и се усмихваше вече съвсем нормално. - Дано не си забравил за вероятната ти мисия. Да не би да си дошъл да ни предупредиш за някое зло?Ако е така можеш да предадеш, че ние знаем...Особено аз, което не е хубаво

-А?!-залепи се стреснато за вратата и пот изби по челото му.-Ъ...аз...мисия?Какво...ъъъ...ъ...
Нямаше да стане,ама в никакъв случай...Погледът на лилавокосия беше достатъчен,за да му подскаже,че беше като отворена книга за тях.
-Добре,добре,разкрит съм.-оклюма внезапно и вдигна ръце,победен.-Изпратиха ме да търся...новото зло,и си мислех да потърся някой от рода Моуси...чувал съм за тях и ако те не знаят,няма кой друг...

- Спокойно де, нямам намерение да те превръщам в нищо нетипично повече. Всеки прави грешки, а аз всеки ден. Аз съм Муртаг Моуси, приятно ми е. - още ли не се беше представил..Обикновено го правеше без да се усеща и се представяше наляво и надясно по навик, понеже винаги питаха..В повечето време. - Затова споменах че ако се отнася до нещо зло...имам някаква представа

-Ти...-тотално пребледня,приличаше на мъртвец.-Т-т-ти си...значи...тя....и ти...и...
Бавно се обърна към вратата...и започна бясно да си блъска главата в нея.Нямаше начин да стане по-зле,просто нямаше.Освен изведнъж да решат да спрат да бъдат мили...
-Тъп.-прас.-Тъп.-прас.-Тъп...
Прас...Накрая от стаята му изкрещяха да престане и той спря.
-Дъщеря ти носи час от "новото зло" вътре в себе си...-строполи се на земята и остана така в седнала позиция.

- Запознат съм с този проблем, което много ме притеснява. Смятах, че само за другата ми дъщеря ще има лош път. - за миг се замисли, но после поклати глава. - Но май няма изгледи да може да се промени това. Защо не дойдеш да изпиеш един чай и да се съвземеш?Изглеждаш ми блед.