Бъдещето

Защото то ни кара да мечтаем...
 
ИндексИндекс  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 Пак проблем

Go down 
АвторСъобщение
Dark_Witch
~Free_Spirit~
avatar

Брой мнения : 1084
Join date : 07.10.2008
Age : 25
Местожителство : И аз се чудя къде...Сигурно при шинигамитата

ПисанеЗаглавие: Re: Пак проблем   Съб Ное 22, 2008 9:53 pm

(Налегна ме носталгията по клавиатурата)

- Казва, че... - чернокоското вдигна глава и после я поклати, като смачка набързо надрасканата бележка от принца - По-добре наистина да го вземем на предвид.
- Рому, сериозно ли го казваш?Минаха десет години. Станаха много неща. Хюг изгуби способността си да причинява халюцинации, а ти твоята да сгъстяваш кръвта...Половината ездачи вече са различни. - въздъхна мъжа с косата с цвят на моркови, който така удобно се беше настанил на трона. Ако Скай го видеше щеше доста да има да вика по него.
- Царството принадлежи на народа, щом той се тревожи, значи и ние. - сопна се Рой и замислено стисна и отпусна ръката си в юмрук. Преди замалко да изгубят царството, защото бяха постъпили глупаво. Не можеше да си го позволи пак. Беше поел отговорност още от тогава и беше отгледал принца...Не можеше да изгуби дома си. Да го премахне и да остави другите...
Вратата се отвори и едно тринадесет годишно момиче с дългата елегантна рокля надникна вътре. Изглеждаше притеснена...
- Татко не се чувства добре. Отново. Исках да го видите, макар че той не искаше - каза тихичко, обръщайки се към Рой
- Въведи го.
Очилаткото леко залиташе, все едно беше пил. Всъщност, най-странното беше, че в момента нямаше очила. Някога истинската му сила, заради която беше заслужил синята униформа беше, че причиняваше силни халюцинации. Караше хората да вярват в нереални неща. Но я беше загубил в последната битка, когато се беше опитал да победи странно същество, сътворено от Дарсия. Сега беше нормален ездач. Дали?
- Хюг, какво има сега?Да не би да ти е зле? - загрижено го запита Рой. От това, което сам беше изпитал знаеше, че да загубиш силата си е ужасно...И никога не се преодолява. Хюгес вдигна глава и Рой отстъпи с отворена уста, а Хавок скочи на крака.
- Нима си върнал способностите си?
Очилаткото поклати глава, очите му светеха странно, бяха замъглени от същата онази черта, която не се беше появявала от десет години.
- Не точно. Но ще се върнат с времето. Вече го знам. По-добре се зарови в кошмарите ми. Трябва да видиш нещо, свързано с писмото от Скай - ухили се, сякаш беше съвсем добре. Очите му просветнаха и залата потъмня, после изчезна.
"Намираха се на красива зелена поляна. Наистина огромна. Нямаше край. Пък и беше необитаема. По средата имаше огромно дърво, а на това дърво пееше птица. Съвсем малък славей, но мелодията беше странна. Нищо друго. Несъществуващ свят...Нереален....Птицата продължи да пее. Пееше все по-силно и по-силно. Оглушителна непозната мелодия, сякаш от дълбините на ада. После постепенно започна да се украсява и успокоява...заглъхна...заглъхна съвсем внезапно. Появиха се сгради. От нищото. Израснаха от земята. Бяха високи. Много, много високи. И се появи той. Беше висок мъж, който вероятно не ги виждаше, носеше меч. Дългите му черни коси се спускаха свободно, дори се влачеха по тревата. Той застана до дървото, погледна нагоре, поклони се ритуално и седна под него. Носеше черно кимоно и бял колан..." Единственото вярване на ездачите, което разказваше за подобно облекло беше...Че се намираха в Несъществуващия свят. Онзи, който не можеше да опознае никой...Но как Хюгес имаше разрешение да види света в съня си...
"Мъжът отвори очи след миг, сякаш беше медитирал. Така и не се беше разбрало от къде бяха дошли толкова много, със същото облекло...Имаше и животни...Беше тихо...Прекалено тихо....
- Така ли посрещате мъртъвците?Доста е официално - проряза тишината гласа му, а лилавокосият стоеше на покрива на една от сградите и припряно се опитваше да свикне с облеклото.
- Ти мълчи. Не сме те искали тук.
- Това, че Съдбата ме прати, не значи че трябва да се караме. Вие защитавате принцесата си. Много добре...Ще се сработим.
Дългокосият се обърна към него, после кимна. Беше съгласен."

- Това нищо не обяснява. Притеснява ли те?Знаеше, че някога ще се случи, беше предсказано - прекъсна нещата Рой гледайки към Хюгес спокойно и мрачно дори.
- Но кошмарите не ме оставят намира.
- Защото ти ги искаш. Опитай се да си спомниш, че онзи свят е твърде далеч. И в него...Не съществуваме. Там всичко винаги е наред.
- Бих ли ти повярвал?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Dark_Witch
~Free_Spirit~
avatar

Брой мнения : 1084
Join date : 07.10.2008
Age : 25
Местожителство : И аз се чудя къде...Сигурно при шинигамитата

ПисанеЗаглавие: Re: Пак проблем   Нед Ное 23, 2008 10:57 pm

Разговорът им беше прекъснат от падащия от тавана Даедел, който простена, но веднага се изправи на крака и се огледа. Беше вир вода, а онези го гледаха намръщено, сякаш беше виновен. За бога не беше, защо не му вярваха.
- Сър? - първа наруши тишината дъщерята на Хюгес и се приближи, като го омота загрижено в дебела суха кърпа. - Грижете се за себе си.
- Нима имам това право? - тихичко попита, наистина ли беше толкова лош, че всички смятаха него за виновен.
- Учили са ме да помагам на всеки, независимо дали е тъмната или светлата страна на даден човек. За мен Даедел е Муртаг точно толкова колкото Муртаг е Даедел.
- Ама не е така!Един Муртаг никога не би предал Даедел - избухна Рой, който само това чакаше, пък си беше подготвил и сценарии.
- Не съм виновен, че не може да устои на магията!Не трябва да я активира, като не я познава! - закрещя му и Даедел в отговор, точно както винаги. Те никога нямаше да се разберът, пък и какъв беше смисъла, след като Даедел винаги го ядосваше...
- Ти си тук за да му помагаш!Трябваше да го защитаваш!
- Как да защитавам инатлив тъпанар!?
- Както ние го правехме! - хвана го за блузата и очите му засвяткаха злобно - Ти си толкова...толкова...
- Знам...Слаб...Ненужен...Нищо - отблъсна го и въздъхна, но отново надигна глас - Не си този, койтоще ме разбере. Само Ризел успя да ме разбере...Само тя...
- Ти... - Рой понечи да вдигне ръка срещу него, но се спря, понеже през прозореца долетя ужасния святкащ поглед на Скай, тъкмо преминал през портала.
- Престанете!Вече го няма. Искате да се карате дори след като вече го няма? - скочи в залата и бързо-бързо изкара всички навън, затръшвайки вратата, като остави само Даедел, за да не се сбият отвън. - Какво да сторя, че да те приемат.
- Принце, искате твърде много от тях. Аз винаги ще съм брат на Дарсия, чудовище, което досега беше спирано само от добрата си част. Сега мога да се обърна срещу вас...Никой няма да ми повярва.
- И не можеш да върнеш добрата си част, за да докажеш, че си с нас, нали?
- Не съм казвал, че съм с вас. С вас съм, доколкото имам задачата да опазя Джени...Но нищо друго не ме задържа. Мога да взема децата си, да им покажа истинската същност, която притежават и да отида там, където сега трябваше да бъда.
- Това да опазиш Джени твое желание ли е?Преди десет години не би се поколебал да избиеш всички веднага...Сега защо искаш да помагаш?
- Що за въпрос. За някои е важно да изпълнят последното желание на една своя част, която няма да се върне.
- Не вярваш ли, че един ден ще се появи отново?
- Принце, моите извинения, подлагате ме на кръстосан разпит. Сега съм само аз. Той остава завинаги там - обърна се, беше му писнало от това, блъсна вратата и излезе. След миг вече беше в познатата стая, сравнително доста подредена. Строполи се на леглото и остана така. Дали страдаше никой не знаеше, понеже рядко се разкриваше пред хората в какво настроение е...Но остана просто там, щеше да изчака Лука...Нямаше сила за нищо друго...Нищо...Дори нямаше желанието да се бие като преди. Една половина от сърцето му наистина беше изчезнала. Беше смятал, че няма да е трудно да се раздели със себе си....Беше сгрешил...Боже, беше толкова...глупав...
"Стига, човече, не можеш да проливаш сълзи за него, нали...Къде ти изчезна силата...Това аз ли съм...Аз ли съм..."
- Стига...Какво очаквам...Нека оставя нещата така...Защо да вярвам...в чудеса - каза си накрая и отново се изправи, сядайки по турски. Загледа през прозореца, погледа му беше помътнял...Вече не беше себе си...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Dark_Witch
~Free_Spirit~
avatar

Брой мнения : 1084
Join date : 07.10.2008
Age : 25
Местожителство : И аз се чудя къде...Сигурно при шинигамитата

ПисанеЗаглавие: Re: Пак проблем   Пон Ное 24, 2008 3:44 pm

- Дае!Дае помогни ми! - прекъсна мрачните му разсъждения една ръка, която се хвана за перваза
- Глупак!Да се пребиеш ли искаш! - ужасено подскочи Даедел, така добре успокоен в тихата досега стая, после хвана ръката и издърпа оранжевокосия униформен вътре - И мен ще убиеш от сърдечен удар!
- Извинявай - ухили се виновато Хавок и се изправи, като се изтупа. - Мислех, че ще ти трябва помощ.
- За какво?Ти ме мразиш.
- А, не, недей така. Чух че си изпратил Винр да търси....И Лука...
- Не ти влиза в работата - ледето отбележи господаря, изправи се и обърна гръб на ездача.
- Не си прав, все пак съм единствения, който следва примера на Елисия.
- Тя греши...
- Толкова си черноглед... - Хавок поклати глава, после захапа една цигара и измъкна една дълга лула като предложи на Даедел.
- Да благодаря...Той не ми дава - изкуши се пък самия Даедел и бързо бързо я запали.
- Чувал съм, че така мислиш по-добре. Готов ли си да тръгнеш по всяко време?Ако излезе информация?
- Винаги. Това чакам, Лисицо.
Онзи се ухили, отдавна не беше чувал прякора си от някого. Но го обичаше, защото му връщаше старите добри спомени.
В същото време на прозореца вече седеше и вълкът Лука, който втренчено гледаше Даедел, сякаш очакваше да излезе, че е Муртаг. Не даваше никакви признаци на живот, докато обектът на наблюдение не се обърна изведнъж, вълкът не се стресна и...Щеше да се разбие добре, въпреки магията си, ако не беше дракона на Хавок, Матасуна.
- Защо не се обаждаш?Какво намери? - попита го хладно Даедел след това, като лулата издаваше раздразнението му.
"Не исках да прекъсвам тъгата ви. Страдаш за него, нали?"
- Глупости, не ми трябва. Кажи ти какво откри.
Съществото скочи на пода, изглеждаше така, сякаш се усмихваше, очите му блестяха.
"Намерих ги" простичко обяви накрая
- Къде?
"На онова място"
Беше достатъчно. Макар и ездачът да не ги разбираше...Даедел се обърна към вратата, докато Лука изчезваше и отново се ухили, връщайки старото си Аз.
- Чудесно...Жалко че няма да имам време да го навестя...Това означава, че трябва да търся другаде...Но съм безполезен, понеже магията не е подходяща. Но Винр...Той ще продължи....
- Да..смятам ли, че всичко е вече наред? - прекъсна го тихичко Хавок, когато тишината продължи.
- Хавок, отиди в Динзел, моля те и виж как е Ризел. Все пак би трябвало да ми е съпруга...
- Не аз...Тя...Прекалено съм зает - Даедел нямаше време да пита коя е тя, защото драконът й веднага се показа през прозореца, явно ги беше подслушвала. Елисия се усмихна широко и махна, като явно се перчеше със новата си униформа.
- Сър, аз ще се погрижа, трябва да имам мисии... - не почака разрешение...
Да, точно така...Не биваше да се тормози...Щеше да продължи своя живот...Онзи нека живееше там...Вече не беше свързан по никакъв начин с хората тук...По никакъв...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Dark_Witch
~Free_Spirit~
avatar

Брой мнения : 1084
Join date : 07.10.2008
Age : 25
Местожителство : И аз се чудя къде...Сигурно при шинигамитата

ПисанеЗаглавие: Re: Пак проблем   Вто Ное 25, 2008 3:20 pm

Той внимателно завързваше колана, като остави меча в ножницата на гърба си. Чувстваше се като едно време...Точно както преди десет години. Пък и самият той не остаряваше....Нямаше възраст...От части взимаше възрастта на Муртаг...Но беше хем по-стар и хем по-млад...Беше странно, но беше факт. Щеше да бъде погълнат един ден от силата на Аливейл...И нищо повече.
Стресна се от шума от прозореца. Младата ездачка се завръщаше победоносно.
- Тадаа, със Сайва наминахме край Динзел! - май очакваше похвала, но вместо това...
- Толкова бързо? - скептично отбележи Даедел като я изгледа изкъсо.
- Ей, не можем да се задържаме...Командир Мидо ще ни съдере кожичките, ако избягаме по време на мобилизация.
- Тоя нещо много ви е влязъл в мозъците. Какво каза тя...Не крий, знам че е лошо. Кой в днешно време не мисли лошо за мен...
- Кза, че не се нуждае от загрижеността ти. - Елисия наведе леко глава и го погледна, за да види някакъв вид реакция, но нямаше такава. Даедел си остана неразгадаем. Кимна й, за да продължи.
- Клайв каза, че ако искаш да ходиш някъде първо трябва да уведомиш някой от тях...И да не взимаш прибързани решения.
- Мисли ме за бебе... - изумтя лилавокосия господар, после повдигна рамене. - Нямам намерение да се съветвам с него. Никога не съм го правил. Муртаг също. Някога Ним даваше съвети, но вече не е част от мен...Пък и когато бях аз умеех да го заключвам дълбоко.
- Къде мислиш да ходиш?
- Ако ти кажа, баща ти и приятелите му вднага ще разберат, а после цялата Южна армия, изобщо всички. - усмихна й се лукаво, всъщност нямаше намерение да ходи никъде. Трябваше му малко време да свикне, че вече не може да бъде затварян от ничие съзнание. Рано или късно можеше и да направи нещо...
- Не съм клюкарка!
- Да, само копираш баща си. Но си права...Наистина...Имам забрана да излизам от тук, Скай ми я подшушна. Магиите са навсякъде...И ще ме усетят каквото и да сторя. Зтова изпращам теб...Ще ме пуснат едва когато разберат нещо...За Джени...
- Но и за Муртаг, нали?
- Защо всички настояват да говорят за него. Мъртъв е!Чуваш ли?Разбери го.
Едва ли щеше да го възприеме, но нямаше време да отговори с това какво мисли, понеже долу на полянката се чу разярение глас на командира й, който доста силно изкрещя едно "Елисия Хюгес!".
- Върви, върви хлапе. На мен не ми остава нищо, освен да се излежавам. Късметлии сте вие с униформите. - момичето изкочи като ужилено през прозореца, явно махайки на командира долу. Да, някога и той беше имал униформа...Но не я носеше често...Понеже можеше да има проблеми. Колкото и да бяха известни, те правеха много бели...Даедел въздъхна и отново седна на леглото, извади меча и отново загледа руните замислено. Щяха да избледнеят, вече почти не се виждаха. Само няколко руни причиняваха смърт на някого...Интересно...Интересно...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Dark_Witch
~Free_Spirit~
avatar

Брой мнения : 1084
Join date : 07.10.2008
Age : 25
Местожителство : И аз се чудя къде...Сигурно при шинигамитата

ПисанеЗаглавие: Re: Пак проблем   Съб Дек 27, 2008 12:45 pm

- Гупаци такива!Престанете!Престанете! - викаше с цяло гърло, но никой не го чуваше. Кой ли се съмняваше в това?От къде на къде един тринадесет годишен хлапак щеше да им заповядва в този момент?В този момент те отново бяха на себе си така, както се бяха намерили в малката стая с чинове преди толкова много години. Тогава, когато започна всичко, една шантава история за приятелство без край.
"- Казвам се Накамура-сенсей. От днес всички вие, момчета, ще бъдете мои ученици - дори този строг учител не беше успял да усмири духа им за запознанство още от тогава. Само Бром бе вътворил тишина, за да се чуят.
- А сенсей?А ако не всички са момчета? - вдигна ръка едно усмихнато момченце с черни косици, които паднаха и се появиха истинските дълги и руси. - Аз съм Риза Хауки, под прякор Рихата Тахари. Ще бъда единственото момиче, учило някога в момчешката система. - важно важно обяви, докато наоколо чакаха реакцията на онзи. Учителят дълго я гледа, като че ли я преценяваше. По онова време момиченцата се обучаваха по по-лека програма и носеха розови униформи и изобщо се конкурираха с момчетата. Макар че последните винаги излизаха по-добри на повечето състезания.
- Добре дошъл, Рихата. - усмихна се накрая. Да...едно момиче бе способно да обърне нещата в коренно различна посока. Щом Бром й бе позволил да се присъедини имаше причина.
Странен клас бяха те, всеки с проблемите и навиците си. Например малкия Хюгес, който абсолютно никога не сваляше очилата си, освен по време на упражнения на силите си. Или пък малкия Йонамине, който още от детство пушеше като комин и си бе спечелил името Пушльо. Това той правеше не за да е готин, а точно заради тези глупави сили, заради които ако спреше да пуши нещо, щеше да умре. Или пък Рой, който не биваше да се порязва на нищо, докато не овладееше силата си, защото щеше да си съсири кръвта. И един, който не биваше да се занимава с черно изкуство, защото щеше да събуди едно ужасяващо "аз". Малкият Юнока, който не биваше да пее и свири, защото щеше да оглуши всички, докато не си овладееше силата. Все в същия дух, на всеки нещо му беше забранено...."
- Престанете! - Скай бе взел една фуния, че да усмири ездачите, които се радваха така силно, че забравяха всичко на света.
- Не можем, сър! - засмя се същата тази русокоска като му се поклони. - За бога останахме само двадесет и седем от четиридесет човека. Трябва да отпразнуваме това, че вече не сме с един по-малко!
- Но защо сега?
- Защото той се върна сега, разбира се. - простичко добави самият Пушльо, който стоеше до нея, после се обърна към съучениците си. - Къде е бирата!!??
С едно мощно ура решиха да отидат да празнуват където им беше мястото.
Скай се хвана за главата и отново седна, та да си успокои главата.
- Майко, как си ги търпяла тези тъпанари.... - някога бе чул нещо, но не помнеше от кой и кога. Думи, които се редяха, предназначени за нечие друго ухо. Знаеше, че често като бебе са го гледали точно в тази Тронна зала, заради трудните години по времето на майка му. Но не бе възможно да помни разговори между войници от тогава. Спомняше си смътно гласа на Рой да казва "Дадохме ви клетва, принцесо моя. Ние държим на това. Виждате ни да се държим глупаво и неразумно, но не е така. Зад усмивките има твърде загрижени души. И тези души ще ви подкрепят където и да сте. Вие сте наш владетел, никога не го забравяйте. Като владетел на Драконовото царство трябва да знаете, че драконите държат на думата и честта си. А техните ездачи също, защото не можеш да не си честен, когато държиш на честността на царството и сънародниците си."...Знаеше, че някакъв смътен женски глас му бе отговорил щастливо, но не помнеше какво...Но как бе възможно да помни майка си...Не бе възможно някак...Не разбираше...
- Сър, може би ще решим проблемите и без тях - пред него вече стоеше друг ездач. Слава на бога, от младото поколение. Със своите лилави очила и синята униформа, той чакаше нареждания.
- Благодаря ти, господи, Мидо е...Бан, наистина можем да ги решим заедно. Имаме документи за подпис.
На онзи му се струваше, че беше по-добре дане наминава и да остане с Елисия да си мъркат на тайно, ама...

_________________

Ездачи?Съмнявате ли се в мен...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Dark_Witch
~Free_Spirit~
avatar

Брой мнения : 1084
Join date : 07.10.2008
Age : 25
Местожителство : И аз се чудя къде...Сигурно при шинигамитата

ПисанеЗаглавие: Re: Пак проблем   Пон Дек 29, 2008 8:27 pm

"- Казвам се Йонамине Кю, по прякор Пушльо Коминчов! - детето с оранжевишкавите коси вдигна ръка, с цигарата и червената шапка.
- Казвам се Риза Хауки, по прякор Рихата Тахари! - вдигна ръка русото момиче със същата коледна шапка"
Скай се плесна по челото, по дяволите това бяха чужди спомени, не неговите. Тези на баща му...Само те...
- Добре ли сте сър? - попита го Бан, докато подписваше хилядния документ за днес.
- Не!Как мога да бъда добре. Не го ли чувстваш? - настана лека тишина, докато Бан се оглеждаше объркано.
- Сър? - попита накрая объркано като погледна момчето
- Бях само на три, когато Муртаг трябваше да се изправи срещу Дарсия. И още чувствам тази ужасна тъмна енергия. Сега е същото, не съзнаваш ли. Пак има тъмна опасност.
- Но това е невъзможно. Все пак ние държим Муртаг под контрол
- Не!Не е това... - момчето сложи ръце на перваза и загледа небето замислено - Нещо друго е. И аз не знам как бих се справил. Толкова години за нищо.
- Не евярно, вие сте...
- Знам какво съм. Ангел с изгубени черти?Безполезно хлапаче, което претендира за трон. Това съм Мидо, това. Никой друг. Само ако знаех какво да сторя срещу всичко онова. Но пак ще се окажа безполезен.
Униформеният сложи ръка на рамото на младежа и се усмихна
- Запомнете това от мен, сър, както майка ви го е запомнила някога от онзи, на чието място седя аз. Винаги в мрака има пътека, а тази пътека е огряна от светлината на слънцето. И не можеш да я изгубиш. Следвай това. И няма да сбъркаш.
- Може и да си прав... - замислено отговори след малко чернокоското, като оправи връзката около челото си - Доста прав...Мисля, че ще се възползвам...
Усмихна се и се върна при документите все така замислено. Да, може и да имаше път, щеше да го открие. Можеше да се окаже безполезен за хората някъде там, но искаше да не бъде така за царството. Помнеше ужаса от това, когато бяха изгубили царството си напълно от Дарсия. Помнеше сълзите на Муртаг, някога късно вечер, когато бяха говорили единствено двамата. Помнеше и нямаше да забрави. Негов ред беше да се опита да помогне на ездачите
(повлияно от събитията в светове, ест, не ми обръщайте внимание)

_________________

Ездачи?Съмнявате ли се в мен...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
DARTHVERENI
Слънчев рицар
avatar

Брой мнения : 89
Join date : 29.12.2008
Местожителство : Между светлината и мрака, но по-близо до светлината

ПисанеЗаглавие: Re: Пак проблем   Чет Яну 01, 2009 1:31 pm

Ранд се облегна на стената и си запали лулата. Групичка млади сини униформи мина подтичвайки покрай него и отдадоха чест, а той им кимна. После си продължиха тренировката си. Чернобрадият издуха дима и се загледа към трениращите. Някога и той мечтаеше за такава униформа. Но нямаше специални сили. Беше само нормален ездач, а вече и драконът му му беше мъртъв. Издуха дим още веднъж и продължи да върви като си измърмори:
- Имам лошо предчувствие. Много лошо. - Изведнъж пред него се изправи...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.adventurworld.forumotion.com
Dark_Witch
~Free_Spirit~
avatar

Брой мнения : 1084
Join date : 07.10.2008
Age : 25
Местожителство : И аз се чудя къде...Сигурно при шинигамитата

ПисанеЗаглавие: Re: Пак проблем   Чет Яну 01, 2009 1:44 pm

- Значи и вие? - пак един от тях, но очевидно не точно. Той не носеше синя униформа и все пак май беше част от онези трениращите, по някакъв начин. Да, беше им учител. Напоследък бяха станали много, но не всичките умееха да учат...Е, това беше отделен въпрос. Беше тръгнал за учениците си, но те се справяха много добре и без него. Поне нямаха късмета да попаднат под острите думи на един от командирите, който се навърташе наоколо, но сега незнайно защо го нямаше - Принцът също е разтревожен относно това. Говори за нещо лошо.

_________________

Ездачи?Съмнявате ли се в мен...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
DARTHVERENI
Слънчев рицар
avatar

Брой мнения : 89
Join date : 29.12.2008
Местожителство : Между светлината и мрака, но по-близо до светлината

ПисанеЗаглавие: Re: Пак проблем   Чет Яну 01, 2009 5:31 pm

- И той ли? - въздъхна плешивеца и пак смукна. Един млад тъмно син дракон прелетя над тях търсейки място за кацане. Ранд разпозна дракона. През войната с Дарсия ездачът му беше най - доверения му човек. Е, не напълно човек...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.adventurworld.forumotion.com
Dark_Witch
~Free_Spirit~
avatar

Брой мнения : 1084
Join date : 07.10.2008
Age : 25
Местожителство : И аз се чудя къде...Сигурно при шинигамитата

ПисанеЗаглавие: Re: Пак проблем   Чет Яну 01, 2009 5:41 pm

- О да...Планирал е да събира войските, само за всеки случй. Макар че е малко вероятно да ни нападнат като преди години. И все пак... - поклати глава и отново се загледа в учениците...Те още нищо не съзнаваха... - Но ако имате работа, моля, кажете, да не ви забавям?

_________________

Ездачи?Съмнявате ли се в мен...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
DARTHVERENI
Слънчев рицар
avatar

Брой мнения : 89
Join date : 29.12.2008
Местожителство : Между светлината и мрака, но по-близо до светлината

ПисанеЗаглавие: Re: Пак проблем   Чет Яну 01, 2009 8:12 pm

- Да, благодаря - кимна Ранд и си дръпна набързо 2 пъти. След това изгаси и прибра лулата. Насочи се към дракона. Той вече беше кацнал, а ездачът му тъкмо слизаше.
- Отдавна не сме се виждали
- Близо 9 години - кимна Кубер.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.adventurworld.forumotion.com
DARTHVERENI
Слънчев рицар
avatar

Брой мнения : 89
Join date : 29.12.2008
Местожителство : Между светлината и мрака, но по-близо до светлината

ПисанеЗаглавие: Re: Пак проблем   Съб Яну 03, 2009 4:57 pm

Радваме се да ви видим генерале. - Орфей вдигна глава и се уригна изращайки огън към небето.
- От кравата е - рече той. - С много подправки са я хранели.
- Аха - поклати глава плешивия. - Е, и аз съм доволен да ви видя. Между другото, какво ви води насам ? Мислех, че напусна.
По - младият ездач си пое дъх, съсредоточи се и на негово място се появи демон. След това пак си върна човешкия образ.
- Възвърнал си си демоничното ? Мислех, че след, като унищожихте граала е изчезнало.
- Не. Само беше блокирана. Това как да е, но имам лошо предчувствие. Иде беда. А ездача си остава ездач. - Някакъв оранжевокос униформен и момиче в същите дрехи минаха край тях кимвайки за поздрав. Кубер познаваше мъжа, само дето в първия миг не можа да се сети за името му. - Хавок.
- Както и дракона - дракон - вмъкна Орфей
- Лоши презчувствия, казваш. И аз имам такова. А също и принца. Доколщото разбрах мисли за всеки случай да събере армията.
- Значи добре, че се отбихме. Всъщност какво стана след последната ни среща? Доколкото помня беше в руините на Авалон.
- Ще ви разкажа.
- Всъщност аз мисля да подремна час два под онзи навес - обади се дракона.
- То и аз не бих отказал едно чайче
- Ела.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.adventurworld.forumotion.com
DARTHVERENI
Слънчев рицар
avatar

Брой мнения : 89
Join date : 29.12.2008
Местожителство : Между светлината и мрака, но по-близо до светлината

ПисанеЗаглавие: Re: Пак проблем   Нед Яну 04, 2009 4:37 pm

- Та в общи линии - Ранд сръбна от кафето си - това е.
Кубер също изпи последната глътка чай.
- Май ще взема да се отбия за малко до Динзел. Но ще тръгна утре сутрин.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.adventurworld.forumotion.com
DARTHVERENI
Слънчев рицар
avatar

Брой мнения : 89
Join date : 29.12.2008
Местожителство : Между светлината и мрака, но по-близо до светлината

ПисанеЗаглавие: Re: Пак проблем   Нед Яну 04, 2009 8:16 pm

...На сутринта Кубер излезе от стаята, където беше преспал. През нощта беше обстойно прегледал лъка и меча. Слезе на двора, а там драконът му вече го чакаше. Малко в страни момичето от вчера ( Елисия ) се занимаваше с нейния. Метна се на гърба, Орфей разпери крила и излетя.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.adventurworld.forumotion.com
DARTHVERENI
Слънчев рицар
avatar

Брой мнения : 89
Join date : 29.12.2008
Местожителство : Между светлината и мрака, но по-близо до светлината

ПисанеЗаглавие: Re: Пак проблем   Пет Яну 09, 2009 4:56 pm

- Какво?!
- Има шпионин сред учениците - повтори Кубер. - Но няма как да помогна в търсенето.
- Аз ще се заема с това. - Ранд сви юмрук. - Ще трябва да говоря с Накамура сенсей
. sunny
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.adventurworld.forumotion.com
Dark_Witch
~Free_Spirit~
avatar

Брой мнения : 1084
Join date : 07.10.2008
Age : 25
Местожителство : И аз се чудя къде...Сигурно при шинигамитата

ПисанеЗаглавие: Re: Пак проблем   Съб Май 09, 2009 8:38 pm

Принцът стоеше самотен в голямата зала, огряна от звездите. Не искаше да вижда никого, дори Шута... Шутът, който бе негов приятел през всичките тези години сега имаше свои проблеми. Скай също. Момчето въздъхна и отново загледа звездите, тъй ярки в тази спокойна пролетна нощ.
- А сега какво? Какво татко? - попита небето, но никой не му отговори. Не биваше да очаква отговор.
Тази вечер бе някак по-свободен, чувстваше го. Тъмнината, която беше надвиснала над света му сега сякаш беше по-слаба вечер. Защо? Нима тъмнината не беше там на юг? Или по-близо дори. Не беше сигурен вече. Нито в себе си, нито в чувствата си.
Тази вечер беше облякъл стария черен балтон, който много отдавна беше намерил в гардероба си. Преди не му ставаше, но вече да. Вече му седеше перфектно. На кой... На кой някога беше принадлежал? Той се огледа отново в отсрещното огледало. Черното сако му стигаше до колената. Не беше чак толкова зле. Харесваше се така... Така...
- Дядо ви обичаше подобни сака, сър. Дядо ви е обичал елегантното. - прекъсна самотните му мисли Рой, който в последно време беше така щастлив заради нещо. Момчето го стрелна с зелените си очи и се усмихна.
- Очаквах, че ще дойдеш... Но не бях сигурен...
- В последно време не сте сигурен в нищо, ваше величество.
- Рому... Не съм никакво величество.
- Не и все още. Но не съзнавате нали? Вече сте поели достатъчно от задълженията си, за да заслужите тази титла. - той пристъпи към младежа и се усмихна. На светлината на свещите и факлите, камината, която бяха запалили в Голямата зала, Рой Мустанг изглеждаше по-стар. Някога младежкото му лице беше угрижено и някак тъжно, въпреки усмивката. Вече не беше така младолик, дори вече си личеше как черната му лъскава коса някога, вече побеляваше.
- Остарял ли си... Или времето минава толкова бързо? - прошепна детето, когато го огледа по-добре.
- Грижите състаряват хората. Скай Гондорски, един ден ти така или иначе ще ни наследиш.
- Казвам се Скай Ру Уърт - поправи го рязко и почти му обърна гръб, но се отказа в последния момент и погледна ездача отново - Толкова ли...приличам на нея?
- Да, но това не пречи да бъдете като баща си по душа.
- Тя му е сторила нещо ужасно... Толкова ужасно, че не ми се иска да съм бил роден...
- Не говорете така...
- Аз съм...ужасно същество... И той... И как изобщо ме обича?
- Скай! Говориш глупости! - скара му се ездача и го накара да се обърне отново - Събуди се!
- Прав си... Просто съм объркан.
- Владетелят никога не се обърква - после Рой се смили над него и се усмихна. - Винаги, винаги ще бъда до теб. Обещах го на всички и на себе си. Ако нещо те притеснява, кажи, не го крий, ваше величество.
- Притеснява ме... Те... Старатакръв от Юга. - уплашените им погледи се срещнаха за миг.
- Те няма да се месят в борбата. Хюгес и Муртаг са сигурни в това.
- Но аз... Страх ме е да не променят мнението си.
- Магьосникът от езерото е казал някога нещо, което пази като клетва от младините си. Не подценявай Черните Господари. Те са силни духом създания и могат да държат на думите си. Знам го. По-добре го научи и ти, Скай Ру Уърт.
- Щом си толкова уверен в това... Вярвам ти, регенте.
Рой вдигна ръка в знак на чест като войник и се оттегли. Момчето беше умно. Щеше да се справи само с мислите и тревогите си. Регентът знаеше това, защото го беше отгледал... Твърде добре го познаваше...

_________________

Ездачи?Съмнявате ли се в мен...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Пак проблем   

Върнете се в началото Go down
 
Пак проблем
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Бъдещето :: Дракони :: Царството на драконите-
Идете на: