Завръщане от лов

Заглавие: Завръщане от лов Сря Ное 19, 2008 8:34 pm

-Метни я в ъгъла.-безгрижно махна с ръка Нитара и продължи напред.
Шико изпълни заповедта,буквално хвърляйки тялото на Джени срещу стената,оставяйки я да се строполи на земята като парцалена кукла.Хичиру остана безмълвен.Стоеше до...трона с безизразното си изражение.
'А аз си помислих,че ще се зарадва,че си получи рогата обратно...жалко.'
-И такааа...-щракна с пръсти.
Дженифър внезапно се озова окована,прилкещена към стената.Но беше прекалено далеч,за да успее да усети.
-Нека я приготвим за специялната церемония.-червените й очи просветнаха в тъмнината.-Една булка трябва да бъде хубава все пак,нали?

***
-Ъъъгх...-някой друг простена,също окован здраво във вериги.
Дългите му кафеви коси докосваха земята,както беше свел глава,мазни от толкова много време в тази проклета клетка.Очите му бяха затворени,а раните около китките му отдавна бяха спрели да кървят...
Усещаше го.Имаше още една жива душа тук...и трябваше да направи нещо по въпроса.Беше си го обещал.Никой друг нямаше да бъде въвлечен в това...Не,те нямаха правото...
Отвори очи и просветнаха в розово...щеше да се измъкне от това място,по един начин или друг.
***
-Красавицата ми тя!-заподскача Нитара,очевидно весела,че имаше какво да прави.
Беше доволна.Дженифър изглеждаше много по-добре така-в черна рокля,цялата украсена в дантели и панделки.Корсетът очевидно не беше много удобен,но пък тъмната магьосница не смяташе да награждава новата си придобивка с особени удобства.
Стисна сребърното кръстче в ръката си и се усмихна зловещо...
-Хичиру,връщай се в тронната.-промълви по-тихо,докато наместваше черното було.

-Стой мирен!-за първи път в живота си й се наложи да му го каже.
Хичиру странно защо се беше посъживил сякаш и не спираше да мърда,да се оглежда,и даже да изглежда притеснен.Ако не беше тази проклета връзка между господарка и слуга,която беше създала,за да го задържи жив,той нямаше да усети какво му предстоеше.Но какво значение имаше,скоро работата щеше да бъде свършена и Дженифър завинаги щеше да бъде погубена...
-А,така е по-добре.
Демонът замръзна,когато вратите на залата се отвориха със силно скърцане.Шико стъпи вътре,носещ Джени в ръцете си.Изражението му показваше колко се бореше с това,но нямаше никакъв кнотрол над тялото си...Червенокоската се ухили и стана от трона,вдигайки сребърното кръстче над главата на "младоженците",когато Джени вече стоеше полу-умряла до Хичиру.
***
Едно...две...три!
-Аааагх!-най-сетне оковите се строшиха,след като призова последните му останали сили.
Залитна напред и падна на земята,но поне беше свободен.Бързо се изправи и за нула време се отърва от тази килия,когато ритна ръждясалата врата и тя изхвърча настрани.Трябваше да побърза...

-Анато...Анато хитари вала,ти'рама ну ра...-шептеше тихо,но с всяка казана думичка гласът й започваше да се чува все по-силно и силно.
Кръстчето започваше да блести,а Дженифър изглеждаше все по-зле и по-зле.Кожата й стана мъртвепки бледа,на Хичиру му се наложи да я хване,за да не падне на земята.
-Можеш да целунеш булката...-накрая Нитара отвори очи.
Демонът я вдигна към себе си и приближи лице към врата й.Оголи острите си зъби,още малко...
-СПРИ!-портите внезапно се отвориха с трясък и някой го изблъска настрани,като Дженифър падна най-грациозно на земята.

След като беше изкарал акълите на онази проклетница,беше вдигнал Дженифър от земята и беше откраднал блестящото кръстче,тръгна да бяга.Верижката висеше от устата му както я беше захапал,а в ръцете си държеше момичето и просто тичаше.Накъде тичаше,и той не знаеше,ама беше важно да тича.Да тича и тича,защото онези разгневени крясъци започнаха да се чуват все по-силно и това никак не му харесваше.

"Бягай,бягай,бягай!"-само това му се въртеше из главата.
Така се паникьоса,когато някакъв русокоско му цъфна пред погледа...Още повече се изненада,когато той само махна с ръка и отвори някакъв портал с мила усмивка на лице...
-Въй,мерси.-и мина през него.
Шико само сведе глава и промени усмивката си така,че приличаше на психопат.Вдигна поглед към бясната Нитара,щом тя пристигна.Ухили се още повече:
-Опа...
Последната му дума,защото Хичиру замахна здраво с онези ръкавички и му отнесе главата.Тялото се превърна в прах,а малкото кръстче,скрито под дрехите му,изчатка силно и проблесна.Какво повече можеше да направи...като за сбогом се потроши на парчета,щом имението беше разтресено от един гневен рев.