Нещастните пирати и една малка Джени

-Мне.Първо водорасли,после ябълка.-ухили се дяволито и дръпна ябълката по-надалеч от него.

- Защо точно тревата първо...Салата от водорасли - направи гнусливо изражение и поклати глава - Ама наистина ли?

-Оооо,да.-ухили се още по-дяволито.-Съвсем сериозно говоря.Хайде де,вкусно е!И е полезно!Яж салатата и ако искаш даже ще ти донеса още...

- Добре де, дай да да опитам. Вчера нали похвалих Вафа, пък сега ще си търпя последствията. - запъна с крак кормилото, че да не се движи безразборно и взе едно от водораслите - Ужасът на седемте морета..
Ама все пак го лапна и няколко минути търсеше удобна дума за определяне на вкуса.
- Става ама...Ако ще го ям всеки ден...

-Аноо...-смути се мъничко,трябваше да се досети,че той знаеше.-Ехехе...Поне е полезно?

- Ще се разболеем от здраве...Може би аз ще съм на стачкова диета. Няма да ям зеленило докато не ми уловят дори най-малкото врабче...Доста добре ще им подейства, току-виж започнали да се оглеждат за някой кораб, от който да отмъкнем пуйка...Няма да имам силата да изям и другото...

-Е,добре.-въздъхна детето и му подхвърли ябълката.-Аз ще ги довърша тези,нямам нищо против водорасли...Злояди хора.
Седна си на земята и отново започна да хруска.

- Е да, такива сме си...Колко отдавна не съм ял вкусния топъл хляб на баща си - размечта си се, като отхапа от ябълката и пак хвана здраво кормилото - Сутрин, когато още нямаше хора и как го изваждаше топъл и даваше чаша мляко или чай, после майка ми идваше с малко сирене от пазара и можех да ям колкото искам вкусен бял хляб...

-Тате?-спря да хруска.-Защо...защо стана пират?

- Чудя се... - замисли се той за миг - Баща ми беше добър човек, но беше строг. Изискваше много от мен, за да стана добър като него. Само че не можех да постигна това. Не можех да освоя уроците му. Често ме наказваше заради това в малката лодка да ловя риба. После...усетих че морето ме вика. Усетих, че хоризонта ме вика, виждах нещо фантастично с него...Все още е така. Пожелах си някога да го достигна с ръка, тогава това там беше целият ми свят. Един ден..."Хеби" нападна пристанището ни, а аз се спотаих вкъщи. Само че ме намериха, докато къщата гореше в пламъци, искаха да накажат някого, който се криел в нашето градче. Е, успях да ги очаровам и им станах юнга. Капитанът беше също така строг. Но да бъда пират...Това изпълваше моята истинска мечта. Вече можех да видя хоризонта...Можех да го достигна..Всичко опираше до мечти, Джени

Детето погледна настрани,мислейки..."Всичко опираше до мечти...".
-Аз също си мечтаех...да се върна при вас.-усмихна му се и продължи да хапва.-Инъче,преди за първи път да ме намерите...нямах особено много надежди,бяха смачкани от всеки,който ми е бил господар.Обаче...се оказва,че всеки,който е мачкал мен...ами нека кажем,че и те биват "смачквани",но по малко по-различен начин.Понякога си мисля,че не е просто съвпадение.

- Не се знае...Често се случва лошите да търпят лошо върху себе си, като наказание за онова, което са сторили на онези, които нищо лошо не са правели през живота си. Това е нещо като правило в този свят...Така ми се струва. Всички зли все някога са побеждавани и така идва краят на лошотията им..А мечтите...Те са най-хубавото нещо

-Моята се сбъдна.-грейна детето.-По малко странен начин,но се сбъдна...

- И моята също...Всички се сбъдват, независимо по какъв начин...Не съм говорил за това с екипажа си, но ако питаш и тях и те ще ти кажат същото. По един или друг начин мечтите им са реалност на този кораб сега

-Ммм...-погледна надолу към празната чиния.-Тъкмо отивам да върна чинията,може и да попитам Вафа.

- Както желаеш. И виж докъде са стигнали, че вече ми трябват. Не мога да съм едновременно всичко

-Хаааааай!-и заслезе надолу по стълбите...

- Следващия път ще ограбим великите "Лебеди". Нали знаете, огромните бели кораби от Индийско море...
- Да, ама ти ще си на първа линия когато от там започнат да стрелят. Само Хеби може да им се изплъзне тогава
- Той е Хеби, змиите са хитри...
Те раздигаха вече нещата си и ги трупаха пред готвача, който щеше да мие сега няколко часа

-Вафа,Вафа,ето!-остави чинията на новата все още нисичка купчина и му се усмихна.-Искаш ли да помогна?Аз искам!Значи ще помагам!

- Щом искаш, не е много...Поне не е като рибата да изцапа напълно и да търкам петнайсетина часа после...Май ще разнообразя менюто с това веднъж на седмица, че да не се мусят