Да посрещнат слънцето...

-Яяяя,сестра ми в пола отново!-Даниел висеше с главата надолу от Шадол точно над тях,което изкара акълите на елфката.
Орелът изкряска и кацна на един клон на същото дърво,чиято сянка Ишизу ползваше.
-Джин,тия създаваха ли проблеми миналата вечер?-веднага знаеше какво да пита...
Двата елфа и птицата невинно започнаха да клатят глави,правейки знаци на момчето да има милост.

Киара прелетя ниско, позволявайки на Джин да слезе долу без да се налага да скача от високо. Той се подсмихна леко и едва забележимо, едва ли Джес щеше да повярва особено, ако той излъжеше и прикриеше тримата, но какво пък толкова:
- Главно проблемни бяха младите от отряда ми, но иначе всичко беше наред.- усмихна се, но се опита да се държи сериозно и все пак не успя, искаше да прегърне своята майка.

-Ела тук...-засмя се тя,сякаш успя да разчете мислите му,и разтвори ръцете си,готова направо да я помете със силата,с която се беше сдобил напоследък.
Ония тримата си отдъхнаха,засега им се беше разминало,ама после...

Топла усмивка се изписа на лицето на белокосият, когато Джин я прегърна, както я прегръщаше преди години, когато беше още малък.
- Това ще бъде интересна клюка сред елфите в двореца.- обади се Анасази, седнал на едни клон на онова дърво и Ишизу пак изръмжа, не обичашше някой да й виси над главата, а най- вече някой да е близо до това дърво, беше си го набелязала като нейно собствено.
- Стига де, разчуствах се.- промърмори Джин, като пребърса няколко сълзи.

-Те по-скоро ще ти завиждат,от колкото да ти се смеят.-подсмихна се елфката и отново го стисна здраво.-Ей,вече не си дребен,че да те вдигна на ръце и да те люлея из въздуха...
-А,ти така или инъче можеш пак...Дънканс сила...
-Да,ама ако теб някое момиче те хване и започне да те мята насам-натам,ще се зарадваш ли много?
-...Имаш право.

- Няма нищо, в Графстовто има едно съвсем дребно, мое племениче, което можеш преспокойно да размяташ насам натам.- усмихна се момчето.
- Готови сме! Готови сме!- двете елфчета изтичаха навън с викове, натоварили се с ранички и по някоя и друга плюшена играчка в ръце, почти колкото тях големи:
- Играчки? По път? Това няма да е добре...- сепна се Нава и повдигна вежди.

-Чух аз,чух...-после се обърна към двете деца.-Добре,тия играчки само да не ги изтървете,че после мама Джес ще се поразсърди.
Децата ги прегърнаха още по-силно,усмихвайки се невинничко.Дейвид се беше вмъкналв доджото и сега носеше другите чанти към драконите.
-Аз хубаво,че съм прекалено малък да ги мъкна тия неща,докато летя.-ухили се и ги остави на земята.

" Късметлия."- обади се Шадол.
" Ти стига се оплаква, че после като те захване Анаю, ще ти изкара дяволите от главата."- промърмори Киара и се приведе, за да качат багажа.

-Хайде стига лигавене,че като ги гледам тези облаци...-елфката повдигна поглед нагоре.-Може и да не бъде много забава да стигнем до там...
Помогна на Джеси да се качи при Джин,а пък Шико се настани пред нея върху Шадол.
-Нава?Ти как...?

- Порталите все още са ми специалност.- усмихна се елфът:- Всъщност можем спокойно всички да се пренесем с портал?- вдигна леко рамене.

-...Защо не каза по-рано?!-разкрещяха се всички,минус децата.

" Леле как ми иде да те захапя понякога!"- изръмжа Ишизу недоволно и стана от под дървото:" Ама си ми господар, така че... Анасази, язди ли ти се вълк- демон?"
- Защо не.- усмихна се синекоското и скочи от дървото леко, като се приземи плавно до нея.
- Добре, съжалявам... просто се отнесох.- размаха ръце пред себе си и примига невинно:- Сега ще оправя нещата...- щракна леко с пръстите на едната ръка и в същия момент се отвори бял процеп, който се разшири в достатъчно голяма дупка, през която и драконите можеха спокойно да преминат.