Студ без особен смисъл

- Не е вярно - кога ли беше се озовал до нея и беше я хванал не се знаеше, но пък той все така си беше бърз. Пък и като баща беше го отренирал поради различни причини - Първо искам да спреш да плачеш. Първо това, Джени

Момичето вдигна стреснато поглед към него...и колкото и разтреперано,успя да кимне,преглътна няколко сълзи и посегна да изтърка останалите с ръкав.
-Съжалявам...съжалявам...о

- За какво. Доколкото си спомням старците са, за да си имат грижи, нали? - изтри сълзите сякаш с един замах и все пак не го направи рязко - Колкото и да искаш, ние все ще си ги имаме грижите. Какво са те в малко повече. Хайде, Джени, недей така. Усмихни се, ще оправим нещата, дори да изглежда невъзможно..Да не повтарям Ризел...

-Не...-успя да се засмее за кратко,колкото и сихо да прозвуча...
Елоре цъфна с главата надолу пред нея с една огромна усмивка,сякаш да й припомни как се правеше...Не й трябваше обаче,тя вече почти се беше усмихнала по този начин.
-А сега какво?

- Как какво, време е да се изправим, няма да седим на пода вечно....Всичко с времето си! - той също се усмихна, сякаш нещо го беше напуснало, за момента..Да грижата... - Джени, ако искаш можем да обсъдим тръгването ти. Но Хиро може би е прав. Бих те посъветвал да оставиш това, поне засега. А сега можем да обсъдим нещо друго...Което и да е...Избери сама

-Решаването на проблема...
-Тогава е изключено да си тръгваш.Аз не че няма да тръгна да те гоня де,ама...
-Млъкни,защото имам да ти връщам вече не само оная тъпа целувка,ами и шамар.

- Ризел също ще тръгне след теб...Тя винаги прави така. А това което имаш да му връщаш...Има време и за това, когато той ще си заслужи да му ги върнеш. - това го успокояваше повече, отколкото да мислеше над неща, които можеха да не се случат, но можеха да се получат. Вече му беше ясно какво му беше било на Кевин или Арвен, или ездачите или който и да било...Едно време, когато несигурността беше завладяла него. - Ще решим проблема...По-скоро ще помислим върху него

-Добре...-малко й се клатеха краката,ама щеше да се оправи.
-А това...-като докосна Вампая,Дженифър едва не го прониза с поглед.-Това ще стои далеч от теб.
"Всъщност...колкото по-далеч,толкова по-вампирски ще се държи.Това сега беше от психо-магьосника."

- Мечът не пречи на никого. Ще го приберем където трябва - той погледна оръжието отново. По дяволите винаги му приличаше на Гламдринг, но защо...Сякаш виждаше своето оръжие, със синята му светлина...и мракът... - Ако може, аз бих го прибрал...Където им е мястото на подобни оръжия..Например трябва му ножница

"На теб ще ти е по-лесно да го държиш...все пак кръвта дойде от Даедел."-след това Елоре реши пак безследно да изчезне.
-Не искам...-това й костваше доста...-Да докосвам оръжието...
Стисна зъби,това наистина й костваше бая...Но щеше да се справи.Не зависеше от един меч.

- Твое желание. Ако някога ти потрябва - хвана дръжката на онова нещо, превъртя го и го сложи в още една от ножниците на гърба си, имаше си пет, резерва, понеже винаги се късаха от чернотата на Гламдринг - в мен ще е. Ще стана малък оръженосец, но пък понякога това е в полза. Да отидем в някоя стая...Или навън?

-Навън!-естествено...винаги искаше навън.
-Навън,тогава...-Хиро се усмихна,когато видя,че тя наистина се беше поуспокоила...за втори път му се размина Вампая да не му отсече главата...Не искаше да мисли какво щеше да стане,ако Хичиру се появеше тогава...и не само заради собственото си здраве.

- Чудесно - одобри лилавокосия и обърна поглед към вратата - Тъкмо Винр ще вземе да се успокои, че нещо се е стреснал бая. Да идем да го видим

-То остана и да не се стресне...
***
Все така треперейки лекичко,тя разтвори ръцете си към дракона...Хиро беше прав,сама никога не би се справила.И наистина мислеше да избяга с Винр.Но тазио мисъл сега май беше малко по-далеч.

"Джени, направо ми изкара акълите" изръмжа тихичко той, стараейки се да не опуши никого, а пък му се искаше, после наведе главата си към нея "Радвам се, че си добре"

-Съжлявам...-никога нямаше да спре,даже пришка да й излезе на езика.
Прегърна главата му и стисна здраво,като затвори очи и подпря собствената си глава на неговата.Неусетна започна да го гали,всички беше притеснила...всички...

"Старците имат нужда от притеснение, както каза баща ти" изпръхтя онзи, като стрелна за миг лилавокосия. Той обичаше да бие Даедел, когато последния го наричаше "страче", но пък не се скъпеше и сам се наричаше така, когато трябваше да казва истини

-Ами ти?Ти не си старче и не заслужаваш...

"Да, ама съм дракон, а драконите винаги имат проблеми с ездачите. Все пак аз съм си късметлия, ако имах ездач като онези с униформите, досега да съм се отказал от живота"
- Стига де, не сме толкова гадни.
"А, забравих, че и ти си им съученик. Говори за себе си"

-По-гадни и от една психясала вампирясала Джени?Знаех си,че не са наред.-поклати глава и най-сетне пусна дракона.

"Естествено, че не са. Защо мислиш са ги учели всички четиридесет на веднъж, като преди най-големият клас е бил от петнадесет максимум деца?Тяхното поколение е надолу с главата, поне драконите са наред, горките те"
- Хайде, не се оплаквай, ние ставаме лоши когато видим нещо за пиене и маса приготвена за празник

-Ау,сакето...-покри лице с ръка при спомена.-Как се бяха нафиркали...почти всички.

- Не, това не става. По-скоро бира...За нашия свят - усмихна се леко при някои спомени, особено по празниците трябваше да има доста дебели стени около тях, дори и да не бяха пияни бяха увлечени от забавлението. - Пък и тя създава имунитет

-Хихи.
Вампая изведнъж реши да се съживи сякаш...хайде още една ножница замина,направо я направи на парченца.Оръжието изхвърча във въздуха,превъртя се няколко пъти и попадна в нечия ръка...
-Оооооф,не пак!-изръмжа Хиро,когато Джени изведнъж изчезна,крадецът на Вампая беше отпрашил на някъде с нея.-При вас така ли е попринцип?!

- Всеки ден - въздъхна лилавокосия, сега следваше...О не...Децата бяха навън, по-сокоро едно от тях....Се изправи и се намръщи отново. - Пак ли?
После извади шинигамската катана, беше му по-близо. Розовата светлина обагри всичко наоколо и розовите пламъци заискриха силно в готовност да прободат всеки.
- Да го или ги намерим преди децата да решат че е тяхно задължение...