Студ без особен смисъл

"Невъзможно" изръмжа той самодоволно, въпреки че не искаше да го доказва "Ще трябва да мине още време докато успееш. Успех!" е, никога не се беше случвало, но не беше изключено както си се хвалеше сам да си дадеше опашката в ръцете й. Но това беше стара игра

Джени продължи да се опитва,да подскача и да го гони.За нея това беше забавно и веселия смях започна да се чува навсякъде.
-Ще я хвана,ще я хвана!

"Няма пък!Няма да стане...Опа, замалко да направя грешката за която си помислих...И преди са опитвали, но нее, не" ако беше бил "нормален" дракон и беше принадлежал на ездач от началото, може би можеха да го хванат, но...Нямаше значение

-Хайде деееееееее!-едва не се блъсна в едно от дърветата.-Не си честен!
Подскочи,беше само на сантиметър от пръстите й...Играеше си с нея,но и тя си играеше с него.

"А, честничък съм си аз" захили се по драконски, после пак снижи малко "Пък и навикът ми е такъв, кой знае от къде ще ми поникне козина случайно. Боли"

Дженифър накрая се просна изморено на земята и впери поглед в сините очи на дракона.Колкото и уморена да изглеждаше и да си поемаше дълбоко дъх,тя му се усмихна и победено го тупна по муцуната.
-Следващия път ще те бия...

"Надявам се, ще чакам състезанието" кимна онзи и се прозина, сякаш досега се беше схванал нещо или подобно "Но не можеш да ме изненадаш...При хората става по-лесно"

-Ти какво?Да не би да го усещаш,когато се приготвя да ти скоча,м?

"О, не особено, но пък...Нещо подобно" поклати глава за да помисли дали се е изразил правилно. "Някои дракони могат да го предвидят...Но други като мен придвиждат само бъдещи дъщерички, зависи"

-Е,няма лошо...-премести се пак под онова безкрайно синьо,боже колко обичаше безкрайното синьо...-Все пак си добър...Но аз ще те бия,помни ми думата.

"Има време, все някога ще се стигне до там, надявам се...Какво пък се надявам, сигурен съм, само че няма да е скоро, стегнал съм се"

-Спокойно,отказах се,засега.-сложи ръце зад врата си и се отпусна на тревата.-Много обичам да дремя прод крилете ти,Винр...страшно много.

"Радвам се" оцени той и положи глава на тревата. "Много се радвам, Джени"
И се заслуша в далечните възклицания на баща й и ужасът на Кратос, който вече предпочиташе да е на хиляди километри далеч от тази ситуация...Но пък явно отговаряше, защото момичето оставаше доволно

-Чувствам се защитена...сякаш тук нищо не може да ме стигне.-гласът й омекна и започна да звучи тихо,нежно.

"От части е така. Семейството винаги създава такова чувство. А те са тук, тъй че донякъде сте заедно и сплотени...Ние...Трябва да започна да включвам и себе си"

-Знакът на китката ми е достатъчно доказателство,че ти също си мое семейство,Винр.Бил си още от както ме заведе до онзи хълм преди десет години...

"Да, въпреки че сега ти го...давам, ако мога да се изразя така...Знакът винаги е бил там...Може би защото аз така си мисля, но е вярно. Тези неща са си определени от много време, винаги е било така. Някой е решил, че е трябвало да се срещнем...Това е философската част на баща ти, макар че има четворка по това в училище"

-Накрая няма значение...-усмихна се.-Няма значение кой ни е събрал,най-важното е,че сме заедно.
Прозина се дълбоко и се сгуши до дракона,загръщайки се с наметалото.
-Тъмното небе ми подсказва,че трябва да си починем малко...нещо,с което се различавам от татко...

"Да...Може би днес ще си почине, мисля, че е радостен...В момента Кратос ти става брат, ако може да се нарече така...Дано не му понесе името"
Щеше да стане бая сложно...Вече ставаха пет, ако продължеше така скоро щеше да се нуждае от замък...На шега...Той знаеше как да се справя с всичко.
"Ако се появи цяла войска дечица дали ще ги осинови всичките..."

-Може би...Но аз гордо мога да заявя,че бях първото.-ухили се.-Нищо,че сега Кратос е най-големият.Той дали ще приеме странния ни начин на живот?Особено сега...

"И да не го приеме този начин на живот, няма да го виждаме често. Ако ще е наследникът ще си има проблеми с задълженията, които смятат да му хвърлят на главата. Но двамата малко или много си приличат, значи ще успее да се приобщи. Ще се прибира късно вечер и ще излиза рано сутрин, само Ризел най-вероятно ще може да му подари някоя чаша кафе докато другите спим. По Коледа обаче ще трябва да внимава относно претенциите на Али...Каза, че ще си починеш?"

-Мхммм...-заспало му отвърна и се прозина още веднъж.-Аз...аз също съм ранобудна...ще го виждам всеки път,ще го виждам...
И ръцете на сънищата я понесоха надалеч,така сгушена до дракона.

Драконът кимна и също затвори очи.
Рано сутринта там, където не можеха да видят, на поляната пред двореца се опитваха да се накълцат и се смееха, и на двамата им беше олекнало. Единият, лилавокоското, държеше два меча и явно тренираше как да ги използва и двата - розовият и синият. Другият държеше едно, светещо в бяло.
- Давай, давай, Кратос, знам че можеш, глупачето ми.
- Не ме придизвиквате достатъчно, сър!

-Искам още пет минути,мамо...-ранобудна,да бе...това,че преди всичко това ставаше по-рано от баща си,не беше особено голяма работа.-Днес нямаме училище...

Драконът нямаше намерение да я буди, просто отново се прозина, показвайки дългите си зъби и слушайки удара от остриетата
- Не е честно, ти имаш две!
- Едното е шинигамско, другото черно, хайде, Сосул може!Ти можеш!
- За какво ме подготвяш - нови удари без отговор.
- Изненада, Кратос, изненада!Вчера прие да живееш с нас...Тъй че свиквай