Да посрещнат слънцето...

" На възраст сме Джес, отразява ни се вече. Трябва да внимаваш повече."- въздъхна белокосият и се изправи:
- Хайде, мъници, мама е добре, да я оставим.- усмихна се леко и взе Джеси от ръцете й.

-Ама,чакай...-елфката май нещо не беше съгласна,но коляното й протестираше срещу продължена тренировка.-Добре...това ще бъде за днес.
-Само?!-ококори се Нико.
-Мхммм.-ухили се самодоволно майка му насреща.
-Неее!
-Хайде,върви,върви.После ще се похвалиш на останалите!
Белокосото момченце леко намусено стана от мястото си и излезе заедно с баща си от доджото.Тогава синекосата си позволи да се сгромоляса на земята с едно отчаяно изражение.
-Тези деца са наследили Дънканс силата,знам аз...-и затърка подутия си крак.

- Хайде, бягайте да поиграете малко.- Нава пусна момиченцето на земята и им махна с ръка към двора. Под едно дърво все още имаше някой спящ, един черен вълк, който изобщо нямаше намерение да си отваря очите скоро. Май пролетната умора вече беше прихванала животното или поне то така си мислеше, докато не усети приближаващите се елфчета и не наостри малко стреснато уши.

-Ишизу!-Нико веднага се просна на земята до нея,докато Джеси все още с виновно изражение вървеше към тях.

Вълчицата отвори бавно очи и примига няколко пъти сънено:
" Добро утро."- поздрави леко дрезгаво и огледа двете деца:" Какво е станало, да не би да сте се издънили нещо на тренировката?"- запита вече с по- нормален тон.

- Джес, добре ли си наистина?- белокосият беше оставил децата навън, да тормозят вълчицата, че и без това тя друга работа си нямаше и ставаше за бавачка. Приклекна до синекосата с тревожен поглед.

-Стана лилавооо...-измънка тя намусено.-Като е още на шест удря така,ами после?Как ще си намери мъж,който да оцелее,когато тя се ядоса?
Приказваше пълни глупости и като за финал протегна ръце към него,молейки го за една успокояваща прегръдка.

- О, Джес...- въздъхна и я прегърна усмихнато:- Аз как съм още жив и съм покрай теб, а ти беше една от най- силните и най- търпящите болка.

-Мън мън мън,не мога ли да се попринтеснявам малко за тези деца?Така трябва да правят майките.-сгуши се в него с все така нацупено изражение.

- Хайде мамче, много се притесняваш. Сега на ръце ли да те изнасям?- подсмихна се пак, малките наистина бяха наследници на голяма физическа сила, а не му се мислеше какво биха направили когато комбинират и магическа сила.

- Няма ги!- Джин вече тъпчеше на едно място и се изнервяше:- Защо ги няма?- зад него на земята се стовари черният му дракон и наклони глава на една страна, като се подпря с леко разтворени крила на земята.
" Може още да ги държи от снощи."- предположи Киара, която едва сдържаше смеха си. Ездачът й беше прихванал сериозно нечия избухливост.
- Как ще ги държи? Боже, ще ги подредя аз!

-Няма да откажа.-разкикто си тя.

-Ъъъгх...
-Някой да ни вика...?
-Главата ми...
Тримата наистина вече бяха изтрезняли и сега излизаха от двореца за малко свеж въздух.Нямаше клатушкане,нямаше хълцане,и за щастие нямаше и песни!Дейвид се държеше за главата,правеки прическата си още по-рошава.Даниел търкаше очи и се опитваше да не падне на земята и да заспи,пък Стивън...той още малко и щеше да си заспи де...

Нава се усмихна доволно и леко я вдигна от земята, като я понесе към вратата още по- внимателно:
- Някои такива моменти ми навяват стари спомени.

- Браво на вас!- възкликна момчето и се смръщи недоволно:- Сега искате да пренебрегна състоянието ви и да ви направя някоя тренировка ли?
Киара вече не можеше да се сдържа, смехът й се разнесе наоколо, особено когато видя израженията на тримата.

-Няма лошо.-целуна го набързо и отновос е сгуши в ръцете му,този път с доста по-доволно изражение.

-Даниеле...
-М?
-Мисля,че съм още пиян,защото виждам Джин,пък съм сигурен,че това е точно мъмрене стил Джесика.
-Имаш право...

" Я!"- възкликна Ишизу, когато двамата излязоха навън, Нава носейки Джес на ръце:" Това не се вижда всеки ден."- подсмихна се вълчицата. Двете деца също впиха погледи в родителите си и се усмихнаха широко, като леко се и засмяха.

- Вие внимавайте да не попаднете на истинската Джесика, както сте махмурлии, че...
" Лика- прилика."- обади се Киара и момчето я изгледа смръщено.
- Моля?!
" Нищо, нищо... чудя се само дали не е някак заразно."
- Киара!
" Млъквам!"

-Мъеее!-най-накрая успя и се изплези срещу вълчицата.

-Хубаво де,хубаво.Още малко време и ще сме напълно наред.
-Пък и аз мога да направя една отвара,ако не се оправим...
-Която да разкара миризмата от нас!

" По- големи деца се и от своите деца!?"- отвърна вълчицата и се надигна бавно, като се опъна, все още малко схваната, но пък нормално беше спала прекалено много през последните няколко дни.

- Не, не мога повече да се занимавам с вас!- намръщи се Джин и скръсти ръце, като вдигна глава нагоре. Веднага погледът му срещна радостната усмивка на вече малкият му двойник Преди десет години бяха абсолютно еднакви, но до сега Анасази беше запазил осемгодишната си външност.
- Мисля, че вече можем да тръгваме. Ще вземем Джу, Нава и децата и после... нататък.- отвърна синекоското като кацна внимателно пред Джин. Секунди по- късно до Киара се приземи и Шадол, който й хвърли плах поглед, май наистина беше сериозно сгафил с нещо, защото черната дори не искаше да го погледне.

-МЪЕЕЕЕ!-дойде от всички страни,освен от Нава...

-Шадол...ох...какво си направил този път?-зеленокоското сложи ръка на главата си,махмурлука го удряше здраво и свирепо.

" Как можахте такова семейство да се съберете?!"- поклати глава и и пак легна на земята, готова да заспи пак.
- Не питай...- кикот на друг долетя от зад дървото и един късокос зеленокос дух показа глава леко от там:- Толкова години с тях двамата, а сега и с децата им...- тя също поклати глава, но предпочете да се скрие пак зад дървото, от предпазливост.

" Нищо. Невинен съм!"- отвърна дракона с невинно изражение.
" Да бе, иде ми главата да ги отхапя!"- извика Киара недоволно.
" С тази малка уста... надявай се."
- Добре, какво е станало пак?- намеси се Джин като вдигна ръце към двамата.
" От някъде беше намерил варел с ром и реши, че може да го изпробва за къпане... върху мен!"- отвърна черната и изръмжа към Шадол:" А от всичко друго, най- мразя рома и той е напълно наясно."
" Да, защото първия път така се уля, като не знаеше какво е това, че се натряска повече от елфите снощи."
" Млъкни бе!"

-Джиерда,върни се обратно!-измърмори Джесика и погледна в нейна посока.

-Добре дошла в клуба,Киара...-Дейвид се изправи на крака.
Хубаво,че си бяха сменили дрехите,инъче как щяха да вонят на алкохол.Вече изобщо не си личеше,че бяха пили,само дето бяха малко изморени,но хайде...Бачкали са да държат под око купонджиите!Ето това щяха да кажат,ако някой питаше защо.
-Та,ще тръгваме ли,че сигурно вече другите са там и ни чакат...

- Тук съм.- премина направо през дървото с вдигнати ръце и дяволита усмивка:- Невинна!

- Да, да вървим.- кимна Джин и хвърли по поглед на драконите:- А с вас и вашите отношения ще се занимавам по- после. Хайде, пътниците по драконите.- вдигна ръка и махна към Киара и Шадол, от известно време само превозни средства.

-В обратния смисъл...-леко се размърда и пожела да стъпи на земята,въперки,че си мислеше,че кракът й е станал още по-тъмен и от нощното небе...

Даниел и Стивън се качиха върху Шадол,но Дейвид отказа.
-Аз си имам мой си начин,пък и да ми мине главата...-леко се сви и след секунда-две вече пред тях пърхаше кафеникъв орел с големи силни криле и прекалено сериозно изглеждащи черни очи.

" Сигурна ли си?"- запита Нава тревожно, преди да я пусне на земята.
- А не мислите ли, че прекарахте повече време в лигавене, от колкото в тренировки?- скръсти ръце зеленокосата и се облегна на дървото, но май Ишизу си го искаше само за себе си и изръмжа недоволно.

- На горе и... бързо!- подвикна Джин, като се качи на Киара. Шадол и тя май само това и чакаха, издигнаха се рязко и залетяха, отдалечавайки се от двореца доста бързичко. Момчето забеляза махащи с ръка и все още пияни няколко елфа, сред които разпозна и двама- трима от отряда си, но само въздъхна тежко и поклати глава.

"Напълно..."
Ето,нищо й нямаше...ау!
-Хайде,отивайте и се обличайте,че усещам Джин и останалите да идват!

- Малка армия ,пред мен!- каза с лек заповеднически топ, но май вместо да прозвучи като нареждане, то предизвика смях. Баща им определено не беше по заповедите, нищо че се опитваше да се прави на лош понякога.

-Малката армия да отива!-Джесика се справяше по-добре,тъй като вече дечицата тичаха по стълбите към къщата,смеейки се.-Тъй като моя крак е подут,аз няма да се изтормозя по тия стълби.Хубаво,че багажа е доджото...
Плесна с ръце и ги затърка,като след миг бойните дрехи започнаха да се изменят и накрая на трансформацията тя вече беше облечена с дълга синкава пола и някаква пухкаво беличко поло.
-Още е малко хладно...и какво ме гледате така,от как носех рокли заради бремеността си,полите започнах да ги понасям!

Нава се подсмихна, спомни си още някои неща от миналото. Някога Джес не можеше да понася нищо, наподобяващо пола или рокля, но времето изменя хората. Плесване с ръце последва и от него, сменяйки синьото кимоно с познатите от едно време бели риза и панталон, но този път с добавки, елече в малко по- тъмен нюанс, почти сиво и няколко капси по панталона, които просветваха на пролетното слънце от време на време, липсваше и онзи бял шал с червените мъниста, любимият на децата още от бебета, затова и не го носеше, те просто не му го даваха.