Студ без особен смисъл

Джени въздъхна,не съзнавайки че досега не е смеела даже да си поеме дъх.Вдигна момчето и го прегърна силно,рошейки го здравата:
-И да ми пращаш по някое писмо,чуваш ли?-звучеше така,сякаш щеше да се разплаче,но сълзите бяха пресъхнали още от снощи.-Инъче вземам тоягите на мама и идвам специялно да те накажа.

- Всеки ден по пет за всеки! - засмя се той, докато сестра му пляскаше с ръце. Пет, броеше и ашрака и Винр...И сигурно щеше да го изпълни, понеже обожаваше да описва и описва..Ако трябваше да пише писмо щеше да бъде такова, че само дракон можеше да го понесе.
- И внимавай да не мачкаш дракона, че като го получиш ще е сладък

-Късмет ти пожелавам,дребус.-пусна го долу на земята и го огря с лъчезарната си усмивка.-Ще ги разбиеш всичките.Още сега си го представям-"Джейдън Моуси,най-великият ездач някога роден!"Ще ти искам авторгафи!

- Много при това.- обади се от някъде, все едно от другата стая Джули и се засмя леко:- Особено като е новоизлюпен.- тя самата не помнеше своя дракон като бебе, но пък беше присъствала на излюпването на Киара, а и Шадол.

- И мисля, че все още някои не осъзнават.- въздъхна белокосият и слезе от перваза:- Но май колкото и да се стремим да постигнем нещо перфектно е... невъзможно.

Детето се усмихна и изчезна под лилавите вълни на сестра си, която дойде да му се радва.
- Аз ще му открадна дракона, ха!Не си честен!
- Ти ще искаш от татко да те заведе - и започнаха да се плезят и така нататък.
"Само дано някой не се сети да го заведе да почете мъртвите" въздъхна Муртаг, май си го казваше на себе си, но по принцип там учениците оставяха цветя...Беше странна плоча, имаше дори имената, които те си бяха измисляли едно време и още ползваха)

- Не...Перфектното е невъзможно. Дори в най-чистото царство винаги има нещо, което да почерни дните на обитателите.

Джени изчака децата да се изнивжат от стаята,гледайки ги с топъл поглед.След това се обърна обратно към майка си.
-Мамо...-пое няколко крачки.-Аригато.
Беше ред и нея да гушне,все пак.

- Така...Беше най-добре - или искаше да си повярва, по-точно...Вчера, когато вече беше тъмно Муртаг беше говорил с нея по подобна тема. Но по-добре беше да пратиш Джей в лагер, отколкото някъде там...Много по-далеч

-Всичко ще бъде наред...-прегърна я малко по-силно.-Аригато,мамо.Толкова много ти се струпа...аригато.

- Ще се справя. - усмихна се отново, както винаги правеше - Аз съм си виновна че приех да се омъжа за него. Значи сигурно съм знаела какво ме очаква, пък дори и всичко да беше останало в мир

-Аз пак да ти кажа,че имаш една малка Джени,на коята можеш да разчиташ.-пусна я и я погледна в очите.

- Знам - продължи да се усмихва...може би беше щастливо, най-точното определение. - За което и аз съм ти благодарна

-Хихи.-без малко да я тупне нежно по главата,ама се спря навреме.-Ъъъ...аз ще отида да видя татко как е,че и той се беше попритеснил.

- Да, предполагам. Не всеки ден пускаш сина си в лагер прочут с подобни хора.... - тя въздъхна и поклати глава - Сигурно вече подготваят нещата и...въпреки всичко, разбира се, любопитна съм какъв дракон ще изкара това момче...Само че ще го видим едва през някоя...ваканция

-Шът!-вдигна пръст и привидно й се намръщи.-Писма!Обеща,че ще пише писма!
И офейка от там.За нула време пак се озова при баща си,този път надвеси глава над него и изглеждаше така,сякаш висеше от тавана.
-Нещо,с което да помогна,тате?

- Ами няма какво толкова. Хюг е в момента на ред да набира ученици, той трябва да го заведе...Дано всъщност, че какъв си е отплеснат...Довечера още, каза, че така ще бъде най-добре

-Мисля,че ще му е добре там.Даже и да не съм живеела в този лагер,мисля,че ще му е добре там...Далеч от тук.

- Да, ще му е добре. Не е чак толкова лошо. Колкото и лошо да говорят за онова място...Забавно е....Не чак толкова, колкото когато аз бях там, но пак бива. А и така ще го научат да не се буди..Иначе Али..Али... - поклати глава, тя щеше да го нападне някой ден - Първо трябва да се постарая да премахна прокобата над нея, преди да се срещнат в мрака

-Знаеш,че и аз ще помагам,но...напоследък само проблеми създавам.-усмихна се виновно.-Снощи изобщо не си спал,нали?Като се вгледам,ми приличаш на зомби.Може би трябва да си починеш малко?

- Нямам време за тези неща...Мисля, че ще се върна към стария стил, поне до някъде. Не си мисли, че Ризел не опита да ме накара да почивам, просто... - повдигна рамене и той не знаеше какво точно му беше, просто си беше...ами така... - Едва ли съм толкова страшно зомби все още

-Неее,ти приличаш на зомби за съжаляване...Но след като не искаш,не си лягай.Ще ти донеса една чаша чай и една ябълка,да те ободрят мъничко.

- Не се тревожи чак толкова, бил съм и по-зле. А е срамота да спя денем, това не съм го правил...Сутрин не го смятам за ден

-Тарикат.-обърна се и се стрелна да взема 'лекарствата'.
-Странно защо е толкова енергична...-Хиро си седеше в ъгъла и си играеше с брадата без даже да го осъзнава.

- Защо да не е?Винаги е била...Дори когато тъмнината беше на моя фронт. Тя си е такава, мсля

-Откъде я намира тая енергия,един бог знае...И тя изглежда изморена като теб,ама фучи насам-натам като ракета...

- Да - подпря главата си с ръка и замислено впери поглед във вратата, зад която минаваха ездачите, явно... - По-добре е да правиш нещо, отколкото да мислиш за мрака, защото той ще те погълне, ако го чакаш и другото не те интересува