[Върху петолиниитето]

Дженифър се стресна от внезапния гняв на Скай и надникна изпод чаршафите.Какво искаше този пак...?Накрая наистина щеше да си има проблеми с него,както бяха устати в армията...нямаха си друга работа,приказки да разнасят.

На принца му идваше направо да зашлеви това същество, нищо че войника беше по-голям и със сигуронст доста по-силен от него.
- Да не е идвал и сутринта? - обърна се накрая към нея. На него рязко му кимна да затвори вратата, но да остане в стаята. Със сигуронст синекосия вече си представяше хиляди наказания... Ако трябваше да се върне при семейството си? Позор... - Кой си ти, какво искаш... Кой те изпрати!?

-Да...той дойде след теб,Скай-кун...видя ме,но ме взе за привидение.-показа се и се намести на края на леглото.-Не бъди толкова строг с него,може и да е нахален,но не чак до толкова,че да трепери на земята.

- Нахален? Не бях нахален, пих малко вода... - объркан какво първо да каже или каквдо да не казва той гледаше и двамата, чудейки се на акъла си... Трябваше да се досети че.. Но от къде да му хрумне на човек, че... Духът е истински? - Сър, изпрати ме книжника, по поръчка на командира. Командира се подчини защото нямахме друг избор и изпрати мен защото съм бил много зелен или подобно... Просто изпълнявах заповеди и...
Момчето въздъхна, сега какво, какво щеше да прави. Войникът щеше да каже на командира, ако не го стреснеха достатъчно, а командира както обичаше кръчмите... Първо му сипа малко вода на онзи, за да успокои и себе си през това време.

-Гоменнасай,Скай-кун...-Дженифър виновно сведе глава и събра ръце в скута си.-Трябваше да се прибера веднага в кутийката...но не го направих и той ме видя.Гоме...

- Той е виновният в това отношение... Поне сега, не знам за сутринта... - той изгледа войникът на кръв. - Значи толкова са искали да разберат какво има в стаята ми?
- Сър, аз не исках да...
- Млък!... Какво ще правя сега... Никой няма вяра на войниците! Не и на тях! Казармите имат прозрачни стени, пък и сигурно... Ох, не знам...

Изведнъж се сети нещо,докато гледаше настрани към книгите...погледна към синекосия и се посъсредоточи.
"Няма да кажеш на никого...и аз няма да му споделя,че си му взел свитък.В правото си е да те опозори пред всички за това."-очите ѝ от сладък шоколад се превърнаха в опасни пламъци.

Той отново се стресна, въпреки че само следеше реакциите на принца в очакване на смъртна присъда, а чашата в ръцете му почти не падна, добре че удържа поне нея.
"Ама той свитъка е просто... Просто учебен... Аз нищо лошо не направих..." ама на кой говореше, никой не беше проговорил...

"Повярвай ми,мога да го накарам да заприлича на нещо по-сериозно."-очите ѝ проветнаха зловещо,Скай не забеляза,но този войник сигурно беше на ръба да си подмокри панталоните.-"Нито дума за това...на никого!"
-Скай-кун...-какво беше това сладко гласче,до преди малко звучеше на звяр!-Да се върна ли в кутийката"

- Вече има ли особен смисъл, след като той знае? - въздъхна и махна неопределено зад себе си, леле, следващия път щеше добре да се поскара на командира и да му забрани изрично да допуска подобно нещо вечер... Този... Можеше и да го е направил от добри чувства но... - Той може да ти навреди, а освен да го опозоря пред всички... Нищо друго не може да му затвори устата. Цял живот в мините... И ще му отрежат косата... В тъмното, в отровата...

-Моо...-наду като дете бузи и погледна към синекосият.-Затова ще опазиш нашата малка тайна,нали?И няма да отидеш никъде...

- Но това не е честно! Аз просто изпълнявах заповеди, защо мен да наказвате! - защо ли му трябваше да се опитва да говори с принца, то си беше невъзможно дори денем. Но нямаше вече как да съжали... Момчето му направи знак да мълчи, когато по коридора минаха няколко чифта крака, а после въздъхна.
- Доколкото разбрах в момента не си тук по ничия заповед. Чудех се дали когато войниците се заклеват спазват клетвата си... Командирите май го правят, а уж се водят по-смахнати от теб, нали?
Синекосия помръкна, схванал за какво идва реч. Абе това хлапе беше хитро.
- Кой ще бъде жертвата?
- Семейството ти.
- Тогава ще запазя тайната.

-Страхотно!-плесна с ръце щастливо,притваряйки очи.-И аз ще мога да продължа да се грижа за Скай-кун!
Този сигурно щеше да си помисли нещо тъпо...че беше обладала или омагьосала принца?Най-вероятно.То не,че имаше много вещерски вид...с тази рокля и с розите в косите.

- Ще говоря с командира утре... Може би ще е добре да те наблюдава... - все още изглеждаше разтревожен.
- Този идиот!? - изпусна се синекосия и млъкна по средата на мисълта си.
- О, изглежда и войниците не го оценяват... Значи се справя точно така, както исках... Перфектно. Сега се омитай!

-Бай-бай!-махна му с ръчичка...щом вратата се затвори след него,тя си върна разтревожения вид и се просна на леглото.-Гооосподи,това беше на косъм...сигурен ли си,че нищо няма да каже?

- Поне в това съм сигурен - въздъхна отчаяно момчето и сложи ръка на стъклото, загледано надолу. Какво да правеше сега? Този човек... Този човек... Утре преди да тръгнеше щеше да... Щеше да...
Не, още сега, трябваше да реши всичко. - По-добре се скрий, ще повикам капитана, ще реша този проблем с войника още сега.
И ето че надолу по коридорите след малко вече се влачеше уморен странник с меч нагоре към кулата. Какво искаше от него Принца в този късен час... Та той тъкмо се беше разбрал с готвачката...

-Д-добре.-събра ръце пред себе си,превърна се в златист прашец и се понесе към кутийката.

- Принце, може ли да вляза? - умореният му глас се чу скоро-скоро през вратата, когато стърженето на меча спря.
- Влез - но не се обърна, знаейки, че ще види един рошав, недоспал странник с лилава коса и меч, бършещ пода, който дъвче кост от риба. Въздъхна, когато го чу да се покланя и срещна точно описаната картина, когато се обърна.
- Имам една специална мисия за теб.
- Нима? Страхотно! Кажете че бързам... Да открадна? Да ви купя нещо от пазара? Да продам нещо? - да, той беше джебджия... Или просто бодигард на джебджии?
- Не, отнася се до твой войник. Сядай. Ще ти разкажа - или поне щеше да му разкаже една лъжа.

Фигурката върху музикалната кутийка помръдна кафевите си очи в посока към тях...нямаше никой да забележи,беше толкова дребна,кой щеше да обърне внимание,освен Скай?

А на онзи не му и пукаше особено, просто искаше всичко да свърши по-бързо. Въпреки че това беше даше учтивата му форма.
- Кой войник?
- Един със синя, дълга коса. Един висок такъв - да, за Скай всички бяха високи!! Но синьото май беше достатъчно, защото онзи се намръщи, докато си взимаше ядълка от близката кощница.
- Винр Алфакин? Какво за него? - разтревожи се накрая. - От мойте е, само да е забъркал някоя катастрофа...
- Може и да е, може и да не е... Ще трябва да го наблюдаваш.
- Аз? Защо пък аз?
- Защото ти можеш да го побъркаш. Измислих перфектен план... Слушай... - и като продължи по-тихо обясни на дявола злобния си план, както биха се изразили учителите му... Не отне много, но май командира вече беше преполовил кошницата към края...