Бъдещето

Защото то ни кара да мечтаем...
 
ИндексИндекс  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 Неочаквани посетители

Go down 
АвторСъобщение
Сянка с очила
Смахнат админ
avatar

Брой мнения : 1033
Join date : 06.10.2008
Age : 24
Местожителство : Over here!

ПисанеЗаглавие: Неочаквани посетители   Нед Ное 09, 2008 11:57 am

Този сън беше вечен...поне така му се струваше...Не можеше да отвори очи,не смееше да го направи.Страхуваше се да не изгуби това малко спокойствие,което му беше подарено от съдбата.Щеше да се събуди след минутка-две,само още малко...
-Колко си жалък...
Това свърши работата и той рязко отвори сините си очи.Около него падаше тъмносин воал,украсен с малки кристали...сякаш беше в друго измерение,не можеше да усети никаква твърда повърхност под краката си.Огледа се за източника на онзи детски глас и пред очите си видя малко момиченце,чиито червени коси падаха надолу в пространството зад нея.Крайщата на червената й рокля отчаяно се опитваха да намерят нещо,върху което да се докоснат,но без успех.А върхът на сладоледа беше огромното оръжие на гърба й,тази блестяща коса...
Побиха го тръпки и той пожела да не беше отварял очи,но нямаше какво да стори вече.Леко прозиращия образ пред него се размирда и устните й се извиха в една мила усмивчица.
-Наистина си жалък...

_________________
Тихихи...*онази гадна малка самодоволна усмивка*
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thefuture.bulgarianforum.net
Сянка с очила
Смахнат админ
avatar

Брой мнения : 1033
Join date : 06.10.2008
Age : 24
Местожителство : Over here!

ПисанеЗаглавие: Re: Неочаквани посетители   Нед Ное 09, 2008 11:18 pm

За момент му се стори,че тя напълно изчезна,но бързичко се върна.До толкова се приближи,че само сантиметра ги деляха.Вдигнала глава нагоре,тя го гледаше подигравателно в очите и стискаше оръжието.
-Даже си забравил за нея...
-Нея...?-и тогава всичко си дойде на мястото.
Той беше мъртъв,той беше в Отвъдното,той беше далеч от човека,с когото трябваше да прекара остатъка от живота си...А тя...тя жива ли беше,или също вървеше из тази празна Вселена,не знаеше.И това го накара смутено да погледне настрани...
-Не искаш ли да я видиш...?-бутна с пръст брадичката му бавно,а той в отговор я погледна втренчено.
-Мога ли...?
-Естествено,но нали знаеш-
-Искам да я видя!
-Хубаво тогава.-смръщи се,като всички деца не понасяше да я прекъсват,но реши този път да не наказва виновника.
Стисна още по-здраво и неочаквано замахна с оръжието.Острието мина през неговото тяло като през масло...и той изчезна от там напълно.
-...Всичко си има цена...-лукавата усмивка изкриви малкото й личице.

_________________
Тихихи...*онази гадна малка самодоволна усмивка*
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thefuture.bulgarianforum.net
 
Неочаквани посетители
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Бъдещето :: Малки царства :: Отвъдното-
Идете на: