Бъдещето

Защото то ни кара да мечтаем...
 
ИндексИндекс  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 Повярвай в мен[историята]

Go down 
Иди на страница : 1, 2, 3 ... 11, 12, 13  Next
АвторСъобщение
Сянка с очила
Смахнат админ
avatar

Брой мнения : 1033
Join date : 06.10.2008
Age : 23
Местожителство : Over here!

ПисанеЗаглавие: Повярвай в мен[историята]   Вто Дек 02, 2008 8:54 pm

Спомняше си...спомняше си...какво си спомняше?Трясък,писъци...това...Спомняше си,че до края стискаше нечия ръка...но нищо друго,всичко беше толкова замъглено,а и тя нямаше силите да се опита да го разгадае.Все пак току-що се събуждаше...
-Ъъъгх...-бавно отвори очи,искаше да дръпне косата от лицето си,но незнайно защо болеше прекалено много.
Свести се напълно и започна да се пооглежда...къде се намираше?Май мозъкът й все още даваше заето...Виждаше кутии,кабели...системи...и лежеше на легло...о,по дяволите!

_________________
Тихихи...*онази гадна малка самодоволна усмивка*
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thefuture.bulgarianforum.net
Dark_Witch
~Free_Spirit~
avatar

Брой мнения : 1084
Join date : 07.10.2008
Age : 25
Местожителство : И аз се чудя къде...Сигурно при шинигамитата

ПисанеЗаглавие: Re: Повярвай в мен[историята]   Вто Дек 02, 2008 9:02 pm

Тъмно беше тогава...Щеше да остане тъмно завинаги....Но беше нормално нали?...Много от тях не помнеха нищо. А той беше с тях...вече...Те го...харесваха...Беше част от нещо друго. Но нищо друго не беше било част от него преди...Дали?
Само един път през живота си беше усетил нещо странно. Друго не знаеше. Нали беше нормално?Беше ли нормално да помни червени светлини, странни образи, мътни и черни, които никога нямаше да види изобразени истински?
Бяха му казали какво да стори, бяха му казали как да се държи...Но не му бяха казали кой е. Знаеше името си и знаеше кой е за тях. Но не знаеше кой е за себе си. Сигурно нямаше смисъл да знае. Бяха му казали "Върви!"...И той отиваше...Беше в работата на шинигамито да изпълнява заповедите

_________________

Ездачи?Съмнявате ли се в мен...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Сянка с очила
Смахнат админ
avatar

Брой мнения : 1033
Join date : 06.10.2008
Age : 23
Местожителство : Over here!

ПисанеЗаглавие: Re: Повярвай в мен[историята]   Вто Дек 02, 2008 9:09 pm

-Джени!О,господи,Джени!-някаква белокоска беше връхлетяла в стаята и сега я стискаше здраво за ръката...болеше,наистина много...май имаше превръзка около главата,не можеше да каже.
Момичето плачеше и то доста силно...Светлите й очи искряха още повече от сълзите й,а пък Дженифър я гледаше едно смахнато...
-Коя...си ти?
Гледа я,гледа...и избухна отново в плач,като покри лицето си с ръце и така се свлече върху стола до нея.Някакъв синекоско беше влязъл след нея и сложи ръка на рамото й,гледайки тъжно към изпотрошената на леглото.
-Джени...-подсмръкна тя.-Не си ли...спомняш нищо?
-Тя беше в кома два месеца,Вичи...Очакваше се.-Стивън прехапа устни и извърна поглед,не можеше да я погледне в очите...не и като знаеше какво трябваше да й каже...

_________________
Тихихи...*онази гадна малка самодоволна усмивка*
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thefuture.bulgarianforum.net
Dark_Witch
~Free_Spirit~
avatar

Брой мнения : 1084
Join date : 07.10.2008
Age : 25
Местожителство : И аз се чудя къде...Сигурно при шинигамитата

ПисанеЗаглавие: Re: Повярвай в мен[историята]   Вто Дек 02, 2008 9:18 pm

- Седни.
Той беше лилавокос и доста висок, беше облечен в черно както и хората около него. Имаше лилави очи...И това беше описанието, което никога не можеше да сбърка никой...Беше просто той, едно име, което знаеше, че е той, но кой беше...
Беше шинигами...Шинигами, просто това. И не просто това, защото беше един от по-силните...Дали...Или просто фантазираше...
Този човек му говореше толкова много неща. Но той вече ги знаеше. Знаеше как да се бие с чудовище, но не знаеше как да се бие с забравата...Тя беше просто забрава и винаги щеше да бъде така.
Накрая го бяха пуснали. Бяха го пуснали с мисия. Колко време беше минало, а вече го пускаха...Но след като имаха доверие в силата му.
Порталът, ако можеше да се нарече така се отвори и той се озова на някакъв перваз, както беше седнал и там. Беше красив ден, такъв, какъвто имаше само в този свят. Усмихна се неволно, а после се обърна и към стаята, за да огледа положението.
- Пристигнах - кимна доволно, беше го било страх да не обърка нещо още първия път, но всичко беше наред. В стаята имаше трима. Един на легло...Всичко беше...наред?

_________________

Ездачи?Съмнявате ли се в мен...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Сянка с очила
Смахнат админ
avatar

Брой мнения : 1033
Join date : 06.10.2008
Age : 23
Местожителство : Over here!

ПисанеЗаглавие: Re: Повярвай в мен[историята]   Вто Дек 02, 2008 9:29 pm

-...мъртъв е.-накрая довърши Стивън,но трябваше бързо да излезе,защото Вичи не издържа и изхвърча от стаята.
Баща й беше мъртъв...кой баща?И защо...?Не бяха благоволили да й кажат,но въпреки това...усети някакво странно чувство,сякаш всичко вътре в нея спря отново да работи и тя потъваше в нищото...
-Аааа,какво правиш там?!Ще паднеш!-бяха следващите й думи,когато се огледа,за да види дали можеше да се измъкне от тази неприятна емоция.

_________________
Тихихи...*онази гадна малка самодоволна усмивка*
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thefuture.bulgarianforum.net
Dark_Witch
~Free_Spirit~
avatar

Брой мнения : 1084
Join date : 07.10.2008
Age : 25
Местожителство : И аз се чудя къде...Сигурно при шинигамитата

ПисанеЗаглавие: Re: Повярвай в мен[историята]   Вто Дек 02, 2008 9:32 pm

- Аз ли? - най-накрая някой като че ли го виждаше. Бяха го предупредили, че шинигамитата ги виждат само онези, за които всъщност идват...И някои други личности. Усмихна се още повече, въпреки че едва ли й беше приятно да леши изпочупена, после влезе в стаята като се поклони уж официално.
- Няма, аз не съм от типа хора, които могат да паднат. Аз съм шинигами, изпратиха ме при теб с задача - звучеше му като казано от някое дете, но пък си беше така....

_________________

Ездачи?Съмнявате ли се в мен...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Сянка с очила
Смахнат админ
avatar

Брой мнения : 1033
Join date : 06.10.2008
Age : 23
Местожителство : Over here!

ПисанеЗаглавие: Re: Повярвай в мен[историята]   Вто Дек 02, 2008 9:40 pm

-Шини...гами?-изгледа го някак скептично.-Какво е това?И защо точно при мен?
Как й се искаше да се надигне,но прекалено много болеше...Някой не му даде шанс да обясни,защото още един непознат,облечен в бяло палто,влезе в стаята,гледайки някакви листи.
-Добро утро,Дженифър Моуси.-усмихна й се,като надигна поглед от тях.-Как се чувстваш?
-...Объркано?
-А,предполагах,че щеше да страдаш от загуба на паметта си...
-Не само това...виждам шинигамита по прозорците.-и посочи лилавокоското.
-Шини...гамита?Мисля,че състоянието ти не е толкова добро,колкото тези документи показват...

_________________
Тихихи...*онази гадна малка самодоволна усмивка*
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thefuture.bulgarianforum.net
Dark_Witch
~Free_Spirit~
avatar

Брой мнения : 1084
Join date : 07.10.2008
Age : 25
Местожителство : И аз се чудя къде...Сигурно при шинигамитата

ПисанеЗаглавие: Re: Повярвай в мен[историята]   Вто Дек 02, 2008 9:50 pm

- Трябваше да започна с това - отчаяно поклати глава лилавокоското - Виж, тези хора не ме виждат, нито ще чуят гласа ми. Единственото, което биха усетили от мен е че преминавам близо до тях, например...Но не мога да ги докосна...Мога да докосна теб, но те са напълно далеч от мен. Трябва да свикнеш да се държиш все едно ме няма от сега нататък.
На него самия му беше странно...Хората да не го виждат...Да не говори с тях...Какъв беше смисъла тогава?Да, да ги защитава...Но някак...Не беше било така преди... - Шинигами, това означава "бог на смъртта". За повечето хора сме несъществуващи. Но хора като теб биват посещавани от такива като мен. Защо точно при теб дойдох аз ми е работата да ти обясня, доколкото мога, но първо да си отиде той

_________________

Ездачи?Съмнявате ли се в мен...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Сянка с очила
Смахнат админ
avatar

Брой мнения : 1033
Join date : 06.10.2008
Age : 23
Местожителство : Over here!

ПисанеЗаглавие: Re: Повярвай в мен[историята]   Вто Дек 02, 2008 9:57 pm

Въпреки предупреждението му,не спря да зяпа към него като ударена с парцал...Докторът просто поклати глава:
-Дженифър Моуси,ти претърпя тежка автомобилна катастрофа.Беше в кома цели два месеца,поддържахме те на системи и на няколко пъти без малко да те загубим...Но,съжалявам да ти кажа...че...
-Баща ми е мъртъв...-повтори думите на онзи със синята коса,гласът й рязко се промени.
-Да...опитахме се да го спасим,но...той беше загинал още при удара.Съжалявам...
-Аз даже...не си го спомням...-погледна за миг обратно към...шинигамито.
-За съжаление нищо не си спомняте.Страдате от сериозна травма на мозъка,цялата ви памет е изтрита и няма да се върне с течение на времето,опасявам се.Имате...-погледна обратно към листите.-две счупени ребра,изкълчен глезен,няколко много сериозни рани по ръцете...Катастрофата беше тежка,късметлийка сте,че сте още жива.

_________________
Тихихи...*онази гадна малка самодоволна усмивка*
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thefuture.bulgarianforum.net
Dark_Witch
~Free_Spirit~
avatar

Брой мнения : 1084
Join date : 07.10.2008
Age : 25
Местожителство : И аз се чудя къде...Сигурно при шинигамитата

ПисанеЗаглавие: Re: Повярвай в мен[историята]   Вто Дек 02, 2008 10:03 pm

- За жалост обаче няма да успееш да чуеш разказите на близките си дори, за онова, което си загубила...Те могат да разкажат, но няма да има време - поклати глава шинигамито, оставайки към всичко друго безразличен. И той не помнеше живота, който беше живял, когато не беше бил шинигами. Помнеше само червени светлини...Но нищо друго, сякаш червените светлини бяха били целия му тогавашен живот. Знаеше какво е...И знаеше, че няма смисъл да се бори с това...Беше опитвал...Много...Но беше загубил спомените си...
- Не мога да кажа нищо за баща ти. Не го познавам...Не съм шинигамито, което би могло да ти разкаже за него, съжалявам. Колкото до болката...Ще я накараме да изчезне, поне за да не мислиш за нея

_________________

Ездачи?Съмнявате ли се в мен...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Сянка с очила
Смахнат админ
avatar

Брой мнения : 1033
Join date : 06.10.2008
Age : 23
Местожителство : Over here!

ПисанеЗаглавие: Re: Повярвай в мен[историята]   Вто Дек 02, 2008 10:16 pm

-Очертава се да останете още дълго време тук,докато не се оправите.-усмихна се господинът,тръгвайки към вратата.-А сега почивайте...трябва Ви енергия.
И излезе...
-Не ми се остава тук...-отново повдигна глава към шинигамито.-Но все пак...имаше нещо да казваш.Няма какво друго да правя,освен да те изслушам...ау...

_________________
Тихихи...*онази гадна малка самодоволна усмивка*
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thefuture.bulgarianforum.net
Dark_Witch
~Free_Spirit~
avatar

Брой мнения : 1084
Join date : 07.10.2008
Age : 25
Местожителство : И аз се чудя къде...Сигурно при шинигамитата

ПисанеЗаглавие: Re: Повярвай в мен[историята]   Вто Дек 02, 2008 10:21 pm

Той се поусмихна отново и се прехвърли на единия стол там, въздъхна и остави катаната до себе си. Пречеше му и убиваше доста, когато я носеше така...Трябваше да измисли нещо друго, но после.
- Както казах, изпратиха ме да дойда при теб. Моята работа е да остана до теб в следващите дни, до мига в който ще се наложи да си отидеш от този свят. Тъй като си участвала в катастрофа, сега има много голяма възможност да бъдеш нападната. Нападателите също не могат да бъдат видяни от хората около теб. Точно както не виждат мен. Тези нападатели, може и да не ти се вярва че съществуват, но нека ги наречем...чудовища. Трябва да те пазя от тях, а пък и да те изпратя до онзи свят, когато времето дойде. Знам, може да не е приятно особено, но няма как да го променя...Това е най-краткото и просто описание на нещата....А да, аз се казвам Муртаг все пак

_________________

Ездачи?Съмнявате ли се в мен...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Сянка с очила
Смахнат админ
avatar

Брой мнения : 1033
Join date : 06.10.2008
Age : 23
Местожителство : Over here!

ПисанеЗаглавие: Re: Повярвай в мен[историята]   Вто Дек 02, 2008 10:33 pm

-Значи...аз в края на краищата ще умра?-не си личеше особено много да съжалява за това,и без това не знаеше за какво живееше...-Чудовища...боли...ау...-бавно с тресяща се ръка посегна да дръпне кабелчетата по нея.-Искам...да си тръгна от тук.Не искам да стоя тук.Искам да си тръгна,сега...
За какво започваше да плаче?Не беше особено сигурна,просто й идваше отвътре...Дръпна кабелчетата и системите спряха да работят.Поогледа се малко,това май бяха нейните дрехи...а това там...какво беше?Не се сещаше.Нещо от дърво май...и със струни.

_________________
Тихихи...*онази гадна малка самодоволна усмивка*
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thefuture.bulgarianforum.net
Dark_Witch
~Free_Spirit~
avatar

Брой мнения : 1084
Join date : 07.10.2008
Age : 25
Местожителство : И аз се чудя къде...Сигурно при шинигамитата

ПисанеЗаглавие: Re: Повярвай в мен[историята]   Вто Дек 02, 2008 10:38 pm

- Три седмици, Джени - промълви тихо, като се изправи, хващайки оръжието и се приближи. - Доколкото ми е известно ми е разрешено да изпълнявам заповеди, ако можем да го наречем така. Мога да те изведа от тук дори през прозореца, ако искаш. Знам, че не трябва да те боли, но и знам че не мога да го предотвратя, за жалост...Чудя се дали мога да го облекча...
Спря до системите, които дръпна на страна, бяха вече безполезни, след като тя ги беше махнала. Едва ли беше правилно да я кара насила да остане с тях. Тези три дни бяха за нея и нейния живот все пак.
- Кажи ми къде искаш да отидеш. Тук съм да ти помогна. Казват, че желанията на хората се сбъдват. Но дали аз съм подходящо шинигами за помощ ще питаш този, който ме е пратил някога.

_________________

Ездачи?Съмнявате ли се в мен...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Сянка с очила
Смахнат админ
avatar

Брой мнения : 1033
Join date : 06.10.2008
Age : 23
Местожителство : Over here!

ПисанеЗаглавие: Re: Повярвай в мен[историята]   Вто Дек 02, 2008 10:50 pm

-Някъде...където и да е...-избърса сълзите с ръка,като се опита да се изправи...-Ау...Просто искам...да отида някъде,далеч от тези непознати неща...
Накрая успя да се измъкне от леглото,сграбчи дрехите и китарата...
-Нали...няма да ме оставиш сама след това?

_________________
Тихихи...*онази гадна малка самодоволна усмивка*
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thefuture.bulgarianforum.net
Dark_Witch
~Free_Spirit~
avatar

Брой мнения : 1084
Join date : 07.10.2008
Age : 25
Местожителство : И аз се чудя къде...Сигурно при шинигамитата

ПисанеЗаглавие: Re: Повярвай в мен[историята]   Вто Дек 02, 2008 10:55 pm

- О не. Трябва да доведа работата докрай. Не се безпокой, ще бъда там, дори никой да не ме вижда. И да отрича, че мога да съществувам.
Хвана я за рамото като се концентрира за миг...Боже каква голяма сграда. И имаше хора навсякъде...Навсякъде.
- Ако излезеш през тази врата лекарите ще те върнат. Ако опиташ пак през нея ще сложат пазач пред вратата ти. Искаш ли да скочим и решим проблема с излизането веднъж за винаги?Няма да паднем долу, защото за мен е невъзможно...Някои като мен дори тичат по въздуха, но яз мога само да скачам по покривите. Докато през вратата...От там можем да излезем само ако те хвана и те пренеса с тичане, за да не ни усетят. Е, ти реши сама, а аз бих те отвел в парка, може би?
Много беше разговорлив...Но му бяха казали изрично да предупреждава за всички възможности и да дава право на избор, поне от начало....А после да изпълни забраните, които можеха да му наложат отностно "Без дълги разговори" например

_________________

Ездачи?Съмнявате ли се в мен...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Сянка с очила
Смахнат админ
avatar

Брой мнения : 1033
Join date : 06.10.2008
Age : 23
Местожителство : Over here!

ПисанеЗаглавие: Re: Повярвай в мен[историята]   Вто Дек 02, 2008 11:00 pm

-Не искам проблеми...тогава през прозореца.-замисли се за онези...гости,които имаше.Може би щеше да им липсва...но нямаше какво друго да стори.Имаше толкова малко време и никога нямаше да навакса.-Благодаря ти.
Понечи да пристъпи към прозореца,само че наистина болеше...да й бяха казали направо,че е като парализирана!Това щеше да бъде по-точно.Пък и тази тъпа нощница от болницата не й помагаше много.Повече такива дрешки нямаше да слага.

_________________
Тихихи...*онази гадна малка самодоволна усмивка*
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thefuture.bulgarianforum.net
Dark_Witch
~Free_Spirit~
avatar

Брой мнения : 1084
Join date : 07.10.2008
Age : 25
Местожителство : И аз се чудя къде...Сигурно при шинигамитата

ПисанеЗаглавие: Re: Повярвай в мен[историята]   Вто Дек 02, 2008 11:08 pm

- Добре - съгласи се веднага той и я хвана по-силно, като хвана и китарата с другата ръка, че да балансира с нещо, за да може да скача по-добре. - Да вървим, дръж се
Не му харесваше болницата. Сякаш преди време тук беше имало нещо...Но какво?Избра да не го мисли. Скочи на съседната сграда и продължи нататък без никакво усилие. Нямаше кой да ги види, така или иначе. Ето скоро достигнаха и парка, беше избрал мястото, където хората рядко и то много рядко стигаха, понеже беше много отдалечено.
- Можех да избера някой спа хотел...Но нямаше да е много угодно...Не знам защо, но това много ми харесва, някак... - каза докато я оставяше внимателно на една от здравите пейки, оставяйки китарата до нея - Казаха ми, че мога да лекувам, или беше по-скоро да облекчавам болките. Ако искаш мога да опитам...И мога да ти намеря нещо топло за обличане... - спря се, защото се усещаше, че не беше себе си...Или беше?Не можеше да се познае, а беше толкова...толкова...познато

_________________

Ездачи?Съмнявате ли се в мен...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Сянка с очила
Смахнат админ
avatar

Брой мнения : 1033
Join date : 06.10.2008
Age : 23
Местожителство : Over here!

ПисанеЗаглавие: Re: Повярвай в мен[историята]   Вто Дек 02, 2008 11:20 pm

-Тези изглеждат достатъчно топли...-усмихна се и повдигна леко ръцете си с дрехите.-Бладодаря.А колкото до болката...моля те?
Остави ги на пейката до себе си и се поогледа...не беше особено зелено така,по средата на есента...но жълтото и оранжевото си я устройваше напълно.Изпълваше я с непознато спокойствие.

_________________
Тихихи...*онази гадна малка самодоволна усмивка*
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thefuture.bulgarianforum.net
Dark_Witch
~Free_Spirit~
avatar

Брой мнения : 1084
Join date : 07.10.2008
Age : 25
Местожителство : И аз се чудя къде...Сигурно при шинигамитата

ПисанеЗаглавие: Re: Повярвай в мен[историята]   Вто Дек 02, 2008 11:24 pm

- Добре...В началото не успявах, но...Вече не е толкова трудно - и отново се наложи да се сякаш отплесне от света, понеже трябваше да се...съсредоточи. Беше розово...Енергията беше розова...Нормалните хора го наричаха магия. Та тази розова магия излизаше от ръцете му и лека полека доколкото си мислеше той щеше да успокои болката...И ако нараняванията не изискваха по-голяма сила, щеше да зарастне. Беше му се случвало веднъж да успява, но работата му се състоеше повече в това да се упражнява на теория с други като него. Щом беше успявал, значи нямаше да се провали и тук.
Защо ли това място му беше познато...Какво по дяволите все примигваше там в главата му, когато мислеше за този свят...

_________________

Ездачи?Съмнявате ли се в мен...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Сянка с очила
Смахнат админ
avatar

Брой мнения : 1033
Join date : 06.10.2008
Age : 23
Местожителство : Over here!

ПисанеЗаглавие: Re: Повярвай в мен[историята]   Вто Дек 02, 2008 11:31 pm

-А,Аригато...-усмихна се мило,когато свърши...доста по-добре се чувстваше,много по-добре.
Откъде я изкара тази дума,не беше сигурна...като онези сълзи,които вече си бяха отишли,й идваше отвътре...А и й беше спестил да се преоблича,магията свърши и тази работа.Някак се сгуши в края на пейката,като взе китарата в ръце.
-Ако искаш седни...не стой прав така.

_________________
Тихихи...*онази гадна малка самодоволна усмивка*
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thefuture.bulgarianforum.net
Dark_Witch
~Free_Spirit~
avatar

Брой мнения : 1084
Join date : 07.10.2008
Age : 25
Местожителство : И аз се чудя къде...Сигурно при шинигамитата

ПисанеЗаглавие: Re: Повярвай в мен[историята]   Вто Дек 02, 2008 11:37 pm

- Предпочитам да се...поразтъпча...Седях няколко часа, за да ми обяснят какво да сторя, ако объркам пътя и не пристигна където трябва...Но и тези неща минават...
Пък и мястото беше така познато....Толкова познато...Искаше му се да се сети от къде...
- Наистина ли можеш да свириш на тази? - обърна внимание после на следващото нещо...Не си спомняше някога да беше държал нещо подобно...Но беше виждал от далеч как някои свиреха...Изглеждаше трудно...

_________________

Ездачи?Съмнявате ли се в мен...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Сянка с очила
Смахнат админ
avatar

Брой мнения : 1033
Join date : 06.10.2008
Age : 23
Местожителство : Over here!

ПисанеЗаглавие: Re: Повярвай в мен[историята]   Вто Дек 02, 2008 11:46 pm

-Честно казано...не знам...просто знам някак,че е моята.-прокара пръсти по струните.-Сега ще я пробвам.
Пак по интуиция го караше...но свиреше доста добре за някой,който нищо не си спомняше.

_________________
Тихихи...*онази гадна малка самодоволна усмивка*
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thefuture.bulgarianforum.net
Dark_Witch
~Free_Spirit~
avatar

Брой мнения : 1084
Join date : 07.10.2008
Age : 25
Местожителство : И аз се чудя къде...Сигурно при шинигамитата

ПисанеЗаглавие: Re: Повярвай в мен[историята]   Сря Дек 03, 2008 3:50 pm

Шинигамито се усмихна и избра да не й пречи, пък и нямаше какъв въпрос да зададе вече. Поне за момента се беше изчерпал. Остави катаната на мира, все още се чудеше къде да я дене така че да не му пречи на движенията, за последно я беше окачил на гърба си.
Онези хора щяха да тръгнат да я търсят. Много скоро...Но едва ли имаше заповед да ги убие...Мислеше, че няма да се наложат такива глупави крайности, те й бяха роднини.

_________________

Ездачи?Съмнявате ли се в мен...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Сянка с очила
Смахнат админ
avatar

Брой мнения : 1033
Join date : 06.10.2008
Age : 23
Местожителство : Over here!

ПисанеЗаглавие: Re: Повярвай в мен[историята]   Сря Дек 03, 2008 8:24 pm

-Тате,тате,виж тя колко хубаво свири!
-Мини,невъзпитано е да сочиш...-мъжът я вдигна в ръцете си,докато малкото момиченце я гледаше с пръст в устата.-Извинете,не искахме да ви прекъснем...
-Няма нищо.-въпреки това сякаш беше далеч от разговора,пък и тя не играеше особена роля в него.
-Много хубаво свириш...-усмихна се момиченцето.
-Да,така е.-усмихна се непознатията.-Хайде,Мини,кажи чао на какичката,трябва да си ходим вкъщи.
-Чао-чаоооо!-махна с ръчичка то,докато баща й тръгваше напред,все още държейки я здраво в ръцете си.
-Бай бай.-махна обратно с ръка и изчака да си тръгнат.-Хей...такива ли...трябва да са татковците?

_________________
Тихихи...*онази гадна малка самодоволна усмивка*
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thefuture.bulgarianforum.net
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Повярвай в мен[историята]   

Върнете се в началото Go down
 
Повярвай в мен[историята]
Върнете се в началото 
Страница 1 от 13Иди на страница : 1, 2, 3 ... 11, 12, 13  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Бъдещето :: RP-zone :: Rollplay Games-
Идете на: