У дома, за кратко...

" Със сигурност."- подсмихна се вълчицата и вдигна глава към Нава:" Господарю, потърси го... той трябва да е там. Синът ми, Курама."
" Лично аз ще се заема, мила."- обади се Джиа и зеленото оръжие просветна:" Колко вълнуващо, не съм била там от... отдавна."

- Можем да тръгваме нали? - подметна отново пърхащто въпреки че нямаше да тръгне с тях. После й просветна, че изобщо дори не им се беше преставила - На тях казах, че ако искат да намерят търсеното трябва да намерят къщата ми. Само от там мога да раздавам заповеди на света си. Аз съм Нати-ал Ру Уърт, но това няма значение.
Порталът, онова малко кръгченце вече се беше отворил от мистериозната невидима някъде там

- Ру Уърт?- запита елфът, като пристъпи към отварящият се портал:- да не би да си сестра на... Кевин?- не беше сигурен дали е напълно наясно с истинското му име, затова и предпочете да не го назовава, познаваше го като Кевин и така щеше да го помни. Джин притвори очи за момент, като си спомни първата среща с него, още преди повече от тринадесет години, когато още беше сляп и Кевни до беше завел до русалките.

- Не, аз съм му племенница. Той казва, че е невъзможно, но приличам на негова сестра, въпреки че съм чернокоса и ред други неща. - вече живееше там, където трябваше да живее от самото начало...Но тя отдавна не го беше виждала, понеже сега на нея й беше забранено да се връща там...Баща й не искаше да й се случи нищо лошо. - Естествено каза го, за да се шегува с мен, чичо е много гаден понякога

- Е, приятно ми е тогава, Нати- ал.- подсмихна се леко Нава, като махна с ръка на синекосата елфка и другите:- да вървим, да не губим време.

-Мамо...-Джеси я стисна за ръката.-Върнете се вкъщи здрави...
-Обещавам.-целуна дъщеричката си по челото,после и Нико и им махна с ръка,преди и нея да я засмуче портала.