Студ без особен смисъл

-Какво имаш в предвид?-Хиро се подпря на масата и погледна вълка сериозно в очите.
Елоре реши,че вече беше сторила достатъчно,и бавно започна да изчезва.Беше доволна,че вниманието на всички падаше върху черното животно и никой не забеляза...може би...

"Нищо важно" но дали...Лука се беше научил през дългите години затвореност често да говори гатанки или просто да твърди едно, а истината да беше друга. Той се изправи и застана замислено до прозореца, ако един вълк можеше да е замислен. Сигурно прехвърляше в главата си онова, което знаеше и обсъждаше сам със себе си някакви магии. "Възползвал се значи. Зависи дали за собствена или за чужда изгода" промърмори си накрая, но нищо повече, говореше на себе си. Муртаг поклати глава още по-недовоно и си сипа още шоколад.
- Ще го чакаме сто дни и сто нощи така. - погледна към този Вампая...Приличаше му на неговото оръжие. Но доколко съвпадаха това беше друг въпрос. Ставаше въпрос сега за нещо друго - Просто трябва да немерим магьосника

-Изчезнал е.Трябва да се върне,за да го хванем,а ако се връща,значи пак ще си имаме проблеми.И може би не е сам...-Хиро сериозно си развали косата,когато започна усърдно да си я роши,сякаш така нещо щеше да му влезе в мозъка.

-Не ни карай пак да те упояваме...-притеснено се приближи един от лечителите,когато забеляза,че тя беше будна.
-Не ме оставяйте сама...-изведнъж каза,като повдигна уплашен поглед нагоре към него.

Муртаг въздъхна и се обърна към прозореца, замислено, както и Лука, който избледняваше вече, хванат от собствените си мисли.
- Винаги ми се е щяло такива хора да са на наша страна - тихо каза, сякаш говореше на небето и счупи поредната чаща, вече му беше навик.

- Не си сама - тихо се събуди тя от нищото, на което беше принадлежала до сега. Не чуваше и не виждаше нищо, защото самата тя беше нищо. Но се събуди, когато дойде времето да го стори и се изправи, за да се приближи. Чернокоската изглеждаше доста по-унила и отпаднала, както между впрочем не само тя, пък й съпругът й, сякаш двамата си влияеха един на друг - Никога няма да бъдеш. Винаги ще се стараем да е така, ти го знаеш. Дори всичко наоколо да е тъмно и празно

Елфът повдигна рамене и реши да провери как е Дженифър,докато влачеше Вампая след себе си...

-Но него го няма...-сви се,лечителят започваше да си мисли дали да не й даде нещо за този страх в нея.

- За всеки мъж има причина, за която би умрял с радост. Да защитава правилното, за да има място, на което да принадлежи. И всеки мъж ще се бие с чисти ръце в отчаянието. И ще даде кръвта си за стръковете в потопа от неизбежно нашествие. - лилавокосият вдигна глава към двора, където в снега поличбата отново припяваше един наследник. Постави ръка на стъклото и долепи глава до него.
- О, Али...Тъмнината, която мислех, че съм победил ме измами. Ти и той сте свързани в една нишка. Ти и Дарсия, още от самото начало. Тази клетва ще бъде с теб завинаги, както е и с мен. Защото тъмнината винаги продължава хода си.
глупавата поличба, която ми се наби в главата в оригинал

- Няма го. - потвърди тя още по-тихо, от всичко това беше станала бледа и притеснена както и когато за пръв път беше се появила с тояга в ръка в Динзел. - Но ние си казахме, че ще бъдем заедно. Значи заедно някак ще се справим и с това. Дори никой от нас да не успее да ти помогне, ще бъдем край теб...И ще се стараем

-Ку-ку.-безполезен опит да подобри атмосферата.
Хиро влезе,а Вампая продължаваше да му създава проблеми с носенето.Дженифър едва не отнесе лечителя,когато се надигна и заби поглед в оръжието.
-ДАЙ ГО ТУК!-прехапа устни,а черните нокти направо раздраха въздуха.

Ризел нищо не каза, оставяйки момичето да си го иска. Това вече й приличаше на Даедел и Гламдринг...Макар че злобата му беше по-различна. Не, не биваше да сравнява никой с никого. Остана мълчаливо до леглото като посъветва с поглед лечителите да излязат

Хиро си мислеше отначало да не й го даде,но тя си го взе сама...по-скоро си го призова.Хвана острието от двете страни и започна да го тресе като полудяла:
-Върни се!Върни се,трябваш ми!Нуждая се от теб!

Чернокоската продължи да гледа отново безизразно, сякаш това оръжие я беше вкаменило...Или беше някое друго...Не можеше да се знае, поне не и от това, което сега представляваше Ризел. Нищо не каза, нито пък направи...Нищо не можеше...Да стори...Нищичко, поне не и тя, знаеше го

-Защо?Защо?-толкова не беше наред,че даже започваше да рони сълзи.
Изведнъж спря...крушката и на нейната глава светна...
-Кръв...кръв!Трябва ти кръв!
Хиро вече сериозно се притесни.Май онзи магьосник я беше побъркал.Не,никакво май!Така си беше!Беше сигурен,след като Дженифър внезапно замахна срещу него,но той успя да се измъкне.

Ризел остана все така, сякаш очакваше...Ами просто нещо.
- На вампирско острие винаги му трябва кръв - промълви най-накрая, сякаш идваше от друг свят после сякаш за миг дойде на себе си.

-Кръв!
-Абе ти наред ли си?!
-КРЪВ!
Отново се изплъзна и изчезна от там,само дето тя тръгна след него...надяваше се да не се сблъскат с някого,защото май той щеше да го отнесе.
-МУРТААААААААААААГ!-изкрещя накрая,само той можеше да бъде толкова страшен...

- Какво става сега - отново блъсна вратата, която криеше стаята, в която беше стоял досега и се огледа. После тръгна по коридора по посока на гласа, бързо, но пък не тичаше. И все пак го бяха извикали доста...шумно

-Ще ме извиняваш,но имаш егати кръвожадната дъщеричка!-успя да се скрие зад него...
-Ти ли искаш?!-размаха Вампая срещу Муртаг,като червеното изпълваше съзнанието й и тя не знаеше на кого говореше.-Хубаво!Твоята кръв ще взема тогава!

- О... - изкара един глас тип Даедел, който веднага беше откликнал на думата кръв и се ухили, което се отрази и на лицето на Муртаг, разбира се - Да не би това да искаш?
Али малко по-рано, докато я отблъскваше там долу беше разранила врата му и той я беше попил с една кърпа, която сега размахваше.
- Давай, ако искаш - направо си я предизвикваше като вдигна ръце и продължи да се усмихва странно, заради усмивката на господаря

-Хехе.-доволна,че си беше намерила доброволен източник,тя погледна към меча.-Вампая!
Нищо...Размята го насам-натам,да не би нещо да не е наред...
-Вампая!-пак нищо...-Вампая?!

- Защо просто не опиташ така - спокойно се поряза на въртящото се почти под лицето му острие както правеше и с Гламдринг, когато искаше да го активира и кръвта отново започва да изчезва, погълната от нещо там...Някъде... - Предполагам мен насила не можеш да ме...изядеш... - Чудеше се и дали наистина имаше "имунитет" срещу това...

-Не приема кръвта!-раздрънка го съвсем,погледна към Муртаг,после погледна към меча.-ВАМПАЯ!
Стоя така,стоя...лампичката пак светна...
-Не приемаш кръв...която тече и в моите вени?-и тогава червеното си тръгна,тя продължи да зяпа,а няколко сълзи покапаха по земята.

- Очаквах...Нещо подобно... - извади своя меч, беше се порязал на друг, но Гламдринг беше поел и изсмукал всичко, което беше дал за проба.. - Тогава, ако искаш, ще се постарая да ти намеря кръв...Която да не навреди нито на теб, нито пък на някой тук

Стисна дръжката...и метна оръжието настрани.Прокара пръсти през косата си,обърна се и тръгна напред.
-Не искам...нищо не искам...съжалявам.

- Не съжалявай - очите му върнаха лилавия си цвят, защото досега бяха почернявали на няколко пъти - Не го прави, няма за какво...А ти, Хиро май още не си избрал съвсем дали ще останеш...Както виждаш е малко трудно

-Не,няма да остана...Защото и тя няма да остане,нали,Джени?
Момичето се спря на място и погледна към него през рамо,с гняв горящ в очите й...
-Ще загърбиш всичките си обещания,така ли?-елфът сведе глава и се усмихна на себе си...-И ще ги оставиш?
-Млъкни...не разбираш.
-Нима?Как разбрах,че ще си ходиш?Само Винр ще вземеш,нали?И то защото не си достатъчно силна да си напълно сама...
-МЛЪКНИ!

- Това да не върви по семейната линия? - замислено каза лилавокоското след малко, беше било абсолютно същото някога, много отдавна...Причинено от една грешка, за цял живот... - Ами ако аз случайно разреша?
Макар че неговото семейство нямаше да го приеме просто така. Веднага щом Джени изчезнеше, Ризел също щеше да го стори....А той просто нямаше да се задържи тук, разбира се, по един или друг начин..Но това настрана.

-Ще ги зарежеш л-
-По-добре от това да им прережа гърлата!
-Не бъди такъв егоист!-изкрещя й Хиро обратно и й заби един...
-Не...не...не съм...-сълзи отново закапаха,дали беше от болката...
-Напротив!Егоист си!Сериозно ли си мислиш,че си достатъчно силна,за да можеш да направиш това?!Сериозно ли си мислиш,че би могла фатално да раниш баща си?!Че си способна?!Даже Али е по-силна от теб,бих си заложил всичките магически книги на това!
-Аз...аз...
-Ти не си способна да ги нараниш!А те са способни да те спрат да нараниш още някой!Ти не си способна да избягаш!Все ще те намерят!Или не,чакай,тук съм в грешка...можеш да ги нараниш,но точно като си тръгнеш!Не знам много за вас,но е пределно ясно,че ако ти си тръгнеш,край с това семейство!Това ли искаш да направиш?!А?!
-Не!-накрая сериозно се побърка.
Такъв рев нададе,че още малко да разтресе целия замък...достоен рев за вампирясало момиченце като нея.Падна на колене и започна да удря юмруци в земята,докато реки капеха от очите й...
-Каквото и да направя...-изхлипа.-Никога не е правилното нещо...