Студ без особен смисъл

-Защо?-гласът й звучеше толкова отчаян...
-Слушай баща си...
-Млъкни!Теб никой не те е питал!
-Напротив,отговарям отчасти за теб!
-Доста добре се справяш!-това вече удари дълбоко,но тя беше права.
Хиро си затвори устата,намуси се и реши повече да не се обажда...

- Защото онова място не приема всички. И защото е място, което може да не ми позволи да се върна. А не искам никой друг да остава с мен там, ако поемам този риск. Въпреки това ще върна дракона. Нека не се повтарям, не искам да ти го причинявам.
"Само да не се размекнеш и да решиш друго" беше се доближил, че да има контакт с жена си, не можеха от далеч да се свържат мислено

-Ама...аз...аз...Хубаво.-отказа се изведнъж,което на Хиро доста голямо впечатление му направи.-Добре.Няма да дойда...
Неее,не,не...Нямаше да направи това,което си мислеше,нали?!Нали?!

- Радвам се. - обърна се към червенокоското. Беше достатъчно силен младеж, че да успее да го...убие...Нали...Така де, да го заведе в дверите на смъртта. - Кратос, ще дойдеш ли с мен?
Младежа просто кимна в готовност, разбирайки какво означава това.
- Само че ще те последвам и зад Вратите...На мен не би могъл да откажеш - страх го беше ездача да не остане при дракона, червения дракон, който беше зад онези стени

-Джееениии...-Хиро предпазливо протегна ръка към нея,особено когато я видя да напипва дръжката на Вампая.-Джени,какво правиш?Не ме карай да те упоявам,момиче!

Лилавокоското можеше да отвърне също, ако не се бяха увлекли в някакъв тих разговор какво и как да го сторят.
- И портал, ако може по-силен... - се чу само и онзи притеснения младеж кимна леко.
- Джени...Какво правиш? - в същото време потръпна и Ризел и пристъпи леко напред

-Какво?-обърна се объркано към тях.-Опитвам се само да си спомня...Вампая...шепти ми нещо.Вие какво си помислихте?
-Аааа,нищо,нищо.-изчерви се магьосника.-Абсолютно нищо...

- Помислих си, че може би си си спомнила нещо - хладнокръвно каза чернокоската, пък и от части беше вярно, понеже не беше изключено. - Муртаг, постарай се да се върнеш, защото в противен случай...
Лилавокоското пред новия бял портал се ухили.
- Не се безпокой за мен, скъпа

Дженифър тъжно въздъхна,наистина искаше да отиде,но...Дочу как стъпките им изведнъж просто спряха и се досети,че вече бяха..."тръгнали".
-Какво по...?!-спиралата на Вампая изведнъж се съживи без причина и се уви около нея здраво.
"Искаш да отидеш...значи ще отидем."-прозвуча плътния му глас наоколо.
-Ама чакай!Те казаха,че не е хуба-спиралата леко я стисна и я накара да замълчи.
"Искаш...а аз изпълнявам желанията на господарката си.Ще те върна здрава,не се притеснявай...нито пък останалите.Не подлежи на въпрос,така съм създаден."

- Но! - възрази веднага чернокоската - Това е малко...Неприемливо някак...

"За мен е...Господарката иска,значи ще стане."-червените окови започнаха леко да светят...-"Не се бойте.Ще се върне цяла,не се бойте..."
-Гоменасай...-усмихна се виновно към майка си.-Някой трябва да го наглежда...нали?

- Цял съм...Цял съм, ама ако продължиш да ме гушкаш така няма да съм цял особено дълго време - драконът, който не беше виждал жена му я гледаше сега доста учудено, понеже едва ли някоя друга щеше да го накара да остане в подобна ситуация за дълго...Поне не и доколкото той го познаваше, пък драконът го познаваше доста добре, все пак.
- Не ми пука какъв ще останеш. Ти не се разбираш, винаги, ама вина...Какво си правил там?
- Размених си малко кеч с царицата.
- Ще я убия повторно ако ми се мерне...Дай да видя, не се дърпай такъв. Ау, изглежда болезнено. Няма да щипе, знам перфектното...лекарство...
- Знам го, иначе наистина щях да предпочета да не ти се мяркам и да се лекувам по ездачески с блатна кал.
- Ти се шегуваш с мен.
- Говоря съвсем сериозно, скъпа - и така нататък, често си водеха подобни разговори, опитвайки се да се направят на сол
- Тате! - скочи и момиченцето, макар че дракона беше привлякъл вниманието й - Отиваш за Винр и се връщаш с друг, що за работа?

-Ти се казваше Кратос,нали?На колко си години?Какво можеш?Откъде идваш?Кой ти е любимия цвят?Как се казва дракона ти?Много е хубав!Винр,не се сърди!Мога ли да ти викам бате?-и такива ги ръсеше един по един,само че не му даваше шанс да отговори.
Висеше с главата надолу от крилото на Винр и гледаше момчето с огромен интерес.Онзи тих смях отново се разнесе наоколо,съспътстван с кикота на Елоре...

Май...трябваше да я изчака да попита всичко и после...да се постарае да й отговори. Никой не го беше питал за всичко това никога, откакто беше излязал от родното си село. Вече се чувстваше объркан, какво ли оставаше ако щеше да говори с мускетарите, които бяха горе-долу на същия вид запознанство с леки изключения.
- Защо бате, аз съм само на седемнайсет - възрази все пак преди всичко останало. - Макар че ми е все едно.

-Аз съм на шестнайсет,по-голям си от мен.А след като ще си наследник на татко,значи си част от семейството.Баааааате!-и го гушна едно здраво.-Имам си по-голям батко!Трябва да се похваля на някого,трябва!

- Не мисля...че ще съм част от...семейството.
- Напротив!Напротив!Како, може ли и аз да му викам бате, може ли? - тъй като нямаше друга особена работа Али беше дошла да види какво става - Вече знам къде ще живееш, в една от незаетите стаи където обикновено идват гости. И ако спиш като тате ще ида да те будя по лошия начин.
- Това са неща, които едва ли ще се случат. Плюс това...Не съм чул да ставам наследник на някого все още

" Което може би си има своите плюсове."- обади се Ишизу, пристъпвайки бавно и носейки на гърба си две елфчета и едно зеленокосо дребосъче, зад нея Шуичи също се придвижваше бавно, уж да пази някое от децата да не падне:" Други доброволци да яздят вълк- демон?"

- Ммм...Аз яздя ашрак, тъй че няма да тежа. - макар че можеше и да се натресе, ако беше с брат си, само дето брат й го нямаше сега, трябваше да свикне...А бе я стига, имаше си друго братче.
- Тотална грешка, тотална грешка, може би не биваше да приемам - когато и детето му се натресе на краката Кратос поклати глава и въздъхна...Но не беше толкова лошо...Неговото семейство беше се отрекло от него поради не толкова хубави причини
- Хайде де, стани ни бате - зашептя ожесточено онова малкото долу - След като мама пак ще има бебе ще станем толкова хубаво семейство. Моооля!
- Аз...ъ...Добре...

-Йеееееееее!-и Джени придружи сестричката си да му троши костите.
Посочи го с пръст,като едва не му изкара окото,и се ухили едно хубаво...
-Сърце!

- Това какво означава?
- Нямаш време за въпроси, отговори на нашите!На нашите!
- Но са толкова много, не мога, вие ще ме разорите...Какво означава...означава...Чакай малко - той погледна онова малкото въпросително, но тя каза само едно "Шш"...А, ясно, значи това значеше че това, което му беше споделила беше тайна..
- А баща ти знае ли?
- Не, но ще е изненада, иска ми се да е братче, ама ти вече си ми!Как да ти викаме?Кра-си?

-Аз ще те оставя на Али засега,но по-късно и на мен ще ми обърнеш внимание.-люшна се леко във въздуха,стъпи на земята и поведе Винр към един сенчест район.

- Ама мен не ми се ще, особено...
"Ще го побърка...Макар че едва ли някой друг път ще видим ентусиазирана Али дотолкова...На сестра ви й остават пет месеца до живота. Какво искаш да правим" драконът досега беше гледал отстрани замислено иХюг и Торн и Кратос, като си мълчеше

-Просто да си говорим е достатъчно,нали?-тупна го нежно по крилото и седна до него на земята.-След цялото онова изпълнение...просто искам да съм с теб колкото се може повече.

"Моля, нямам нищо против...Сега стана твърде населено. Три дракона, плюс един, който още не сме виждали...И голямо семейство от седем члена и четири дракона...Трябва да живеем не в къща, а в замък"

-Едно голямо щастливо семейство...-не усети как започна да следи как мърдаше опашка...
И,като по навик от много малка,се опита да я докосне,но не беше достатъчно бърза.Подскочи отново да я грабне,но пак й се изплъзна.