У дома, за кратко...

Порталът се затвори след тях, като Джули едва успя да успокои Естер, която плачеше отново, този път за къщата в Графството. Драконите изръмжаха тихо и поклатиха глави, помагайки на Анаю да се придвижва по- бързо, все още можеше да лети както преди, но да се движи по земята й беше много трудно:
-Е, добре дошли в нашия дом.- пророни Нава ,като вдигна поглед към къщата пред тях.
- Това доджо ли е?- попита Зини като се усмихна леко и застана но белокосият заинтересовано.

-Мда.Хайде,Естер,да се качим горе в къщата и да ви стопля малко топъл шоколад,м?Моя специялна рецепта,никой не го прави по-добре от мен!
-Тошъл шоколад,топъл шоколад!-заподскача Джеси,като лего сръга и Нико да последва примера й.
-Или чай...каквото искате.-усмихна се мило и приклекна пред детето,като го тупна леко по носа.

- Шо- ко- ла- д.- пророни Естер и се опита да се усмихне леко.
- За мен чай.- обади се Зини тихо.
- Чай.- въздъхна и Джули и поклати леко глава:- Проклета да е онази червенокоса злобарка!- просъска след малко, още по- тихо.

-Ей,Джули,прихванала си от мен някои навици май,м?-подсмихна се синекосата,докато вдигаше Естер в ръцете си.
Нико малко се намръщи и стисна ръката на баща си.Джеси само го погледна едно разбиращо и продължи да тича нагоре по алеята към къщичката.
-Като говорим за твои заразни навици...-Дейвид леко се отдалечи от Джин.-Май си прекалила с обученията върху това дете...

- Какво искаш да кажеш?!- смръщи се Джин, като прониза елфа с поглед:- Говори, де?!
Нава се засмя леко нервно и поклати глава, като продължи напред след дъщеря си:
- Тате, онзи с червената коса, твоя брат, той...- заговори тихо белокосото момченце и вдигна глава към баща си.
- Той е част от мен, от моята душа и съзнание, няма отърваване от него освен ако не си намери свое тяло.

-Няма какво да говоря,ти сам си го каза.-усмихна се невинно елфът и закрачи след останалите.
-Защо не му намерите тяло тогава?
-Защото тогава ще бъде на свобода и никой няма да може да го контролира.
-Но той...лош ли е?-Джеси погледна зад рамо.
-Не съвсем...

- Лош ли е?- настоя с въпроса Нико и погледна леко намръщено към родителите си.
- От една страна да, много при това, особено ако му се отдаде възможност да прави каквото си иска. Но в други случаи не е чак толкова, както днес, опита се да се противопостави на тъмните сили на Нитара със своите тъмни сили, само че без особен успех. май няколко годишният сън му се е отразил зле.- вдигна леко рамене белокосият и въздъхна:- Забравете за него, ще се постарая да не го допускам да се появява отново и да ви плаши.

-Ама...той е семейство.Всички сме семейство.-Джени някак тъжно го каза.-Нали?
-Нитара не е семейство,за това сме сигурни.-изсумтя Нико.
-Съгласна съм.-и елфката влезе вътре,оставяйки врата отворена за останалите.

" Семейство?"- обади се Ника някак изненадано и тихо.
" Какво? Не го ли очакваше?"- подсмихна се едва забележимо Нава и влезе вътре, следван от Ишизу и другите.
" Изобщо. Знаех, че само Джиа не ме мрази от всички ви. Но това Джес да не избухне, когато децата казаха това... няма значение."- последва въздишка и гласът на червенокосият се изгуби.

-КАКВО?!
Чашите,които беше взела,се натрошиха на земята.Тя зяпаше в малкото парченце хартия,което явно Вичи й беше пратила...
-Джени и Даедел са на оня свят?!-уплашеният й крясък разтресе къщата,че чак и дървото.

- Къде?!- възкликна Джули с разширени очи, които за момент върнаха някогашния си зелен цвят.
- Кога? Как се е случило?- запита Джин стреснато и се изправи от стола, на който кротко седеше до сега.
- Не мога да повярвам.- промълви Нава смръщено и също се изправи, като разчисти няколко бели кичура падащи пред очите му.

-Джени я били намерили в Маг'Атор и Даедел и Винр са я откраднали от там.Това Вичи знае със сигурност,но предполага,че вече са там,където е и Муртаг,защото не може да се свърже с тях.-ръцете й още трепереха,опитваше се да изчисти стъклото от пода,но...

- Остави.- намеси се Зини смръщено:- Ако са в опасност, което е много вероятно, по- добре вървете. Аз ще остана тук с децата. Те се нуждаят от помощ.
" Аз също ще остана. Поне знам как да умирявам малките."- обади се Ишизу, ръмжейки.

-Проблемът е,че не можем да отидем.Не знаем как...-въздъхна синекосата.-А и те сигурно искат сами да се справят.Повече хора...повече опасност.Само се надявам да се върнат.

- Ще се справят. Трябва.- отвърна тихо Джули и седна обратно на стол до брат си:- Трябва. Винаги се справят. Преди и сега също.

- Колко сте забавни! - не се сдържа тя, макар и да не можеха да я видят знаеше, че ще я чуят, пък и това беше нещо - Значи наистина ще ги оставите?
Беше се измъкнала отново, но естествено пак с придружител, доста по-мълчалив.
- Ами ако закъсат и бъдат хванати?

-Забавни?!Ще ти покажа аз на теб забавни!-разкрещя се Нико и заподскача след нея да я хване за крилцата.
-Не сме отказали помощ,но защо да се юрнем нанякъде,при положение,че нямаме път до там...-май Джесика беше предала цялата си агресивност на Джин и Нико,защото съвсем спокойно се изправи и Нати се блъсна в рамото й.

- Кой е?- сепна се Джули и се огледа стреснато, като същата реакция се появи и от страна на Джин.
- А и какво можем да направим?- промърмори Зини, който май беше вече свикнал с такива внезапно появили се от нищото гласове:- Не знаем къде точно са и как да стигнем при тях?

- Вие винаги имате път до там...Тоест когато аз съм тук де - извиси се малко по-нагоре и отново се засмя, наистина й беше забавно - Но това е ваше решение. Те засега са добре. Бият се пред портите, момичето пострада леко, но моят капитан е по-зле.
Запърха горе в кръг като опитваше да сподави смеха си.
- До там се стига чрез портал, така ги пратих там, защото изпълниха условието всеки да си има оръжие

-Хайде покажи се де!-продължаваше да недоволства малкото момченце.
-Нико,спри.-въздъхна синекосата.
-Ама,тя...
-Играе си с теб,прави те на маймуна.Просто си седни обратно на мястото.Та...съмнявам се да ни направиш тазу услуга с портала,но все пак да попитам...ще ни помогнеш ли?

- Ако повече хора изявят желание защо не?Пък и при вас важи условието всеки с оръжие. Не за друго, а защото ще ви трябва там - тя се изясни, вече все по-малко се боеше от хората тук, преди й казваха че са...отровни...Но не беше точно така и го беше научила. Висеше си надолу с главата и приличаше на Даедел, когато се лигавеше. - Както съм казвала имам право да пусна когото и да е и да го изпъдя. И няма да ми попречи да отворя портал и за вас

- Оръжие ли?- повдигна вежди белокосият и се подсмихна леко:- Джиерда, скучно ли ти е?- вдигна леко ръка и в същият момент зеленият меч просветна и се озова, силно стиснат от него:- Ако става дума за оръжия, мисля че всички сме въоръжени.
Синьо- бяла катана просветна в ръцете на Джин, когато той я издърпа от ножницата си и пусна няколко искри по острието й.

- Квай!Кавай!Станаха двама! - засмя се той и запърха отново - Общо ги прави петима с тримата там...Освен ако няма да има и още?
Спря се за да кимне на стената, където сигурно беше и придружителя й
- Да, Принцесо - обяви монотонен женски глас и явно се зае с нещо

- Принцеса?- изненада се Джули:- Ти? Колко интересно.
- Обаче и аз ще се включа.- намеси се Джули, през прозореца Анаю подаде муцуна и пусна в ръцете й една омотана в шалове катана, шалове които изчезнаха възпламенени от зеленикави огънчета по острието:- Зини, ти отговаряш за Естер.
- Разбира се.- кимна хобита и погледна към зеленокосото момиченце в другата част на стаята, което протегна ръка към майка си и някак умолително я погледна, сякаш за първи път я виждаше с меч в ръка.

-Ох...-Джесика се подсмихна и дългата светеща като луната катана се оформи в ръцете й.
Графираното изображение на корени се размърда,все едно се стягаха около оръжието,готови за бой.
-Чудех се кога отново ще стане интересно.-ухили се доволно.-Ишизу.Пази децата.