Да посрещнат слънцето...

Белите чорапи,червената хакама,бялото хаори...А,къде бяха дървените сандали?!
-А,ето ги!-приклекна и протегна ръка под малките стълбички,водещи към доджото.
Щом ги набара,набързичко си ги сложи и сграбчи дървения меч.А,да,щеше да забрави още едно важно нещо:
Внезапен силен гаден писклив звук!Дървената свирка...
-Хайде,хайде,всички да стават!-гласът на синекосата елфка отекна из цялата къща,която се намираше точно над доджото на поне три етажа над земята.-Имаме тренировка,преди да тръгнем към Графството!Хайде!
Двете близначета се забучиха право пред нея,с ръце до челата си.Облечени също в бойни дрехи,като майка си,те стояха със сериозни изражения...и малко сънени очички.
-Хайде да посрещнем новото слънце с едно хубаво представление на вашите умения.-Джесика се усмихна топло на децата.-А,като говорим за слънца...къде е баща ви?

- Посреща го!- вдигнаха ръчички и посочиха към двора, където имаше нещо като висока четирикрака стойка, или по- точно нещо като квадратна маса. Белокос елф с прибрана на опашка коса се беше качил там и вдигнал глава към изгряващото слънце, усмихнат и така спокоен. Неговите дрехи също не се отличаваха от тези на семейството му, само че бяха в сини цветове, а и обувки или сандали липсваха, поради простата причина че след точкова години все още не беше свикнал да носи тези неща.

-Ооох,Нава...-поклати усмихнато глава майката.-Хайде,да отидем с него да кажем "Добро утро" на пролетното слънце!
Остави меча на гърба си и хвана усмихнатото синекосо момиченце,като го вдигна на раменете си,а пък белокосото малко момче я сграбчи за ръката и тримата се затичаха надолу по коридора.Сините коси на елфката се вееха спокойно след нея,още съвсем малко,само сантиметър,и щяха да докоснат пода,но не...

- Тате!- извика радостно момченцето, когато излязоха навън. Нава отвори бавно очи и се обърна назад, като се усмихна широко:
- Ранобудните ми мъници!- възкликна и отпусна ръце, като слезе от стойката внимателно, все пак си беше висока, а и не веднъж беше падал от там.

Джеси още малко и щеше да отнесе главата на майка си,когато се опита да се хвърли на врата на белокосия.Прегърна го силно,както правеше всяка сутрин и го разроши,преди да слезе долу на мократа свежа трева.
-Много е красиво...-промълви Джесика,вдигайки Нико в ръцете си,прегръщайки го.
Гледаше с някакъв замечтан поглед към далечината,където виждаше брега на острова и изгряващото слънце.

- Пролетта...- кимна Нава, като прегърна леко синекосата:- За първи път от десет години е толкова топло.- затиши тона си, сякаш гласът му се губеше, но всъщност не искаше да разваля момента на първите слънчеви лъчи.

Елфката притвори очи и пое дълбоко дъх.Да,можеше да го усети...природата се съживяваше отново...
-Мамооо!
-Какво има,Нико?-отвори очи и му обърна внимание,като го целуна по челото.
-Тренировка?
-Абе вие какво правите?Постоянно искате да тренирате!-засмя се тя,като остави момченцето да стъпи на земята.

- Приличат на теб.- засмя се леко белокосият елф, като се вгледа в синекосото момиченце, което протягаше ръце към него:- Ела, Джеси.- усмихна се широко и я вдигна на ръце:- Брат ти иска тренировки, ти пък искаш прегръдки.
Елфчето се закиска тихичко и притвори очи радостно.

-Мързи я...-измърмори Нико,за което момиченцето му се оплези недоволно.
-Мъееее!-той също.
-Мъееее!-тя пак.
-Мъеее?-синекосата се намеси със звънливия си смях.
-Мъеее!-оплезиха се двете деца срещу нея също.

- Да не започвам и аз!- намеси се Нава през смях и поклати глава леко.
- Давай!
- Давай!
Развикаха се двете елфчета в един глас, като продължиха да се плезят едно на друго.

-Мъ...ееее...-някакси не можеше да го каже,и накрая избухна в смях,когато видя физиономията на съпруга си.

-Хлъц...И неееекаааа да е прооолееет...
-И нееека да се кееефииим..хлъц!
-И нееееееееека...хлъц!...да има бирааааа!
Целият дворец направо се тресеше от пиянските песни на тримата глупаци-Дейвид,Даниел,Стивън.Кой кого подпираше,не беше ясно,но по някакъв странен начин се придвижваха по коридора,колкото и бавно.Зеленокоското хълцаше по средата,а пък Дейвид и Стивън се държаха за него с по една ръка,а пък в другата държаха по някоя бутилка бира.

Елфът опита да сдържи смеха си, но просто беше невъзможно, не можеше, от известно време всичко му беше толкова весело. Двете деца се спогледаха и после погледнаха смеещите си родители и също се включиха гласно.

Едно синекосо крилато същество ги наблюдаваше през прозореца и отчаяно клатеше глава, но пък му беше и смешно. Подпираше се на перваза, наклонил глава на една страна и следеше тримата внимателно, май имаше заръка да ги пази да не вземат да се претрепят някъде.

-Тренировка!-внезапно сграбчи дървения меч,както и двете деца и отпраши нататък към доджото.-Колкото по-бързо свършим,толкова по-рано ще се съберем с останалите в Графството!

-Оооо...Аназа...хлъц!...счо...-Даниел се извъртя лекичко,което отне доста маневри и усилия както на него,така и на останалите,но бяха прекалено пияни,че да им пука.-Как...може да изтървеш такова...парти?

- Хайде, хайде!- подкани ги Нава, но май не беше толкова необходимо. Децата се затичаха напред, след майка си с радостни викове, оставяйки баща им просто да гледа след тях с топла усмивка.

- Не, не го изпуснах, само че стоях по- настрана.- поклати глава ангелчето и се усмихна бегло:- Леле, ако ви видят на какво приличате... ще уплашите всички.

След като влязоха вътре,вратата се затвори:
-Сега,нали си спомняте какво упражнявахме вчера...-тихо се чуваше от сградата.

-Че защо...хлъц...бре?
-Имаме...бира!
-Много ще ни се...ХЛЪЦ!...зарадват даже!

Белокосият се промъкна вътре няколко минути по- късно и се настани на едно килимче в ъгъла, като продължи да наблюдава тихо. Джеси и Нико се справяха добре с тренировките на майка си, имаха потенциала за войни, че и за магьосници, но имаше време и до тази част.

- Едва ли.- поклати глава пак и се усмихна, вече по- спокойно:- Трябва да изтрезнеете по- скоро иначе Джес ще ви се ядоса, странно посрещане на пролетта направихте.

-Сега...опитай се да ме удариш по крака.
-Ама...мамо.-Джеси леко виновно сведе глава.
-Спокойно!Мама Джес е корава!Опитай се!Ще видиш,че няма да се окаже много лесно.

-А...ние...елфите бързо изтрезняваме...
-Мда...хубаво е да си...от по-изящните...на моменти...
-Колкото и на нас да не ни личи...

- Изящни ли?!- възкликна синекоското и се ококори стреснато:- Вие сте... ох, няма значение. постарайте се да изтрезнеете бързичко, за да не се налага аз да ви изтрезнявам на сила. Поусвоих някоя и друга мълнийка от шефа.- огледа се замислено, май се пазеше от този " шеф", който в същност в момента издирваше дракона си някъде навън, но от Киара следа нямаше вече дълго време и Джин започваше да се отказва да я вика.

-Хубаво...приятел...ние ще продължим напред...
-Чао...хлъц...чао...

-Видя ли?-спря веднага дървения меч със своя и се усмихна.
-Ама...
-Хехе.

- Опитай комбинация...- подшушна от ъгъла Нава, с риск да си навлече някоя намръщен поглед.

- Чао ли?- повдигна вежди и въздъхна тихо:- И все пак не мога да ви оставя така.- промълви още по- тихо, наистина не можеше да ги остави в това състояние, такова беше нареждането. Радваше се, че поне Джин не беше пил повече и той не беше сред тази компания.

-Не подсказвай,че инъче ще им кажа да си те представят като тренировъчна кукла и да започнат да те бият с пръчките!

Песните им продължиха да се чуват нявсякъде,докато накрая не се изкатериха с триста зора нагоре по стълбите.Дейвид едва не падна назад,но Даниел го беше хванал за ризата и сега го влачеше така по стъпалата,а оня зяпаше тавана с едно ухилено изражение и не му правеше впечатление колко недружелюбно се блъскаха стъпалата в гърба му.

- Млъквам!- вдигна ръце над главата си и се усмихна невинно.

" Какво става с тях?"
" Едва виждат краката си."
На вън Джин потърка чело, тъкмо започваше да схваща как да ръководи малък отряд от елфи, макар че той не беше като тях и все пак някои неща излизаха от контрол. Е, в този случай и той се радваше, че не пие много, само по чаша или две, че иначе щеше да стане като голяма част от елфите от отряда си и другите в двореца.

Джеси обаче се възползва и когато майка й се обърна към нея,замахна внезапно към главата й.Синекосата се стресна и блокира,но така пък...Малкото момиченце успя да се възползва и я удари в крака.
-Б-браво.-присви за момент устни,как искаше да извика точно в този момент.

- Ам, Джес...- надигна се белокосият, като се вгледа в нея тревожно:- Добре ли си?
- Мамо?
- Мамо, извинявай.- примига виновно момиченцето.

-Нищо си ми няма,спокойно.-погледна го само за част от секундата леко раздразнено.
"Защо ги притесняваш бе?!И да имам някоя синина,голям прас,ще мине!"
-Не се притеснявай,Джеси!-остави меча на земята,когато видя,че елфчето беше на ръба да се разплаче и я вдигна в ръцете си.-Спокойно,нищо й няма на мама.
Ама май нещо нещата не сеп олучиха,тъй като коляното на ударения крак се присви не малко,ами доста,щом повдигна детето.
"Нищо не казвай,после ще го видя!"