Заедно с паяжинките

-Толкова е самотно,щом орките си тръгнаха...
Протегна ръка към паяжинката в ъгъла на тъмната стая и те се увика около показалеца й.Приближи пръста до лицето си и внезапно го стисна ръката си в юмрук.Когато отвори дланта си,вместо паяжинка имаше малко черно топченце,изглеждаше толкова красиво и деликатно...
Хвърли го към купчината зад нея и продължи заниманието си.Спокойната усмивка цареше върху снежно бялото лице.Дългите червени коси се влачеха зад нея,а кървавите й очи се оглеждаха за още паяжини.
-Но аз имам теб,Хичи...-гласът й беше тих и детски,пък и тя си беше дете де.
Погледна за миг през рамо към стройната фигура,стояща спокойно в ъгъла на стаята.Елфът стоеше с абсолютно безизразно изражение,пък и червената кърпа около очите му помагаше да изглежда още по-студен.Дългите му кафеви коси падаха до кръста,а чифт рога стърчеше между кичурите.Момиченцето продължи да върви из помещението,опипвайки нежно стените,търсейки нещо,което да присъедини към-съдейки по голямата купчина топчета-голяма колекцкия.

-Охохо,я виж ти...
Помен от купчината топчета нямаше,но за сметка на това сега пред тях имаше едно доста голямо,в което тя виждаше образите им...толкова й беше интересно...как да ги изтормози първо.
Всичкото това зелено я накара да погледне за миг настрани с отвращение,където видя Хичиру на същото си място,сякаш се беше превърнал в статуя.Даже се чудеше на моменти дали всъщност продължаваше да диша или не.
-В Графството,значи?-върна вниманието си към шашавото семейство.
Ухили се зловещо и внезапно косите й се поразвяха,сменяйки цвета си от червен на снежнобял.Очите й се превърнаха в кълба от злато,а червената й великолепна рокля се измени с един по-семпъл беличък парцал.Все пак трябваше да изглежда както подобава,когато отиваше на гости...

» Нон- стоп подготовка, среща и отново всички... заедно!